Определение по дело №1573/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 478
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20215500501573
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478
гр. С.З. , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501573 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба от Р. М. Р. чрез
процесуалния му представител адв. И.Ц. против определение № 34 от
10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3097/2020 г. по описа на Районен съд –
С.З..
Частният жалбоподател счита обжалваното определение е неправилно.
Излага съображения относно нередовното връчване на решението, както и
твърдения, че срокът за обжалване не е започнал да тече, тъй като решението
не е връчено на него като процесуален представител. Иска съдът да отмени
обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата му за
допълване на решението относно разноските.
Ответникът по частната жалба счита, че определението е правилно.
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна,
постъпила е в срок и е допустима, а разгледана по същество – основателна,
като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искане от Г. ПР. ПР. срещу Р. М. Р. за изменение на режим на лични контакти
между ответника и детето на страните; за увеличение на издръжка и
присъждане на добавка на основание чл.143, ал.4 СК и е приключило с
решение № 1035 от 27.11.2020 г., с което предявените искове са отхвърлени.
Решението е връчено на ответника на 01.12.2020 г. по реда на чл.46, ал.1 ГПК
– на майка му. С молба от 16.12.2020 г. ответникът е поискал постановеното
решение да бъде допълнено относно разноските, тъй като съдът не се е
произнесъл по искането му за присъждането им. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е оставил тази молба без разглеждане, тъй като я е
намерил за просрочена.
1
Определението е неправилно.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. В случая решението е обжалваемо и затова срокът за
допълването му в частта за разноските е двуседмичен, започва да тече от
датата, на която решението е редовно връчено на страната. В чл. 39, ал. 1 ГПК
изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на
страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен
адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е
длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези
лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения
представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е
редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването
не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично
(така Р-292-2014, ІV г.о., О-51-2020, ІІ т.о. и др.).
В случая в писмения отговор ответникът по молбата е посочил както
съдебен адрес, така и процесуален представител. Въпреки, че в съобщението
за решението е посочен този съдебен адрес, името на процесуалния
представител – адв. И.Ц., както и електронният му адрес, то е връчено на
лицето Д.Д.Р., посочена като майка. Тъй като това лице е получило и
съобщението, с което на ответника е била връчена молбата за отговор, и него
е посочен друг адрес, различен от съдебния, въззивният съд приема, че Д.Д.Р.
не живее на адреса, посочен като съдебен. По делото няма данни дали
ответникът по молбата пребивава на посочения адрес. Освен това връчването
на съобщението е нередовно, тъй като по делото е приет адвокат като редовно
упълномощен представител на ответника и съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК съдът е
следвало да извършва връчването на призовки и съобщения на страната или
на съдебния адрес, или чрез него. Затова, като е приел, че решението по
делото е било редовно връчено на ответника на 01.12.2020 г. и срокът за
допълването му в частта за разноските е изтекъл на 15.12.2020 г.,
първоинстанционният съд е процедирал при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Без значение е обстоятелството, че по време
на първоинстанционно производство съобщенията и призовките за ответника
са били връчвани на майката и ответникът се е явявал лично, заедно със
процесуалния си представител и не е възразявал относно начина на
призоваването му или на връчване на съобщенията, защото всяко връчване на
съобщение или призовка по време на съдопроизводството е само за себе си и
се проверява самостоятелно. Освен това страната не е възразила в с.з., поради
което вече е нямало значение дали връчването е било редовно или не.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че атакуваното
определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а
делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горните мотиви, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 34 от 10.02.2021 г., постановено по гр.д. №
3097/2020 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Р. М. Р. чрез
процесуалния му представител адв. И.Ц. за допълване на решение № 1035 от
27.11.2020 г., постановено по делото, относно разноските, и ВРЪЩА делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3