РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4624 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от адв. К.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** срещу В.М.Д. ЕГН ********** *** и Ю.М.А. ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъдени ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на
258,50 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 1800 лева за
периода от 09.02.2018 г. до 10.07.2019 г., както и законна лихва върху
главницата от 1800, 00 лева, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до
окончателното плащане на същата.
В обстоятелствената част
на исковата молба излага, че с решение по гр.д. № №3823/2016 по описа на РС
Плевен, предявените от В.М.Д. и Ю.М.Д. срещу ответниците *** искове с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС са отхвърлени като неоснователни и
недоказани, като със същото решение съдът е осъдил ответниците по настоящето
дело да й заплатят сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на ***. Излага се, че с определение №2760/
23.07.2018 по гр.д. №3823/2016 на РС Плевен, в изпълнение на указанията на ВКС,
обективирани в Определение №50/ 23.03.2018 по ч.гр.д. №722/2018 по описа на
ВКС, II г.о, първоинстанционният съд е изменил решение №434/08.03.2017 в частта
за разноски, като е осъдил ответниците да й заплатят сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника ***. Твърди, че с влязло в законна сила решение по в.гр.д.723/2017 на
ПлОС въззивният състав е потвърдил решението на първоинстанционният съд и е
осъдил В.М.Д. и Ю.М.Д. да й заплатят сумата от 600 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по отношение
ответниците *** по в.гр.д №723/2017 по описа на ОС Плевен. Сочи, че като
вземането за осъществена правна помощ и съдействие в хипотеза на чл.38 ЗА има
деликтен характер и представлява вземане за стойност, същото по разпореждане на
закона е лихвоносно. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция и да й присъди разноски. Счита, че доколкото вземането е възникнало
въз основа на деликтно основание то не е нужна покана. Излагат, че разноските,
които се възлагат на страната представляват вреда, която е обективна и по този
начин не се търси вина.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
са упражнили процесуалното си право да депозират отговор. Считат, че предявения иск е неоснователен.
Навеждат доводи, че вземането за разноски, присъдени по водено гражданско дело
има облигационен, извъндоговорен характер, произтичащ от възникнало и
приключило процесуално правоотношение. Излага, че изискуемостта на паричното
задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва с влизане в сила на съдебния
акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава, като е необходимо длъжникът
да бъде поканен по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД, за да възникне отговорността му
за забава. Сочи, че в конкретния случай, ищцата не им е изпращала покана за изпълнение, поради
което за най-ранна дата на поканата следва да се приеме 17.06.2019г. - датата
на връчване на покана за доброволно изпълнение изх.№ 8249/14.06.2019г. и покана
за доброволно изпълнение изх.№ 8252/14.06.2019г. , издадени от ЧСИ *** по и.д.№
20197560400419. Твърди, че в настоящата хипотеза не е хипотезата на деликт,
поради което е и неприложима нормата на чл.84 ал.З ЗЗД. Излага, че са изпаднали в забава, считано от
17.06.2019г., от който момент се дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД върху
размера на присъдените със съдебния акт разноски до изплащането им. Поради
изложеното счита, че искът за присъждане
на обезщетение за забава за периода от 09.02.2018г. до 17.06.2019г. е
неоснователен. Сочат, че с молба с вх.№ 2918/17.06.2019г. ответницата В.М. е
заплатила по сметката на ЧСИ сумата от 479,80 лв., като се е задължила да
заплаща ежемесечно по 10% от задължението до окончателното му погасяване. Твърдят, че с платените 479,80 лв. са
погасени 24 лв,- такса за образуване на и.д., 84 лв.- такса за образуване на
и.д. и 371,40 лв.- адвокатско възнаграждение за представителство по и.д. от
общо 378 лв. Сочат, че на 17.06.2019г. (преди образуване на производството) са
започнали изплащане на задължението към ищцата, като сумата от 479,80 лв. е
получена от ищцата на 18.06.2019г. Твърдят, че на 11.07.2019г. ответницата е
заплатила по сметката на ЧСИ сумата от 250 лв., от които 6,60 лв.,
представляващи остатък от адвокатското възнаграждение за представителство по
и.д. и 243,40 лв.- част от главницата, която сума е преведена на ищцата на
12.07.2019г. Излага се, че: на 06.08.2019г. ответницата е заплатила по сметката
на ЧСИ сумата от 250 лв., представляващи част от главницата, която е преведена
на ищцата на 09.08.2019г.; на 05.09.2019г. ответницата е заплатила по сметката
на ЧСИ сумата от 250 лв., представляващи част от главницата; на 03.10.2019г.
ответницата е заплатила по сметката на ЧСИ сумата от 500 лв., представляващи
част от главницата; на 04.10.2019г. ответницата е заплатила по сметката на ЧСИ
сумата от 860 лв., с които е погасила изцяло остатъка от главното задължение в
размер на 556,690 лв., както и 303,40 лв.- начислени такси за ЧС. Твърдят, че в
резултат на извършените плащания размерът на обезщетението на забава, начислено
за периода от 17.06.2019г. до 04.10.2019г. върху съответните остатъци от общия
дълг, възлиза на сумата от 42,50 лв., до който размер искът по чл.86 ал.1 ЗЗД
считат за основателен, като до пълния размер от 258,50 лв. Моли съда да не
присъжда разноски на ищцата, за което и развива подробни съображения.
В проведеното по делото о.с.з
процесуалният представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Сочи, че не е налице покана. Твърди и, че
ищецът е посочил грешна банкова сметка ***ят задължението си. Излага, че между
постановяване на съдебното решение и започването на плащането ищцата не е
отправяла покана за плащане.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приложените по делото
гр.д. с №№ 3823/2016 г. по описа на ПлРС, по гр.д. № 3823/2016 г по описа на
ПлОС и по гр.д. №723/2017 г. по описа на ПлОС и издадения по гр.д. № 3823/2016
г. изпълнителен лист, че ответниците по делото са осъдени да заплатят на ищцата
сума в общ размер на 1800 лева за осъществена от нея безплатна правна помощ на ответниците
по водените дела.
Установява се от приложените по
делото доказателства, че ищцата е
образувала изп. дело № 419/2019 г. по описа на ЧСИ Ц. *** за събиране на
присъденото й адвокатско възнаграждение.
От приложената по делото ПДИ се
установява, че ответниците са поканени да изпълнят задължението си по
образуваното изпълнително дело.
Установява се от приложеното по
делото разпореждане по изп. дело № 419/2019 г. по описа на ЧСИ Ц. ***, че на
07.10.2019 г. изпълнителното дело е прекратено, поради плащането на дълга.
Видно е от приложената по делото
молба към гр.д. № 3823/2016 г. по описа на ПлРС, че ищцата е посочила конкретна
банкова сметка, *** възнаграждение.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката ***.
Свидетелката ***, съжителка на ответника А., излага, че
познава от ищцата във връзка с водените от тях дела. Твърди, че юли месец тя и
ответницата В.Д. се опитали да внесат парична сума по сметката на адв. Г., но
че същата била невалидна. Излага, че попитали адвокат за сметката, но че тя им
отговорила, че няма смисъл да плащат, тъй като „ги е дала на ЧСИ“. Излага, че
са почнали да плащат след получаване на ПДИ.
По делото са дадени обяснения по чл.176 ГПК, както от
ищцата, така и от ответницата. От обясненията им се установява, че действително
адв. Г. е представила в съда грешна банкова сметка. ***, че в деня преди ***
ответницата Д. се свързала с ищцата, за да й даде правилната банкова сметка, ***,
на което адв. Г. отговорила, че няма смисъл да ги превежда, тъй като има
образувано изпълнително дело. Установява се и, че на 09.05.2019 г. е дала
поканила страната в 4- дневен срок да й плати задължението, поради което и е
образувала изпълнително дело на 11.07.2019 г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл.86 ЗЗД, ищецът
следва да установи в процеса: качеството си на кредитор спрямо ответниците;
ликвидност на вземането; настъпване на изискуемоста на претендираната сума към датата на подаване
на подаване на исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже
плащане на дължимите суми, както и
направените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По делото не е спорно, а и се
установява от приобщените по делото доказателства, че ищцата е кредитор на
ответниците, въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист. Вземането е
установено и по размер.
Спорно по делото е дали процесната
сума се претендира на деликтно или договорно основание. Доколкото страните по
делото не са били обвързани с договор, съдът приема, че претендираната сума се
търси на деликтно основание, в който случай длъжникът не следва да бъде канен
да изпълни, а изпада в забава в деня, в който вземането става изискуемо – в
настоящия случай: датата на влизане в сила на решението, с което е осъден да
заплати разноските по водените дела. Решението, по гр.д. № 3823/2016 г. по
описа на ПлРС е влязло в законна сила на 09.02.2018 г. и от този момент
ответниците са изпаднали в забава и от тази датата дължат законна лихва върху
процесната сума.
Що се отнася до крайната дата, до
която следва да се присъди претендира
законна лихва съдът приема, че това е 14.06.2019 г. /деня преди ***/. За да
стигне до този извод настоящия състав на съда отчита факта, че длъжниците са
направили опит доброволно да изпълнят задължението си към ищцата / факт, който
тя не оспорва/, като са предложили да платят сумата. Отказът на кредитора да
предостави банковата си сметка, по която да бъде преведена сумата по
изпълнителния лист го поставя в забава, поради което и след тази дата законна
лихва не се дължи.
С оглед на изложеното сумата,
която се явява основателна според съда е в размер на 245,50 лева за периода от
09.02.2018 г. до 14.06.2019 г., като за тази сума искът следва да се уважи, а
за горницата до претиндиранта от 258,50 за периода от 09.02.2018 г. до
11.07.2019 г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на
двете страни се дължат разноски.
След извършване на компенсация на
сторените от страните разноски съдът приема, че на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 332,40 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.М.Д. ЕГН **********
*** и Ю.М.А. ЕГН ********** ***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят на адв. К.К.Г. ЕГН ********** с
адрес *** сума в размер на 13261,35 лева, от които сума в размер на 245,50 лева за периода от 09.02.2018 г. до 14.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА до претендираната сума от 258,50 лева за периода от 09.02.2018 г. до 11.07.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.М.Д. ЕГН ********** *** и Ю.М.А. ЕГН ********** *** да заплатят на К.К.Г. ЕГН ********** с адрес ***, сторените деловодни разноски, след компенсация
в размер на 332,40 лева на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: