Решение по дело №396/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Д.П.К., ЕГН **********,***, срещу решение № 28/06.01.2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20223110204773/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 673748-*****/04.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 178 от ЗДДС, на Д.П.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на ВРС за липса на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че нарушението не е извършено виновно. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

Ответникът – Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето  като неоснователна и за оставяне в сила на решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Счита, че в производството пред ВРС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като същото е проведено с участието на ненадлежна страна. По същество намира, че са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. След извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, Административен съд – Варна намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление Д.П.К. е наказан за това, че не е подал в законоустановения срок заявление за регистрация по ЗДДС – същото е следвало да бъде подадено не по-късно от 22.02.2022 г. предвид получено на 01.03.2021 г. плащане по банков път за предоставени от лицето услуги, а заявлението е подадено на 05.10.2022 година. За гореописаното срещу К. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което административно-наказателната отговорност на Д. К е ангажирана на основание чл. 178 от ЗДДС.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от АНО на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е за справедливо наложеното в минимален размер административно наказание. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Обжалваното решение е недопустимо поради постановяването му спрямо ненадлежна страна – непритежаваща пасивна процесуална легитимация в процесуалното правоотношение.

Видно от списъците за призоваване, призовките и от съдебния протокол от проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание, Районен съд – Варна е конституирал като ответник във въззивното производство Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, като именно спрямо нея е постановено оспореното решение № 28/06.01.2023 г. по НАХД № 20223110204773/2022 г. на ВРС.

По аргумент от чл. 61, ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН /редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ ответник в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд е наказващият орган. Обжалваното пред ВРС наказателно постановление № 673748-*****/04.11.2022 г. е издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. Този факт, съотнесен към посочените норми на ЗАНН, обуславя извод, че в разглеждания случай, след настъпилата на 23.12.2021 г. законодателна промяна /преди образуване на делото пред ВРС на 24.11.2022 г./ ответник във въззивното производство пред районния съд е следвало да бъде директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, който се явява наказващият орган по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. Оттук следва, че производството пред ВРС е проведено срещу ненадлежен ответник – Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. Провеждането на производството срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение, което в случая е благоприятно за нея, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. В същия смисъл е т.2 от Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Провеждайки въззивното производство с конституирана ненадлежна страна /Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна/, ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е лишило надлежната страна /директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна/ от възможността да упражни правото да защити правата си – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 от НПК. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН обжалваният съдебен акт следва да се обезсили като недопустим и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна. При новото разглеждане на делото, съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, следва да се конституират като страни в процеса жалбоподателят и органът, издал оспореното наказателно постановление.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 28/06.01.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20223110204773/2022 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: