Решение по дело №2297/2011 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 56
Дата: 19 февруари 2014 г.
Съдия: Елена Захариева Калпачка
Дело: 20115310102297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

гр. Асеновград, 19.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд Асеновград, четвърти съдебен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                                    Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Й.Т.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2297 по описа на съда за 2011 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск за делба на земеделски земи във фазата на извършването.

Приети са претенции на ответника Г.П. за:

- възлагане, на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК, на допуснатия до делба имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.6, етаж 2, попадащ в сграда № 3, разположена в ПИ № 00702.531.129, представляващ жилище, апартамент, с площ 169 кв.м., ведно с по 1/3 ид.ч. от ПИ № 00702.531.129, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5, ет.1, с предназначение: гараж в сграда, с площ 19 кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, ет.1, както и прилежащите общи части от сградата, като частите на останалите съделители се уравнят в имоти и пари,

- осъждане на ответниците К.А.К. и Н.А.Г. всяка една от тях да заплати сумата от 5289,23 лв., представляваща припадащата се част от стойността на направените подобрения в имота, както следва: 1. За разширение на входна козирка, на входна врата, на прилежащото самостоятелно стълбище, предназначено да обсужва жилищния етаж през 1996 г. – 106,00 лева.; 2. Поставяне на мрежа в дворното място през 1996 г. – 136 лв.; 3. За самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, през 1997 г., електрификация, поставяне на вътрешна мазилка, монтиране на врата и прозорец, обръщане на комин на стойност 604,00 лв.; 4. В самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5 – гараж, електрификация, вътрешна врата, зидария  и поставяне на дървена дограма, на стойност 221 лв., през 1997 г.; 5. Изграждане на английски двор с решетки на стойност 257 лв., през 1997 г.;  6. В жилището  - направа на замазка, на стойност 3390 лв., през 1997 г.; 7. Остъкляване на съществуваща стара дограма в жилищен етаж на стойност 475 лв., през 1997 г.; 8. Извършване на отвеждане на вътрешна водосточна тръба (улук), през 1998 г., на стойност 92,40 лв.; 9. В избеното помещение – полагане на подложен бетон, поставяне на входна метална врата, на стойност 650 лв., през 1998 г.; 10. Свързване на водопровод от централен щранг до първи етаж 402 лв., през 1998 г.; 11. Отливане на мивки 2 бр. в тоалетна и кухня на жилищен етаж през 1998 г., на стойност 50 лв.; 12. Извършване на довършителни работи в тоалетна на жилищен етаж през 1998 г. на стойност 275 лв.; 13. Електрификация на жилищен етаж, поставяне на осветителни тела за баня и тоалетна през 1998 г. на стойност 382 лв.; 14. Свързване на етажно ел. табло  през 1999 г. на стойност 1103 лв.; 15. Довършване на тераса към едната спалня през 1999 г. на стойност 335 лв.; 16. Довършване на тераса към втора спалня през 1999 г. на стойност 159 лв.; 17. Изграждане на баня в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, през 2000 г. на стойност 195 лв.; 18. Изграждане на барплот в жилищен етаж през 2000 г. на стойност 1595 лв.; 19. Подмяна на цялата водопроводна мрежа през 2000 г. на стойност 1269 лв.; 20. Поставяне на теракот и фаянс в баня на жилищен етаж, през 2002 г. на стойност 1100 лв.; 21. Поставяне на гаражна метална врата в гараж през 2002 г. на стойност 400 лв.; 22. Извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж в кухня и всекидневна през 2003 г. на обща стойност 1000 лв.; 23. Поставяне на тръби за асмалък през 2003 г. на стойност 258 лв.; 24. Изграждане на ограда, зид, 11 кв. м, през 2003 г. на стойност 174 лв.; 25. Извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж, детска стая, през 2005 г., на стойност 240 лв.; 26. Извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж, хол, през 2007 г., на стойност 545 лв.; 27. Извършване на подмяна на входна врата на жилищен етаж през 2007 г., на стойност 100 лв.; 28. Поставяне на кухненски шкафове, изграждане на стена в кухнята, поставяне на теракот, през 2008 г., на стойност 1568 лв.; 29. Поставяне на ламиниран паркет в жилищен етаж, всекидневна, детска стая, хол, през 2008 г., на стойност 1800 лв.; 30. Поставяне на фаянсови плочки на кухненски барплот, през 2008 г., на стойност 80 лв.; 31. Извършване на подмяна на входна врата с поставяне на метална, блиндирана врата през 2010 г., на стойност 280 лв., 32. Поставяне на теракот в коридор на жилищен етаж и осветителни тела, през 2012 г. на обща стойност 755 лв.; 33. Подмяна на врата в спалня, през 2013 г., на стойност 47 лв.

- осъждане на ответниците да заплатят припадащите им се части от разходваните от него парични средства за погребението на общия наследодател Александър П., в общ размер на 337,50 лв., на осн. чл. 59 от ЗЗД.

Ищците, чрез процесуалния си представител адв. Д., молят да бъде извършената делбата на допуснатите имоти по два различни начина – чрез теглене на жребий за допуснатите до делба земеделски имоти и чрез публична продан за имотите в регулация, ако се уважи претенцията за възлагане, направена от ответника. При положение, че се уважи претенцията за възлагане счита, че уравнението следва да бъде само парично, като несправедливо би било да бъде с допуснатите до делба земеделски имоти. Моли да бъдат отхвърлени приетите за разглеждане претенции по сметки, предявени от ответника.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П., моли да му бъдат възложени допуснатите до делба имоти в регулация, като дяловете на ищците бъдат уравнени в пари и земеделски имоти. Моли да бъдат уважени предявените претенции по сметки.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 483 от 12.11.2012 год. на РС Асеновград е допусната съдебна делба между К.А.К., Н.А.Г.  и  Г.А.П. върху - 1/3 ид.ч. от ПИ 00702.531.129, с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“№14, с площ 368 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.6, с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14, ет.2, попадащ в сграда  № 3, разположена в ПИ 00702.531.129, представляващ жилище апартамент, с площ 169 кв.м., ведно с по 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5, с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14, ет.1, предназначение: гараж в сграда, с площ 19 кв.м., -  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1 с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14, ет.1, предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда с  площ 22 кв.м., при квоти за К.К. 19/72 ид. ч., за Н.Г.  19/72 ид.ч. и за ответника Г.П.  34/72 ид.ч. Със същото решение, при равни права между страните е допусната и делба на три земеделски имота, а именно ПИ 00702.726.633 по КК на гр. Асеновград, местност „Св Илия“ с площ 1087 кв.м. трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, ПИ 00702.726.492 по КК на гр. Асеновград, в местност  „Енер баир“ с площ 790 кв.м., трайно предназначение  на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих и нива  от 9,600 дка трета категория м. „Кацаря“, представляваща  ПИ 00702.1.17 по КК на Асеновград, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива.

Ответникът Г.П.  е предявил претенция за възлагане на допуснатия до делба урегулиран поземлен жилищен имот, ведно с 1/3 от дворно място, самостоятелен обект – гараж и друг самостоятелен обект в сградата, на осн. 349, ал. 2 от ГПК, тъй като не притежава друго жилище, имотът е наследствен и при откриване на наследството е живял в имота с наследодателя.

Следва да бъде отбелязано, че до делба са допуснати дворно място, представляващо поземлен имот, притежаван в съсобственост от наследодателя с други лица, както и жилище, гараж и друг самостоятелен обект на правото на собственост, всички описани с идентификатори, съгласно КК и КР на гр. Асеновград.

На първо място, съгласно императивната разпоредба на чл. 345 от ГПК следва да бъде изключен от делбата допуснатия имот, представляващ 1/3 ид.ч. от ПИ 00702.531.129, с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“№14, с площ 368 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване. Разпоредбата на закона е императивна, а към момента на приключване на съдебното дирене не са представени доказателства да е прекратена съсобствеността върху имота между страните и останалите съсобственици в поземления имот. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС, задължително за настоящата инстанция - Решение № 387 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2010 г., I г. о., ГК, според което, при извършване на делба на идеални части от допуснат до делба имот, съдът ще постанови недопустимо решение.

По отношение на допуснатите до делба самостоятелни обекти на правото на собственост – гараж и друг самостоятелен обект, претенцията за възлагане следва да бъде отхвърлена, тъй като законът е категоричен и ясен, че на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК подлежат само и единствено жилищни имоти, а посочените не са такива. Те не са и част от жилищния имот, а са допуснати до делба като самостоятелни имоти.

Остава да бъде разгледана претенцията за възлагане на жилищния имот. Предпоставките на закона за извършване на делбата по този способ са налице – видно от приетото в решението по допускане на делба съсобствеността върху жилищния имот е възникнала на основание наследство. Ответникът Г.П.  е живял в делбения жилищен имот трайно при откриване на наследството и не притежава друго жилище, които обстоятелства се установяват от представената декларация, разпитаните свидетели, а и по този факт няма спор, нещо повече – признат е от ищците. Жилищният имот е неподеляем. Ето защо тази възлагателна претенция следва да бъде уважена, като имотът се постави в дял на ответника Г.П..

Съгласно приетото без възражение заключение на вещото лице Й., възприето от съда, действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим жилищен имот е 77 750 лв., от който ответникът П. притежава 34/72 идеални части, оценени на 36 715,28 лв, а ищците по 19/72 идеални части, оценени на 20 517,36 лв. Стойността на жилищния имот, който следва да бъде възложен, въз основа на основателната претенция на ответника, е на най-висока стойност от всички допуснати до делба имоти и превишава дела на ответника от самия имот с 41034,72 лв. Поради това и следва да бъдат уравнени дяловете на останалите съделители с имоти или пари. Стойността на останалите допуснати до делба имоти не е достатъчна за пълно уравнение, поради което следва дяловете на останалите съсобственици да се уравнят в пари, а имотите да бъдат разпределени, тъй като при уравняването на дела от възложен имот неплащането на сумата има различни правни последици от неплащане при уравнението на дяловете.  Ето защо дяловете на ищците следва да се уравнят с пари, въз основа на оценката на имота, ведно със законната лихва, от влизане на решението в сила. Ответникът Г.П. следва да заплати за парично уравнение на дела на всяка една от ищците сумата от 20517,36 лв., представляваща стойността на нейния дял от 19/72 идеални части от недвижимия имот, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.

Съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Следва да се направи преценка за избор на способ, по който да се прекрати съсобствеността на останалите допуснати до делба имоти – гараж, самостоятелен обект в сграда и три имота извън регулация.

Според цитираното заключение на вещото лице Й., което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, пълно и обосновано, стойността на допуснатия до делба самостоятелен обект в сграда – гараж е 7 350 лв., а на друг самостоятелен обект в сграда, стая, с  площ 22 кв.м., е 8 100 лв. Общата стойност на допуснатите до делба гараж и друг самостоятелен обект в сграда е 15 450 лв., от които ищците имат права по 19/72 идеални части, на стойност 4077,08 лв., а ответникът 34/72 идеални части, на стойност 7295,83 лв.

Стойността на допуснатите до делба земеделски имоти е следната - 3913 лв. за ПИ 00702.726.633 – земя за труд и отдих, за ПИ 00702.726.492, земя за труд и отдих  - 2844 лв., а за ПИ 00702.1.17 – нива в местността „Кацаря“, е 4800 лв. Вещото лице е дало вариант за разделяне на имотите, съответно на дяловете на страните, но страните не са пожелали разделяне на допуснатите до делба земеделски земи на части и съответно не са поискали да бъде поставена задача на вещото лице да съгласува проекта за разделяне с ОСЗ, в изпълнение на разпоредбите на чл. 7 от ЗСПЗЗ, поради което и следва съдът да извърши делбата без да бъдат разделяни имотите на части. Общата стойност на допуснатите до делба земеделски земи е 11557 лв., при което всяка от страните има равни права, или 1/3 идеална част на стойност 3852 лв.

Или остойностен в пари делът на всяка от страните в съсобствеността е следния: за двете ищци стойността на целия дял е 24 594,44 лв. (от имотите в регулация) + 3852 лв. (от земеделските имоти), или общо делът на всяка една от тях е на стойност 28 446,44 лв. По този начин остойностен делът на ответника е 44 011,11 лв. + 3853 лв. общо 47864,11 лв.

След като се вземе предвид, че жилищният имот е възложен и дяловете за него са уредени по реда на чл. 349 от ГПК, то стойността на дяловете на всяка от страните, по отношение на съсобствеността, образувана от допуснатите до делба гараж и самостоятелен обект в сграда и земеделски земи е общо, за идеалната част на всяка от ищците е 4 077,08 лв. (19/72 ид. части от гараж и стая) + 3852 лв. (1/3 идеални части от земеделски земи) общо 7929,08 лв., а за ответника, аналогично – 7 295,83 лв. + 3853 лв. общо 11 148,83 лв.

Съдът следва да пристъпи към разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК с оглед броя им, техния размер, броя на наследниците и най-вече различните им наследствени квоти, които правят тегленето на жребие много неудобно и възможно единствено при извършване на делбата по два начина, различни за имотите в регулация и тези извън регулация, което съдът счита за неудобно по смисъла на закона. Съдът счита, че следва по отношение на наследствената маса да се избере един подходящ способ за прекратяване на съсобствеността, а не по отношение на допуснатите до делба земеделски земи делбата да се извършва по друг способ. Действително, според трайната и задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, към този способ може да се премине, ако могат да бъдат образувани еднородни дялове, от вещи, които са от един и същи вид, а ако не може, то тогава такива самостоятелни дялове могат да се формират само по съгласие на съсобствениците. Такова не е дадено по делото, тъй като ищците желаят теглене на жребий. Въпреки това обаче, съдът счита, че следва да бъде избран този способ, тъй като имотите са повече от страните, два от тях са в регулация, като на ответника вече е разпределен такъв имот, макар и с друго предназначение, поради което те следва да се възложат на ищците, като се съобрази и фактическото ползване на самостоятелния обект от ищцата Кристина К.. По този начин ще се избегне излишно уравняване на дяловете за всеки от имотите по отделно и ще са постигне най-справедливо разпределяне на имуществото, като на ищците се формират дялове на по-голяма стойност. Всеки от страните следва да получи и една от земеделските земи, които да му бъде разпределена, с оглед на паричната си стойност, която да бъде съобразена и с различната стойност на дяловете на страните по отношение на имотите в регулация. Съдът не счита, че по този начин делбата би била несправедлива, каквото е становището на ищците, изразено от процесуалния им представител.  Напротив, по този начин извършване на делбата би отговаряло най-пълно на смисъла на закона - всеки от съсобствениците да получи реален дял, съответстващ най-пълно на правата му в съсобствеността, като по този начин би се получило най-малко парично уравняване, а както бе посочено, целта на делбата е всеки да получи дял в натура, възможно най-близко до стойността на дела му, а не да продава дела си от съсобствеността. Поради това и при разпределението на имотите съдът следва да предостави в дял на ищците имотите на по-висока стойност, за да получат в натура най-близък до притежавания от тях дял в наследствената маса, като на ответника бъде също разпределен имот извън регулация, с оглед коментирания принцип за справедливост и необходимостта да бъдат формирани еднородни дялове, като всеки от наследниците да получи в дял имоти от един и същи вид.

С оглед изложеното следва на ищеца Кристина К. да бъде поставен в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1 с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14, ет.1, предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда с  площ 22 кв.м., на стойност 8100 лв., както и ПИ 00702.726.633 по КК на гр. Асеновград, местност „Св. Илия“ с площ 1087 кв.м. трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, на стойност 3913 лв., като така получава реален дял на стойност 12 013 лв., или получава с 4083,92 лв. повече от стойността на дела си.

На ищеца Н.Г. следва да бъде разпределен останалия имот от съсобствеността в регулация, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5, с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14, ет.1, предназначение: гараж в сграда, с площ 19 кв.м., на стойност 7 350 лв. и земеделския имот с най-висока стойност - нива от 9,600 дка, трета категория, м. „Кацаря“, представляваща ПИ 00702.1.17 по КК на Асеновград, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, на стойност 4800 лв., като така формирания дял от съсобствеността е на стойност 12 150 лв., или получава с 4220,92 лв. повече от стойността на дела си.

На ответника също следва да бъде разпределен в дял земеделски имот и то следва да бъде ПИ 00702.726.492 по КК на гр. Асеновград, в местност  „Енер баир“ с площ 790 кв.м., трайно предназначение  на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, на стойност 2844 лв. Тъй като така получения от него дял е по-малък от този, който му се следва в така образуваната съсобствена маса от гараж, стая и три земеделски имота, на стойност 11148,83 лв., или със сумата от 8304,83 лв. по-малко, то разликата следва да бъде уравнена в пари.

Поради това ищецът К.К. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 4083,92 лв., а ищецът Н.Г. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 4220,92 лв.

Съдът следва да осъди съделителите да заплатят дължимата държавна такса върху стойността на дяловете си на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, а именно по 4% върху стойността на наследствения дял, или всяка от ищците, чийто дял в съсобствеността е оценен на 28 446,44 лв. следва да заплати държавна такса в размер на по 1137,86 лв. всяка, а ответникът, притежаващ дял, оценен на 47864,11 лв., следва да заплати държавна такса от 1914,56 лв.

В съдебно заседание на 21.01.2013 г. е приета за съвместно разглеждане в производството заявената претенция от Г.  А.П. за осъждане на ответниците К.А.К. и Н.  А.Г., всяка една от тях да заплати сумата от 5289,23лв, представляваща припадащата се част от стойността на направените подобрения в имота, както и разходваните от него парични средства за погребението на общия наследодател Александър П. в общ размер на 337,50 лв. Това искане е обективирано и в писмена молба, приета в заседанието (л. 166), от която е видно, че са предявени  33 претенции за направени подобрения в имота, като се претендира увеличената стойност на имота, в следствие извършването на описаните довършителни работи в жилището, самостоятелните обекти и дворното място, както и заплащане на направените разходи във връзка със смъртта на наследодателя. По съществото си тези претенции са различни, а квалификацията им е задължение на съда, което следва да бъде изпълнено изхождайки от твърденията на ответника и обстоятелствата, които обуславят претенциите. Поради това и съдът не взема предвид заключението на вещото лице, което е отговорило на въпроса какво представляват исканите подобрения, тъй като този въпрос е правен и следва да бъде разрешен от съда.

По отношение на претенциите за заплащане на увеличената стойност на имота, в следствие на извършени подобрения за периода до 21.10.2010 г., когато е починал наследодателят на страните, следва да се има предвид датата на извършването им – преди възникване на съсобствеността. Поради това и не може да се говори за подобрения, по смисъла на чл. 30 от ЗС, тъй като не е възникнала съсобственост. Тези претенции следва да бъдат квалифицирани по чл. 12, ал. 2 от ЗН, тъй като се касае до извършвани довършителни работи в дворното място, жилищния етаж, гаража и стаята, приживе на наследодателя, които се твърди да са спомогнали да се увеличи наследството, като се иска присъждане на това увеличение – увеличената стойност на тези имоти, в пари. Касае се за претенции от едно до тридесет и едно, а именно: 1. За разширение на входна козирка, на входна врата, на прилежащото самостоятелно стълбище, предназначено да обслужва жилищния етаж през 1996 г. – 106,00 лева.; 2. Поставяне на мрежа в дворното място през 1996 г. – 136 лв.; 3. За самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, през 1997 г., електрификация, поставяне на вътрешна мазилка, монтиране на врата и прозорец, обръщане на комин на стойност 604,00 лв.; 4. В самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5 – гараж, електрификация, вътрешна врата, зидария  и поставяне на дървена дограма, на стойност 221 лв., през 1997 г.; 5. Изграждане на английски двор с решетки на стойност 257 лв., през 1997 г.;  6. В жилището  - направа на замазка, на стойност 3390 лв., през 1997 г.; 7. Остъкляване на съществуваща стара дограма в жилищен етаж на стойност 475 лв., през 1997 г.; 8. Извършване на отвеждане на вътрешна водосточна тръба (улук), през 1998 г., на стойност 92,40 лв.; 9. В избеното помещение – полагане на подложен бетон, поставяне на входна метална врата, на стойност 650 лв., през 1998 г.; 10. Свързване на водопровод от централен щранг до първи етаж 402 лв., през 1998 г.; 11. Отливане на мивки 2 бр. в тоалетна и кухня на жилищен етаж през 1998 г., на стойност 50 лв.; 12. Извършване на довършителни работи в тоалетна на жилищен етаж през 1998 г. на стойност 275 лв.; 13. Електрификация на жилищен етаж, поставяне на осветителни тела за баня и тоалетна през 1998 г. на стойност 382 лв.; 14. Свързване на етажно ел. табло  през 1999 г. на стойност 1103 лв.; 15. Довършване на тераса към едната спалня през 1999 г. на стойност 335 лв.; 16. Довършване на тераса към втора спалня през 1999 г. на стойност 159 лв.; 17. Изграждане на баня в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, през 2000 г. на стойност 195 лв.; 18. Изграждане на барплот в жилищен етаж през 2000 г. на стойност 1595 лв.; 19. Подмяна на цялата водопроводна мрежа през 2000 г. на стойност 1269 лв.; 20. Поставяне на теракот и фаянс в баня на жилищен етаж, през 2002 г. на стойност 1100 лв.; 21. Поставяне на гаражна метална врата в гараж през 2002 г. на стойност 400 лв.; 22. Извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж в кухня и всекидневна през 2003 г. на обща стойност 1000 лв.; 23. Поставяне на тръби за асмалък през 2003 г. на стойност 258 лв.; 24. Изграждане на ограда, зид, 11 кв. м, през 2003 г. на стойност 174 лв.; 25. Извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж, детска стая, през 2005 г., на стойност 240 лв.; 26. Извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж, хол, през 2007 г., на стойност 545 лв.; 27. Извършване на подмяна на входна врата на жилищен етаж през 2007 г., на стойност 100 лв.; 28. Поставяне на кухненски шкафове, изграждане на стена в кухнята, поставяне на теракот, през 2008 г., на стойност 1568 лв.; 29. Поставяне на ламиниран паркет в жилищен етаж, всекидневна, детска стая, хол, през 2008 г., на стойност 1800 лв.; 30. Поставяне на фаянсови плочки на кухненски барплот, през 2008 г., на стойност 80 лв.; 31. Извършване на подмяна на входна врата с поставяне на метална, блиндирана врата през 2010 г., на стойност 280 лв. Следва да бъде отбелязано, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение, нито влияят по някакъв начин на стойността на наследството.

От разпитаните по делото свидетели се установи, че ответникът първо пригодил гаражната стая за живеене, а след това ответникът и съпругата му отвършили жилището, като при предаването му същото било с извършена мазилка, без замазка на подовете, с дограма, но неостъклена. Установи се, че ВиК инсталацията е била измършена по отношение на апартамента, но не и на двата самостоятелни обекта, което е сторил ответникът. Наложило се подмяна на тръбите, тъй като централния кран замръзнал. Това се установи от свидетелските показания на свидетеля Реков, незаинтересован от изхода на делото, чиито показания съдът възприе изцяло. От свидетелските показания на свидетеля Пачеджиева, които съдът обсъди, като отчетен нейната заинтересованост поради факта, че е дъщеря на ответника, се установи, че всичко в апартамента е извършвано постепенно от ответника, като наследодателят не е влагал средства в така посочените работи. Свидетеля Милева, незаинтересован от изхода на делото, потвърди показанията на дъщерята на ответника, като заяви също, че ответникът сам е довършвал апартамента, стаята и гаража, като никой друг не е правел нищо, включително наследодателя. Всички свидетели, включително свидетеля на ищците, заявиха, че апартамента е бил предаден с измазани стени и под на плоча. Разминаване има само относно това дали дограмата е била остъклена, но с оглед безпротиворечивите показания на тримата разпитани свидетели на ответника, съдът прие, че дограмата е била неостъклена. Противоречие има и по отношение на извършените работи по претенция т. 17 – изграждане на тоалетна в самостоятелен обект – стая, като свидетеля Коручева твърди, че материалите са закупени от нейната майка, с оглед което съдът прие тази претенция за недоказана. Не се доказаха и твърдените подобрения в дворното място, за които не бяха събрани никакви свидетелски показания, или други доказателства. От представените договори с банки не може да се прави извод, че получените суми са били използвани за извършване на довършителни работи в жилището, гаража или стаята, или в двора. 

За да бъде уважена обаче претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН, следва да бъде установена стойността на имуществото, с което се е увеличило наследството на наследодателя. Съгласно приетото заключение на вещото лице, извършените довършителни работи в жилището, които се доказаха от свидетелските показания и са намерени от вещото лице при огледа на имота за извършване на експертизата, са увеличили стойността на същото със сумата от 4733 лв., тези в гаража със сумата от 262 лв.

За да бъде присъдена пресметната сума, с която се е увеличило наследството на наследодателя, следва наследникът, допринесъл за това да не е бил възнаграден по друг начин. От доказателствата, приложени по делото в първата фаза на делбата е видно, че наследникът е получил универсално завещание, поради което и съдът приема, че е налице възнаграждаване за извършеното от него за увеличаване на стойността на имуществото. Въпреки намаляне на завещателните разпореждания по отношение на жилищния имот с дворното място, гаража и стаята, ответникът получава по-голяма част от наследството, от тази, която би му се следвала по силата на закона. Освен това и ответникът е живял в жилището със семейството си от построяването му безвъзмездно. Стойността на завещаното надхвърля чувствително стойността на направените подобрения в имота. Ето защо съдът счита, че е налице възнаграждаване по смисъла на закона, поради което и не е налице необходимата отрицателна процесуална предпоставка, за да бъде уважена претенцията на ответника. Ето защо тази претенция, формулирана под номера от едно до тридесет и едно от писмената молба на ответника от 21.01.2013 г., обща стойност 19241,40 лв., съответно на частта на ищците следва да се приеме за предявена срещу тях за заплащане на сумите от 5077,60 лв. от всяка от ищците, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на предявените претенции за поставяне на терекот през 2012 г. на стойност 755 лв. и подмяна на врата в спалнята на стойност 74 лв. през 2013 г., следва да бъде взето предвид следното: подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Това увеличение се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението на съда. Следователно, подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ – имота, и които не са били необходими за запазването и съхраняването им.

Не е установено по делото, че ответникът е демонстрирал поведение спрямо ищците, което да доказва категорично намерението му да свои имота, въпреки оставането в негова полза завещание, след предявяване на иска, а по отношение на претенцията за подмяна на врата в спалнята и след постановяване на решението, когато се твърди, да са били извършени подобренията. Ето защо ответникът не може да се ползва от правата на добросъвестен владелец, а следва да бъде разглеждан като съсобственик, извършил подобрения в собствения имот, без съгласието на другия съсобственик, тъй като липсват доказателства за такова знание, каквито са в тежест на ответника да представи. Или, заявените претенции следва да се обсъждат, прилагайки правилата на водене на чужда работа без пълномощтие. Съгласно чл. 61 от ЗЗД, тъй като подобренията са извършени в собствен интерес, то ищците следва да отговарят само до размера на обогатяването си, тоест до размера, с който се е увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ, а не до размера на вложените от съсобственика средства за тези подобрения, които са на по-висока стойност.

По отношение на първата претенция за извършени подобрения с поставяне на теракот в коридор на жилищен етаж и осветителни тела, през 2012 г. на обща стойност 755 лв. следва на първо място да бъде отбелязано, че поставянето на осветителни тела не е подобрение, тъй като са движими вещи, които лесно се отделят от имота, което бе посочено и по-горе. По отношение на поставяне на теракот в коридора на жилищен етаж, свидетелите на ответника заявиха, че такъв е поставен от ответника през 2012 – 2013 г., според свидетеля Реков и 2012 г. според свидетеля Милева. От заключението на вещото лице се установява, че е било налице това подобрение в имота, като с него стойността му се е увеличила с 430 лв. (след приспадане стойността на осветителните тела). Или делът на ищците се е увеличил в следствие поставянето на теракот в коридора на жилището със 113,47 лв., до която сума претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена, а в останалата част до предявения размер 199,34 лв. (19/72 части от цялата стойност 755 лв., включена в предявения общ размер на претенцията, съответно на дела на ищците) отхвърлена като неоснователна.

По отношения на претенцията за извършени подобрения с подмяна на врата в спалня, през 2013 г., на стойност 47 лв. Такива показания не се събраха по делото, нито други доказателства, които да доказват извършването на такова подобрение в имота, поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна до пълния и предявен размер (изчислен по посочения по-горе начин 19/72 от сумата) от 12,40 лв.

По отношение на предявената претенция за заплащане на припадащите се части на ищците от разходваните от ответника парични средства за погребението на общия наследодател Александър П., в общ размер на 337,50 лв., същата следва да бъде квалифицирана по общата норма, на осн. чл. 59 от ЗЗД, за направени обичайни разходи по повод смъртта на наследодателя, тъй като обеднелият няма друг иск за защита. Следва да се приеме, че всяка от страните има моралното задължение да поеме част от обичайните разходи, съответно на правата и на наследяване.

Никой от свидетелите не заяви кой е поел разходите за погребението на наследодателя. Представени са писмени доказателства – касови бонове и фактура. Фактурата е представена в оригинал и е издадена на „Обреден дом” ЕООД, като получател на услугата изкопаване на гробно място, от община Асеновград, на 22.10.2010 г. на стойност 30 лв. Представени са и три касови бона, издадени от „Обреден дом” ЕООД, на дати 28.10.2010 г., 23.11.2010 г., 01.11.2010 г. С оглед смъртта на наследодателя, настъпила на 21.10.2010 г., може да се приеме, че е заплатено за изкопаване на гробно място 30 лв., но от представения документ не може да се установи, че ответникът е направил този разход. Не се установи от свидетелските показания кога е било погребението, кой е заплащал за изкопаване на гробното място, какви други разходи са били  правени по повод смъртта на наследодателя и кой ги е поел. От представените писмени доказателства, независимо, че не са оспорени от ищците, не може да се направи извод кой е извършил разходите и за какво са сторени те и дали са във връзка с погребението на наследодателя, за което е направена претенцията, с оглед и датите им, отдалечени от датата на смъртта на наследодателя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ответника по несъмнен начин, за да може да бъде уважена претенцията. Поради недоказаност и тази претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.

На основание чл. чл. 355 от ГПК и с оглед отхвърлените претенции по чл. 12, ал. 2 от ЗН, ответникът ще следва да заплати държавна такса в размер на 4% от отхвърлената част от всяка от претенциите в размер на по 5077,60 лв. срещу всяка от ищците, или  държавна такса от 406,20 лв., съгласно чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По отношение на претенциите, квалифицирани по чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 61 от ЗЗД, предявени са на стойност 211,74 лв. срещу всяка от ищците, уважени са на стойност 113,47 лв. срещу всяка от ищците, а отхвърлена за останалата част от 98,27 лв., поради което и на основание чл. 355 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от искането ответникът ще следва да заплати държавна такса в размер на 4% от отхвърлената част от претенциите, но не по-малко от 20 лв., или държавна такса от 40,00 лв., съгласно чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а ищецът - 4% върху уважената част от претенциите, но не по-малко от 20 лв., или всяка от ищците следва да заплати държавна такса от 20 лв.

По отношение на отхвърлената претенция по чл. 59 от ЗЗД, ответникът следва да заплати държавна такса в размер също на 20 лв. за претенциите срещу всяка от ищците, или общо в размер на 40 лв. 

Следва, съобразно чл. 355 от ГПК, всяка от страните да поеме стойност на разноските, съобразно наследствения си дял и направеното искане от ответника. Разноски в производството са направени за ескспертиза, която да определи пазарната стойност на допуснатите до делба земи и състави проект за разпределението им съобразно правата на страните, като всяка от страните е внесла опрделената и от съда стойност, съответно на дела си в съсобствеността, като нито една от страните не е  представила списък на разноски, в който да се конкретизират направени разноски във връзка с приетите претенции, поради което и такива за извършване на делбата не следва да бъдат присъждани.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗКЛЮЧВА от поделяемата маса, на осн. чл. 345 от ГПК, допуснатия до делба имот 1/3 (една трета) ид.ч. от ПИ 00702.531.129(нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две девет) с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“№14(четиринадесет), с площ 368(триста шестдесет и осем)кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, притежаван от наследодателя в съсобственост с трети лица.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.6 (нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две девет точка три точка шест), с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14 (четиринадесет) ет.2 (втори), попадащ в сграда  № 3 (три), разположена в ПИ 00702.531.129 (нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две девет), представляващ жилище апартамент, с площ 169 (сто шестдесет и девет) кв.м., ведно с по 1/3 (една трета) ид.ч. от общите части на сградата, който ще придобие правото на собственост при условие, че заплати на К.А.К., ЕГН ********** ***, за уравнение на дяловете сумата от 20517,36 лв. (двадесет хиляда петстотин и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки) и на Н.А.Г., ЕГН ********** ***, за уравнение на дяловете сумата от 20517,36 лв. (двадесет хиляда петстотин и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки), в шест месечен срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху тези суми от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, като отхвърля претенцията по отношение на 1/3 (една трета) ид.ч. от ПИ 00702.531.129, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1 по КК и КР на гр. Асеновград.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на К.А.К., ЕГН ********** ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1 (нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две девет точка три точка едно) с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14 (четиринадесет), ет.1 (първи), предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда с  площ 22 (двадесет и два) кв.м. и ПИ 00702.726.633 (нула нула седем нула две точка седем две шест точка шест три три) по КК на гр. Асеновград, с адрес на имота местност „Св. Илия“ с площ 1087 (хиляда и осемдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, при съседи: 00702.726.634, 00702.726.429, 00702.726.427, 00702.726.562.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Н.А.Г., ЕГН ********** ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5  (нула нула седем нула две точка пет три едно точка едно две девет точка три точка пет), с адрес гр. Асеновград, ул. „Борис Сарафов“ № 14 (четиринадесет), ет.1 (първи), предназначение: гараж в сграда, с площ 19 (деветнадесет) кв.м., и нива от 9,600 (девет декара и шестотин кв.м.) дка, трета категория, м. „Кацаря“, представляваща ПИ 00702.1.17 (нула нула седем нула две точка едно точка едно седем) по КК на Асеновград, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, при съседи: 00702.20.1, 00702.20.2, 00702.1.324, 00702.1.16.    

ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, ПИ 00702.726.492 (нула нула седем нула две точка седем две шест точка четири девет две) по КК на гр. Асеновград, в местност „Енер баир“, с площ 790 (седемстотин и деветдесет) кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, при съседи: 00702.726.428, 00702.726.561, 00702.726.563, 00702.726.562, 00702.726.429.

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, за уравнение на дела, сумата от 4083,92 лв. (четири хиляда осемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки).

ОСЪЖДА Н.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, за уравнение на дела, сумата от 4220,92 лв. (четири хиляди двеста и двадесет лева и деветдесет и две стотинки).

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите, предявени от Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, на осн. чл. 12, ал. 2 от ЗН, срещу К.А.К., ЕГН ********** ***, и Н.А.Г., ЕГН ********** ***, за заплащане по 5 077,60 лв. (пет хиляди седемстотин и шестдесет стотинки) всяка, представляващи стойността, с която се е увеличило имуществото на наследодателя в следствие извършени: 1. разширение на входна козирка, на входна врата, на прилежащото самостоятелно стълбище, предназначено да обслужва жилищния етаж през 1996 г.; 2. Поставяне на мрежа в дворното място през 1996 г.; 3. електрификация, поставяне на вътрешна мазилка, монтиране на врата и прозорец, обръщане на комин в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, през 1997 г.; 4. електрификация, вътрешна врата, зидария  и поставяне на дървена дограма в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.5 – гараж, през 1997 г.; 5. Изграждане на английски двор с решетки през 1997 г.;  6. направа на замазка в жилищен етаж  през 1997 г.; 7. остъкляване на съществуваща стара дограма в жилищен етаж през 1997 г.; 8. отвеждане на вътрешна водосточна тръба (улук), през 1998 г.; 9. полагане на подложен бетон и поставяне на входна метална врата в избено помещение през 1998 г.; 10. свързване на водопровод от централен щранг до първи етаж през 1998 г.; 11. отливане на мивки 2 бр. в тоалетна и кухня на жилищен етаж през 1998 г.; 12. извършване на довършителни работи в тоалетна на жилищен етаж през 1998 г.; 13. електрификация на жилищен етаж, поставяне на осветителни тела за баня и тоалетна през 1998 г.; 14. свързване на етажно ел. табло  през 1999 г.; 15. довършване на тераса към едната спалня през 1999 г.; 16. довършване на тераса към втора спалня през 1999 г.; 17. изграждане на баня в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.1, през 2000 г.; 18. изграждане на барплот в жилищен етаж през 2000 г.; 19. подмяна на цялата водопроводна мрежа през 2000 г.; 20. поставяне на теракот и фаянс в баня на жилищен етаж, през 2002 г.; 21. поставяне на гаражна метална врата в гараж през 2002 г.; 22. извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж в кухня и всекидневна през 2003 г.; 23. поставяне на тръби за асмалък през 2003 г.; 24. изграждане на ограда, зид, 11 кв. м, през 2003 г.; 25. извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж, детска стая, през 2005 г.; 26. извършване на подмяна на дървена дограма с дървен орехов стъклопакет в жилищен етаж, хол, през 2007 г.; 27. извършване на подмяна на входна врата на жилищен етаж през 2007 г.; 28. поставяне на кухненски шкафове, изграждане на стена в кухнята, поставяне на теракот, през 2008 г.; 29. поставяне на ламиниран паркет в жилищен етаж, всекидневна, детска стая, хол, през 2008 г.; 30. поставяне на фаянсови плочки на кухненски барплот, през 2008 г.; 31. извършване на подмяна на входна врата с поставяне на метална, блиндирана врата през 2010 г..

 

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** ***, и Н.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, сумата от по 113,47 лв. (сто и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) всяка от тях, представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на допуснатия до делба недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.129.3.6 по КК на гр. Асеновград, в следствие на извършено подобрение поставяне на теракот в коридор на жилищен етаж през 2012 г. като претенциите в останалата част до 199,34 лв., както и за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие поставяне на осветителни тела в коридор на жилище през 2012 г. и подмяна на врата в спалня, през 2013 г. в размер на по 98,27 лв., отхвърля.

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите, предявена от Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, на осн. чл. 59 от ЗЗД, срещу К.А.К., ЕГН ********** ***, и Н.А.Г., ЕГН ********** ***, за заплащане на припадащите се части на ищците от разходваните от ответника парични средства за погребението на общия наследодател Александър П., в общ размер на 337,50 лв.

 

ОСЪЖДА ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** ***, и Н.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят, всяка една от тях, по сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на по 1157,86 лв. (хиляда сто петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА Г.А.П.,  ЕГН **********, с  адрес ***, да заплати по сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на 2400,79 лв. (две хиляди и четиристотин лева и седемдесет и девет стотинки)

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    Районен съдия: