№ 121
гр. Шумен, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630102920 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 357,
ал. 1, предл. трето от КТ, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. Х. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, срещу ОУ „***“, с. Г., ул. „***“ № 28, представлявано от директора Д.Я.. В исковата
молба се твърди, че ищцата работи в посоченото училище като учител по български език и
литература. Твърди, че със Заповед № 115 от 14.10.2024 г. й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Наказанието й било наложено, тъй като не е провела часове по
допълнителните часове за обща подкрепа по предмета БЕЛ на 07.10.2024 г. по утвърдени
групи, дни и часове. Твърди още, че не била уведомена от директора за датата, от която
започва провеждането на тези допълнителни часове – във връчената й заповед липсвало
дата, от която започва тяхното провеждане. Директорът я уведомил само няколко минути
преди започването на часа и тя му казала, че не е уведомена, не била подготвена, а и
трябвало да пътува до гр. Шумен заради здравословен проблем. По-късно установила, че
заповедта за провеждане на допълнителните часове била подменена с друга, в която бил
включен израза „считано от 07.10.2024 г.“, който липсвал във връчения й вариант. Счита, че
налагането на дисциплинарно наказание било продиктувано от междуличностен конфликт,
за който дори била уведомила Началника на РУО – Шумен. По тези причини моли съда да
отмени наложеното й със Заповед № 115 от 14.10.2024 г. на директора на училището
дисциплинарно наказание „забележка“.
В хода по същество процесуалният представител на ищеца поддържа, че исковете са
изцяло доказани и следва да бъдат уважени. Счита, че по делото безспорно е доказано, че
работодателят е издал две различни заповеди с № 105 и датирани от 01.10.2024 г. В
първоначалната такава липсвало посочване на датата, от която учителите следва да започнат
1
провеждане на допълнителните часове по български език за децата, за които той не е майчин
език. Едва след като на 07.10.2024 г. ищцата отказала да проведе такъв час и след дадените
от нея писмени обяснения по този повод, е била издадена втора заповед, в която бил
включен текст, указващ провеждането на тези часове, считано от 07.10.2024 г. Изложени са
твърдения, че към датата 07.10.2024 г. ищцата не е знаела, че в този ден следва да проведе
такъв час и не е имала възможност да се подготви за неговото провеждане. По посочените
причини моли съдът да отмени атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
и да им присъди сторените разноски.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете
се оспорват по основание. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички
процедурни изисквания на КТ. Твърди, че в издадената Заповед № 105 от 01.10.2024 г. е
посочена дата, от която да се провеждат допълнителните часове и нямат представа как у
ищцата се е озовал друг вариант. Отрича ищцата да е споменавала за здравословен проблем,
както и да е искала да бъде освободена преди края на работното време. По тази причина
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода по същество ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа
изложеното в отговора. Сочи, че поведението на ищцата е лош пример за спазване на
дисциплина, а в качеството й на учител това е едно от най-важите й задължения, наред с
това да преподава знания. Подчертава, че когато ищцата е научила, че трябва да проведе
допълнителния час по български, тя се е намирала все още в училище, учениците също са
били там и са очаквали такъв час да бъде проведен. Вместо това ищцата си е тръгнала преди
края на учебния, респ. работния ден. Моли съда да отхвърли иска и да им присъди
сторените разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата Н. Н. Х. е
назначена на длъжността „старши учител по български език и литература“ в Основно
училище „***“, с. Г., считано от 02.09.2016 г. като преподава и по учебните предмети
„История“ (на V клас) и „Технологии и предприемачество“ (на V, VI и VII клас). За целия
период на работата й в училището няма констатирани нарушения на трудовата дисциплина
и налагани дисциплинарни наказания. От няколко месеца между нея и директора на
училището Д.Я. имало сериозен конфликт, възникнал по повод вътрешното оценяване във
връзка с диференцираното плащане на педагогическите специалисти. Ищцата считала, че е
била ощетена при оценяването, както и че оценяването не е проведено по надлежния ред.
Ищцата живеела в гр. Шумен като сутрин пътувала с училищния автобус до с. Г., а
след часовете пътувала с обществен транспорт, а когато имала 7-ми учебен час трябвало да
си осигури друг транспорт. Ако не успеела да намери друг транспорт, се налагало да остане
и да пътува на връщане отново с училищния автобус, който тръгвал чак в 16.00 ч.
2
Видно от представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива
се установява, че на 27.09.2024 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет на ОУ
„***“, с. Г., на което е взето решение да се провеждат допълнителни часове по български
език и литература за децата, за които българският език не е майчин език. Ищцата Н. Н. Х.
трябвало да провежда допълнителните часове за всички такива деца от V, VI и VII клас два
пъти в седмицата – в понеделник и четвъртък от 14.10 ч. (като осми час). На събранието на
Педагогическия съвет не била обсъдена датата, от която започва провеждането на тези
часове. В изпълнение на това решение директорът издал Заповед № 105 от 01.10.2024 г., с
която посочил кои учители в кои дни ще провеждат тези допълнителни часове по български
език и литература, в кои класни стаи и с кои ученици. В тази заповед отново липсвала дата,
от която започва провеждането на тези занятия. Още при обсъждането на заседанието на
Педагогическия съвет и пак след издаване на тази заповед ищцата поставила въпроса, че
групата й е твърде голяма и включва деца от три различни класа и работата с тях в една
група не би била целесъобразна. Възраженията й не били споделени от директора.
На 07.10.2024 г. (понеделник) след приключването на седмия учебен час ищцата била
извикана в кабинета на директора Д.Я., където в присъствието на Р.Х.н – чистач и Н.И. –
чистач, била уведомена, че следва да проведе първото занимание с учениците от сборната
група на V, VI и VII клас същият ден от 14.10 часа. Ищцата уведомила директора, че това е
невъзможно, тъй като не е била предварително уведомена за това и съответно не се е
подготвила за провеждане на часа. Освен това, имала уговорен транспорт, който да я
прибере след часовете до гр. Шумен във връзка със здравословен проблем. След този
разговор ищцата напуснала училището. Съпругът й я чакал и я закарал до гр. Шумен за
преглед при лекар с направление. Директорът съставил Констативен протокол № 3 от
08.10.2024 г., подписан от директора и двете чистачки, че напомнил на ищцата за
провеждането на допълнителните часове по Заповед № 105 от 01.10.2024 г., но тя отказала да
ги проведе. Съставен бил и Констативен протокол № 4 от 08.10.2024 г., подписан от
директора и Б.А. – учител ЦОУД, за това, че след извършена на 07.10.2024 г. проверка се
установило, че Н. Н. Х. не провежда допълнителния час по български език и литература с
групата за обучителни затруднения.
На 09.10.2024 г. сутринта на ищцата било връчено писмо от директора на ОУ „***“, с.
Г., с което са й изискани обяснения защо не е провела часа и защо си е тръгнала преди края
на работното време. Определен й бил срок до края на следващия работен ден да даде
обяснения по тези нарушения. В дадените на 10.10.2024 г. писмени обяснения ищцата
посочила, че в заповедта няма посочване на дата, от която започва провеждането на тези
часове, като напомнила на директора, че в разговора на 07.10.2024 г. го е уведомила за
необходимостта да пътува във връзка с разрешаване на неин здравословен проблем. След
дадените от ищцата писмени обяснения директорът издал нова заповед, на която бил сложен
отново № 105 и дата 01.10.2024 г., в която в първият абзац след „УТВЪРЖДАВАМ“ е
включен и изразът „считано от 07.10.2024 г.“. За да приеме, че директорът е издал втора
заповед с № 105 и с посочена дата 01.10.2024 г., но с коригирано съдържание, съдът се
3
обосновава с наличието на два различни варианта на тази заповед по делото. При това и
двата варианта на процесната заповед № 105 от 01.10.2024 г. бяха представени в оригинал в
съдебно заседание. Показателно в тази насока е и обстоятелството, че втората заповед –
която съдържа изразът „считано от 07.10.2024 г.“ е подписана два пъти от част от учителите,
но на различно място от първите подписи. Това е показател, че заповедта им е била връчена
за запознаване втори път, което има смисъл само ако е имало различно съдържание. Предвид
различното място, на което подписите са поставени – едните под подписа на директора, а
другите на гърба на последната страница – съдът приема, че директорът дори си е позволил
да замени първите страници на първоначално издадената заповед с тези от втората, които
съдържат текста „считано от 07.10.2024 г.“. Всичко това мотивира съдът да приеме за
доказано, че в първоначално издадената и връчена на ищцата Заповед № 105 от 01.10.2024 г.
е липсвал текста „считано от 07.10.2024 г.“.
На 14.10.2024 г. на ищцата била връчена Заповед № 115 от 14.10.2024 г. на директора
на училището, с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на
07.10.2024 г. напуснала работното си място преди края на работното време и не е провела
занятията по български език и литература с групата на учениците от прогимназиален етап с
обучителни затруднения.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, предл. трето от КТ, във вр.
с чл. 188, т. 1 от КТ – за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“.
В конкретния случай съдът намира, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание не страда от пороци и е валидна от външна страна. Не се
установиха допуснати нарушения на процедурата – работодателят е изискал обяснения на
служителя. Предоставил му е достатъчен срок – два дни, което е подходящ срок с оглед
липсата на фактическа сложност на твърдяното нарушение. Това налага съдът да разгледа по
същество дали е налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът намира, че по делото не се установи ищцата да е извършила твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина. Няма спор, че на 07.10.2024 г. тя е напуснала
училището след седмия учебен час и не е провела допълнително занятие по български език
за децата, за които той не е майчин език. Тя обаче не е знаела, че трябва да проведе такъв час
на тази дата, както бе установено в Заповед № 105 от 01.10.2024 г. не е посочена дата, от
която започва провеждането на тези часове. Предвид това няма как след седмия час
директорът да й „напомни“ за това нейно задължение. В действителност едва след седмия
час той я е уведомил, че трябва да започне да провежда тези часове от този момент.
Очакването тя веднага да проведе въпросния допълнителен час е нереално. Адекватното
провеждане на всеки час изисква предварителна подготовка на учителя и съставяне на план
за часа, определяне на материала, който следва да бъде поднесен на учениците, задачите и
упражненията, които следва да им бъдат поставени. Без подобна подготовка няма как да се
очаква ефективно и смислено провеждане на учебен час, независимо от опита и стажа на
4
един учител. Още повече, че в случая става дума за деца с образователни затруднения от
общо три класа, което изисква определяне на потребностите на всеки клас и подготовка на
материали, задачи и упражнения за три различни класа (V, VI и VII клас). Предвид това и
без да знае, че ще трябва да започне да провежда допълнителни часове с учениците със
затруднения, тя е уговорила час за посещение на лекар. Не е било необходимо да
предупреждава директора за този час предварително, тъй като доколкото й е било известно
не се е налагало да отсъства в работно време. Уведомяването й буквално минути преди да
напусне работното си място, че й е възложено да започне да изпълнява трудови задължения,
не може да дерогира законосъобразността на поведението й до този момент. Предвид
невъзможността й обективно да проведе час поради липса на подготовка и записан час за
лекар, напускането на работното място не може да се счете за нарушение на трудовата
дисциплина. В действителност поведението на работодателя е недобросъвестно и
представлява злоупотреба с право – използвани са по недобросъвестен начин законни
средства, за да се постигне негативен за друго лице резултат.
Предвид изложеното съдът счита, че Заповед № 115 от 14.10.2024 г. на директора на
ОУ „***“, с. Г., с която на ищцата Н. Н. Х. е било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
С оглед изводите на съда за основателност на иска, както и предвид направеното от
ищцата искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски, съдът счита, че
ответникът следва да поеме всички сторени от Н. Н. Х. разноски в производството. Те
възлизат на 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Ищцата е внесла
и сумата в размер на 20 лв., представляващи депозит за възнаграждение и разходи за
свидетеля, който беше призован по искане на ищцата, но свидетеля не е поискал изплащане
на такива и този разход реално не беше направен. Ищцата може да поиска възстановяване
на неизползвания депозит.
Освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Шумен
държавна такса по делото, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищцата е
освободена от внасянето й и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да се поеме от
ответника при уважаване на иска. Държавната такса е в размер на 30 лв. при условията на
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 115 от 14.10.2024 г. на директора на
ОУ „***“, с. Г., с която на преподавателя Н. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. Шумен е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА ОУ „***“, с. Г., обл. Шумен, ул. „***“ № 28, представлявано от директора
5
Д.Я. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. Шумен сумата в размер на 1000
лв. (хиляда лева), представляващи сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА ОУ „***“, с. Г., обл. Шумен, ул. „***“ № 28, представлявано от директора
Д.Я. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Шумен сумата в размер на 30 лв. (тридесет лева),
представляващи дължима по делото държавна такса.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6