Р Е Ш Е Н И Е
номер 369 23.12.2015 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и пети ноември
2015 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.Р.,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 562 по описа на
съда за
2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на В.А.Т. и Г.С.Г. срещу „*********,
клон на „*******” **. Ищците твърдят, че техният наследодател С. Г. Т., съпруг
на ищцата В.Т. и баща на ищеца Г.Г., на 05.12.2013 г. претърпял травматично увреждане
по време на работа, довело до смъртта му. Твърдят, че наследодателят им работил
в ответното дружество от 11.11.1998 г. до смъртта си, като първоначално бил
назначен на длъжност „работник многокофов багер” съгласно трудов договор №
641/11.11.1998 г., като с допълнително споразумение № 374/27.04.2000 г. бил
преназначен на длъжност „машинист на задвижваща станция ГТЛ-
Твърдят, че
на 04.12.2013 г. С. Т. застъпил нощна смяна на работата като машинист на
ЗС1202, като още към 21,00 часа се обадил на оператора на смяната М., че слиза
до близката цистерна да вземе вода, за да охлажда ролка, която греела. За
проблема бил уведомен началник-смяната, който заедно с механика ходили на място
да видят въпросната ролка, но същата се въртяла и според тях нямало проблем,
който да налага спиране на машината. След това машината спирала на два пъти за
чистене на кофи. Преди края на смяната към 6,00 часа С. Т. съобщил на оператор
смяната и последният записал в тетрадката, че за ремонт е поддържащата ролка
под веригата от ляво на посока на движението, която греела и димяла, а това
било отчетено през цялата нощна смяна и през дневните смени на 03.12.2013 г. и от
работника П. на 04.12.2013 г. Било посочено, че постоянно трябвало да се
охлажда, за да не прегрее и че е останала без гумените си пръстени, макар и да
се движела.
Твърдят, че
на 05.12.2013 г. около 7,40 часа С. Т. бил открит от сменника си П.П. –
оператор на същата машина, безжизнен до бункера в изправено положение, гол до
кръста и лявата му ръка била затисната между въпросната поддържаща ролка и
гумената лента на транспортьора, която продължавала да се върти. П.П. спрял
машината и се обадил на началник смяната и операторката за настъпилата
злополука. При проведен оглед от съдебен лекар било установено, че смъртта се
дължала на механична асфикция - притискане в областта на шията, като дрехите са
били увлечени и притиснали шията като примка нагоре. Травматичните увреждания
на раменната става, задната част на лявата мишница, горната лява половина на
гръдния кош също били причинени от притискането им между ролката и лентата.
Смъртта била настъпила между 6,15 часа и 7,40 часа, когато бил открит. Твърдят,
че с разпореждане № 176/18.12.2013 г. на РУСО – Стара Загора към НОИ била
призната злополуката за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО – през време и
във връзка с работата – последен оглед и обход на задвижващата станция.
Твърдят, че
въпреки констатирани от комисията по трудовата злополука да са нарушени
правилата на чл. 33 ЗБУТ, в случая С. Т. е действал в интерес на работодателя –
да продължи работата на лентата съобразно указанията на началниците и съответно
да се избегнат по-големи щети. Твърдят, че С. Т. е охлаждал ролката с вода,
което била стандартна практика при такива случаи и било в синхрон с правилата. Твърдят,
че С. Т. бил с каска, но без предпазен колан, който не бил осигурен от работодателя.
Твърдят, че
С. Т. бил съпруг и баща за пример, сплотявал ги, грижел се е за тях, бил е
тяхна морална опора в живота и ги е подсигурявал материално.
Поради това
и след допуснато с протоколно определение от 25.11.2015 г. на основание чл.
214, ал. 1 ГПК увеличение на размера на предявените частични искове, ищците искат
да бъде осъдено ответното дружество да им заплати на всеки от тях сумата от по
80 000 лв., за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
загубата на своя съпруги и баща, като част общо претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв., ведно със законната лихва от 05.12.2013
г. до окончателното изплащане на дълга. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от „*********, клон на „*******” **, в който се оспорват
изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че на 05.12.2013 г. вследствие
на трудова злополука е настъпила смъртта на С. Т., която била в резултат на
проявена груба небрежност от страна на пострадалия, поради неизпълнение на
задълженията му по КТ и безопасност на труда. Твърди, че наследодателят на
ищците грубо е нарушил правилото на чл. 63 от Инструкцията за общите правила по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно който при
оглед и проверка на техническото състояние на транспортьорите, обслужващия и
ремонтен персонал задължително се движи на разстояние не по-малко от 1,5-
Твърди се, че С. Т. бил
дългогодишен работник на дружеството от 11.11.1998 г. до датата на злополуката,
полагал е многократно изпити за проверка на знанията по безопасност на труда и
техническа експлоатация и познавал добре безопасната работа в рудника. Твърди,
че последният проведен периодичен инструктаж бил на 03.12.2013 г., а на
04.12.2013 г. при постъпване на смяна бил извършен ежедневен инструктаж за
безопасност при работа, всички отразени в книгата за инструктаж, бил е запознат
и с длъжностната си характеристика, за което се подписал саморъчно на нея. Изложени
са подробни аргументи за нарушаване на конкретни разпоредби от законови
нормативни актове и вътрешни актове на работодателя. Поради това счита, че са
налице основания за намаляване отговорността на работодателя поради допусната
груба небрежност от страна на пострадалия.
Твърди, че на 17.01.2014 г.
бил сключен между ответното дружество и ***** договор № МТ-30/2014 г. за
застраховка „трудова злополука”, чието застрахователно покритие било от 00,00
часа на 01.11.2013 г. до 24,00 часа на 31.10.2014 г. и следвало да се
приспаднат евентуално изплатените застрахователни обезщетения. Претендира
разноски.
С определение от 27.03.2014
г. на ОС-Стара Загора по гр.д. № 138/2014 г. като трето лице – помагач на
страната на ответното дружество е конституирано *****. В постъпил от третото
лице – помагач отговор се взема становище, че въз основа на застрахователния
договор е регистрирана претенция на ищците, но било отказано изплащане на
застрахователно обезщетение на основание т.6 във вр. т.6.10 от Раздел ІV на
Общите условия, тъй като техният наследодател е проявил груба небрежност, в
резултат на което е настъпила трудовата злополука. Излага съображения за
допусната от пострадалия груба небрежност при настъпване на трудовата
злополука, обосноваващо намаляване на обезщетението съгласно чл. 201, ал. 2 КТ.
Твърди се, че претендираното от ищците обезщетение е прекомерно и не
съответства на справедливостта. Излагат се и съображения относно размера на
евентуално застрахователно обезщетение по договора за застраховка.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ постановява, че
за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, а
съгласно ал. 2 работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена
от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.
За да се ангажира отговорността на работодателя
следва да се установи наличието на установените в чл. 200 от КТ общи
предпоставки - вреда (настъпила смърт на работника или служителя), неблагоприятен резултат
(настъпила смърт да е през време и във връзка или по повод на извършваната
работа) и причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е
пряко следствие от настъпилата смърт, а не от други
обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице
изброените предпоставки (решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о.,
ГК, постановено в производство
по чл. 290 от ГПК).
Поради това на основание чл. 154 ГПК в настоящия
случай следва ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване, че
техният наследодател С. Г. Т., съпруг на ищцата и баща на ищеца, е бил в
трудовоправна връзка с ответното предприятие и на 05.12.2013 г. претърпял
травматично увреждане по време на работа, довело до смъртта му, че е
злополуката е приета за трудова с разпореждане на РУСО, както и че в резултат
на трудовата злополука са претърпели неимуществени вреди в претендираните
размери.
От прието по делото като писмено доказателство
удостоверение за наследници изх. № 603/20.12.2013 г. (л.9 по делото на ОС) се
установява, че С. Г. Т. е починал на 05.12.2013 г. в с. Трояново на
местоработата си (виж акт за смърт № 0011/06.12.2013 г. на л.10 по делото на ОС-Стара
Загора), като е оставил законни наследници съпругата си В.А.Т. и сина си Г.С.Г..
В качеството си на съпруга и син на починалия С. Г. Т. ищците попадат в кръга
на лицата, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, в това число и от трудова злополука (виж т. 2 на Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленум на ВС и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. по гр.д. №
2/84 г. на Пленум на ВС).
От трудов договор № 641/11.11.1998 г. е видно, че
наследодателят на ищците С. Г. Т. е започнал работа при ответното предприятие
на длъжност „работник на многокофов багер”, считано от 16.11.1998 г., като
трудовият договор е изменян с допълнителни споразумения и с последното
допълнително споразумение № 13/03.01.2013 г. е бил на длъжност „машинен
оператор ТТМ – ГТЛ1800” с място на работа Рудник „Трояново
С разпореждане № 176 от 18.12.2013 г. на РУСО –
Стара Загора на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 176
от 10.12.2013 г. от осигурителя Рудник „Трояново-
По делото е приет и протокол № 35 от 17.12.2013 г.
за резултатите от извършеното разследване на злополуката, като комисията е
констатирала, че злополуката е станала на задвижваща станция 1202 в участък
„РТНК-
От установеното по-горе се налага правен извод, че вследствие на
претърпяната от наследодателя на ищците трудова злополука на 05.12.2013 г. е настъпила вреда – смърт на С. Г. Т..
Налице са кумулативните предпоставки за ангажиране
на отговорността на работодателя на основание чл. 200 КТ за настъпилите вреди
за ищците вследствие на претърпяната трудова злополука от техния наследодател С.
Г. Т. на 05.12.2013 г., за претърпените от тях болки и страдания, затруднения в бита и преживения
стрес.
По делото е представена съдебномедицинска
експертиза на труп № 343/2013 г., която не може да се кредитира като експертиза
в настоящото производство, тъй като не е събрана по предвидения в ГПК
процесуален ред.
По делото е представено постановление от 07.05.2014
г. на прокурор от ОП-Стара Загора, с което е прекратено образуваното
наказателно производство по ДП № 478/2013 г. по описа на РУП-Раднево /преписка
№ 4501/2013 г. по описа на ОП-Стара Загора/, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, поради липса на извършено престъпление.
Констатациите на прокурора относно фактите не обвързват настоящия съдебен
състав и не следва да се вземат предвид.
По делото са приети като писмени доказателства
четири заповеди /от л.49 до л.52 по делото на ОС-Стара Загора/ за налагане на
дисциплинарни наказания на С. Г. Т. за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина. Тези заповеди обаче са ирелевантни към преценката дали пострадалият
С. Т. е допуснал нарушения на трудовата дисциплина в конкретния случай на
05.12.2013 г., когато е настъпила трудовата злополука. Следва да се отбележи,
че с представените заповеди са наложени дисциплинарни наказания на пострадалия Т.
за други по естеството си нарушения на трудовата дисциплина, различни от
твърдените в отговора на исковата молба. Представените заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания са неотносими към спора, тъй като понастоящем се разглежда конкретен спор относно настъпили
неимуществени вреди от трудова злополука, спрямо които предходните наложени
дисциплинарни наказания на работника не се отразяват. Същите не се отразяват и
относно твърдението за проявена груба небрежност, която следва да се изследва
досежно поведението на ищеца при настъпване на конкретната трудова злополука, а
не за предходни негови прояви. Ето защо съдът не ще изследва представените
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на С. Т..
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407
от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК).
В
тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука наследодателят
на ищците е починал, поради което за тях са настъпили неимуществени вреди за
преживените болки и страдания от смъртта на най-близкия си човек от
семейството. По делото е представено
експертно решение № 2069 от 01.10.2013 г. на ТЕЛК, видно от което на ищцата В.А.Т.
са определени 60 % трайна намалена работоспособност с водеща диагноза
„параноидна шизофрения”. Същевременно другият ищец Г.Г. е бил на 22 години към
момента на трудовата злополука, малко след навършване на пълнолетие. От разпита
на св. Митко Димитров, който от
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери,
че справедливото обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 60 000 лв. за всеки от тях двамата,
като претендираният от ищците размер над
тази сума до 80 000 лв. за всеки от тях се явява несъразмерен с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По делото
липсват данни за приложението на чл. 201, ал. 1 от КТ и изключване на това
основание на отговорността на ответника за обезвреда на тези претърпени от ищците вреди,
защото няма данни наследодателят на ищците умишлено да е причинил смъртта си. Работодателят
не отговаря по чл. 200 от КТ само ако пострадалият е причинил умишлено
увреждането си, а данни за такова умишлено причиняване от страна
на наследодателя на ищците на смъртта си при
процесната злополука по делото няма (чл. 201, ал. 1 от КТ; Р 690-88-IV г.о. на
ВС).
По делото е приет като писмено доказателство
договор № МТ-30/2014 г. от 17.01.2014 г., сключен между „******” ** и ***** –
гр. София за застраховка „Трудова злополука” на работниците на „******” **,
като срокът на застрахователно покритие е бил в периода от 01.11.2013 г., 00,00
часа, до 24,00 часа на 31.10.2014 г. В тази връзка следва да се посочи, че
наведените доводи от застрахователя ***** относно размера на евентуално
застрахователно обезщетение по договора за застраховка са
неотносими към настоящото производство, тъй като не се основава и не се
претендира застрахователно обезщетение по застрахователния договор. В
настоящото производство съгласно чл. 200, ал. 4 КТ съдът единствено би могъл да
намали размера на дължимото обезщетение с евентуално платени суми по
застрахователния договор, но не и да преценява факти относно валидността на
договора, плащането на застрахователни премии, размера на дължимото обезщетение
и прочие. Във връзка с възражението по чл. 200, ал. 4 КТ от страна на ответното
дружество по делото са представени две писма от застрахователя ***** /л.97 и
л.98/, от които е видно, че на ищците е отказано изплащането на застрахователно
обезщетение по договора за застраховка. В този смисъл е и заключението на ССчЕ
с вещо лице А.. Поради това не е налице плащане по застрахователни договори и
не следва да се намалява обезщетението на основание чл. 200, ал. 4 КТ.
Относно възражението на ответното дружество и на третото
лице – помагач за проявена груба небрежност от страна на пострадалия С. Т. при
настъпване на трудовата злополука.
В тази връзка по делото е приет протокол № 35 от
17.12.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
съгласно който комисията е констатирала, че при настъпване на злополуката от
страна на пострадалия С. Т. били нарушени следните разпоредби: чл. 395, ал. 3
на Правилника на безопасността на труда при разработване на находища по открит
начин - „не се разрешава ръчното почистване и извършването на ремонтни дейности
по ГТЛ при движеща се лента. Около транспортьора и в непосредствена близост до
лентата се чисти при неработещ транспортьор”; чл. 14 и чл. 25 на Инструкция по
безопасността на труда при експлоатация, текущото поддържане и ремонта на
гуменолентовите транспортьори - „при оглед и проверка техническото състояние на
транспортьорите по време на работа, обслужващия персонал се движи встрани от
транспортьорите, на разстояние не по-малко от
По делото е приет протокол за химическа експертиза
№ 748/09.12.2013 г., видно от който във взетите кръвни проби от пострадалия С. Т.
не е открит алкохол, т.е. пострадалият не е употребявал алкохол във времето
преди настъпване на злополуката.
От длъжностната характеристика за длъжност „машинен
оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ
По делото е представена заповед за обучение по
БХТППО № 13/03.01.2013 г. /л.55/, видно от която пострадалия С. Т. е следвало
да премине обучение на работното място по БХТППО съгласно програма за обучение
на новопостъпили работници, считано от 07.01.2013 г.
От удостоверение за професионално обучение №
6013/245 от 15.03.1999 г. /л.59/ е видно, че пострадалият С. Т. е преминал в
периода от 01.12.1998 г. до 08.01.1999 г. курс по професионално обучение
„Машинист на ел.задвижваща станция на ГТЛ за открит рудник”, а съгласно
свидетелство за правоспособност с рег. № 6014/246 от 15.03.1999 г. същият е
преминал успешно курса и е придобил правоспособност за машинист. От приетите по
делото протоколи /от л.67 до л.75/ е видно, че периодично пострадалият е преминавал
успешно изпит за проверка знанията по безопасност на труда и техническа
експлоатация.
По делото е представена декларация от управителя на
ответното дружество, с което декларира, че на работниците на длъжност „Машинен
оператор на транспортно-технологична машина ГТЛ-1800” не се дават предпазни
колани като лични предпазни средства, тъй като не са необходими с оглед естеството
на работата им. Това твърдение следва да се кредитира съгласно чл. 177, ал. 1,
т. 2 ГПК във вр. чл. 175 ГПК, тъй като касае признание на факт, който не ползва
ответното дружество.
По делото са разпитани свидетели относно естеството
на работата, която е следвало да извършва пострадалият С. Т. като „машинен
оператор” и относно конкретиката на действията му при изпълнение на служебните
задължения в деня на трудовата злополука. Следва да се отбележи, че в момента
на настъпване на трудовата злополука не е имало свидетели очевидци. От приетите
писмени доказателства и свидетелските показания е видно, че пострадалият С. Т.
е открит над голямата верига, като лявата му ръка е била затисната между
поддържащата ролка и транспортната лента, а дрехите му били набрани около
неговия врат и са го притиснали към ролката, с оглед на което пострадалият се е
задушил.
Съдът кредитира в цялост приетото заключение на СТЕ
с вещо лице инж. М.Х., която е подробна, компетентна и безпристрастна, изясняваща
почти всички спорни по делото обстоятелства. От събраните гласни доказателства
и заключението на СТЕ с вещо лице Х. е видно, че пострадалият Т. в момента на
злополуката е носил предпазна каска, ръкавици и фенерче, не е имал предпазен колан
(според ответното дружество такъв не е необходим и не се полага на пострадалия),
като в близост до него е имало шише с вода.
От заключението на СТЕ с вещо лице Х. е видно, че
поддържащите ролки са агрегати от оборудването на задвижващата станция и
принадлежи към ГТЛ, като предназначението им е да поддържат и насочват
ненатоварената част на ГТЛ /виж приложения снимков материал от вещото лице/. От
същото заключение на СТЕ е видно, че в дневника на машинен оператор на ГТЛ-ЗС
1202 от дежурен С. Т., р.№ 8552, смяна „Г” на 03.12.2013 г. от 08 часа до 20
часа, е записано, че по посока на движение лявата поддържаща ролка над голямата
верига грее много и се охлажда, като са налице 6 годни пожарогасителя и 10 бр.
негодни. На 04.12.2013 г. дежурният Г. П., р. № 1498, смяна „А” от 8,00 часа до
20,00 часа, е записал двурамна ролка над голямата верига за смяна, като са
налице 3 броя годни пожарогасители и 12 броя негодни. На 04.12.2013 г.
дежурният С. Т., р.№ 8552, смяна „Г” на 04.12.2013 г. от 20 часа до 08 часа, е
записал също двурамна ролка над веригата за смяна, като са налице 2 броя годни
пожарогасители и 12 броя негодни. В диспечерските сведения е посочено, че на
03.12.2013 г. в 8,21 часа е записано за машина ЗС 1202 – поддържаща ролка над
лявата верига за смяна /грее/, като същото е записано и на 04.12.2013 г. в 8,49
часа. Безспорно се установява по делото, че лявата ролка на ГТЛ, на която е
намерен затиснат С. Г., е греела и е димяла от два дена, което е записвано
постоянно в рапортната книга и се е налагало нейното охлаждане. За наличието на
проблема с ролката са подавали сигнали и другите оператори на ГТЛ – например
св. П.. За това са били сигнализирани и диспечерите, идвала е на място група от
механици, които са посочили, че следва да продължи работата в това състояние на
ролката. Същевременно от заключението на СТЕ и приложения към нея снимков
материал е видно, че процесната лява ролка не е имала нито един от
производствено и технологично изискваните 12 гумени пръстена, което е довело до
нейното прегравяне и димене. Вещото лице посочва, че работата на машиниста е да
следи за състоянието, неприлични шумове, димящи предмети в района на
задвижващата станция и ГТЛ. Установява се, че при приемане на смяната на
04.12.2013 г. от страна на С. Т., предходната смяна операторът П. го е
предупредил, че още не е сменена ролката и ще има неприятности с нея. От
експертизата се установява, че за правилната от технологична гледна точка
работа на ГТЛ е следвало ролката да бъде с гумени пръстени и същата е била
смяна, като са неприемливи твърденията на механиците, че ролката е можело още
да изкара така.
