Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
……... 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря Ваня Гаджева и прокурора Деян Маринов, разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова внохд № 4858 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.09.2017 г. по нохд № 13695/2017 г., СРС, НО, 96-ти състав, е признал подсъдимия И.В.С. за виновен в това, че на 14.12.2016 г., около 04.30 часа в гр. София, бул. „******************, чрез използване на специален начин (покатерил се по фасадата на жилищния блок до пети етаж) е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър, марка „Леново“, модел Idea Pad S 500 Touch” на стойност 180 лв., от владението на О.Н.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини – бил задържан от О.Н.Н., и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – подсъдимият С. е извършил престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК и е извършил престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, както следва: с присъда по нохд № 5440/2014 г., СРС, в сила от 08.04.2014 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим и с присъда по нохд № 17918/2015 г., СРС, в сила от 18.11.2015 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалба от подсъдимия И.В.С. и въззивна жалба
от неговия служебен защитник адв. Ж.Ж..
Жалбата, подадена от подсъдимия С., съдържа оплакване относно размера на наложеното наказание, тъй като то е нехуманно и назидателно и не цели поправяне, а унищожаване на личността. По изложените съображения се иска намаляване на наказанието.
Жалбата, подадена от служебния защитник на подсъдимия, също съдържа искане за намаляване на наложеното с първоинстанционната присъда наказание, тъй като то е прекомерно завишено. Поддържа се, че независимо от обремененото съдебно минало на подсъдимия, той е изтърпял предишните наложени му наказания.
В закрито заседание на 10.11.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия адв. Ж. поддържа подадената жалба и не прави доказателствени искания. Излага съображения, че с оглед на факта, че от деянието не са настъпили имуществени вреди и стойността на процесната вещ, наложеното наказание лишаване от свобода се явява прекомерно. Моли въззивния съд да вземе предвид обстоятелството, че подсъдимият произхожда от малцинство, което се справя много трудно в днешно време със съществуването си, принудено да оцелява по някакъв начин, както и че въпреки предишните си осъждания, той е изтърпял изцяло наложените му по тях наказания. По изложените доводи пледира за намаляване на наложеното наказание.
Представителят на СГП смята, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият С. в хода на въззивните съдебни прения твърди, че докато е бил задържан в районното полицейско управление не е бил разпитван и не е присъствал неговият защитник. Признава, че е влязъл в апартамента, но „нямал шанса да пипне нищо“, не се е опитвал да вземе лаптопа, нито го е местил, опитал се да избяга през вратата, като отворил първата врата, но не успял да отвори втората и го хванали. В последната си дума заявява, че иска „да върне делото за ново следствие“ и че разбрал „какво са писали“ едва когато едно момче от затвора му го прочело понеже самият той е неграмотен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК като съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, след като подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Приетата за установена фактическа обстановка е следната:
На 14.12.2016 г. около 04.30 часа подсъдимият И.С. отишъл до кооперация, намираща се в гр. София, бул. „***************“ № 61. Изкачил се по фасадата на блока до балкона на кухненско помещение на ап. 40 на пети етаж. Отворил плъзгащия се прозорец на остъкления балкон и проникнал в апартамента. Започнал в различни стаи на жилището да търси вещи, които да отнеме. От едната стая взел преносим компютър марка „Леново“, модел Idea Pad S 500 Touch” и го пренесъл в кухнята до отворената балконска врата с цел след това да го изнесе. Продължил да се движи из жилището. Свидетелят О.Н.Н., който спял в спалнята, чул шум и станал да провери какво става. Видял подсъдимия С. в коридора на жилището. Двамата се сборичкали, при което Н. успял да притисне подсъдимия към пода на балкона на кухненското помещение. Съпругата на Н. свидетелката Т.Т.Н., която междувременно се събудила от шума и станала, позвънила на тел. 112. На място пристигнал патрул от 03 РУ-СДВР – свидетелите Т. Т.И С.С., които задържали подсъдимия С.. Била извикана и група за извършване на оглед. След като полицейските служители отвели подсъдимия, свидетелят Н. забелязал, че лаптопът марка „Леново“ е бил преместен от хола в кухненското помещение, където се е намирал на пода, подготвен за изнасяне.
