Р
Е Ш Е
Н И Е №
21
гр.
Силистра, 24.04.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Силистра, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и трета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при участието на секретаря Виолина Рамова, както и
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Силистра–С.Г., разгледа
докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 7 / 2023 г. по описа на
Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208-228 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е касационна жалба, чрез адв. В., против
Решение № 272/02.12.2022г. по АНД № 373 / 2022г. на Районен съд – Силистра, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1099-000536/31.05.2022г. на
началник група към ОД на МВР – Силистра, с което на Р.М.Р. *** - касатор в
настоящото производство, са наложени наказания „лишаване от право да упражнява
МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) - управление на МПС по пътища, отворени за обществено
ползване,без същото да е регистрирано по съответния ред.
В касационната жалба са изложени доводи за
постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Изтъкнато е, че още в хода на производството пред административно-наказващия
орган, са допуснати съществени нарушения, състоящи се в непосочването на
техническите характеристики на мотопеда, към която спада, респективно - не е
била възможна преценка подлежало ли е моторното превозно средство на
регистрация. В този смисъл се твърди, че не е изяснен вида на превозното
средство, а от там и наличието на предпоставки за санкционирането на лицето.
Изтъкнати са и доводи, че съдът неправилно е преценил, че деянието не
съставлява маловажен случай. По тези съображения се моли за отмяна на решението
и потвърденото с него Наказателно постановление.
Постъпило е писмено становище от
административно-наказващия орган, с което се моли за потвърждаване на съдебния
акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура поддържа заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Материално-правната
норма, послужило за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
ответник-касация, е чл. 175, ал. 3 от ЗДвП -управление на МПС без регистрация и
без регистрационни табели.
С оспореното Решение №
272/02.12.2022г. по АНД № 373/2022 г. Районен съд – Силистра е потвърдил
Наказателно постановление № 22-1099-000536/31.05.2022г. на началник група към
ОД на МВР – Силистра, с което на Р.М.Р. *** - касатор в настоящото
производство, са наложени наказания „лишаване от право да упражнява МПС“ за
срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 (двеста ) лв. за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) - управление на МПС по пътища, отворени за обществено
ползване, без същото да е регистрирано по съответния ред.
За да отмени
санкционния акт, районният съд е преценил, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
съставляващи отменителни основания. По отношение материалния закон е съобразил,
че установените по делото факти сочат за наличие на извършено нарушение по
повдигнатото обвинение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер“. В светлината на чл. 28 от ЗАНН е преценил, че случаят
не е маловажен в сравнение с обичайните хипотези на нарушения от същия вид, тъй
като:
Решаващият
състав на въззивната инстанция е установил обективната истина спрямо
правно-значимите обстоятелства по повдигнатото обвинение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС без регистрация и без регистрационни табели в пълен
обем. Установените факти попълват фактическия състав на приложената от
административно-наказващия орган норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, предписваща
наказание лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по съответния ред и/или което няма поставени на
определените места регистрационни табели. Изпълнителното деяние е осъществено
от обективна и субективна страна, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния
съд.
Обосновано, решаващият
състав е счел, че в процесната хипотеза липсват обстоятелства, които да са
признаци за маловажност на процесното нарушение.
Според
настоящия състав, неоснователна е поддържаната от касатора теза, че деянието е
маловажно. На първо място, обстоятелствата, че касаторът е на 62 години,
упражнявайки професия-водач на товарен автомобил, навежда на извод, че би
трябвало да познава правилата за движение по пътищата. Фактът, че дълго време е
работил в страна, различна от Р България, не го оневинява, че не знаел каква
конкретна санкция и колко тежка е тя в Р България, така щото, ако е знаел
нямало да си позволи да нарушава правилата за движение по пътищата. Общо
правило е, че „незнанието на закона не извинява никого“. Още повече, че
наложените наказания са минимално предвидените по закон и не се спори за
размера на санкцията, а за това, дали деянието съставлява административно
нарушение.
Неоснователно
е и съждението, че след като наказателното производство за престъпление по чл. 325
от НК – престъпления в областта на обществените отношения, свързани с
транспорта, е прекратено, то изпълнителното деяние не съставлява простъпка.
Конкретното деяние – управление на МПС по пътища, отворено за обществено
ползване, без регистрация на това МПС, е преценено че не е с такава висока
обществена опасност в конкретната хипотеза, за да бъде санкционирано по
наказателния кодекс. По тази причина, деянието следва да се санкционира по реда
на административно-наказателното производство, т.е вместо с осъдителна присъда –
с наказателно постановление.
Коментираните
от касатора грешки във въззивното решение,изразяващи се в посочване, че на
процесния мотопед като „електрически скутер“ са свързани с уточнението, че
мотопедът е имал електрически двигател /видно от материалите от досъдебното
производство/. Цялостната преценка за коментираните факти – упоменаването на
процесното МПС като мотопед, мотоциклет или електрически скутер, в конкретната
хипотеза, не са довели до нарушаване правото на защита на уличеното лице,
защото, на първо място - МПС е индивидуализирано още в АУАН с номер на рама ZD4LH0500TS000155, и за професионалния водач на МПС,
извършващ деянието със същото МПС, би трябвало да е ясно за кое моторно
превозно средство се съставя АУАН. Не става реч за писмено описание на обект,
чиито характеристики могат да объркат водача и да не може да разбере с
управляваното МПС ли извършва нарушение или с друго.
Константно е
разбирането в правото, че нарушаването на установения правов ред, особено
свързано с управлението на МПС по пътища, отворени за обществено ползване, е
деяние с риск за нарушаване живота и здравето на участниците в това движение. В
тази ситуация хипотетично би могло да е налице и маловажност-за да се защитят
интереси, надделяващи тези за обществения интерес, извънредни и очевидни
признаци, които отличават дееца и деянието му от обичаните за този вид
нарушения и др. Но в процесната хипотеза признаци от посочения вид не се
разпознават.
Също така,
обстоятелството, че това нарушение било първо по ред, т.е. инцидентно, според
настоящия касационен състав, не е признак за маловажност. На първо място, касае
се за първо установено и регистрирано от контролните органи нарушение, който
извод не означава, че без да е регистриран, касаторът не е извършвал подобно
деяние. Т.е. първото нарушение не е маловажно само поради обстоятелството, че е
първо по ред.
Касационната
инстанция възприема изводите на въззивната инстанция като обосновани,
мотивирани и подкрепени с достатъчно фактологически и правни съображения,
поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63а от ЗАНН
препраща към мотивите на оспореното решение.
В обобщение,
касационната инстанция приема, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно. Не се разпознават поддържаните от касатора признаци за
маловажност на нарушението. Същото правилно е квалифицирано като простъпка,
поради което оспорването следва да се отхвърли.
В полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение Решение № 272/02.12.2022г. по АНД № 373/2022г. на Районен съд –
Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-1099-000536/31.05.2022г. на началник група към ОД на МВР – Силистра, с което
на Р.М.Р. *** са наложени наказания „лишаване от право да упражнява МПС“ за
срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) - управление на МПС по пътища, отворени за обществено
ползване, без същото да е регистрирано по съответния ред.
ОСЪЖДА Р.М.Р.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Силистра разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….ЧЛЕНОВЕ: 1/……………..2/……………………..