Вещото лице Х. посочва, че
макар и да е забранено по правилата за безопасност, било практика в такива
случаи да се охлажда ролката с вода, тъй като се получавал „стрес ефект на
метала”, като по този начин продължавала работата на ролката. При положение, че
механиците са казали ролката да работи в това състояние, за операторите на
машината, в това число и пострадалия Т., не е имало друг избор освен да
охлаждат ролката. Вещото лице Х. и разпитаните свидетели посочват, че
единственото, което е правил при ролката пострадалия С. Т., то е да я охлажда с
вода. Видно е от СТЕ, че С. Т. е предупредил диспечерите, че ще ходи за вода до
цистерната, за да охлажда ролката. Кабината на оператора на ГТЛ Т. била
непосредствено над греещата ролка и там се усещал най-напред мирисът от дима,
който е излизал от прегряването на ролката, а възникването на пожар на ГТЛ от
самозапалване на лентата от прегрята ролка би довела до невъзможност на
оператора да се спаси. Вещото лице Х. посочва, че евентуално запалване на
гумената лента би довело до неимоверно големи вреди за ответното предприятие,
тъй като по трасето на ГТЛ били разположени всички кабели, които захранват
станцията с 6 киловолта високо напрежение, имало отделно помещение с 500
киловолта, трансформатори и съоръжения (трансформаторите се охлаждат с
трансформаторно масло, лесно запалимо), кабели и автоматика, всичко било лесно
запалимо и евентуален пожар би бил разрушим. Вещото лице посочва, че С. Т. е
бил дисциплиниран работник, вършел си е работата и е следял за нея, а в
конкретния случай С. Т. е процедирал правилно, макар и формално да е нарушил
правилото за безопасност да не се охлажда с вода, а само с пожарогасител. Св. П.
също посочва, че е охлаждал ролката с вода на предходната смяна, но като
спирала лентата. В тази връзка вещото лице посочва в съдебно заседание, че към
момента на злополуката е имало само 2 годни пожарогасителя, поради което съдът
намира, че пострадалият вероятно не е домогнал до тях, за да има в наличност
при възможна реална авария с пожар.
Предвид изложеното съдът намира, че С. Т. не е
проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при охлаждането с вода
на греещата ролка в момента на инцидента. В своята константна практика ВКС на РБ приема,
че груба небрежност е онова поведение на увреденото лице, което не е положило
минимума дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация. В случая се установява, че било
практика да се охлажда греещата ролка с вода от операторите на ГТЛ, а в
конкретния случай пострадалият Т. не е и имал друг избор – налице са били само
2 годни пожарогасителя, а механиците са казали за продължи работата на ролката
в това й състояние без наличие на нито един гумен пръстен. Не само от гледна
точка на инстинкта за самосъхранение на пострадалия Т., но и от гледна точка за
ограничаване на възможността за възпламеняване на греещата ролка и
предизвикване на пожар с огромни разрушителни последици за ответното дружество,
пострадалият не е проявил груба небрежност в конкретния случай на 05.12.2013 г.
сутринта при охлаждането на греещата от 2 дена технически неизправна ролка.
Следва да се посочи, че в случая охлаждането на
греещата ролка с вода от С. Т. не може да се приравни на извършване на ръчно
почистване на лентата от полепнала маса или извършване на ремонтни дейности по
ГТЛ, за да се обоснове нарушение на чл. 395, ал. 3 на Правилника на
безопасността на труда при разработване на находища по открит начин. Идентично
е фактическото положение и относно твърденията за нарушаване на чл. 25 от
Инструкция по безопасността на труда при експлоатация, текущото поддържане и
ремонта на гуменолентовите транспортьори, според който „ръчното почистване на
падналата минна маса под транспортьорите по време на работа е абсолютно
забранено”.
В случая не е технологично възможно да бъде спазено
правилото на чл. 14 от Инструкция по безопасността на труда при експлоатация,
текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори, според който
„при оглед и проверка техническото състояние на транспортьорите по време на
работа, обслужващия персонал се движи встрани от транспортьорите, на разстояние
не по-малко от
Абсолютно несъстоятелно е възражението на ответното
дружество за нарушаване на чл. 17, ал. 2 от Правилника за безопасността на
труда при разработване на находища по открит начин, тъй като както се установи С.
Т. не е употребявал алкохол преди настъпване на трудовата злополука, а не се
съдържат твърдения в отговора същият да е внесъл или употребил алкохол или
други упойващи вещества преди настъпване на трудовата злополука на 05.12.2013
г. Не е налице и нарушение на чл. 25 от същия Правилника за безопасността на
труда при разработване на находища по открит начин, тъй като за проблема с
греещата ролка многократно са сигнализирани диспечерите, идвала е на място
група от механици и е наредено да се продължи работата.
По същите съображения не са налице посочените в
отговора на исковата молба нарушения на конкретни текстове от нормативни актове
и вътрешни актове на работодателя.
Останалите събрани по делото доказателства не
установяват релевантни за спора факти, в това число и приетите две заключения
на ССчЕ, които касаят спор относно застрахователния договор, който не е предмет
на настоящото производство.
Като краен резултат исковете са частично основателни
за двамата ищци за сумата от по 60 000 лв. за всеки от тях и следва да бъдат
уважени до този размер, а за разликата до претендираните по 80 000 лв. следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да бъдат уважени и акцесорните искове по чл.
86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 212 КТ за осъждане на ответника да плати на ищците
законната лихва върху дължимото обезщетение от по 60 000 лв. от датата на
злополуката – 05.12.2013 г. до окончателното погасяване на дълга, тъй като
отговорността на ответното дружество по чл. 200 КТ е безвиновна.
По разноските:
При този
изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Същите възлизат на 329 лв.
платени възнаграждения за вещи лица и 12 000 лв. адвокатско възнаграждение
съобразно договор за правна защита и съдействие от 21.11.2014 г. /л.90/,
фактура № 744/12.11.2015 г. /л.89/ и извлечение от сметка № 111/18.11.2015 г.
/л.91/.
Следва
да се разгледа направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Следва да
се отбележи най-напред, че производството е образувано на 12.12.2014 г., т.е.
след измененията на Наредба № 1/2004 г. с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1/2004 г. за трудови дела с определен
интерес минималното възнаграждение се изчислява съобразно ал. 2 на чл. 7. В
настоящата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е законодателно
решен въпросът за възнаграждението при трудови дела с определен материален
интерес, поради което следва да се приеме, че е загубила значението си т. 16 на
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. при интерес над 10 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. Поради това при интерес от 80
000 лв. за всеки иск, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 2930
лв., или общо за двата иска в размер на 5860 лв. Настоящото дело обаче съдът
намира, че се характеризира с по-голяма фактическа сложност от типичните дела
за трудови злополуки по чл. 200 КТ – събирани са множество писмени, гласни
доказателства и са приети общо 4 заключение на 3 вещи лица, а правната му
сложност е типична и сходна с другите идентични дела за трудови злополуки.
Поради това съдът намира, че платеното от ищците адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, но поради
по-високата фактическа сложност същото не следва да е в размера на минималното
предвидено в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. във вр. чл. 36 от Закона за
адвокатурата съгласно делегацията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното
съдът намира, че следва да се присъди на ищците по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, а именно в размер на 4500 лв. за всеки от исковете или общо в
размер на 9000 лв.
При
така изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищците общо разноски в размер на 6996,75 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното
дружество не е поискало присъждане на разноски, поради което съдът не следва да
се произнася за разноските на ответното дружество.
При този изход
на делото и тъй като ищците са освободени от държавна такса, следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на
РС-Раднево държавната такса върху уважения размер на исковете, която е в размер
на 4 800
лева общо за двата иска.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ******, вписано в търговския регистър с
ЕИК ********, с адрес на управление ********, клон на „*******” **, вписано в
търговския регистър с ЕИК *******, да заплати на В.А.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, и на Г.С. Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 200 КТ
сумата от по 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) на всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 05.12.2013 г. злополука от С.
Г. Т., приета за трудова с разпореждане № 176 от
18.12.2013 г. на РУСО – Стара Загора,
ведно със законната лихва от 05.12.2013 г. до окончателното погасяване на
дълга, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6996,75 лв. (шест
хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 75 ст.) - разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 60 000 лв. (шестдесет
хиляди лева) до пълния претендиран размер от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева)
за всеки от ищците като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ******, вписано в търговския регистър с
ЕИК ********, с адрес на управление ********, клон на „*******” **, вписано в
търговския регистър с ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
по сметка на РС-Раднево сумата от 4800 лева (четири хиляди и осемстотин лева) -
държавна такса за уважените искове по чл. 200 КТ.
ДЕЛОТО е разгледано и решено
при участието на третото лице *****, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ******* *********, като помагач на страната на
привлеклия ги ответник ******, вписано в търговския регистър
с ЕИК ********, с адрес на управление ********, клон на „*******” **, вписано в
търговския регистър с ЕИК *******.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: