О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.ч.т.д.№517/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 във вр. чл.119, ал.3 вр.чл.121 от ГПК. Образувано е по
частна жалба на С.Д.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Кр.Танева срещу
определение №2813/27.02.2019г., постановено по ГД №17884/2018г. на ВРС, XVIII
състав, с което съдът е прекратил производството по предявения от С.П. срещу
ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, иск с правно основание чл.439 ГПК, поради упражнен отвод за
местна неподсъдност на спора съгласно чл.119, ал.3 ГПК във вр.с чл.113 и чл.108
от ГПК.
В жалбата
се твърди, че постановеното определение на съда е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и връщане на делото
на РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че
районният съд неправилно е приел, че предявения иск по чл.439 ГПК не е
потребителски тъй като ищецът няма качество потребител по см.на ЗЗП. Поддържа
се, че напротив, съгласно твърденията и представените по делото доказателства,
материалноправното основание за възникване на вземането произтича от договор за
кредит, по който ищецът има качество „потребител”. /цит.опр.по т.дело
№250/2019г. на САС, ТО, IV състав/ Освен специалната подсъдност по
потребителски спорове, жалбоподателят се позовава на чл.108, ал.2 от ГПК, т.е.
на подсъдност по местонахождение на поделението или клона на дружеството.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен именно в клон на
банката, намиращ се в гр.Варна. На следващо място, в жалбата се твърди, че
правото на избор на потребителя по см.на чл.113 ГПК е упражнено с предявяване
на иска пред съда по неговия настоящ или постоянен адрес. /опр.по ч.т.дело
№250/2019г. на САС/ Жалбоподателят счита, че предвидената в чл.113 ГПК местна
подсъдност е задължителна за процесните правоотношения съгласно ТР №1/2010г. на
ОСГТК на ВКС и практиката по сходни казуси. Според жалбоподателя, практиката на
ВКС по приложение на чл.113 ГПК приема тълкуване на понятието „потребител” в
широк смисъл, поради което признава такова по искове за застрахователни услуги
по КЗ, по предоставяне на ел.енергия по ЗЕ, на платежни услуги по ЗПУПС и др. В
практиката се приема също, че дейността по предоставяне на кредитни услуги /по
отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека/, дефинирани
като финансови услуги, също придават качество потребител на ползващите тези
услуги лица по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Поради това, жалбоподателят
претендира отмяна на определението за прекратяване на делото поради
неподсъдност и връщане на делото на ВРС. Претендират се и сторените в частното
производство разноски.
В срока за
отговор е постъпило становище на насрещната страна ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, ЕИК
*********, чрез ю.к.Ил.Петрова, за неоснователност на жалбата. На първо място
възразяват, че седалището и адресът на управление на ОТП ФАКТОРИНГ е в
гр.София, поради което не е налице основание за прилагане разпоредбата на
чл.108 от ГПК. Твърди се, че дружеството няма клонова структура и/или
поделения, регистрирани на територията на РБ. Неоснователни са и твърденията за
сключване на договора за кредит с клон на търговеца. Твърди се, че договорът е
сключен с цедента Банка ДСК ЕАД, а не с цесионера. Правилно районният съд е
достигнал до извод за неприлагане на специалните правила за местна подсъдност.
По отношение приложението на чл.113 ГПК, страната възразява, че ОТП Факторинг
няма за предмет кредитиране, поради което и ищецът по иска няма качеството
потребител на финансова услуга. Претендира се отхвърляне на жалбата и оставане
без уважение на искането за присъждане на разноски за частното производство,
претендирани с частната жалба. В евентуалност, ако съдът приеме, че разноски се
дължат и за това производство, то се упражнява възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
За да се
произнесе по жалбата съдът съобрази, че същата е редовна – подадена е в
преклузивния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в
предвидената форма.
При преценка по същество
на жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано пред ВРС по иск
на С.Д.П., чрез адв.Кр.Танева, срещу ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, за
установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество суми,
представляващи главница, договорна лихва, мораторна лихва, законна лихва,
дължими съгласно извлечение от счетоводни книги на банката към 22.06.2010г., по
договор за кредит №11/8830362 от 10.07.2008г., както и сторените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.439 ГПК. Съдът констатира, че с
исковата молба, ищецът е основал предявяването на иска пред ВРС с разпоредбите
на чл.118, ал.1, но и предложение 2 от ГПК както и на чл.113 ГПК и качеството
си на потребител по договор за предоставяне на финансова услуга. Установява се,
че в отговора на исковата молба насрещната страна ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ е
направил възражение за местна неподсъдност на спора на ВРС с искане
производството по делото да бъде прехвърлено на РС – София, на основание общата
подсъдност по чл.108, ал.1 и чл.105 ГПК.
Съдът е уважил направеното от ответника своевременно възражение за
местна неподсъдност на спора като прекратил производството пред себе си и
изпратил делото на СРС. За да достигне до този извод съдът приел, че искът по
чл.439 ГПК не е потребителски. Въпросът за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени
по новия ГПК от ВКС определения, в които се приемало, че особената местна
подсъдност се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от
правата, уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като регламент на
потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията, произтичащи от
установените норми от Европейския съюз, осигуряващи специална защита на
потребителите. Тъй като именно с този закон /ЗЗП/ се въвеждат нови правни категории
и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на определени
права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното реализиране на
тези права са обвързани именно с него. Или, както е посочено в определение №
697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009г., I т. о., приложимостта на
чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде
потребителски следва да произтича от уредените изрично възможности за това в
Закон за защита на потребителите. Според РС, ищецът не търси защита на свои
права срещу ответника въз основа на специалния закон /ЗЗП/, а отрича наличието
на изпълняемо срещу него право, черпейки доводи от общия закон – ЗЗД и
разпоредбите на чл.110 и сл., уреждащи погасителната давност. /цит. Определение от 19.11.2018г. по ч.т.д. №
1807 по описа за 2018 год. на ВОС и Определение № 455/09.08.2017г. по в. ч. гр.
дело № 361/17г. на ВАпС/.
Искът по чл.439 ГПК е с
предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено
изпълнително основание за дължимост на парични вземания, въз основа на влязлата
в сила заповед за изпълнение по ЧГД №9343/2010г. на ВРС спрямо кредитора Банка
ДСК ЕАД. Изпълнително дело е било образувано пред ЧСИ Ил.Станчева през 2010г.
по искане на заявителя. Ищецът се позовава на настъпили в изпълнението нови
факти, изразяващи се в перемиране на принудителното изпълнение към 25.01.2013г.
и съответно, поради непредприемане на изпълнителни действия, погасяването му по
давност към 25.01.2016г.
Няма спор, че ищецът
упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но
въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по договора за
финансова услуга. В това правоотношение ищецът безспорно има качество
потребител по см.на пар.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно цит.разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Настоящият състав не намира опора в извода на РС, че потребителската защита и в
частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл.113 ГПК, ще намери приложение единствено когато е предявен иск, произтичащ директно
от правата в ЗЗП, т.е. че спора следва да произтича от уредените изрично
възможности с ЗЗП. Съставът приема, че потребител по договор за финансова
услуга, какъвто е очевидно настоящия ищец, претендиращ защита срещу
изпълнението основано на този договор, независимо от избрания способ /чрез
отрицателен установителен иск/, може да се ползва от особената местна
подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП
и общностни актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите,
вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП
/при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока
степен на защита на потребителите/. Поради това, с оглед качеството на ищеца и
изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска,
същият води иска именно в качеството си на потребител на финансова услуга като
страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13,
т.1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Възражението, че ответника по иска не е кредитна
институция съдът намира за неоснователно доколкото същия се легитимира като
цесионер на банката, конституиран в изпълнителното производство. Прехвърлянето
на вземането по договора за кредит не променя основанието, респ. качеството на
длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната
подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, от което
произтича и правото на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, упражнено с
предявяване на иска пред Варненски районен съд, в чийто район се намира
постоянният адрес на ищеца, при това с изрично позоваване в исковата молба. В
заключение, съдът намира, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК не намира приложение
само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива
предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение №
607/23.11.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I
т.о./ При липса на изрично посочени
в чл.113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове
между потребителя и доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на
задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по
същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно
изпълнение и договора за кредит. Поради това, въззивният съд намира, че в
случая са налице предпоставките на чл.113 от ГПК и компетентен да разгледа
спора по правилата на местната подсъдност е Варненски районен съд. Поради
достигане до различни изводи, определението на първата инстанция следва да бъде
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се
остави без уважение. С постановяване на определението, във връзка с
подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин,
изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл.81 ГПК не
намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след
който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има
задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за
разноските съобразно изхода му за всяка една от страните – в този смисъл
Определение № 69 от 2.02.2017г. на ВКС по ч. т. д. № 1621/2016 г., I т. о., ТК.
Поради горното, съдът не дължи произнасяне и по направеното в евентуалност
възражение по чл.78, ал.5 ГПК от насрещната страна с отговора на жалбата.
Воден от
горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение №2813/27.02.2019г., постановено по ГД №17884/2018г. на ВРС, XVIII
състав, с което е прекратено производството по делото поради отвод за местна
неподсъдност съгласно чл.108 ГПК и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: