Р Е Ш
Е Н И Е № 260284
Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов след като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 408 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, приема следното:
Производство по
чл. 437 вр. чл.435 ал. 2 т. 6 вр.чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Постъпила е до
Окръжен съд – Пловдив с вх. № 264747/09 февруари 2021г. ЖАЛБА, администрирана
от ЧСИ Константин Павлов, рег.№824, с вх.№ 00268/05.01.2021г., от И.А. Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, партер, оф.2 и 3, чрез адв. К.Т., против
Разпореждане с изх. № 85761 от 03.12.2020г. на ЧСИ Константин Павлов, с рег. №
824, с район на действие-ОС-Пловдив, по изпълнително дело №20098240400156, с
което е оставена без уважение молба с вх.№ 72528/26.11.2020г. с направено
искане производството по изпълнителното дело да бъде прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят
счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно, като излага съображения: с
ППИ с изх. № 78252/09.11.2020г. жалбоподателят е бил известен от ЧСИ К. Павлов,
че изпълнително дело №20098240400156 е било образувано по молба на първоначалния
взискател „ ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД с ЕИК
*********,въз основа на изп. лист, издаден на 10.04.2007г. от РС-Пловдив на
основание съдебно определение по гр.д. № 2254/2007г. от РС-Пловдив,17-ти
състав, и по молба на частния правоприемник- взискателя АПС БЕТА България ЕООД,
с ЕИК *********, ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на И.А. Д.
и банковата й сметка относно възникнали парични задължения общо в размер на
1 933.71 лева.
В жалбата се
излага и фактическа обстановка по случая, в т.ч. че жалбоподателката и с двамата „кредитори- взискатели“ е нямала
към 2007г., 2009г. и 2015г., както и към
днешна дата, каквито и да са заемни отношения или други правни отношения, които
да я обвързват със задължения,вкл. и парични, с тези „кредитори-взискатели“. В
т.см. жалбоподателката заявява, че не е запозната надлежно и със съдържанието
на съдебно определение по гр.д. № 2254/2007г. от РС-, 17 състав, както и че не
е запозната и с доказателствата, въз основа
на които е издаден изп. лист от 10.04.2007г. от РС-Пловдив по гр.д. №
2254/2007г. по описа на РС-Пловдив,17-ти състав, както и не й е известна и
личността на заявителя, вкл., не са й известни начинът и способът, по силата на
които той се е снабдил с парично вземане към нея. Заявява и, че препис от
съдебното определение не й е връчван нито надлежно, нито лично, откогото и да
било, нито била запозната с предмета на това гражданско дело. Като на посочения
вероятно в изп. лист адрес не живеела от 2008г., като жилището било продадено
през 2008г. и имало нов собственик, чиито лични данни и адрес не са й известни,
нито имала трайни връзки с това лице. Заявява, че от 2009г. живеела постоянно в
Д. м., В. е., до 2017г., където служела като управител на доброволни начала.
При което и с оглед на горните обстоятелства, липсвала необходимост за нова
адресна регистрация, предвид отсъствие на административен адрес на Д. м., В. е.;
като в потвърждение на изложеното представя и заверен препис от благодарствена
грамота.
Заявява и, че дори хипотетично да се приеме, че длъжностни
лица на РС-Пловдив или такива на“кредитора“ са посещавали адреса в гр. П., ул.
***, и не са я открили на този адрес и не са намерили лице, което да прояви
съгласие да получи препис от процесното съдебно определение, и да й го предадев
в обичайното й местоживеене в Д. м., това обстоятелство не оправдавало
разпореждането на РС-Пловдив за надлежно връчено съдебно определение за парично
задължение, а оттам се явявало и неоснователно издаването на изп. лист.
Заявява, че няма представа по коя от хипотезите на чл.37 и сл.от ГПК РСгр. Пловдив
е приел, че препис от съдебното определение й е връчен надлежно или лично за да
пристъпи към издаване на изп. лист.
Отново,
жалбоподателката подчертава, че за наличието на образуваното срещу нея
изпълнително дело разбрала от получената в Кметството на село М. ППИ с изх.№
78252/09.11.2020г. от ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824, с район на действие
ОС-Пловдив.
С оглед на гореизложеното,
жалбоподателят заявява, че за всякакви действия, предприети от ЧСИ по
принудителното изпълнение срещу нея до датата на получената ППИ с изх. №
78252/09.11.2020г. не са й били надлежно връчвани съобщения и призовки и не е
била уведомявана за това от ЧСИ по смисъла на закона, не й е бил назначаван
служебен защитник, както и не й е надлежно връчен и препис от съдебно
определение по гр.д. №2254/2007г. по описа на РС-Пловдив,17-ти състав, въз
основа на което е бил издаден изпълнителен лист от10.04.2007г., дал началото на
образуваното изпълнително дело. Счита, че в настоящия случай са налице всички
предпоставки за прекратяване на производството по изп.дело №20098240400156.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното Разпореждане с изх. № 85761 от
03.12.2020г. на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824, с район на
действие-ОС-Пловдив, по изпълнително дело №20098240400156.
Постъпило е
писмено становище от взискателя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.София,
бул.“България“№81В,с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Е. Л., с което се счита
подадената жалба от длъжника за неоснователна.
С мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата на длъжника
И.А. Д..
Въззивният състав
на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима – подадена
от надлежна страна в изпълнителното производство № 20098240400156, длъжник, в
законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на
ЧСИ - отказ да прекрати изпълнителното производство,в хипотеза на чл. 435 ал. 2
т. 6 вр. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:
От приложено
заверено копие на изпълнително дело №20098240400156 се констатират от съда като
относими към предмета на жалбата следните обстоятелства:
Изпълнителното
производство е образувано на 26.02.2009г. по молба от взискателя „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД гр. София чрез пълномощник Д. Р., на правно основание чл. 426 и сл.
от ГПК, срещу длъжника И.А.Г., с ЕГН **********,***, на основание издаден на 10
април 2007г. изпълнителен лист , въз основа на определение на ХVІІгр. състав на
РС-Пловдив по ч.гр.д.№ 2254/2007г.
Съгласно разпореждане
от 26.02.2009г. на ЧСИ е разпоредено, съответно, е извършено от ЧСИ изпращане
съобщения до НАП-ТДД Пловдив и до АДВ-РД-Пловдив, съгласно чл. 192 ал. 2 от ДОПК и чл. 458 от ГПК;изпращане искане до НАП-ТД Пловдив за трудов договор на
длъжника; изпращане искане до Община Пловдив ДП „Местни данъци и такси“ за
наличие на недвижимо имущество на длъжника; изпращане искане до КАТ-Пловдив за
регистрирани МПС на длъжника; изпратена е и ПДИ на длъжника.
От писмо на Община
Пловдив с изх.№ 09ЧСИ-491/2/01.04.2009г. и приложена към него данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№05-12-754/27.03.1998г., е видно, че лицето И.
А. Г. ***, представляващ 1/ 2 ид. част от жилище-96.26 кв.м.+мазе 6.43кв.м.;
съответно и декларирано МПС Пежо 205 лек с рег.№***, /лист 14-18 от изп.дело/.
Видно е от Покана
за доброволно плащане изпратена от ЧСИ с изх.№ 11513/24.09.2010г., до длъжника И.А.Г.
на постоянния й адрес ***, на дата 8.10.2010г.
длъжникът не е намерен на посочения адрес – на 5.10, и на 8.10.2010г,
съгласно бележка на връчител Н. Ш., /лист 22 от изп.дело/.
С Разпореждане на
ЧСИ е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му за 13.09.2011г.,
/лист 26 от изп.дело/. Изпратено е от
ЧСИ с изх.№ 5042/07.04.2011г. Съобщение за налагане на запор за притежавани МПС до длъжника на посочения
за постоянен адрес-***5; като след неоткриване на длъжника на адреса, с
последващо Разпореждане ЧСИ насрочва опис на движими вещи на длъжника по адреса
му за 25.06.2013г., /лист 27 от изп. дело/. Налице са направени от ЧСИ искания
за предоставяне на информация по чл. 431 от ГПК до съответни банки, от дата
06.04.2015г.- 10 на брой/лист 29-69 от изп.дело/.
