Р Е Ш Е Н И Е№ 1683
03.10.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4154/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю.М.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-001274/09.03.2018 г., издадено от К.О.Н. – Началник
група към ОДМВР – гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да е налице несъответствие между фактическото описание и дадената права
квалификация на вмененото му във вина нарушение по т. 1 от НП, както и да е
налице несъответствие между правната квалификация на това нарушение в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП, което поддържа да
представлява съществено процесуално нарушение. Твърди още фактическата
обстановка да е била неправилно установена от наказващия орган, като на
посочените в НП време и място да не е бил участник в пътнотранспортно
произшествие (ПТП). Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят Д. се явява лично и с адв. Т., като поддържа
жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 39792/27.06.2018
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Ю.М.Д., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
11.06.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 13.06.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 13.01.2018 г., около 19:30 часа в община Родопи, на
общински път № PDV2110 жалбоподателят Ю.М.Д. управлявал лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ****. По същото време по пътя и в същата посока на
движение се движил и св. Д.К.Д., който управлявал лек автомобил „Санг Йонг“ с
рег. № ****. Около 0+200 км на път № PDV2110 жалбоподателят започнал да
изпреварва лекия автомобил, управляван от св. Д.Д.. Когато двата автомобили се
изравнили, лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** ударил с дясната си част
лявата част на автомобила на св. Д., като се получило застръгване между двата
автомобила. В резултат на съприкосновението били увредени предна лява капачка и
преден ляв калник на лекия автомобил „Санг Йонг“ с рег. № ****, както и дясната
част на купето на автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****. След удара
жалбоподателят намалил скоростта си на движение, при което св. Д.Д. и съпругата
му, която се возила в автомобила, видели и записали регистрационния номер на
автомобила, управляван от жалбоподателя. Последният обаче не спрял, а след това
отново увеличил скоростта си и се отдалечил от мястото на произшествието. След
това св. Д.Д. подал сигнал на тел. 112, където съобщил за случилото се, както и
съобщил регистрационния номер на другия участвал автомобил, който бил записал
по-рано.
По така подадения сигнал била извършена проверка от
св. Г.В.Д. – полицейски инспектор към ОДМВР-Пловдив, който извършил оглед на
гореописаните автомобили в присъствието на жалбоподателя и на св. Д.Д..
Свидетелят Д. установил щетите по двата автомобила и разговарял с двамата
водачи за начина, по който те са причинени. На 13.02.2018 г. в присъствието на
св. Д.Д. св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение №
0289086 против жалбоподателя Ю.Д., на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Д.К.Д. се установяват мястото и
механизма на настъпилото ПТП, като свидетелят се е движил по прав участък от
пътя, когато друг водач е предприел изпреварване и когато двата автомобила са
се изравнили, автомобилът на св. Д. е бил ударен странично. Установява се още,
че щетите по автомобила на св. Д. са били по предния ляв калник и предна лява
капачка, като автомобилът му е бил ударен в лявата си страна с дясната страна
на другия автомобил. Изяснява се, че след удара водачът на другия автомобил е
намалил скоростта си на движение, при което св. Д. и неговата съпруга са видели
регистрационния номер на този автомобил и са го съобщили в последствие при
подадения сигнал на ЕЕН 112. Свидетелят уточнява, че другият автомобил само е
намалил скоростта си за кратко, но без да спра и да преустановява движението
си, след което е продължил, като отново е увеличил скоростта си. От показанията
на св. Д. се установява и че обект на огледа е бил същият лек автомобил, който
го е ударил при настъпилото ПТП, за което дава показания, както и че свидетелят
е забелязал щети именно в дясната част на този автомобил. Показанията на св. Д.Д.
се подкрепят от тези на св. Г.В.Д.. Последният изяснява, че след като въз
основа на сигнала е бил установен другият лек автомобил, участвал в
произшествието, му е бил извършен оглед в присъствието и на двамата водачи.
Показанията на свидетелите Д. и Д. са взаимно кореспондиращи си и относно
щетите по двата автомобила. В тази част от показанията си и двамата съобщават
за обстоятелства, които са възприели като очевидци, като всеки от тях
непосредствено е наблюдавал двата леки автомобила и е могъл сам до формира
представа за щетите по тях. От показанията на св. Д. се изяснява и че същият е
установил механизма на произшествието, като е изследвал дали е имало обективни
следи, които да подкрепят съобщената му от всеки от двамата водачи версия.
Посочва, че е установил щети по дясната част на купето на лекия автомобил на
жалбоподателя, като същевременно последният не е обяснил по какъв начин те са
били причинени. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.Д. и Г.Д..
Освен че са взаимно кореспондиращи си, анализирани поотделно показанията на
всеки от тях са подробни и последователни, като свидетелите възпроизвеждат
обстоятелства, възприели като очевидци. По отношение на св. Д. не възникват
съмнения относно неговата предубеденост, тъй като същият е трето, странично
лице за настъпилото ПТП. Макар св. Д.Д. да е бил участник в самото ПТП, съдът
при проверката на неговите показания намери, че те се подкрепят от събрания
доказателствен материал, поради което им даде вяра. Предубедеността на даден
свидетел не може да се предполага отнапред, а тя винаги следва да бъде
конкретно установена по делото. Не се установяват и никакви предпроцесуални
отношения между жалбоподателя и св. Д.Д., поради което за съда не възникват
съмнения, че последният добросъвестно е изпълнил задължението си да даде
показания по делото.
В показанията си св. М. А. Т. заявява, че не си спомня
за настъпил инцидент, докато е пътувала на 13.01.2018 г. със съпруга си -
жалбоподателя Д., към дома им в К. Липсата на спомени не се приравнява на
категорично твърдение за това да не е настъпвало произшествие, но въпреки това
свидетелката формулира именно по този начин отговора си. По делото се събраха и
доказателства за настъпило ПТП с участието на автомобила, управляван от св. Д.Д.,
като в случай че другият участник не е бил жалбоподателят, неясно остава как
св. Д. е описал именно този непознат за него автомобил, който се изяснява, че
действително е минавал по същото време на същото място. Освен това по лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, се установиха щети, които съответстват
да са получени именно при описаното от св. Д. ПТП – по място на щетата и начин
на причиняване. Обстоятелството, че св. Т. твърди автомобилът, управляван от
жалбоподателя, да е участвал в ПТП от по-стара дата не променя изводите на
съда, тъй като по делото не бяха представени доказателства нито за действително
претърпяно такова произшествие, нито от показанията на Т. се установиха какви
конкретно са били щетите по автомобила и в коя му част.
От Справка за нарушител/водач за жалбоподателя Ю.М.Д.
се изяснява, че същият е правоспособен водач на моторно превозно средство, със
СУМПС, издадено на 14.03.2013 г. и валидно до 14.03.2023 г.
От Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя АУАН да е бил съставен в отсъствието на свидетели. В акта
надлежно е удостоверено, че е съставен в присъствието на св. Д.К.Д.. От
неговите показания се установи и че той е бил очевидец на процесните деяния,
поради което съдът намира, че правилно актосъставителят е посочил именно св. Д.Д.
като свидетел по акта. Посочени са още ЕГН и адресът на свидетеля, с което
самоличността му е била надлежно индивидуализирана, което се доказва и от
безпрепятственото му призоваване от съда въз основа на данните от АУАН. Актът
носи и подписа на свидетеля. Твърдението, че св. Д.Д. не можел да бъде свидетел
по акта, защото бил заинтересован, не намира легална опора. Процесуалният закон
никъде не въвежда подобна забрана и това е лесно обяснимо, тъй като
заинтересоваността на свидетеля не се предполага a priori, а винаги трябва да бъде конкретно
установена. В тази връзка не съществува никаква пречка св. Д.Д. както да дава
показания пред съда, така и да бъде свидетел по АУАН. Не може по волята или въз
основа на субективните опасения на страните да се ограничава кръгът на лицата,
които могат да изпълняват функцията на свидетел в процеса, след като
законодателят не е предвидил такова ограничение. По тези съображения съдът намери
възражението на жалбоподателя за неоснователно.
Другото наведено възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение обаче настоящият състав намира за основателно. Споделят
се и разрешенията, застъпени в цитираната в жалбата съдебна практика, която е
относима към процесния случай. Действително се установява, че в НП и в АУАН е
дадена различна правна квалификация на деянието по т. 1 от постановлението,
като приетите за установени факти са били подведени под състави на различни
административни нарушения. Наличието на противоречива правна квалификация в
АУАН и НП има за последица и неяснота относно предмета на доказване, тъй като в
рамките на административнонаказателното произвоство следва да се установи
проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата на
нарушената правна норма признаци на нарушението. Следователно при всяко
положение следва в АУАН и НП да е описано едно и също административно нарушение
и в този смисъл да му е дадена и една и съща правна квалификация (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Така констатираното
нарушение е съществено, защото създава неяснота пред наказаното лице срещу
какво обвинение следва да се защитава и по този начин неправомерно се
ограничава правото му на защита. Същевременно нарушението не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция. Това налага наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно в частта си по т. 1.
По т. 2 от НП отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който гласи, че „водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието“. Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установи, че на описаните в НП
време и място – 13.01.2018 г., около 19:30 часа в община Родопи, на общински
път № PDV2110, 0+200 км,
жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****. На
следващо място от обективна страна се установи жалбоподателят да е участвал в
настъпило ПТП. Съгласно §6, т. 30 от ДР към ЗДвП пътнотранспортно произшествие
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно
установеният от показанията на св. Д.Д. сблъсък между управляваните от него и
от жалбоподателя леки автомобили представлява ПТП по смисъла на закона.
Събитието е възникнало в процеса на движение, а причинените по участвалите
превозни средства материали щети бяха установени от показанията на свидетелите Д.Д.
и Г.Д., на които съдът изцяло даде вяра. Съдът изложи при доказателствения си
анализ мотивите, по които приема за доказан факта, че автомобилът, управляван
от жалбоподателя, е участвал в процесното ПТП. Следва да се посочи, че този
извод не почива единствено на косвени доказателства, тъй като той се извежда на
първо място от показанията на свидетеля очевидец Д.Д.. Няма основания да се
приеме, че св. Д. е бил предубеден, тъй като не се установиха никакви отношения
между него и жалбоподателя преди настъпилото ПТП. Косвените доказателства също
подкрепят фактическия извод жалбоподателят да е участвал в настъпилото ПТП, тъй
като от показанията на св. Д. се установи, че е бил извършен оглед на
автомобилите, при който са били констатирани материални щети, отговарящи по
разположението си и начина на причиняване, като да са получени при
произшествието, за което съобщава св. Д.Д.. В тази връзка неоснователно е
твърдението св. Д. да е съставил акта след едностранно и непълно разследване,
като безкритично е възприел съобщеното му от св. Д.Д.. Напротив, установи се от
показанията на св. Д., че именно за разкриване на обективната истина същият е
извършил оглед на автомобилите в присъствието на двамата водачи с цел проверка
на техните версии. От една страна резултатът от огледа е подкрепил твърденията
на св. Д.Д., а от друга жалбоподателят не е обяснил откъде са щетите по
автомобила и по какъв начин са били причинени. По тези съображения съдът приема
за доказано, че жалбоподателят Ю.Д. е участвал в процесното ПТП. С настъпването
на произшествието в обективната действителност са се осъществили фактите от
хипотезата на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което за него е
възникнало задължение да съобрази поведението си с разписаното правило за
поведение. Последното изисква от водача без да създава опасност за движението
по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Доказа
се по делото, че жалбоподателят нито е спрял след произшествието, нито е оказал
необходимото съдействие за установяване на последиците от нарушението. От
показанията на св. Д. се изясни, че след произшествието Ю.Д. само е намалил
скоростта си на движение, но без да спира, след което е продължил движението,
като отново е увеличил скоростта си. Това поведение не се приравнява на
изискуемото от закона спиране и установяване на последиците от ПТП. По тези
съображения и съдът приема, че с това си поведение жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. От
субективна страна нарушението е било извършено виновно от жалбоподателя Д. и
при форма на вината пряк умисъл. Фактът, че след произшествието той е намалил
за малко скоростта си движение показва, че е разбрал за настъпилото ПТП. Като
правоспособен водач на МПС той е съзнавал, че има задължение да спре и да
установи последиците от произшествието, но вместо това съзнателно е продължил
движението си, съзнавайки че се отклонява от изпълнение на това си задължение.
За пълнота следва да се посочи, че не се споделя и
възражението да са допуснати нарушения поради непосочване на мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Мястото на извършване е
надлежно индивидуализирано - община Родопи, на общински път № PDV2110, 0+200 км,
както в АУАН, така и в НП по начин, позволяващ то да бъде отграничено от кое да
е друго място, поради което съдът намира, че твърдяното нарушение не е
допуснато. Описанието на нарушението също намира за съответстващо на законовите
изисквания и установения стандарт. Изчерпаните са фактическите изводи на
наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на нарушението
по чл.123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – дата и място на извършването му, авторството на деянието
от жалбоподателя, настъпилото ПТП, както и конкретното поведение на
жалбоподателя, осъществяващо изпълнителното деяние на нарушението - че не е
спрял, за да установи какви са последиците от ПТП. Всякакви други
обстоятелства, които често се посочват в жалби срещу наказателни постановления,
с които се наказват подобни нарушения, като броя на пътните ленти, начина на
организация на движението и т.н., са обстоятелства, които могат да бъдат
установени и в хода на съдебното следствие, сами по себе си не се включват в
състава на нарушението, поради което непосочването им не влече
незаконосъобразност на НП и не ограничава правото на защита на жалбоподателя. В
случая тъй като нарушението е било описано достатъчно ясно и с посочване на всички
негови съставомерни признаци, то нарушение не е допуснато, а възражението на
жалбоподателя съдът намери за неоснователно.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени административни
наказания лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. При определяне на размера на наказанията
съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил наказания в максималния
предвиден размер – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление
на МПС за срок от 6 месеца. Никъде в наказателното постановление обаче
наказващият орган не е посочил как е определил именно в такива размери следващите
се на нарушителя наказания, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои
за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на
наказанията остава изцяло скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Следва
да се има предвид, че съдът може да упражнява контрол върху размера на наложеното
наказание, но не може да замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй
като се касае за чуждо волеизявление. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че АНО не е изложил никакви мотиви защо е наложил наказания в
съответния размер, който не само надвишава предвидения от закона минимум, но в
случая се явява и максималния възможен. Административнонаказващият орган няма
задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото
предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл.
27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за
даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер,
то следва да изложи мотиви за това си решение. В противен случай наказаният е
поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно срещу
определения размер на наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви
за налагане на наказание с такъв размер. Отделно от това в случая съдът намира,
че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на наказанията
в размер над предвидения от закона минимум. Видно от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя, същият освен настоящото НП има издадено само
още едно постановление, с което е наказан за нарушаване на правилата за
движение, но това предходно нарушение е било извършено близо девет години преди
деянията, за които е бил наказан с процесното НП. Следователно не е налице
висока степен на обществена опасност на жалбоподателя. Съдът не констатира
други отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно не може да се
приеме, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Това
е така, тъй като деянието по т. 2 от НП разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушения от този вид. Следва да се отчете, че нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е на просто извършване и обикновените случаи на такъв вид
нарушения също не се характеризират с настъпили вредоносни последици, а
същевременно деянието на жалбоподателя е било извършено умишлено, което
повишава конкретната му степен на обществена опасност в сравнение с
непредпазливите нарушения от този вид. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав приема, че от една страна правилата за маловажност на случая са неприложими
спрямо деянието по т. 2 от НП, но същевременно не се установяват и такива
отегчаващи обстоятелства, които да обусловят налагане на наказания в
максималния предвиден размер, поради което наказанията следва да бъдат
определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че НП трябва да бъде отменено в частта си по
т. 1 поради допуснато съществено процесуално нарушение и да бъде изменено в
частта си по т. 2, като размерът на наложеното наказание глоба бъде намален на
50 (петдесет) лева, а срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС бъде
намален на 1 (един) месец.
Относно искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски съдът намира същото за недопустимо в настоящото производство.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Исканията за обезщетяване на направени разноски в производствата по
обжалване на незаконосъобразни наказателни постановления подлежат на
разглеждане по друг ред - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно постановление № 2
от 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ и трето от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-001274/09.03.2018 г.,
издадено от К.О.Н. – Началник група към ОДМВР – гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, в ЧАСТТА, в която на Ю.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 179, ал.
2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18-1030-001274/09.03.2018
г., издадено от К.О.Н. – Началник група към ОДМВР – гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, в ЧАСТТА, в която на Ю.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата,
като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание „глоба“ на 50 (петдесет) лева и срока на административното наказание лишаване от право да управлява МПС на 1 (един) месец и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