От справката за съдимост на С. се установява, че той е осъждан осемнадесет пъти, включително и със следните две присъди:
- Присъда по нохд № 5440/2014 г. на СРС, НО, 15 състав, в сила от 08.04.2014 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим;
- Присъда по нохд № 17918/2015 г. на СРС, НО, 115 състав, в сила от 18.11.2015 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим;
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 13 от досъдебното производство), разпит на свидетелитеО.Н. (л. 15 от досъдебното производство), Т.Н.а (л. 17 т досъдебното производство), Т. Т.ов (л. 19 от досъдебното производство), С.С.(л. 20 от досъдебното производство), заключение на съдебно-оценителна експертиза (л. 26 от досъдебното производство), справка и бюлетини за съдимост за И.В.С..
Описаният по-горе доказателствен материал подкрепя направеното от подсъдимия самопризнание. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и безпротиворечиви, като описаните от тях обстоятелства съвпадат и създават ясна и логична верига от събития. Свидетелите Н. и Н.а установяват, че подсъдимият се е намирал в жилището им на 14.12.2016 г. около 04.30 часа се намирал в жилището им. Пръв се е събудил от шума свидетелят Н., който е заварил подсъдимия в коридора, клекнал до входната врата. С. се е опитал да избяга, при което двамата са се сборичкали. Междувременно свидетелката Н.а се събудила от виковете на съпруга си, станала и видяла, че Н. е задържал подсъдимия, след което позвънила на тел. 112. Показанията на двамата свидетели намират своето логично продължение в показанията на полицейските служители Т.ов и Стефанов, които се отзовали на подадения сигнал и пристигнали на място. Те заварили Н., който бил притиснал към пода на единия балкон подсъдимия. Задържали подсъдимия и го отвели в 03 РУ-СДВР, където установили самоличността му по лична карта като И.В.С..
От показанията на Н. и Н.а се установява, че след като Т.ов и Стефанов са отвели подсъдимия, Н. е намерил на земята в кухненското помещение лаптоп марка „Леново“, преместен от хола и подготвен за изнасяне. Съгласно заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на лаптопа към момента на извършване на деянието – 14.12.2016 г., е 180 лв. Въззивният съд намира заключението на вещото лице за пълно, обективно и компетентно, поради което първоинстанционният съд правилно го е кредитирал.
Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на подсъдимия, че действително е влязъл в апартамента, но не е имал „шанса да пипне нищо“ и не се е опитал да открадне лаптопа, нито го е местил. Съгласно задължителните указания на върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк.д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС, т. 8.1. особената процедура по глава XXVII НПК е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата. В рамките на тази процедура подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. В същото тълкувателно решение е посочено още, че по тези съображения законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия, като е недопустимо първоинстанционният или въззивният съд да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е така, тъй като подсъдимият постига по-благоприятно материално-правно третиране, в замяна на което е длъжен да понесе и съответните тежести.
В рамките на своите правомощия въззивният съд следва да провери дали подсъдимото лице по своя воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, и дали съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно. В случая от протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК са били спазени. На подсъдимия С. са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен защитник. С. е заявил, че разбира правата си и е наясно с последиците от разглеждането на делото по диференцираната процедура, след което е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти като при постановяване на присъдата съдът да ползва самопризнанието му и доказателствата, събрани в досъдебната фаза. В съответствие с чл. 372, ал. 4 НПК първостепенният съд е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от надлежно събраните в досъдебното производство доказателства и с определение е обявил на страните, че ще ползва самопризнанието и събрания доказателствен материал. Възражението на подсъдимия, че докато е бил задържан в районното управление, не е бил разпитван и не е присъствал негов защитник, не отговаря на истината. От материалите по досъдебното производство се установява, че С. е бил задържан със заповед за задържане на 14.12.2017 г. като още на същия ден е бил привлечен като обвиняем с постановление, което му е било предявено на същата дата и в присъствието на служебния му защитник адв. Ж.. Непосредствено след това е бил извършен и разпит, при който С. отново в присъствието на служебния си защитник, е заявил, че не желае да дава обяснения. С оглед на това въззивният съд намира, че са спазени законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на С. в последната му дума делото да бъде „върнато за ново следствие“, на което да каже „самата истина, както си е било“. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 8.3. на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк.д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС, след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК подсъдимият не може да оттегли самопризнанието си. В тълкувателното решение е посочено, че признанието на фактите в коментираната диференцирана процедура представлява едностранно изявление, което може да бъде оттеглено само преди да са настъпили законовите му правни последици. То произвежда действие с постановяването на определението, с което съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите по обвинителния акт и допуска съкратено съдебно следствие. Както беше посочено по-горе, процесуалният закон е въвел достатъчно изисквания, които гарантират, че изявлението на подсъдимия е дадено доброволно и отразява неговото действително отношение към обвинението, които изисквания въззивният съд по-горе констатира, че са били изпълнени. При това положение няма основание и не съществува процесуална възможност въззивният да върне делото за ново разглеждане поради своеобразно оттегляне самопризнанието на подсъдимия.
Въззивният съд намери, че въз основа на описаната по-горе правилно установена фактическа обстановка и правилна интерпретация на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК.
От обективна страна - на 14.12.2016 г., около 04.30 часа в гр. София, бул. „****************** подсъдимият И.С., се е покатерил по фасадата на жилищния блок до пети етаж и е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър, марка „Леново“, модел Idea Pad S 500 Touch” на стойност 180 лв., от владението на О.Н.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Извършеното от С. осъществява квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 - чрез използване на специален начин, като съобразно указанията в раздел II, т. 11 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС този признак е налице: „когато при извършване на кражбата деецът е проявил особена ловкост или умение, като използването на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и др.“ По делото е установено, че С. е проникнал в процесното жилище през прозорец на остъкления балкон, находящ се на пети етаж на жилищната сграда, като преди това се е изкатерил по фасадата.
Кражбата е останала във фазата на недовършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК, като изпълнителното деяние „отнемане“ на процесния лаптоп не е било довършено по независещи от дееца причини – той е бил заварен на място и задържан от свидетеля Н. преди да отнеме вещта и да установи своя фактическа власт върху нея.
Въззивният съд намира, че правилно извършеното от С. е квалифицирано като опасен рецидив по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, тъй като той е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Тези предпоставки са изпълнени с осъждането на С. по следните две присъди:
- Присъда по нохд № 5440/2014 г. на СРС, НО, 15 състав, в сила от 08.04.2014 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим;
- Присъда по нохд № 17918/2015 г. на СРС, НО, 115 състав, в сила от 18.11.2015 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим.
От субективна страна – подсъдимият С. е извършил деянието при пряк умисъл. Той е знаел, че вземайки лаптопа, ще отнеме чужда движима вещ без съгласието на собственика, като именно с тази цел се е покатерил по фасадата на сградата и е проникнал в апартамента.
Настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният съд правилно и
законосъобразно е определил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири години и шест месеца, което е намалил с една трета на основание
чл. 58а, ал. 1 НК, в резултат на което му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години. За извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и „б“ е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до
петнадесет години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно
районният съд е отчел ниската стойност на процесния лаптоп и недовършеността на
деянието, поради което на собственика на вещта не е била причинена и
имуществена вреда. Правилно като отегчаващи обстоятелства са били отчетени
следните. С. е с изключително обременено съдебно минало от осемнадесет
осъждания, като от тях се изключват двете осъждания, които обуславят
квалификацията на деянието като опасен рецидив. Престъпната му дейност
преобладаващо обхваща престъпления по чл. 194 – чл. 196 НК като последните му
няколко осъждания са все при условията на опасен рецидив, което както е
отбелязал и районният съд, означава, че той не се е поправил и превъзпитал
въпреки изтърпените ефективни наказания „лишаване от свобода“. Освен това
процесното деяние осъществява едновременно двете хипотези на опасен рецидив по
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
Правилно със значителна тежест са били отчетени и обстоятелствата, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието чрез проникване в жилище, докато в него са спели свидетелите Н. и Н.а. Въззивният съд споделя и извода, че самопризнанието на С. не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В процесния случай не са налице посочените условия.
С оглед на изложеното въззивният съд прецени, че по делото не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да доведат до приложението на чл. 55 НК. Правилно районният съд е определил наказанието на С. по чл. 58а, ал. 1 НК като го е индивидуализирал при вярна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл. 36 НК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводите на съда от фактическа и правна страна са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен закон.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и при изследване на доводите и възраженията, изложени в подадените жалби и от страните в съдебно заседание, въззивната инстанция констатира, че не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционния акт, поради което и с оглед на посочените съображения, въззивният съд постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6 НПК вр. с чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.09.2017 г. по нохд № 13695/2017 г., СРС, НО, 96-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.