Изпратено е от ЧСИ
с изх.№28200/25.05.2015г. запорно съобщение до Уникредит Булбанк АД гр.София, с
което на осн.чл.450 ал. 3 от ГПК налага запор върху вземанията на длъжника И.А.Г.,
във всички банкови сметки и депозити, открити на нейно име в банката, до
размера на сумата 1 502.37 лв, изчислена към 08.06.2015г., /лист 70-71 от
изп.дело/.Като с вх.№26121/04.06.2015г.при ЧСИ, е получено писмо от Уникредит
Булбанк, с което на основание чл. 508 от ГПК уведомява, че признава вземането,
върху което е наложен запор от ЧСИ за основателно, поради което сметката на
длъжника И.А.Г. е блокирана; няма претенции от други лица върху същото вземане,
няма наложени запори от други съдебни изпълнители, както и че дължимите суми не
могат да бъдат преведени поради липса на свободен авоар, /лист 72 от изп.дело/.
Изпратена е с
изх.№19017/06.04.2015г. от ЧСИ ПДИ до длъжника И.А.Г. ***; като на дата
20.7.2015г. длъжникът отново не е намерен на адреса, видно от връчител М. А.,
/лист 82 от изп.дело/.
Изпратена е от ЧСИ
с изх.№ 28203/25.05.2015г. ПДИ до длъжника И.А.Г. ***, като на дати
03.08.2015г,20.07.2015г, лицето не е намерено на адреса и е залепено
уведомление почл. 47 ал. 1 от ГПК, видно от бележка на връчителя М. Т., /лист 83, лист 86 от изп.дело/.
Изпратена е отново
от ЧСИ с изх.№ 73993/15.11.2016г. ПДИ до длъжника И.А.Г. ***, като на дати
21.11.2016г.,29.11.2016г., лицето не е намерено на адреса и е залепено
уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК, видно от бележка на връчителя М. Я., /лист 90-91 от изп.дело/. С
разпореждане е насочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му за
12.12.2016г./лист 87 от изп.дело/.
С Разпореждане изх.№ 34826/13.04.2017г. ЧСИ на осн.чл. 465 и
сл. от ГПК насрочва на 02.05.2017г. от 10.00 часа опис на собствените на
длъжника И.А. ***, движими вещи, находящи се на посочения адрес, /лист 93 от
изп.дело/.
С молба до ЧСИ с
вх. № 70224/30.08.2017г. длъжникът И.А. Д. моли ЧСИ да разпореди да й бъде
вдигнат запорът върху трудовото й възнаграждение, по сметка в Уникредит Булбанк;
като дава адрес за кореспонденция с. Б.Д. обл.С., „до поискване“,/лист 94 от
изп.дело/. Молбата е оставена без уважение от ЧСИ като неоснователна с
разпореждане изх.№86932/13.09.2017г., като длъжникът е уведомен на
19.09.2017г., /известие за доставяне-лист 100 от изп.дело/.
Отново, с молба до
ЧСИ с вх.№ 84209/17.10.2017г. длъжникът И.А. Д. моли ЧСИ да разпореди да й бъде
вдигнат запорът върху трудовото й възнаграждение, като дава адрес за
кореспонденция с. Б.Д. обл.С., „до поискване“,/лист 103 от изп.дело/.
С Разпореждане на
ЧСИ с изх.№ 76334/19.08.2019г. се насрочва на осн.чл. 465 и сл.от ГПК – за
30.09.2019г. от 10.00 часа опис на собствените на длъжника движими вещи
находящи се на адрес в гр. П., бул. ***, /лист 108 от изп.дело/. Изпратена е с
изх. № 76335/19.08.2019г. ППИ до длъжника на адреса в гр. П., бул. ***, като се
уведомява и за насрочения опис; адресатът не е намерен на дати
20.08.19г.,31.08.2019г.,05.09.2019г., съгласно отметка на призовкаря, /лист 110
от изп.дело/.
Постъпила е от
настоящия взискател, цесионера „АПС БЕТА
България“ ЕООД, чрез юриск. Е. Л., молба при ЧСИ с вх.№ 62502/16.10.2020г. за
налагане запор на последните две новооткрити банкови сметки на длъжника И.А.Г.,
във връзка с извършена справка в Регистър на банкови сметки и сейфове; Моли се
да бъда наложен запор и на спестовните сметки на длъжника, в случай на наличие
на такива, /лист 112 от изп.дело/. Съответно е изпратено от ЧСИ запорно
съобщение до Банка ДСК АД с изх.№78146/09.11.2020г., /лист 116 от изп.дело/.
Изпратено е отЧСИ с изх.№ 78147/09.11.2020г. и запорно съобщение до Община Б.
Д., с което на осн.чл. 450 от ГПК налага запор върху трудовото и всяко друго
възнаграждение на длъжника И.А. Д., изплащано от общината като работодател,
/лист 117 от изп.дело/.
Изпратена е от ЧСИс
изх.№ 78152/09.11.2020г. ППИ до длъжника , която е получена на 12.11.2020г. за
длъжника И.А. Д. от упълномощено лице Т. на адреса в с. Б. Д., община Б. Д.,
/лист 118-119 от изп.дело/.
С Молба вх.№
72528/26.11.2020г. от И.А. Д. чрез адв. К.Т. се моли ЧСИ, на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК да прекрати производството по изпълнителното дело; като се
сочи, че взискателят е непредприел, нито е поискал в двугодишен срок ЧСИ да
предприеме действия по принудително изпълнение спрямо длъжника; като се моли да
се вдигнат наложените запори върху банковата сметка и трудовото й
възнаграждение. Взискателят „АПС БЕТА
България“ ЕООД възразява срещу направеното от длъжника искане за прекратяване
на изп. производство.
С обжалваното
Разпореждане с изх.№ 85761/03.12.2020г. ЧСИ оставя без уважение, поради липсата
на основание, искането на длъжника изпълнителното дело да бъде прекратено на
основание чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Видно от
гореизложените обстоятелства, въззивният състав на окръжния съд намира, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ се явява законосъобразно, а оплакванията в
жалбата на длъжника са неоснователни. Видно е, че многократно са извършвани от
ЧСИ, съответно, са били поисквани от взискателя,а след това и от
новоконституирания като цесионер такъв, изпълнителни действия насочени към удовлетворяване
вземането на кредитора: съответно налагане на запор на притежавано от длъжника
МПС със запорно съобщение от 07.04.2011г., насрочване опис на движими вещи на
адреса на длъжника с разпореждане от 13.09.2011г.,25.06.2013г., налагане запор
върху вземания по банкови сметки със запорно съобщение от 25.05.2015г., налице
е конституиране на взискател в качеството му на частен правоприемник по договор
за цесия АПС БЕТА България ЕООД по молба от 13.06.2015г., насочени описи на
движими вещи на адреса на длъжника на 12.12.2016г. , 13.09.2017г., 19.08.2019г,;
запор върху трудово възнаграждение на длъжника – със запорно съобщение от
09.11.2020г.,, както и на банковата сметка открита в Банка ДСК ЕАД със запорно
съобщение от 09.11.2020г.
Горепосочените действия,
сочещи за активност на взискателя, водят до извода, че не е налице предвидено в
закона основание за прекратяване на изпълнителното производство поради
т.наречена „перемпция“, настъпваща по силата на закона, поради което и не е
налице основание изпълнителното производство да се прекрати съгласно чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК; като в тази насока е налице и тълкувателна практика-т.10 от
ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. В случая, в рамките на двугодишен
срок в хода на изпълнителното производство са извършвани или са предприемани за
извършване принудителни действия в рамките на принудителните способи срещу
имуществото на длъжника. Поради което и
жалбата на длъжника като неоснователна следва да бъде оставена без уважение от
съда.
За пълнота на
изложението само следва да се посочи, че оплакванията в жалбата касаещи
действия на съдебния орган преди образуване на изпълнителното производство не
следва да се разглеждат в настоящето производство, тъй като са извън
компетентността на съдия-изпълнителя, респективно, извън контрола на съда върху
обжалваното от длъжника действие на съдия-изпълнителя, в образуваното
производство по чл. 437 от ГПК.
Решението на
окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от
гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 264747/09
февруари 2021г. ЖАЛБА, администрирана от ЧСИ Константин Павлов, рег.№824, с
вх.№ 00268/05.01.2021г., от И.А. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, партер,
оф.2 и 3, чрез адв. К.Т., против Разпореждане с изх. № 85761 от 03.12.2020г. на
ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824, с район на действие-ОС-Пловдив, по
изпълнително дело №20098240400156, с което е оставена без уважение молба с вх.№
72528/26.11.2020г. с направено искане производството по изпълнителното дело да
бъде прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението на
окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/