Решение по дело №1248/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 624
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20221720201248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №5 от 19.07.2022 г., издадено от
директор на Регионална здравна инспекция – Перник, на „****“ ЕООД, гр.
Перник, ЕИК ****, представлявано от Б.Г.Г., на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.211, ал.3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в
размер 2000 /две хиляди/ лв. за това, че на 08.06.2022г., при извършена
проверка в обект Детски парти център „****“, находящ се в град Перник, ул.
****, експлоатиран от „****“ ЕООД, се установило, че същото дружество
не е уведомило РЗИ – Перник за открит обект с обществено предназначение -
Детски парти център „****“ – нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от „****“ ЕООД“, представлявано от управителя Б.Г., с която оспорва
неговата законосъобразност и обоснованост и моли за отмЯ.та му . Излагат се
възражения, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че вмененото нарушение
не е извършено, че фактическите обстоятелства по случая са оценени
неправилно и не се подкрепят от сърбаните доказателства.
В съдебно заседание законният представител на дружеството
жалбоподател не е участвал. Пълномощникът му - адв. К. С. поддържа
възраженията в жалбата и излага конкретни доводи в тяхна подкрепа.
Пледира за отмЯ. на издаденото наказателно постановление като неправилно
и незакаконосъобразно. Претендира и присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за заплатено възнаграждение на адвокат, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
1
Административнонаказващият орган - директор РЗИ – Перник – адв. Ч.
П., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалвания
административнонаказателен акт да бъде потвърден, като издаден при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Претендира присъждане на разноски в полза на АНО за заплатено
възнаграждение на адвокат.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84
ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 27.05.2022г. на дежурния телефон на Дирекция „Обществено здраве“ при
РЗИ – Перник била получена жалба, входирана с № 97-00-27, за счупени
детски съоръжения, скъсани обезопасителни съоръжения и занижена хигиена
в Детски парти център „****“, находящ се в град Перник, ул. ****.
Проверка на обстоятелствата по жалбата била възложена на свид. И. П. С. и
С.С.М. - инспектори в отдел „Държавен здравен контрол“ в дирекция
„Обществено здраве“ при Регионална здравна инспекция - Перник.
Преди да отидат на място в обекта те извършили проверка в публичния
регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ –
Перник, при което установили, че на посоченото място няма регистриран
обект.
На 08.06.2022 г. инспекторите посетили детския център, който се намирал в
обособено помещение към търговски обект – ресторант - пицария „****“,
находящ се на посочения в жалбата адрес - град Перник, ул. ****,
стопанисван от „****“ ЕООД. Установили, че в търговското помещение на
пицарията е обособен детски кът – помещение с игри и съоръжения за
забавление на деца, каквито имало разположени и на открито - в градината
към пицарията.
Свидетелите С. и М. не констатирали сочените в сигнала нарушения и
нередности - нямало счупени съоръжения, скъсани предпазни мрежи,
хигиената съответствала на изискванията.
Контролните органи приели обаче, че се касае за обект с обществено
предназначение и предвид резултата от извършената по-рано проверка в
публичния регистър, приели, че дружеството, което го стопанисва „****“
ЕООД не е изпълнило задължението си по чл.36, ал.1 от Закона за здравето -
да уведоми за откриването му РЗИ – Перник не по-късно от деня на започване
на дейността, като посочи адреса на обекта, видовете дейности, които се
извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, респ. ЕИК на
търговеца, управляващ дейността.
За проверката бил съставен констативен протокол от 08.06.2022г., с
който представляващият дружеството бил поканен да се яви на 15.06.2022г.
в РЗИ Перник за връчване на акт за установеното административно
нарушение.
На посочената дата, в негово присъствие и в присъствието на свидетел
по установяване на нарушението и съставяне на акта – гл. инспектор С. М.,
свидетелката И. С. образувала срещу търговеца административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН № АН-01-5/15.06.2022г.,
2
№5/15.06.2022г. Актът бил предявен на управителя на дружеството за
запознаване и подписване, при което същият вписал, че е съгласен с
констатациите.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
На 19.07.2022г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на
събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.211, ал.3 от Закона за
здравето наложил имуществена санкция в минимален размер 2000 лв. на
„****“ ЕООД за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите И. П. С. и С.С.М., както и приетите писмени доказателства:
АУАН №АН-01-5/15.06.2022г., №5/15.06.2022г., констативен протокол от
08.06.2022г., удостоверение №21/23.02.2015г. за въвеждане в експлоатация
на строеж, констативен протокол за категоризиране на туристически обекти
№536/27.03.2015г. удостоверение за категория №00227/30.03.2015г.
