№ 191
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110204778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. СТ. СТ. против НП № 1047 от 09.12.2008г. на Началник Трето РУ
при ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.98
ал.2 т.2 от ЗДвП на Г.С. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Върху НП не е посочено, кога е връчено на нарушителя,
включително, не е посочено че е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Действително, в материалите по преписката се съдържа докладна записка, че
лицето не е намерено на адреса, но според чл. 58 ал.2 от ЗАНН, ”когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването”. Не е изпълнено изискването на закона върху НП да се
отбележи, че „лицето не е намерено на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен” и да се посочи дата на отбелязването, която да се счита за
дата на връчване на НП. Поради това не е спазена процедурата на чл.58 ал.2
от ЗАНН за връчване на НП. В същия смисъл Административен съд –Варна
нееднократно е изразявал становище. Поради това съдът прие жалбата за
процесуално допустима, а по същество – за основателна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
На 18.11..08г. срещу Г.С. бил съставен АУАН затова, че на същата
дата паркирал не правилно и не представил контролен талон. Въз основа на
АУАН било издадено обжалваното НП, с което въззивникът е наказан за
горепосочените нарушения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства-
преписката по АНП- АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от страните.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Управлението от правоспособен водач, който не носи контролен
талон към СУМПС е нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е наказуемо по
чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което именно е наказано лицето. Паркирането на
спирка от редовните линии за обществен транспорт е нарушение на чл.98 ал.2
т.3 от ЗДвП и е наказуемо по чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП.Поради това правилно
АНО е отнесъл фактите към нарушените правни норми и към тези,
регламентиращи санкцията.
Налице са обаче, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното НП. То е издадено в срок и от компетентни лица,но в
него не са описани фактите,въз основа на които е направен извод за
осъществяване на нарушението. Защитата се гради именно срещу фактите,
поради което липсата им винаги я ограничава и по същината си е съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП.
Изложени са по-горе мотивите, относно нарушаване реда за
връчване на НП. Поради нередовното връчване на НП, същото към
настоящия момент не е влязло в законна сила и по отношение на него следва
да се приложат правилата на давността. Съгл. ТП №1 от 27.02.2015 г. на ВКС,
чл.11 от ЗАНН препраща към правилата на погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Считано от датата на деянието, към 18.05.2013
г. е изтекла давността по чл.81 ал.3 от НК вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК/ стара
редакция/ и това е още едно основание за отмяна на обжалваното НП.
Предвид горното, следва да бъде уважено искането на въззивната
страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в тяхна
полза. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, същите
са в размер на 360 лв.
Предвид изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане в тяхна полза на разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение.
2
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1047 от
09.12.2008г. на Началник Трето РУ при ОДМВР - Варна, сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, на осн.чл.183 ал.4,
т.8 от ЗДвП на Г.С. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати в полза на Георги
Стефанов С. ЕГН ********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , искането на Началника на Трето РУ-
Варна за присъждане на разноски в тяхна полза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3