Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№609 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно съединени претенции с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК******,
твърди следното:
На 31.05.2019година на път II – 55 и; 8 + 500, посока към Велико
Търново, е реализирано ПТП по вина на водач на МПС „Фолксваген Бора“ с рег. №******, който при движение в десен
завой при управлението на МПС, навлиза в лентата на насрещното движение и се
блъска в насреща движещия се автомобил „Лексус“ с
рег.№ ******. За извършеното ПТП е съставен констативен протокол за ПТП №
1717094/31.05.2019г. на ОДМВР - гр.Велико Търново, съставен е акт с Д 583962 на водача на „Фолскавен“-а и е издадено НП № 19 – 1275 – 001139/06.06.2019г.
Ищецът твърди, че увреденият автомобил „Лексус“ с
рег.№ ******, е собственост на „Райфайзен Лизинг
България“, лизингополучател е „П.“ ЕООД, който е
застрахован при ищеца, на основание полица „Каско“ №
4704171100002062, валидна от 01.11.2017г. до 01.11.2010година. Причинителят на
щетата от ПТП, към момента на неговото настъпване, е с действаща полица „ГО“ на
автомобилистите №30119001077044, валидна от 17.04.2019г. до 16.04.2020г. при
ответника-застраховател, за управлявания автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. №******.
Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото ПТП на
застрахованата при него вещ са настъпили щети, които са описани в протокола за
ПТП и опис-претенцията и опис-заключението по щета № 470418191928544. Размерът
на щетата е определен с доклад на 66 153,13лева, която стойност е
стойността на ремонта на пострадалото МПС, извършен от автосервиз „Кале Ауто“
ООД.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователната претенция по застраховка „Каско“ в размер на сумата от 66 153,13лева на
автосервиз „Кале Ауто“ ООД, на 01.11.2019 година. Претендирал е от ответника
заплащане на тази сума и ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Претенцията на ищеца е получена от ответника на 18.02.2020 година, но е
останала неплатена.
Ищецът твърди, че с плащане на това обезщетение е
встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу застрахователя по
„ГО“ на причинителя на вредата, предявил е срещу него своите претенции, като е
приложил преписката с доказателствата, с които разполага, включително и тези
удостоверяващи пътното произшествие. Липсата на плащане легитимира ищецът да
заяви своите претенции по съдебен ред, включително и да дири обезщетение за
забавата за периода на забава от 19.03.2020 година до 25.03.2020 година в
размер на 128, 68лева.
Моли съда след като съобрази изложеното да постанови
решение, с което му присъди съдебно заявените суми, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“
АД, ЕИК *****, въвежда следните възражения:
Исковата молба е нередовна и това е така, тъй като
ищецът не е дал пълно описание на процесното ПТП, в
резултат на които твърди, че са настъпили вредите по застрахования при него
автомобил. Моли съда да я остави без движение и даде на ищеца указания да
отстрани този недостатък.
По основателността на претенциите:
Оспорва основателност и размер на претенциите.
Не спори по следните факти: относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС,
марка „Фолскваген“, с рег.№******, по силата на застрахователна
полица № BG/30/119001077044,
валидно към датата на процесното ПТП; че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по щета № 470418191928544 и извършване на
ликвидационни разноски в посочените от ищеца размери; не спори относно размера
на диреното обезщетение за забава.
Твърди, че противно на изложеното в исковата
молба, не водачът на застраховано при ответника МПС е навлязъл в насрещната
лента на движение, а обратното-водачът на „Лексус“-а
е навлязъл в лентата за движение на „Фолксваген“-а; твърди, че не са налице
елементите от ФС на чл.45 ЗЗД, а именно: противоправното
поведение, вида и вредоносен резултат, както и причинна връзка; оспорва
констатациите на контролните органи, отразени в протокола за ПТП, в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, в която част има характер на частен свидетествуващ документ, тъй като не отразява констатации
на орган, възприети въз основа на лични наблюдения относно възникване на
произшествието.
