№ 904
гр. София , 03.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601314 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 , вр. с глава Двадесет и втора от
НПК. Образувано е по жалба на адв. Ж. М. - служебен защитник на осъденото лице А.
Д. Д., срещу протоколно определение от 13.11.2020 г. по ЧНД № 3944/2020 г. на
Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода
за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
му част от наказанието 3 години „лишаване от свобода”, определено му по НЧД №
6381/2019 г. на СРС.
Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на
СГС е неправилен. Изтъкват се доводи, че лишеният от свобода освен да е бил
наказван, по негови твърдения е бил и награждаван. Защитникът акцентира на тежкото
здравословно състояние на лицето – Д. страдал от стенокардия, преживян миокарден
инфаркт, имплантация на стент, предно-върхова аневризма, хипертонична болест, язва
на дуоденума, чернодробна стеатоза; като особено опасна за живота му е
диагностицираната аневризма. Изтъква се и обстоятелството, че тригодишното дете на
осъдения също е с тежко здравословно състояние, с необходимост от постоянни грижи
и лечение.
Формулирано е искане да бъде отменено определението на СГС и да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на осъденото лице Д..
1
Постъпила е и отделна частна жалба от лишения от свобода, в която същият
подчертава заличаването на наложеното му наказание, примерното си поведение,
спазването режимните изисквания. На отделно основание също изтъква факти относно
тежкото си здравословно състояние.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
относимите за произнасянето си факти, поради което и крайните изводи по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл.
70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със затворническото досие на
осъдения А. Д. и останалите писмени доказателства- заключения на администрацията
на затворното заведение, доклади и оценки, както и справката за размера на
изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години, като към датата
на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 2 години 3 месеца и 24 дни.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е кредитирал констатациите, изразено в
доклада на ИСДВР, изготвен за целите на производството, в насока, че корекционната
работа с осъдения не е завършена. Все още не е постигната положителна промяна и
прелом в поведението и самооценката на лишения от свобода. Първият съд е отчел, че
оценката на риска от рецидив е все още в средни стойности – 52 точки. Отразени са
проблемните зони, по които следва да се продължи корекционна работа с лишения от
свобода, в това число умение за мислене – осъзнаване на причините, довели до
2
криминалните му прояви. Съобразено е криминогенното обкръжение на лишения от
свобода извън затвора.
За да формира краен извод за наличието на доказателства за поправянето на
лишения от свобода, съдът следва да се основава на факти, обективирани в
затворническото досие, свързани с поведението на осъдения след началото на
изтърпяване на наказанието и на констатациите на затворната администрация относно
осъществяване плана за изпълнение на присъдата, както и на психологическото
обсъждане на компетентното лице, относно когнитивните способности на лишения от
свобода, възможната промяна в отношението му към извършеното деяние и
последиците от него; възможностите за ресоциализация, риска от рецидивиращ контакт
с криминогенна среда и мн.други.
В психологическото заключение, изготвено от инспектор-психолог Г. на
19.04.2019 г. е изложена преценка за психологическото състояние на осъдения, както и
изложени характеристични данни за същия: основно образование, ранни криминални
прояви, осъждан като непълнолетен и като пълнолетен за тежки престъпления, трайно
формирани криминални нагласи.
В първоначалния доклад на ИСДВР, изготвен на 17.04.2019 г. при постъпване
на лицето в затвора за изтърпяване на предходно наложено наказание е отчетено, че А.
Д. е бил отгледан в нормална семейна среда. Осъждан за престъпление против
собствеността. В този доклад е отразена констатация, че осъденият нередовно е
посещавал учебни занятия и смята, че няма полза от образованието. Отразено е, че
проявява самооправдателни нагласи, не съзнава вредата, която е причинил с
поведението си, но в определена степен поема отговорността за деянието си. В този
доклад са отразени положителни оценки за поведението на осъдения в мястото за
лишаване от свобода – Д. проявявал дължимото поведение и спазване на режимните
изисквания, изпълнителен толерантен, на добро интелектуално равнище. Като
първоначални негативни констатации са отразени, че категорично отрича
отговорността си за извършеното правонарушение, че е регистрирана злоупотреба с
алкохол; склонност към импулсивни решения.
В затворническото досие са приложени заповед за налагане на наказание
„писмено предупреждение“ за държане на неразрешени вещи; както и заповед за
награждаване с писмена похвала за спазване на изискванията за поведение.
В актуалния доклад на ИСДВР, изготвен за целите на настоящото производство
не е отразен съществен напредък в поведението на лишения от свобода. Според
инспектора по възпитателна работа, осъденият приемал плана на присъдата само
формално, без да личи отговорно и съвестно отношение. Остават непроменени
3
оценките за отношението на осъдения по същите проблемни зони- отношение към
правонарушението, управление на финанси, начин на живот и криминално обкръжение
и умение за мислене.
Софийският апелативен съд намира, че констатациите на администрацията на
пенитенциарното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода на А. Д. следва да бъдат кредитирани. Те са били придобити от
наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за УПО от
него. Въз основа на изложените по-горе факти, САС приема, че лишеният от свобода
А. Д., през периода на изтърпяване на наложеното му наказание не демонстрирал
активно и действено намерение за личностна промяна и поправяне. Това е мотивирало
администрацията на Затвора София да снижи оценката на риска от рецидив от с 5
точки за целия период на изтърпяване на наказанието за 2 години, 3 месеца и 24 дни –
до 52 точки, все още в средни стойности. Ето защо, следва да се приеме за основателно
становището компетентното мнение на инспектор СДВР, изложено в цитираните
доклади, в частта, в която се твърди, че възпитателната работа с лишения от свобода
все още не е завършена и поправителният процес е необходимо да продължи.
Въззивният съд счита, че снижаването на оценката на риска за периода на фактическо
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ сочи на започнал поправителен
процес, но не и за пълно постигане на целеното от закона чрез наказанието поправяне
на осъдения. Такъв прогрес не може да се приеме за значим. Ето защо, Софийският
апелативен съд счита, че с оглед данните от затворническото досие за характеровите
особености, ценности и мотиви на лишения от свобода, действително поправяне и
превъзпитание могат да се постигнат чрез придържане към изготвения план за
изпълнение на присъдата, в хода на продължаващо изтърпяване на наказанието в
мястото за лишаване от свобода. Обстоятелствата, свързани с поведението на л.св. Д. в
затвора обосновават по-скоро необходимостта от продължаване на престоя му в
затворното заведение.
Въззивният съд следва да отбележи, че изтъкнатото от самия лишен от свобода
в жалбата му стриктно и съвестно спазване на правилата в местата за лишаване от
свобода е задължение на всеки осъден, поради което и не може еднозначно да се
изтъква като доказателство за поправянето му, нито да се тълкува като израз на
личностна трансформация и положителна промяна.
Във връзка с наведените доводи /с представени в подкрепа на същите писмени
доказателства/ свързани със здравословното състояние на осъдения Д., съдът следва да
отчете, че действително наличните диагностицирани заболявания на лицето са
сериозни и застрашаващи. Следва да се отбележи, обаче, че законодателят е предвидил
две предпоставки за допускане на УПО- фактическо изтърпяване на ½ от наложеното
4
наказание и налични доказателства за поправяне на лишения от свобода.
Здравословното състояние на осъденото лице или състоянието на неговите близки не
попадат сред предвидените законови предпоставки за исканото предсрочно
освобождаване, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, поради което,
независимо от сериозността на тези обстоятелства същите не могат да бъдат
съобразявани в настоящото производство. Лишеният от свобода следва безусловно да
получи пълноценна, навременна и квалифицирана здравна грижа по реда на ЗИНЗС.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. Д.. Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият съд намира за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.11.2020 г. на Софийски градски съд,НО,
25 състав, постановено по ЧНД № 3944/2020 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането на лишения от свобода А. Д. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ по НЧД
№ 6381/2019 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5