РЕШЕНИЕ
№
326
гр.
Враца, 09.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.09.2023г. /двадесет и шести септември две
хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАД № 330 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по
касационна жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“, депозирана чрез ю.к. Г.Х. против Решение
№ 47/16.02.2023 г., постановено
по адм. дело № 468/2022 г.
на АдмС- Враца, в частта с която
ГД „ИН“ София е осъдена да заплати на К.Д.И. сумата от 90,00 /деветдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие незаконосъобразно бездействие на администрацията на АРЕСТ КЮСТЕНДИЛ,
да осигури задоволителни санитарно-хигиенни условия и необходимата жилищна
площ, при престоя му в ареста, в периода
28.09.2020 г. – 07.09.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
С касационната жалба се твърди, че оспореното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано и се иска неговата отмяна по съображения изложени в жалбата. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Не са представени
нови писмени доказателства с касационната жалба.
В с.з. касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
редовно призован, представител не се явява.
Ответникът – К.Д.И., редовно призован,
не явява. Представлява се от адвокат М.М. от АК – Враца, преупълномощена от
адвокат Р.А. – особен представител по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено
в сила. Изразява становище, че от фактическа страна първоинстанционния съд е
установил бездействието, с което са нарушени изискванията на ЗИНЗС, по
отношение достъпа до санитарен възел и течаща вода.
Административен съд – Враца, в настоящия
касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 47/16.02.2023 г. постановено по адм.
дело № 468/2022 г. по описа на
АдмС – Враца, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на К.Д.И.
сумата от 90,00 /деветдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на
администрацията на АРЕСТ КЮСТЕНДИЛ, да осигури задоволителни санитарно-хигиенни
условия и необходимата жилищна площ, при престоя му в ареста, в периода 28.09.2020 г. – 07.09.2021 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства,
изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения.
За да постанови този
резултат съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че са налице кумулативно предвидените предпоставки, за да
се ангажира отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по
предвидения специален ред, за което е изложил подробни мотиви, в резултат на
които е приел, че незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на Следствения арест в гр. Кюстендил са в пряка и в причинна връзка и
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
От събраните по делото доказателства съдът е
направил категоричният извод, че по време на престоя си в Ареста гр. Кюстендил,
К.Д.И. не е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Задължението на администрацията на следствения арест в гр. Кюстендил да осигури
подходящи битови условия произтича от разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от
ППЗИНЗС, публ. ДВ, бр.9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.,изм.
бр.14/10.02.2017 г., т.е. действащи в периода, в който се твърди, че са
претърпени неимуществените вреди от И., а именно от 28.09.2020 г. до 07.09.2021
г. Доказано е в производството по делото, че помещението, в което е бил
настанен К.Д.И., не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
като в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС изрично е посочено, че в
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
За
да приеме за доказани тези факти, от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът е установил, че в килиите на
Арест – Кюстендил няма самостоятелни санитарни възли и мивки, а ареста
разполага с две общи тоалетни и една баня. Обстоятелството, че в ареста е
налично отделно мокро помещение, в което
има две мивки и се ползва от задържаните за пране на дрехи и личен тоалет,
както и че на всички задържани или осъдени настанени в ареста, се осигурява
непрекъснат /24 часа в денонощието/ достъп до тоалетна и течаща вода, когато
подадат сигнал до постовия служител не удовлетворява изискването на посоченото
по-горе правило по чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС.
Също от представените
по делото писмени доказателства е видно, че килия № 13, в която 4 пъти е
пребивавал ищеца в процесния период е с обща площ 9,82 кв. м, като на
16.03.2021 г. е бил настанен в същата с още двама л. св., което не отговаря на
изискуемата в закона жилищна площ от 4 кв.м за всеки от тях.
Настоящият съдебен
състав, намира така постановеното решение
за правилно и изцяло съобразено с материалния закон. Не са
налице касационни основания за неговата
отмяна. Съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства,
извел е правилни правни изводи и е постановил обоснован съдебен акт. Правилен
е извода на първоинстанционния съд, че претенцията на л/св К.Д.И. следва да
бъде уважена частично, но с оглед времето, през което са търпени негативните
последици – общо девет дни, от които два пъти по едно
денонощия, веднъж за две денонощия и веднъж за четири денонощия, и един ден,
интензитета на страданията, както и това, че не са възникнали трайни увреждания
на здравословното му състояние, тъй като не се доказа връзка между престоя му в
ареста и трудоустрояването му с решение на ТЕЛК, че за обезщетяването на вредите следва да бъде присъдена сумата от 90.00 /деветдесет/ лв., като в останалата
част до пълния й размер от 128 000
лева
претенцията следва да се отхвърли. Правилно е приел, че върху сумата за
присъденото обезщетение следва да се присъди законна лихва, считано от 07.09.2021 г. – датата на
преустановяване на незаконосъобразното бездействие, до изплащане на
обезщетението.
При извършената
служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения,
касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора не следва да бъдат присъждани разноски на касатора. От страна на
ответника не са претендирани разноски.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК касационен
състав на Административен съд – Враца,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение
№ 47/16.02.2023
г., постановено по исково
адм. дело № 468/2022 г. по описа
на Административен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.