издадено от Община Перник.
При така установената фактическа обстановка жалбата е основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният
състав констатира допуснати съществени нарушения, съврзани с
процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението,
както и с приложението на материалния закон, обуславящи
незаконосъобразност.
Възраженията на пълномощника на жалбоподателя в тази насока са
отчасти основателни.
Нарушени са нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
не е извършено пълно и точно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено.
В обстоятелствената част на акта са изложени констатации относно
повода, времето и мястото на извършване на проверката и установеното
фактическо положение от инспекторите, цитиран е текста на разпоредбата на
чл.36, ал.1 от Закона за здравето, но липсва очертан фактически състав на
конкретно нарушение с признаците му от обективна и субективна страна. От
изложеното не е ясно в какво действие или бездействие се е проявило
изпълнителното деяние на нарушението, кога е осъществено и от кого.
Тези недостатъци в описанието на нарушението, ограничаващи
съществено правото на защита на сочения като нарушител, отчасти са
отстранени при издаване на наказателното постановление, доколкото ясно е
посочен субекта на нарушението и вмененото му деяние, изразило се в
бездействие – неизпълнение на задължението да уведоми РЗИ – Перник за
открит обект с обществено предназначение. Не са изложени обаче в пълнота
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, тъй като изобщо не
става ясно, както от съдържанието на акта, така и от наказателното
постановление, кога е възникнало задължението за уведомяване, предвид
установения в закона срок - не по-късно от деня на започване на дейността.
3
Действително, нарушението се изразява в бездействие, т.е., деянието се
осъществява непрекъснато в един продължителен период от време, но това не
освобождава от задължението да се посочат релевантните обстоятелства,
свързани с нарушението /в случая от кой момент е започнало това състояние/
дори само от гледна точка преценка за времетраенето на нарушението, а
оттук за определяне на неговата тежест, наличието на условия за прилагането
на чл.28 ЗАНН или за индивидуализация на наказанието.
Тук следва да се посочи, че не се споделят доводите на пълномощника
на жалбоподателя за изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за
образуване на административнонаказателното производство, предвид
ангажираните от негова страна доказателства за въвеждане на обекта в
експлоатация и започване на дейността още през 2015 г. За съставомерността
на нарушението и определяне датата на неговото извършване е ирелевантно в
кой точно момент е възникнало задължението за уведомяване, след като то не
е изпълнено в определения в закона срок, продължило е във времето и
бездействието е констатирано на датата на проверката. Както се посочи,
началният момент на продълженото по своя характер деяние има значение за
очертаване на обстоятелствата, свързани с нарушението и за решаването на
въпроси относно наличието на основания за налагане на наказание, за
определянето на неговия вид и размер.
Основателно обаче е възражението, че АНО не е се ангажирал с ясна
позиция относно датата на извършване на нарушението, каквато изобщо не е
посочена в акта му, въпреки безусловното задължение за това, произтичащо
от императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на нарушението
следва ясно и недвусмислено да бъде означена в наказателното
постановление, не да се извежда по логически или тълкувателен път. Видно
от съдържанието на наказателното постановление АНО такава липсва, тъй
като датата 08.06.2022г. не е посочена в друг контекст освен като дата, на
която проверката е извършена. При това положение за жалбоподателя е
останало абсолютно неясно на коя дата се твърди, че е извършил вмененото
му нарушение. Ангажираните в защита срещу него писмени доказателства са
показателни за това, тъй като те са в насока установяване датата, на която
евентуалното задължение по чл.36, ал.1 от Закона за здравето е възникнало, за
която очевидно е счетено, че е датата на извършване на нарушението.
Неточното очертаване фактическия състав на вмененото нарушение,
неизлагането на релевантните обстоятелства, свързани с извършването му,
липсата на дата на извършване на нарушението съществено ограничават
правото на защита на привлечения към отговорност субект и затова
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за
последица отмЯ. на наказателното постановление.
Наред с изложеното съдебният състав намира за основателни и
възраженията по същество на спора като приема, че вмененото нарушение
не е извършено.
Съображенията са следните:
АНО е приел, че установените факти осъществяват състав на нарушение
по чл.36, ал.1 от закона за Здравето. Нормата регламентира, че всеки, който
открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това,
4
включително по електронен път, съответната регионална здравна инспекция
по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на
дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се
извършват в него, както и данни за лицето/търговеца упражняващ дейността.
Понятието „обекти с обществено предназначение“ е дефинирано в §1,
т.9, б. а – б.ф от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. В
множеството хипотези, макар и неизчерпателно, са обхванати обектите,
попадащи в тази категория, но сред тях отсъства обект като процесния,
доколкото се изясни, че той представлява детски клуб/кът, обособен към
търговски обект - пицария, категоризиран като туристически обект – обект за
хранене и развлечение , въведен в експлоатация като такъв, съгласно
приетото като писмено доказателство удостоверение №21/23.02.2015г.
Разпоредбата на чл.36, ал.4 от Закона за здравето предвижда, че
изискването в алинея 1 на същата разпоредба не се прилага за лечебни
заведения, предприятия за производство и търговия на едро с лекарства,
аптеки, дрогерии, предприятия за производство, съхраняване и търговия с
храни и за обекти за обществено хранене. Несъмнено пицарията, като вид
ресторант, съгласно категоризацията в чл.124 от Закона за туризма,
представлява обект за обществено хранене и като такъв за него са приложими
други изисквания за регистрация и категоризиране, установени в Закона за
туризма и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
От показанията на свидетелите И. С. и С. М. се установи, че обектът на
проверката представлява детски кът, изграден в помещение, обособено като
част от търговското помещение на пицария „****“, със съоръжения за игра,
както с разположени такива на открито в градината на пицарията.
Независимо от отделянето на помещението за игра на закрито със стени и
врата към ресторантската част, инспекторите без противоречия изясняват, че
детският кът не функционира като самостоятелен обекта, а е част от
търговското помещение на пицарията, с очевидно предназначение да осигури
забавление на децата докато родителите им се намират в ресторанта. В този
аспект съдът приема, че не се касае за обект от кръга на визираните в §1, т.9,
б.а – б.ф от ДР на Закона за здравето, за да възникне задължение по чл.36,
ал.1 от с.з. за субекта, който го експлоатира.
Установените в казуса обстоятелства в действителност сочат, че се
касае за устроени и разположени в обект за обществено обслужване
/търговски обект/ площадки за игра на закрито и открито, условията и редът
за разрешаването, изграждането и въвеждането в експлоатация на които,
включително изискванията за безопасното им ползване, поддържане и
контрол се осъществява по реда на НАРЕДБА №1 от 12.01.2009 г. за
условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра,
издадена на основание чл.62, ал.11 от Закона за устройство на територията.
Изложеното мотивира заключение за несъставомерност на вмененото
нарушение, а оттук за отмЯ. на обжалвания административнонаказателен акт
като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
5
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложените по делото пълномощно, договор за правна защита и
съдействие от 16.08.2022г., сключен между „****“ ЕООД, представлявано от
управителя Б.Г., и адв. К. С., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за процесуално представителство в производството,
образувано по жалба срещу процесното наказателно постановление в размер
370 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора.
Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на
адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт. То е в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр.68 от
2020г./, поради което няма основание за намаляването му.
Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1, вр.
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №5 от 19.07.2022 г., издадено от
директор на Регионална здравна инспекция – Перник, с което на „****“
ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник
****, представлявано от Б.Г.Г. - управител, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН
и чл.211, ал.3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в
размер 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за
здравето.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Перник, с адрес гр. Перник,
ул. ****, да заплати на „****“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от Б.Г.Г. -
управител, сума от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща направени
разноски в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски на другата
страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7