В условие на евентуалност, твърди: съпричиняване на вредоносния резултат от водача на „Лексус“ –а и конкретно – нарушение на чл.20 ЗДвП, поради
превишена скорост; поради несъобразена скорост с пътния участък – нарушение на
чл.21 ЗДвП; нарушение на чл.16 от същия закон- непосредствено навлизане в
насрещната лента за движение, където е настъпил сблъсъка, от страна на водача
на „Лексус“ –а.
Твърди, че заплатените суми не са в причинна
връзка в твърдяното ПТП; твърди, че е била налице тотална щета; заплатеното
обезщетение е в завишен размер; оспорва дължимост на
ДДС в размер на 11 025,52лева.
Моли съда да отхвърли претенциите, а ако приеме
същите за основателни – да намали размера им.
Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че
депозираната от него искова молба е редовна, тъй като нейната обстоятелствена
част, касателно механизма на ПТ отговоря на
констативния протокол за ПТП, въз основа на който е проведено административно
производство и е влязло в сила НП; оспорва този констативен протокол да не е
официален удостоверителен документ; оспорва водачът на „Лексус“
–а да е нарушил правилата на ЗДвП и да е навлязъл в насрещната лента; оспорва
твърдението на ответника, че е налице тотална щета, както и за недължимост на ДДС, защото за доставчика на услугата тази
сделка е облагаема.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа заявената теза.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По
делото не се спори относно това, че по време на действие на застраховка “КАСКО“,
обективирана в полица № 4704171100002062, валидна от
01.11.2017г. до 01.11.2010година, по която ищецът има качество на
страна-застраховател, а застрахована веща е лек автомобил “Лексус“
с рег.№ У 600АТ и застраховка „ГО“, обективирана в
полица № BG/30/119001077044,
по силата на което правоотношение при ответника е застрахована гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Фолскваген
Бора“ с рег.№ ******за периода от 17.04.2019г. до 16.04.2020г., е настъпило ПТП на 31.05.2019 година, между
описаните автомобили. По делото са налични писмени доказателства за
съществуване на двете застрахователни правоотношения, по които факти, както е
посочено, страните не спорят.
По делото не се спори относно това, че за увредите
по лекия автомобил „Лексус“ ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на
66 153,13лева, за което е представен платежен документ от
01.11.2019 година с рег.№ 20191101029970032651. Процесната
сума е платена на сервиз „Кале ауто“ ООД, който факт
е установен от вещото лице, изготвила ССчЕ, съобразно
която фактурата е осчетоводена от сервиза по дебит сметка „Застрахователни
обезщетения“ и по Кредит сметка 4181 „Клиенти по обезщетения“. Фактурата за
извършеното плащане не е включена в дневника за покупки и по нея не е ползван
данъчен кредит.
Не се спори и относно това, че увреденият „Лексус“ е собственост на „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД, който в качество на лизингодател
е предоставил застрахования при ищеца лек автомобил „Лексус“
на „П.“ ЕООД по силата на договор за лизинг №034268-RF- 001/27.10.2017година.
Спорен по делото е въпросът относно това какъв е
механизмът на настъпилото ПТП.
За установяване на този механизъм по делото са
представени писмени доказателства - протокол за ПТП №1717094 от 31.05.2019г.,
съобразно който при движение за Велико Търново, в ляв завой, насрещно идващ
автомобил марка „Фолксваген Боря“ с № ******губи контрол и навлиза в лентата на
автомобил марка „Лексус“
с № ******и го удря в странична лява част.
В тази връзка по делото са допуснати и изслушани в
качество на свидетели Д.С.К., С. В. С. (в о.с.з. на 01.12.2020г.) и Д.Г..
От свидетелските показания на К.се установява, че
той е водач на участвалото в ПТП превозно
средство („Лексус“ с № *****), който твърди, че преди
завоя е управлявал лекия автомобил по инерция, тъй като там винаги има
служители на КАТ. Ограничението на скоростта е било 60 км/час, а поддържаната
от него скорост е била 72 км/час. В един момент видял, че от завоя излиза в
неговото платно кола, която се движи в неговото платно и с този автомобил се ударили.
Ударът бил в негово ляво, като предната гума поела целия удар. Отворили се
всички 9 възглавници, колата се завъртяла, но останала на пътя. При слизането
установил, че ударилата го кола е изскочила от пътя, някъде на десети метра
надолу. Другият шофьор излязъл от дерето. След обаждане в полицията дошли двама
полицаи, описали всичко. Никой не оспорил описанието на ПТП, което се съдържа в
акта. Носачът на другата кола се скъсал и останал в неговото платно. Според
свидетеля К., водачът на другата кола не е движил с голяма скорост. Не си
спомня каква е пътната маркировка на самото платно. Когато видял насрещната
кола, „дал плътно в дясно“, колкото може, но поради наличие на мантинела движението му е било ограничено. Описва по
спомени пораженията по автомобила си.
Със свидетелските показания на С., работещ като
младши автоконтрольор в сектор „ПП“ - Велико Търново,
заявява, че се сеща донякъде за процесното ПТП, но не
помни подробности. Видял резултатите от сблъсъка между двата автомобила.
Сблъсъкът е станал в дясната пътна лента по посока на Велико Търново. Лекият автомобил
„Фолскваген Бора“ навлязъл в чуждото платно, двамата
участници в ПТП били на място и никой от тях не се възпротивил на
констатациите, отразени в акт. НП не е обжалвано от водача на „Фолскваген“-а. Заявява, че при посещението на място на ПТП
автомобилите не са били местени, като автомобил „Лексус“
е бил на пътя, който пък бил затворен, а другият автомобил бил на около 30
метра встрани, извън пътя, в тревната площ. Твърди, че там, където е станало
ПТП има най-много отломки от автомобила, които са снимани.
Свидетелят Д.Г., който е водач на „Фолксваген“-а,
в о.с.з на 16.03.2021 година, дава следните показания: пътувал от Велико
Търново за Ямбол и след разклона на Килифарево, на около 50 метра след
разклона, който излиза от Килифарево има лек завой и ограничение от 60км/час. В
момента, в който се изправя пътят го връхлетял автомобил, марка „Лексус“ и го ударил от лявата страна, отнесъл му
предницата. Озовал се в канавката, в колата, в безсъзнание, за колко време не
знае. Помогнал му един катаджия, който се поинтересувал как е. Свидетелят заявява,
че другата кола го е връхлетяла от негово ляво, от страна на водача. Катаджията
написал протокол, с който свидетелят не бил съгласен, тъй като на пътя е
отбелязано, че на 50см в неговата страна има отпечатък от гуми и че другият
водач го е изхвърлил. Служебното лице му казало, че ако има възражения да ги
напише допълнително, но поради състоянието не написал възражения. Не е обжалвал
и акта. Дава показания, че времето е било слънчево и ясно, с достатъчна видимост,
а другият автомобил се явил „като гръм“, според него се движил с висока
скорост, с над 100 км/час, не разбрал как го е ударил и как свидетелят
изхвърчал.
По делото са приобщени като доказателства и
материалите по административна преписка, образувана във връзка с протокол за
ПТП №1717094 и АУАН №583962 от 31.05.2019година. От приложените документи се
установява, че въз основа на
неоспорените административни актове, на водача на лек автомобил „Фолскваген Бора“ е наложено административно наказание, тъй
като при управление в зоната на дясна крива навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска движещия се в нея в посока Велико Търново лек автомобил „Лексус“, с което реализира ПТП. С това си деяние Г. е
нарушил нормата на чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Съдът е
допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Й.Й., приета от съда като годно доказателствено средство.
Съобразно основното заключение на вещото лице,
изготвено въз основа на писмени доказателства по делото и в частност протокола
за ПТП, както и изслушаните към този момент свидетели, вещото лице е достигнало
до извод, че от така представения механизъм на произшествието, сравнението на
щетите в описа на застрахователя- ищец и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания са налага извод, че щетите по лек автомобил „Лексус“
рег.№ ******се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
31.05.2019 година произшествие на описания път, посока Велико Търново.
В заключението си вещото лице инж. Й. прави
констатации и изводи, въз основа на
протокола за ПТП, че пътното платно на мястото на произшествието е съставено от
две ленти за движение, по едно във всяка посока, без разделителна линия по
между им. Констатирало е, че по делото не са налични доказателства, от които да
е видно какви пътни знаци има в района към този момент. По отношение на
скоростта, с която са се движили автомобилите – поради липса на каквито и да е
данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни
средства в момента и преди настъпване на удара, а липсва и снимков материал, от
който да е видно какви деформации е получил автомобил „Фолксваген Бора“, вещото лице не се ангажира да даде конкретен
отговор на въпроса. По отношение на това в кои части е бил първоначалният удар,
вещото лице сочи, че инициалният удар е настъпил между предна лява част на лек
автомобил „Фолксваген Бора“ и предна лява странична част на лек автомобил „Лексус“.
В заключението е посочено, че разстоянието, от което е имал възможност
водачът на лекия автомобил „Лексус“ да възприеме лек
автомобил „Фолксваген Бора“ е около 110-115 метра, ако между тях не е имало
други автомобили и препятствия .
По отношение на предотвратимостта
на произшествието, с оглед липсата на обективни данни за скоростта, с която са
се движили автомобилите, вещото лице
заявява, че не може да се ангажира с конкретен отговор, като пояснява, че
обикновено навлизане в лентата за насрещно движение и в крива на завой
продължава около1,2-1,5 секунди, като само времето необходимо за реакция на
водача и сработване на спирачната уредба, преди блокирането на колелата е 1,4
секунди. В този случай ударът е непредотвратим за водача на лек автомобил „Лексус“. По отношение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Бора“, вещото лице заявява, че същият е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение.
В допълнителното заключение вещото лице е работило
въз основа на показания на свидетелите (К.и Г.). Посочило е, че поради липса на
снимков материал от мястото на произшествието и уврежданията на лек автомобил
„Фолксваген Бора“, разположението на двата автомобила към момента на удара ще
се определи чрез извършване на симулации със специализиран софтуер. След
извършената симулация, от която е приложен снимков материал към заключението (в
ситуация, при който лек автомобил „Лексус“ навлиза в
лентата на насрещното движение и съприкосновение на предна лява част с предна
лява част на лек автомобил „Фолскваген Бора“), вещото
лице сочи, че разположението на превозните средства по никакъв начин не
отговаря на крайното им разположение съгласно свидетелските показания и скицата
към протокола. Освен това, уврежданията по лек автомобил „Лексус“,
при такова разположение би следвало да са предимно в неговата предна лява част,
в областта на предната броня и левия фар, а от приложения към делото снимков
материал се вижда, че уврежданията са настъпили при удар, който е в областта на
преден ляв калник.
При ситуация на занасяне на лек автомобил “Лексус“ странично към лентата за насрещно движение, вещото
лице е приело, че при такова
разположение на превозните средства към момента на удара, леките автомобили ще
се установят на място, различно от отразеното в свидетелските показания и
скицата към протокола. Освен това, подобно занасяне не кореспондира с
центробежните сили, които биха отклонили лек автомобил „Лексус“
вдясно от пътното платно, при движение със скорост, по-висока от критичната.
Въз основа на тези симулации вещото лице прави
извод, че към момента на първоначално съприкосновение лек автомобил „Фолскваген Бора“ се е намирал с предната си част в лентата
за насрещно движение. От техническа гледна точка и от приложените към делото
доказателства може да се направи извод, че причини за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолскваген Бора“, който е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където в този момент там се е движил лек автомобил „Лексус“.
В дадените пред съда обяснения от вещото лице се
сочи, че в първоначалното заключение е показало разположението на автомобилите
след ПТП въз основа на протокола и свидетелските показания. Въз основа на това
разположение е извършена и симулацията по допълнителното заключение.
Потвърждава, че при навлизане в насрещната лента от страна на „Лексус“-а, той би се установил на съвсем различно място,
като скоростта явно е около 72-75-80км/час, защото в противен случай превозното
средство би се плъзнало по-напред от мястото, където е отразено. Ако скоростта
е по- висока и уврежданията е следвало да бъдат различни.
Относно вредите по застрахования при ищеца лек
автомобил.
За установяване на вредоносния резултат от
осъщественото пътно произшествие ищецът представя на съда опис-заключение по
претенция № 50-05060-00215/19/31.05.2019г., който частен свидетелствуващ
документ описва пораженията по лекия автомобил, застрахован при ищеца; фактура
№**********/17.10.2019, издадена от сервиза. Истинността на тези документ не е
оспорена в производството.
По този въпрос е допусната и изслушана СТЕ,
изготвена от в.л. инж. Й.Й., като при формиране на
своите изводи вещото лице се е позовало на съставените от ищеца описи по щета
50-05060-00215/19831.05.2019г. След извършване на сравнителен експертен анализ
между разходните документи и необходимите ремонтни операции, рекапитулацията на
вещото лице е, че стойността, необходима за възстановяване на превозното
средство, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е сума от
66 153,16лева. Вещото лице е посочило, че размерът на ликвидационните
разноски по щетата са сума от 15 лева.
Вещото лице дава заключение, че в резултат на
осъщественото ПТП не е настъпила тотална щета на застрахования при ищеца лек
автомобил, а увредите по автомобила
могат да настъпят при описания механизъм на произшествието. Вещото лице е
констатирало, че всички детайли и ремонтни операции, описани в приложената към
делото фактура, издадена от сервиза, в който е извършен ремонта на вещта, са
необходими за възстановяване на уврежданията на процесния
лек автомобил, които са получени вследствие на произшествието.
По делото не се спори, че ответникът е получил
изпратени от ищеца документи по щетата на 18.02.2019 година.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.411 КЗ.
За да бъде уважен осъдителния иск на
застрахователя, платил застрахователно обезщетение на застрахованото при него
лице, насочен срещу застрахователя по „ГО“ на деликвента,
следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, наличие на
застрахователно правоотношение, представляващо имуществена застраховка, което
обвързва застрахователя- ищец с трето за делото лице, което е застраховано към
него; възникване по време на действието на застрахователния договор
застрахователно събитие, настъпили имуществени вреди от него, за които
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение; наличие на застраховка
„Гражданско отговорност“, сключена между застрахователя – ответник и лицето, по
чиято вина е настъпило събитието.
По наличие
на част от тези обстоятелства страните не спорят.
Спорът по делото е съсредоточен относно
механизма на настъпване на вредите и размера на претенцията.
В тази връзка ответникът въвежда в спора твърдения, че не водачът, чиято
отговорност е застраховане при него и виновен за настъпилото ПТП, а водачът на
лекия автомобил „Лексус“, а при условие на
евентуалност твърди съпричиняване от страна на водача
на „Лексус“-а.
Подобно възражение не намира опора в събраните по делото доказателства.
Съдът възприема изводите на вещото лице, дадени в първоначалното и
допълнителното заключение, че причина за настъпване на ПТП е навлизане в
насрещната лента на водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“ защото тези
изводи са направени въз основа на събраните по делото писмени доказателства-
протокол за ПТП, в частта, в която длъжностното лице е удостоверило
местонахождението на двата автомобила след осъществяване на съприкосновение
помежду им. В тази част протоколът и съдържащата се в него скица има характер
на официален удостоверителен документ, който обвързва съда с материална доказателствени сила, чиято вярност не е оспорена от
ответника. Единственото оспорване е относно механизма на ПТП, но не и местонахождението
на двата автомобила след него.
Местонахождението
на двата автомобила се удостоверява и от свидетелските показания на св. К.и
лицето, съставила акт, автоконтрольора
С., имащ качество на свидетел в това производство. Между техните показания,
които съдът кредитира, не се установяват несъответствия или логически
разминавания. Техните показания се намират и в логическо единство с изводите на
вещото лице инж. Й., който дава заключение, че въз основа на местонахождението
на двата автомобила е направената симулация със специален софтуер, като
резултат от ПТП са настъпилите по „Лексус“-а вреди.
Вещото лица прави извод, че от техническа гледна точка и от приложените към
делото доказателства може да се направи извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолскваген Бора“, който е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където в този момент там се е движил лек автомобил „Лексус“. Вещото лице изрично сочи, че ако ПТП е осъществено
по начина, описан от свидетеля Г., резултатите следва да се други: мястото на
съприкосновение между двата автомобила ще е различно, увредите ще са различни и
местонахождението на двата автомобила ще е различно от посоченото в протокола и
свидетелите К.и С., както и центробежните сили ще имат различно проявление,
като скоростта на лек автомобил „Лексус“ е около
тази, която е посочена от св. К.- в порядъка на 72-75-80км/час, защото в
противен случай превозното средство би се плъзнало по-напред от мястото, където
е отразено. Ако скоростта е по- висока и уврежданията е следвало да бъдат
различни.
Единственият способ за
предотвратяване на произшествието е било водачът на лек автомобил „Фолскваген Бора“ да не навлиза в насрещната лента, тъй като
за водача на лек автомобил „Лексус“ не е съществувал
обективно възможност да предотврати произшествието, защото не е разполагал с
необходимото време за това, тъй като вещото лице дава заключение, че обикновено
навлизане в лентата за насрещно движение и в крива на завой продължава
около1,2-1,5 секунди, като само времето необходимо за реакция на водача и
сработване на спирачната уредба, преди блокирането на колелата е 1,4 секунди. В
този случай ударът е непредотвратим за водача на лек автомобил „Лексус“.
Ето защо съдът не кредитира
показанията на свидетеля Г., тъй като те противоречат на останалите
доказателства, които са събрани в процеса.
Събраните по делото
доказателства установяват, че водачът на лек автомобил „Фолскваген
Бора“ е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП, с което е осъществил противоправно деяние, представляващо деликт.
Поради това съдът намира, че
главният иск по чл.411 КЗ се явява основателно предявен, тъй като елементите на фактическия състав на суброгационното
право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ; причиняване
на застрахователното събитие от трето
лице, което отговаря пред застрахователя
по правилата на деликтната или
договорна отговорност. С действията си третото
лице трябва да реализира фактическия
състав, който поражда гражданската му отговорност –деликт
или неизпълнение на договорно задължение, задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото
лице. Събраните по делото доказателства
установява елементите от състава на осъдителната претенция по чл.411 КЗ.
Възраженията на ответника, че
водачът на лек автомобил „Фолскваге Бора" не е
нарушил правилата за движение и виновен за настъпване на произшествието е
другият водач, респективно, че последният е съпричинил
произшествието, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което
тези възражения съдът приема за несъстоятелни.
По размера на тази претенция.
Застрахователното обезщетение, което се дължи
от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от
страните в застрахователния
договор. При настъпване на покрито
от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 386 КЗ. Тъй като
вещото лице е посочило, че настъпилата щета не е тотална, то съгласно чл.400,
ал.2 КЗ застрахователят следва да заплати възстановителната стойност , която
законодателят като стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Поради това, ако застрахованият
по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за
тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите
за ремонта средства при условие,
че те не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по
смисъла на закона. В настоящия случай вещото лице е дало заключение, че
отразените във фактурата, издадена от сервиза, където е извършен ремонта на
увредения автомобил, отразява всички необходими дейности, свързани с
възстановяване на вещта, правилно ищецът е заплатил процесната
сумата от 66 153,13лева. Вещото лице е посочило като стойност необходима
за възстановяване на превозното средство сумата от 66 153,16лева. Определило е
ликвидационните разноски в размер на 15 лева. Следователно, главният иск в
размер на 66 153,13лева се явява доказан по своето основание и следва да
бъде уважен, както е предявен, а ликвидационните разноски- уважени в размера,
посочен от вещото лице- сумата от 15 лева.
По претенцията за лихва.
Разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ предвижда в срок 30 дни от представянето
на всички доказателства застрахователят да извърши плащане, ако са представени всички необходими
документи. Съгласно чл.412, ал.1 КЗ задължава застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно
е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не е налице законово изискване да се представят неоспорими
доказателства за наличието на вина на водача, чиято отговорност е застрахована
по „ГО“ при ответника.
По делото е установена, че към претенцията си
ищецът е представил всички изискуеми от закона документи, като основанието за
отказ за плащане е липсата на безспорни доказателства за вината на водача на „Фолскваген Бора“. Липсва спор затова, че документите са
получени от ответника на 18.02.2019 година. Следователно, ответникът е бил длъжен
да заплати претенцията до 19.03.2019 година. Периодът на забава започва да тече
от следващия ден и е до датата, предхождаща
подаването на исковата молба – 25.03.2020 година.
Размерът на обезвредата
е сумата от 128,68лева, така, както е претендирана от
ищеца.
По разноските.
Всяка от страните е направила искане
за присъждане на разноски.
Ищецът
претендира разноски в общ размер на 6 049,06лв, за които са представени
доказателства, че са реално платени.
Ответникът
претендира разноски в размер на 1 330лева и юлисконсултско
възнаграждение.
По
отношение на последното, съдът го определя в размер на 150лв,
на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25НЗПП. следователно, общият размер на претендираните
от ответника разноски е сумата от 1 480лева.
Ответникът
е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е в размер на
3 023,04лева.
Съобразно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАСпри интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата
над 10 000 лв. материалният интерес по делото е сумата от 66 306,81лева. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение е сумата от 2 719,20лева. Заплатеното
възнаграждение е 3 023,04лева. Съдът преценява, че заплатеното възнаграждение,
незначително надвишава минималния размери и отчитайки сложността на делото и
броя на проведените съдебни заседание, намира, че възражението за прекомерност
не следва да се уважава.
Разноските
следва да се определят на база нормата на чл.78 ГПК, като на ищеца се присъдят
разноски, съобразно уважената част от иска, а на ответника, съобразно
отхвърлената част на претенцията.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 6 036,41лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника 0, 22лева.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.411 и сл. КЗ, ЗАД
„Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, офис „О.К.“ №№, АС „Феникс“, чрез адв.П.С.И.,
сумата от 66 168,13лева(шестдесет и шест хиляди сто шестдесет и осем лева
и 13ст.), представляваща обезщетение в размер на 66 153,13лева, платено от
ищеца по застраховка "Каско" по
застрахователна полица №4704171100002062, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 26.03.2020година до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения
размер от 66306,81лева, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, ЗАД „Д.Б.:Ж.И
З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
офис „О.К.“ №№, АС „Феникс“, чрез адв.П.С.И., сумата
от 12,869лева представлява обезщетение за забавено плащане на сумата от 66 153,13лева,
за периода на забава, считано от 19.03.2019 година до датата на подаване на
исковата молба в съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис „О.К.“ №№,
АС „Феникс“, чрез адв.П.С.И., сумата о т6 036,41лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 0,22лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: