Решение по дело №12018/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ …………………….., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 12018 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД от «О.Ф.Б. ЕАД , ЕИК ********* срещу Д.С.И., ЕГН ********** като кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление №11/22306299 от 13.12.2014г., да заплати на О.Ф.Б. ЕАД сумата от 4070.16 лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

Ищецът излага, че на 13.12.2014 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Д.С.И. (кредитополучател) е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания.Съгласно постигнатите договорки между страните, "Банка ДСК" ЕАД е отпуснала на Д.С.И. кредит в размер на 5000,00лв (пет хиляди лева). Кредитът следва да се издължи на 60 месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца, при преференциален лихвен процент 12 % годишно и ГПР 13,79 %. Неразделна част от Договора са Общите условия по договори за потребителски кредите на физически лица, които кредитополучателят приема и получава с подписването на Договор.

Ищецът твърди, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договора за кредит от 13.12.2014г. и при наличие на предпоставките по т.19.2 от Общите условия към Допълнителното споразумение, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е обявил кредитът за предсрочно изискуем чрез нотариална покана с изх. № 06-20-01430/11.05.2016 г. и № 1981 том. II, per. № 1381/11.05.2016 г., на Нотариус П. Д., с район на действе PC - Варна и per. № *** в НК, връчена лично на 25.05.2016 г. на кредитополучателя Д.С.Д.

В молбата се излага, че на 06.12.2016г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), „Банка ДСК" ЕАД, прехвърля пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви на ищеца. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и Д.С.И., като кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от 13.12.2014 г. Твърди, че по изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, «О.Ф.Б. ЕАД изпратило от името на цедента уведомително писмо с баркод *PSFABG008NW2Q* за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Д.С.И.. Същото не е получено на предоставения от длъжника адрес, видно от обратна разписка със съвпадащ баркод *PSFABG008NW2Q* , като ищецът счита, че ответника е редовно уведомен за извършената цесия. В условията на евентуалност ищеца твърди, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият

неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление от 01.06.2015 г.

Ищецът сочи, че претендираната сума за главница, представлява сбор от падежирали и предсрочно изискуеми главници по вноски по Погасителен план към Договора за кредит от 13.12.2014 г., както следва: 3547,30 лева - сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план: 15 - 55 включително, за периода от 07.03.2016г. до 29.07.2019г.  и 522,86 лева - сбор от главници по предсрочно изискуеми вноски по погасителен план: 56 до 60 вкл. (краен падеж), за периода от 29.08.2019 г. до 13.12.2019 г.  Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен представител оспорва предявените искове. Оспорва обстоятелството, че процесното вземане е било прехвърлено на ищеца, както и че прехвърлянето е било съобщено на ответника.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Между страните по делото не е налице спор, а и се установява от представения договор за кредит за текущо потребление от 13.12.14 г., че между БАНКА ДСК ЕАД и Д.С.И. в качеството му на кредитополучател е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на последния е предоставен кредит в размер на 5000 лв, със срок на издължаване 60 месеца от неговото усвояване. В чл. 8 е договорено, че кредита се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 12 % годишно при изпълнение на условията по програма ДСК Промоционални условия, формиран от стойността на 6-месеч. Sofibor /1,351%/ и фиксирана преференц. надбавка от 6, 106%. В чл. 9 е посочен ГПР – 13,79.

            Видно от нот.покана рег.№1381,том ІІ,№198 на нотариус П.Димитрова в район ВРС, на 25.05.2016г.е връчена покана на Д.С. Димитров за обявяване предсрочна изискуемост на кредит по договор за банков кредит от 13.12.2014г.

Съобразно неоспореното и кредитирано от съда заключение на допуснатата ССчЕ, банковата сметка на потребителя, посочената в договора е заверена със сумата от 5000 лв. на 13.12.2014г.

Потребителят Д.С.И. е внесъл сумата ат 1548.29лв. за погасяване на задължението, като е преустановил плащането на 07.03.2016г., е преустановено.

Представените договори са подписани от ответника и предвид не оспорване тяхната автентичност същите обвързват редовно страните.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а усвояването на посочената сума е преведена по банкова сметка *** Д.И.. От приетите по делото доказателства, се установява, че на ответника е бил отпуснат паричен заем в размер на 500 лв. Общият размер на дълга е 6786,580 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 13.12.2014 г., а последното такова на 13.12.2019г.

Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ответникът, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са неприложими.

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Става дума за отношения между страните, при които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница при сключване на договора. Процесните клаузи са индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период са договорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответникът Д.И. се е задължил да върне сумата от 6786,580 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 13.12.2014 г., а последното такова на 13.12.2019г. по договор за банков кредит от 13.12.2014г.

Съдът намира за неоснователни и релевираното общо възражение от ответника по отношение на извършената цесия. Следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза. По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.

В случая на ответника чрез особения представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия от 06.12.2016 г., ведно с приложение от 15.12.2016 г. към него; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер, обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС/. В този смисъл следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът- цесионер "О.Ф.Б." ЕАД се явява носител на тези вземания.

От заключението на изслушаната пред първата инстанция ССЕ, което съдът кредитира като обективно изготвено, сумата по процесния кредит, предоставена на ответника Д.С.И. в размер на 5000,00 лв. е усвоена от него. Не се установява същият да е погасил задължението си. Вещото лице заключава, че дължимата главница е в размер на 4070,16 лв., като предявения иск следва да се уважи изцяло.

С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 514,91 лв., от внесения депозит от въззиваемия.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, -162,80лв. д.т., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП , 514,91 лв. депозит за особен представител и 200 лв. за ССЕ или общо 977,71 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

   

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, на осн.чл.79 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД сумата от 4070,16 лева (четири хиляди и седемдесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба- 29.07.2019г. до окончателното й изплащане, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 06.12.2016г.  сключен между Банка ДСК и О.Ф.Б. ЕАД.

 

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********сумата от 977,71 лв. (деветстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателен размер на 514,91лв. (петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и една стотинки).

            ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на  адв. М.Х.Д., възнаграждение в размер на 514,91лв. (петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и една стотинки) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен представител на Д.С.И., ЕГН **********, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: