Решение по дело №2145/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1042
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 5 март 2019 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20184110102145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е 

                                  от 31.10.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2145/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.С.С., в която са изложени твърдения, че се намира в договорни отношения с ответника относно доставената електроенергия по партида с * за обект намиращ се в *. Ищецът твърди, че въз основа на констативен протокол *от 07.03.2018г. ответникът е начислил електрическа енергия по партидата му за периода от 08.12.2017г. до 07.03.2018г. на стойност от 1178,72 лв., за което е издадена фактура *от *Навеждат се доводи, че горепосочената сума е недължима тъй като не съответства на потребеното от ищеца количество електроенергия като се оспорва законосъобразността на корекцията, за което се излагат подробни съображения. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника начислената с фактурата от *сума за електроенергия от 1178,72 лв., както и да го осъди да заплати направените по делото разноски. 

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Заема становище, че съдържащите се данни в съставения от служители на *констативен протокол от 07.03.2018г. са отразени правилно и безспорно установяват неправомерната манипулация на електромера отчитащ потреблението за имота ползван от ищеца, която е довела до неправилно отчитане на консумираната от него електрическа енергия. С оглед на това, счита че е налице нормативно основание за извършване на корекция съгласно 47 и 48 от Правилата за измерване на количеството електроенергия, в резултат на което е издадена и фактурата за оспорваната сума. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не се оспорва, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, намиращ се в *, доставяна му от *по партида с *, която е следвало да заплаща на ответника *. На 10.06.2017г. служители на */с предходно наименование */ монтирали ново средство за търговско измерване на електрическата енергия /СТИ/, което следвало да отчита потреблението за горепосочения имот, а на 07.03.2018г. го проверили. Проверяващите лица установили, че на дисплея на електромера липсва символът на първа измервателна система. Последвало уведомяване на абоната и на органите на полицията като в тяхно присъствие служителите на *съставили констативен протокол *от 07.03.2018г. При проверката е установено, че електромерът измерва с грешка от –33,11 % преминаващата през него електроенергия и че липсват нередности по пломбите му. След отваряне капака на клемния блок на СТИ е констатирано, че причина за неправилното измерване е вдигнат мост в крайно горно положение на първа система, в резултат на което преминаващата през нея електроенергия не се отчита. Последвало възстановяване на правилната схема на свързване на процесния електромер като същият бил пломбиран. Поради констатираната манипулация, на основание чл. 48 от ПИКЕЕ, ответникът извършил корекция на сметката на използваната от ищеца електрическа енергия за периода от 08.12.2017г. до 07.03.2018г., за което издал фактура *от *на стойност 1178,72 лв. За корекцията ищецът е уведомен с писмо от 12.03.2018г., с което му е изпратен и препис от съставения при проверката констативен протокол. От заключението на назначената по делото техническа експертиза се установява, че вдигането на моста на първа измервателна система в крайно горно положение се извършва след отваряне на капака на клемния блок и нарушаване на пломбите против неправомерен достъп. Установено е, че промяната в схемата на свързване на електромера води до неотчитане на потребяваната електрическа енергия по първа система, че при извършване на корекцията правилно са приложени правилата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б” от ПИКЕЕ, че стойността на начислената електрическа енергия от 6336 kWh за горепосочения период правилно е изчислена и че тя реално може да бъде доставена и отчетена от електромера за периода от 08.12.2017г. до 07.03.2018г. Вещото лице е установило, че към момента на проверката електромерът е бил метрологично годен както и че е разполагал с памет отчитаща момента на последното отваряне на капака на клемния му блок.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ищецът е следвало да заплаща доставените от ответника количества електрическа енергия. Отношенията между страните подробно са регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, а ответникът – на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извършва корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е уредено в приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. Правила за измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/ съгласно чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. С решение №1500 от 06.02.2017г. по административно дело №2385/2016г., по описа на ВАС, влязло в сила на 14.02.2017г., обаче горепосочените правила са отменени с изключение на разпоредбите на чл. 48 - 51. Поради това същите не намират приложение в разглеждания случай като за доставчика на електрическа енергия липсва законово основание да коригира едностранно сметката на потребителя. Следва да бъде посочено, че ЗЕ не дава възможност корекцията на сметките да се извършва и по методологията в Общите условия на доставчика на електроенергия. От гореизложеното се достига до извода, че не са налице предпоставки за извършване на корекция на количеството пренесена електроенергия до потребителя, на основание чл. 98а, ал. 2 т. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ. До същия извод щеше да се достигне дори и ако разпоредбите относно процедурата за извършване на корекции на сметки от ПИКЕЕ не бяха отменени. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ, извършването на корекцията по реда на чл. 47 и сл. от ПИКЕЕ е допустимо само в случаите, когато при констатиране на грешка от неправилно и неточно измерване или неизмерване на електрическата енергия от СТИ, не може да се установи кога във времето се е появила тази грешка. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че достъпът до схемата на електромера не може да бъде осъществен без нарушаване на пломбите и без отваряне на капака му както и че в паметта на същия се записват и съхраняват данни за такива събития, които проверяващите лица са имали обективна възможност да установят. По този начин е възпрепятствана възможността за правилно изчисляване на неизмерената електрическа енергия съобразно особеностите на конкретния случай по методиката предвидена в чл. 48 от ПИКЕЕ, а оттам и за получаването на една законообоснована и справедлива стойност, която следва да бъде заплатена от потребителя. Освен това, пломбите на електромера не са били нарушени, което противоречи на механизма за извършване на горепосочената манипулация в схемата му на свързване. Това от своя страна води до извода, че мостът на първа измервателна система е повдигнат в крайно горно положение и едва след това електромерът е пломбиран, което е извън възможностите на потребителя. При това положение не е доказано по безспорен начин ищецът да има вина за неправилното свързване на СТИ, поради което той не следва да понася неблагоприятните последици чрез заплащането на неправилно изчислена стойност за използвана електрическа енергия за периода от 08.12.2017г. до 07.03.2018г. В решение №189 от 11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., е прието че коригирането на сметките за доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор, при който липсват данни за виновно поведение на потребителя, което да е довело до манипулиране на СТИ. Достига се до извод за недължимост на сумата от 1178,72 лв. на коригираното количество електрическа енергия за периода от 08.12.2017г. до 07.03.2018г. по партида с *, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса. Тъй като процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат ************ сумата от 312,51 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на *, *, *, че М.С.С. с ЕГН: ********** ***, не дължи 1178,72 лв. /хиляда сто седемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща коригирана сума по фактура *от *за ползвана електрическа енергия за периода от 08.12.2017г. до 07.03.2018г. по партида с клиентски *за обект с *, намиращ се в *.

Осъжда *, *, *, да заплати на М.С.С. с ЕГН: ********** ***, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда *, *, *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат ***************, сумата от 312,51 лв. /триста и дванадесет лева и петдесет и една стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: