Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2021г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №52 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” Варна чрез
юрисконсулт О. , срещу решение № 260426
от 19.11.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД
№ 2044/2020 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-007945 от 04.10.2017 год. на и.д. директор на „ИТ” Варна, с
което на „Троя тур БГ“ ООД, ЕИК ******** за нарушаване нормата на чл.153, ал.1
от КТ на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Предявено е искане касационната инстанция
да отмени оспореното решение като неправилно и необосновано и постанови ново по
съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение,
поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се представлява,
с писмена молба с.д. №1497/28.01.2021г., чрез пълномощник поддържа касационната
жалба, отправя искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното
НП, като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация, чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на спора
отправя искане за оставяне в
сила на решението на ВРС. Сочи, че съдът, служебно е призовал, за да разпита
лице, което е подало сигнала. От показанията на бившата служителка също не се
установява извършването на така описаното в наказателното постановление
нарушение. Решението на
първоинстанционния съд е обективно и изследва напълно процесуалните
предпоставки при издаване на наказателното постановление и материалния закон.
Счита, постановеното решение за правилно, законосъобразно, поради което моли да
бъде оставено в сила като не претендира
разноски нито при предходното разглеждане на делото, нито за тази инстанция.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че решението на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно и не са налице основания за неговата отмяна,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Троя тур БГ“ ООД ЕИК ******** против
Наказателно постановление № 03-007945 от 04.10.2017год. на и.д. директор на
„ИТ” Варна, с което на дружеството за нарушаване нормата на чл.153, ал.1 от КТ,
на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
С решение Районен
съд – Варна е приел, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до отмяната на атакуваното наказателно постановление и приложимост в
случая на чл.28 ЗАНН.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. С оглед санкционния характер на производството
по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен
акт.
Правилно съдът е достигнал до крайния
извод за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на
АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН
предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато
е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне
на акта.
В конкретният
случай АУАН е бил съставен на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН, при липсата на
доказателства за наличие на основания за това, както правилно е приел ВРС и мотивите
в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Липсва с
категоричност дата на съставянето на АУАН доколкото е извършена поправка с
видими дати 26.07.2017год. и
31.07.2017г. без да е посочено, кой е извършил поправката, респ. коя дата
следва да се чете.
АУАН не е и връчен редовно
на нарушителя. Изготвено е било съобщение № 23/11.09.2017год. на основание чл.
416, ал.3 от КТ за съставения акт, което било поставено на таблото за съобщения
в сградата на Дирекция „ИТ“, което и предприето при липсата на доказателства дружеството
или неговите управители да са били търсени за връчване на АУАН или пък АУАН да
е бил изпращан по пощата. Изрично е предвидено в специалната норма, че само в
случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния
му адрес или по месторабота се допуска връчване чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
От
друга страна, правилно ВРС е констатирал, че не са ангажирани и доказателства,
че съобщението е било публикувано на интернет страницата на ИА „ГИТ“. В тази
връзка законосъобразен се явява решаващия извод на въззивната инстанция, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. От
друга страна чл. 52, ал. 2 от ЗАНН изрично разписва задължението за
административнонаказващия орган да върне съставения, но непредявен акт на
актосъставителя за отстраняване на установения пропуск, което в случая не е
сторено.
Правилно
ВРС е констатирал допуснатите нарушения при издаване на процесното НП и въз основа
на същите е извел мотивирани и правилни изводи за неговата отмяна.
Правилни
са изводите на ВРС и досжно материална незаконосъобразност на процесното НП.
Изцяло лишено от логика и ненамиращо опора в специалния КТ е ангажирането на
административнонаказателна отговорност на дружество, осигуряващо възможност на работника да положи
за себе си здравни грижи, доколкото от показанията на св.К. се установява, че
същата е била със злокачествено заболяване, което е предполагало отсъствието й
в удобно за нея време. Обстоятелствата
били съобщени в деня на проверката като в
декларацията по чл. 402 от КТ, посочила, че работи в неделя, тъй като е
почивала през седмицата.
В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби. Правилен е извода на ВРС за допуснати нарушения на административно производствените
правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, както и тези за
неправилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци,
което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.
348, ал.1 НПК във вр. с чл.
63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски
от ответника по касация, съдът не дължи произнасяне по същите.
По изложените
съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ІІІ касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260426 от 19.11.2020 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 2044, по
описа на ВРС за 2020г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: