Р Е Ш Е Н И Е
№1919/21.10.2021г.
гр. Пловдив, 21.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IX –ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от председателя
АД № 1088 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 294-298 от АПК.
Образувано е
по жалба на С.Р.Р.,
с постоянен адрес *** против действията на началника на ДНСК, обективирани в писмо с изх. № ПД-2610-05-355/24.11.2016 г. на Началника на
ДНСК, с което е възложено принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед №
ДК-02-ЮЦР-335/05.11.2012 г. на Началника на РДНСК – Южен централен район, за
премахване на незаконен строеж представляващ “пристройки и надстройка
на жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІІІ-651, кв.76
по плана на с. Б., с административен адрес: област Пловдив, община Р.., ул. “Д.Д.” №3, като премахването е възложено на "Елиста" ООД в периода от 09:30ч. на 19.04.2017 г. до 17:30ч.
на 09.05.2017г .
Според жалбоподателят изпълнението е нищожно и незаконосъобразно поради
липса на разрешение от съд за влизане в чужд имот.
Претендира се отмяната на възлагането на
принудителното изпълнение възложено с процесното възлагателно писмо на Началника на Дирекцията за национален
строителен контрол. и прекратяване на принудителното изпълнение.
Ответникът счита, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото
намира за безспорно установено от фактическа страна на следното:
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-335 от 05.11.2012г. на
началника на РДНСК “Южен централен район”, с която, на основание чл.225, ал.1
от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен
строеж, представляващ “пристройки и надстройка на жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІІІ-651, кв.76 по плана на с. Б., с
административен адрес: област Пловдив, община Р.., ул. “** №*, с извършител С.Р.Р..
Същата е оставена в сила с решение по ад.
№ 2042/2018 г. на ПАС. Съдът установи, че Заповед №ДК-02-ЮЦР-335 от 05.11.2012г. на
началника на РДНСК “Южен централен район“ е влязла в сила и същата представлява
изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т.1 от АПК.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице
с правен интерес по смисъла на чл. 295 от АПК, доколкото данните по
преписката сочат, че именно същият е конституирано като страна в изпълнителното
производство. Жалбата следва да се приеме, като подадена в срока по чл. 296, ал.1 от АПК и срещу акт по чл. 294 от АПК.
По основателността на жалбата съдът намира
следното:
На изпълнение по реда на чл. 267 АПК подлежат изискуемите
задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в
друг закон. Разпоредбата на чл. 268 от АПК сочи кои са
изпълнителните основания, като между тях са влезлите в сила индивидуални
административни актове, т.е. тези които не подлежат на обжалване или подадената
жалба е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че против Заповед №ДК-02-ЮЦР-335 от 05.11.2012г. на
началника на РДНСК “Южен централен район” е проведен инстанционен
контрол за законосъобразност от съда, като решението на ПАС е влязло в
законна сила.
При това положение не е спорно, че Заповед
№ДК-02-ЮЦР-335
от 05.11.2012г. на началника на РДНСК “Южен централен район” е годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 268, т.1 от АПК. С нея е наредено
премахването на установен незаконен строеж. Въпросната заповед поражда своите
правни последици, включително подлежи на изпълнение. При наличие на валидно
изпълнително основание за органа по изпълнението е налице задължение да започне
и проведе изпълнително производство, като в настоящия случай от приложените
доказателства става ясно, че такова изпълнително производство е започнато от
сочения за орган по изпълнението, като същото е на фаза възлагане на
принудително изпълнение.
Съдът намира, че процесното
постановление /възлагателно писмо/ за принудително
изпълнение е издадено от компетентен орган.
В
нормата на чл.272, ал.2 от АПК е предвидено, че влизане или оставане в жилище
без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от
административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз
основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде
осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от
страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение
не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено
или потвърдено от съд.
Следователно,
съгласието на собственика (в случая, жалбоподателя) или обитателя или липсата
на разрешение на съдия от Административния съд при липса на такова съгласие за
влизане в ПИ (УПИ VIІІ-651, кв.76), където е изпълнен разпореденият
за премахване строеж, е предпоставка за законосъобразността на насрочените
действия по принудително изпълнение. В тази връзка, настоящият състав на съда
не констатира наличие по делото на доказателства, предпоставящи
извод, че жалбоподателя ще осигури достъп до недвижимия си имот за премахването
на незаконния строеж.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорените по делото
действия на Началника на ДНСК по принудителното изпълнение
на заповед №ДК-02-ЮЦР-335 от 05.11.2012г.
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
По
делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани на страните.
Така
мотивиран и на основание чл.298, ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действия на Началника
на ДНСК, обективирани в писмо изх. № ПД-2610-05-355/24.11.2016
г. на Началника на ДНСК, за извършване на принудително премахване на
незаконен строеж: “пристройки и надстройка на жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІІІ-651, кв.76 по плана на с. Б., с
административен адрес: област Пловдив, община Р.., ул. “**.” №*.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: