№ 136
гр. Сливен, 25.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600037 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Жалбоподателят Окръжна прокуратура гр. Сливен, редовно призован, се
явява прокурор К..
Въззиваемият-подсъдим Д. Т. В., редовно призован, се явява лично и с
адв. М. редовно упълномощен за настоящата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест и допълнителен протест от прокурор от РП –
Сливен срещу Присъда № 133/13.09.2024 г., постановена по НОХД №
548/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен. С атакувания съдебен акт
1
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. Т. В. за невиновен в това,
че на 24.10.2022 г. в гр. Сливен причинил на М.Г.Н. средна телесна повреда,
представляваща счупване на челюст, изразяваща се в двустранно счупване на
долната челюст, в лявата половина на тялото й, непосредствено преди
мандибуларния ъгъл и в дясно в основата на десния й клон, като Д.ието е
извършено в условията на опасен рецидив, поради което подсъдимият е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131а, предл.2,
вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С протеста и допълнението към него се твърди необоснованост и
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като се претендира
нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата и
нарушение на материалния закон. Оспорва се крайното решение на съда за
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение с приложението на
чл.12, ал.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
с налагане на съответното наказание или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С допълнението към протеста е направено още едно алтернативно
искане – за отмяна на присъдата в частта за прилагане разпоредбата на чл.12,
ал.1 от НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен за престъпление по чл.131а, предл.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.12,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод и по доказателствата.
АДВ. М.: Нямаме искания за отводи и доказателства.
ПОДС. В.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране други доказателства.
2
Съдът, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД П О С Ъ Щ Е С Т В О.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, поддържам протеста на РП -
Сливен в частта му на направеното от първоинстанционната прокуратура
алтернативно искане за приложимост на института на неизбежна отбрана в
хипотезата на чл.12 ал.2 от НК, а именно да се приеме, че подсъдимият е
извършил процесното Д.ие при превишаване пределите на неизбежната
отбрана. Моля да уважите протеста на РП – Сливен в тази му част, като
отмените оправдателната присъда на РС – Сливен и да постановите нова, с
която да признаете подс.В. за виновен в извършване на инкриминираното Д.ие
при условията на чл.12 ал.2 от НК, тоест за престъпление по чл. 132 ал.2, вр.
ал. 1 т.2, вр. чл.129 НК, а не както е посочена правната квалификация на
престъплението в протеста на РП – Сливен. Считам, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява, че пострадалият пръв е
нападнал подсъдимия като му е нанесъл удар в лицето, което обоснована
института на неизбежната отбрана в хипотезата на чл.12 ал.2 от НК.
АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, моля да не уважавате въззивния
протест, с който се иска отмяна на издадения съдебен акт - присъдата на СлРС
и постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, като моята
задача е облекчена в настоящото въззивно производство с оглед становището
на представителя на Окръжна прокуратура - Сливен, който поддържа протеста
в алтернативното искане за приемане на института на неизбежна отбрана в
условията на нейното превишаване. Аз няма да излагам подробен анализ на
доказателствата по делото и не е необходимо. При една много добре изяснена
фактическа обстановка и добре очертана първоинстанционният съд е изложил
много мотивирани и подробни доводи за това защо е очертал именно тази
фактическа обстановка. Обосновал се е въз основа на кои доказателства,
обсъдил е наличните противоречия в гласните доказателства по делото, като
3
много добре се е обосновал и мотивирал защо приема и кредитира
свидетелските показания от ДП, така че оплакването за необоснованост на
постановения първоинстанционен акт очевидно не отговаря на съдържанието
на постановените мотиви към присъдата на СлРС. Безспорно при
установената фактическа обстановка е коментирано поведението на свид.
С.Н., безспорни са очертани и неговите конкретни действия, които са свързани
с започналото противоправно нападение спрямо подсъдимия. Съдът много
задълбочено е изследвал и поведението му преди инцидента и
обстоятелството, че същият е консумирал наркотично вещество, което макар и
в протеста да се твърди, че е произволен извод на съда, не е за подценяване и
проведения разпит на свид. Д. Н., в който много подробно е описано какво е
количеството наркотично вещество, неговия вид, времето и периода, в който е
взето, поведението на самия свид. Н. пред къщата на приятелката на
подсъдимия. Така че всички тези предшестващи действия са много добре
описани и възприети от съда като еманация на поведението на самия
пострадал и е било започналото противоправно нападение спрямо подсъдимия
и нанасянето на удари, като съдът много добре е възприел във фактическата
обстановка и наличието на хладно оръжие, което е ползвано от самия
пострадал, което разбира се е било и повод и причина подсъдимият да се
защити в тази ситуация. Съдът е коментирал много обосновано и разумно
очертаната константна съдебна практика в тълкувателно постановление №
12/1973 г., като в т.6 е акцентирал именно на всички елементи на неизбежната
отбрана, които добре се припокриват с очертаната обоснована фактология по
делото, така че моля да приемете, че е налице института на неизбежна
отбрана. Не може да става въпрос и за превишаване на нейните предели, тъй
като поведението на пострадалия установява ползване на хладно оръжие,
което е средство годно да причини тежки наранявания на подсъдимия,
включително и смъртоносни. Очевидно е било, че ножа е бил с отворено,
извадено острие, размахван е по посока на подсъдимия. Действително
наличието на още един присъстващ това е свид.С. Т. говори за числено
превъзходство, тоест на място са били подсъдимия и неговия приятел, но
индивидуализирайки първоначалните и последващи действия се вижда, че
започналото противоправно нападение от страна на пострадалия свидетел, е
било изначално първо насочено към подсъдимия, който го е предотвратил и
съответно отблъснал с нанасянето на този удар, който е причинил фрактурата
4
на челюстта по описания в съдебномедицинското заключение начин. Така че в
този момент, в който е отблъснал това нападение, не имало действие от страна
на двамата - на подсъдимия и на свид.Т., така че ограничавайки тези
фактически положения ми се струва, че не може да се претендира за
превишаване на неизбежна отбрана, съответно е било отблъскването на
нападението и затова ще помоля изцяло и напълно да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Д. Т. В..
ПОДС.В.: Аз моля да ми се потвърди оправдателната присъда.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Д. Т. В..
ПОДС.В.: Моля да потвърдите първоинстанционната присъда.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5