РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Перник, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20241700100217 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от П. А. Е., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
алтернативно чл. 439 от ГПК. Ищецът П. А. Е. твърди, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 27.07.2012 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч. гр. д. № 3960 по описа на ПРС за 2012 г., е било заведено изпълнително дело №
2788/2023 г. за събиране на сумите по листа, а именно: за 76 066,05 лв. - изискуема главница
по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от
10.10.2007 г., обезпечен с договорна ипотека в полза на ОББ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, за
сумата от 7 709,39 лв. - договорна лихва за периода 01.5.2011 г. до 23.07.2012 г. вкл., за
сумата от 252,13 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 01.05.2011 г. до
23.07.2012 г. вкл., за сумата от 1 680,55 лв. - държавна такса и сумата от 1 548,34 лв. -
адвокатско възнаграждение, като в изпълнителния лист освен ищцата при условия на
солидарност е посочено като задължено лице и М.И. Е..
Ищецът сочи, че видно от изпълнителния титул, първоначално и въз основа на същия
е било образувано изп. дело № 981/2012 г. по описа на ЧСИ Д.. След образуването му по
делото хронологично са извършвани подробно изброени в исковата молба действия спрямо
длъжника П. А. Е. в периода 2012 г. – 2019 г.
Според ищеца, на 11.07.2019 г. по делото е входиран мейл с вх. 17606/11.07.2019 г. с
който представител на взискателя е поискал предоставяне на повече информация, конкретно
касателно длъжника с опасения, че е настъпила перемция по отношение производството
спрямо този длъжник, с искане да се посочи датата на последното изпълнително действие и
данни дали той е плащал. По делото липсват данни тази информация да е предоставена на
взискателя. С оглед горното на 08.03.2016 г. е поискано от взискателя спиране на
публичната продан, като и доколкото имотът е съсобствен на двамата длъжници, то това е
последната дата на която е оказана реална принуда /са извършени реални изпълнителни
1
действия/ спрямо този длъжник, като се твърди, че след тази дата нито е правено искане,
нито са провеждани ефективни изпълнителни действия спрямо ищеца П. Е..
Ищецът твърди, че на 09.03.2018 г. с изтичането на срока по чл. 433, aл. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство по отношение на този длъжник е перемирано /прекратено по
силата на закона. Според него депозираните молби от взискателя на 01.09.2016 г. не са годни
да спрат или прекъснат давността на вземанията, тъй като със същите не са правени искания
за извършване на принудителни действия спрямо този длъжник, а освен това не са и
предприемани каквито и да било други действия /делото не е предадено на ЧСИ С. Д./
поради и което според ТР № 2/26.06.2015 г., същите са негодни да прекъснат
давността.Давността не се счита за прекъсната и с депозираната в последствие молба от
15.07.2019 г. тъй като на първо място делото е било прекратено по отношение на този
длъжник, а освен това и въз основа на нея ЧСИ не е предприел никакви действия, предвид
че поисканите запори вече са били наложени. Поради това и доколкото въз основа на тази
молба не се реализира никакъв способ за принудително изпълнение то и със самото искане
давността не е прекъсната тъй като молбата не е станала елемент от фактическия състав на
който и да било способ. Това е така тъй като със нарочно съобщение за заплащане на такси
от 15.07.2019 г. изрично ЧСИ е поискал заплащането на един брой по т. 9 към ТТРЗЧСИ, а
именно за налагане на запор на банковите сметки на съдлъжника М. Е..
Алтернативно, ищецът претендира, че от 20.07.2017 г. - молбата за продължаване на
изпълнителните действия от ЧСИ Б. и липсата на такива от тогава до 21.07.2017 г. отново
води до прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и до новата дата на
образуване на новото изп. дело № 2788/2023 г., на 18.09.2023 г., са изминали повече от 5
години - достатъчен период да погаси вземанията на взискателя.
Ищецът излага подробни съображения като цитира и съдебна практика.
Предвид изложеното счита, че за него е налице правен интерес от водене на
настоящия иск по чл. 439 ГПК, респективно чл. 124 ГПК, ако делото бъде своевременно
прекратено от ЧСИ, с който цели да бъде установено по съдебен ред, че същият не дължи на
кредитора /взискателя по изпълнителното дело сумите по горецитирания изпълнителен
лист, касателно част от главницата, тъй като са настъпили факти след приключването на
съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание,
обуславящи недължимост на вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно -
вземането е погасено по давност и на материално, и на процесуално основание, поради
което и не се дължи.
С оглед гореизложеното, П. А. Е. моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че П. А. Е., ЕГН **********, в качеството си на солидарен длъжник, не
дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, сумата от: 42 469,23 лв.,
представляваща остатък от главница в общ размер на 76 066,05 лв., описана в изпълнителен
лист от 27.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. 3960/2012 г. по описа на РС – Перник, по сключен
договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на
10.10.2007 г. и обезпечен с договорна ипотека, учредена в полза на ОББ АД, съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, per. № ***, дело № 582
от 11.10.2007 г. на нотариус М.М. с *** в регистъра на НК, вписан в Службата по
вписванията - гр. Перник с вх. peг. № *** от ***, акт. № ***, том ***, дело 4320/2007 г.,
партиди ***, ***, ***, респективно ответникът не притежава правото на принудително
изпълнение по горецитирания изпълнителен лист и за целия размер на претендираната от
него главница по молбата пред ЧСИ в размер на 42 469,.23 лв. спрямо ищеца. Претендира
разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в
законноустановения срок, с който оспорва предявения иск. Не оспорва и моли да бъде
прието от фактическа страна обстоятелството, че на *** между „Обединена българска
банка“ АД (кредитодател), от една страна, и П. А. Е. (кредитополучател) и М.И. Е.
(солидарен длъжник) - от друга е бил сключен договор за кредит, като за обезпечаване на
вземанията на кредитодателя по договора за кредит, кредитополучателят и солидарният
длъжник са учредили в полза на „Обединена българска банка“ АД договорна ипотека,
вписана в Служба по вписванията - Перник под вх. peг. № ***, акт № ***, том ***върху
следния недвижим имот, находящ се в землището на ***, квартал „***”, на улица „***” №
***, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер ***, в квартал *** по плана на
град Перник - квартал „***", с площ от 832 квадратни метра по скица, за който имот е
отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 111-12171, в квартал ***по плана за регулация и
2
застрояване на град ***- квартал „***", утвърден със заповед № 638/10.04.1998г., целият с
площ по скица от 835 квадратни метра, от които 3 квадратни метра, според предвиждането
на плана могат да бъдат придобити от общински имот, при граници на урегулирания
поземлен имот по скица: улица „***", УПИ *** (***), имот без планоснимачен номер и УПИ
*** (***), заедно с построената в този имот масивна жилищна сграда, състояща се от
сутерен и два етажа.
Ответникът сочи, че поради необслужване на кредита, изразяващо се в неизпълнение
на договорните задължения от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник,
банката-кредитор е депозирала заявление за издаване на заповед на изпълнение, въз основа
на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело
№ 3960/2012 г. по описа на Пернишки районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 20128580400981 по описа на ЧСИ У. Д., № *** в
РКЧСИ и район на действие, съвпадащ с този на Софийски градски съд. Впоследствие
изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по местна
компетентност от ЧСИ С. Б., № *** в РКЧСИ и район на действие, съвпадащ с този на
Окръжен съд - Перник, където делото е заведено под номер ***. По изпълнителното дело са
извършени множество изпълнителни действия, подробно изброени.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД излага, че на 07.08.2019 г. е било сключено
споразумение за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията между тогавашния
кредитор „Обединена българска банка“ АД и длъжника-ищец П. А. Е.. В него страните са
договорили нови ред и начин за погасяване на процесните задължения. Също така, в
споразумението е изрично записано, че длъжникът признава задълженията за основателни,
изискуеми и ликвидни, както и че признанието има характер на такова по смисъла на чл. 116, б. „а“
ЗЗД. Съответно, кредиторът „Обединена българска банка“ АД се е съгласил да не
предприема действия по принудително изпълнение, докато споразумението се изпълнява
редовно. На 15.09.2021 г. е било сключено ново споразумение между длъжника П. А. Е. и
тогавашния кредитор „Обединена българска банка“ АД. В това споразумение, длъжникът
отново признава задълженията си по смисъла на чл.116, б. „а" ЗЗД и се уговарят нови ред и начин за
погасяване на задълженията.
На 15.09.2022 г. е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът и предходен
кредитор „Обединена българска банка“ АД е прехвърлил на цесионера и нов кредитор „ЕОС
Матрикс“ ЕООД всички свои вземания, произтичащи от гореописания договор за кредит,
ведно с всички принадлежности на вземанията. Предвид това, че процесните спорни
вземания са обезпечени с договорна ипотека, договорът за цесия е бил надлежно вписан в
Служба по вписванията - Перник по реда на чл. 17, ал.1, б. „а“ от Правилника за
вписванията под вх. peг. № ***/***, акт ***, том ***.
Ответникът сочи, че оспорва основателността на иска в цялост, тъй като твърденията
на ищеца за настъпила погасителна давност за спорните вземания не може да бъде
споделена. Излага подробни съоражения защо счита, че не е настъпила погасителна давност.
Отделно счита, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва и с признаване на вземането от длъжника със сключени на 07.08.2019 г. и на
15.09.2021 г. споразумения между кредитора и длъжника, в които последният изрично е
манифестирал волята си за признаване на вземанията, с което давността отново е
прекъсвана.
Сочи, че на 22.11.2013 г. е била депозирана молба за нова публична продан на
ипотекирания недвижим имот. Такава е насрочена за периода 27.01.2014 г. - 27.02.2014 г. с
отваряне на наддавателни предложения на 28.02.2014 г. Ответникът изброява до тук
изпълнителни действия само и единствено за пълнота на изложението, тъй като към момента на
последно посоченото изпълнително действие срещу ищеца (28.02.2014 г.) в сила е било
ППВС № 3 от 18.11.1980 г. и в контекста на изложеното, твърди, че погасителна давност в
полза на длъжника - ищец евентуално би изтекла едва на 26.06.2020 г.
На 04.12.2015 г. е била депозирана молба от взискателя, в което е обективирано
искане за извършване на изпълнителни действия (което твърдение се поддържа и от ищеца в
исковата молба). Давността би изтекла на 04.12.2020 г.
На 01.09.2016 г. е била депозирана молба за насрочване на публична продан. Давността
би изтекла на 01.09.2021 г.
На 07.08.2019 г. е било сключено споразумение, в което длъжникът - ищец е признал
3
вземанията по смисъла на чл.116, б. „а" ЗЗД. Давността би изтекла на 07.08.2023 г.
На 15.09.2021 г. е било сключено ново споразумение, в което длъжникът - ищец е
признал вземанията по смисъла на чл.116, б. „а" ЗЗД. Давността би изтекла на 15.09.2026 г.
След настъпилото частно правоприемство, новият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
предприел действия по удовлетворяване на вземанията си. Изпълнително дело № 1/2013 г. е
било прекратено, а кредиторът се е възползвал от правото си да сезира ЧСИ С. Б. с молба за
образуване на ново изпълнително дело, въз основа на издадения изпълнителен титул.
Молбата е била депозирана на 18.09.2023 г. и въз основа на нея е било образувано
производство под номер на дело 2788/2023 г. по описа на ЧСИ Б.. Тъй като в молбата за
образуване на дело се обективират искания за извършване на конкретни изпълнителни
действия, с депозирането й отново започва да тече нов 5-годишен срок. Давността би изтекла на
18.09.2028 г. На 29.11.2023 г. е бил извършен опис на ипотекирания недвижим имот, находящ
се в гр. Перник. Давността би изтекла на 29.11.2028 г.
Към момента е насрочена публична продан на процесния имот, собственост на ищеца
Е., за периода 13.05.2024 г. - 13.06.2024 г.
Въз основа на гореизложеното ответникът твърди, че погасителна давност за
вземанията не е настъпила, а вземанията са изискуеми и подлежащи на принудително
изпълнение.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли така предявения иск като изцяло
неоснователен.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и съдът приема за установено, че на 10.10.2007 г. между П. А. Е.
и „Обединена българска банка“ АД е сключен договор за предоставяне на кредит за
закупуване и ремонт на недвижим имот, както и допълнително споразумение № 1 към него
от 22.10.2007 г., по силата на който „Обединена българска банка“ АД е предоставило на П.
А. Е. банков кредит в размер на 82 400,00 лв., който изцяло е усвоен от длъжника.
За обезпечаване на вземанията на кредитодателя по договора за кредит,
кредитополучателят П. А. Е. и солидарният длъжник М.И. Е. са учредили в полза на
„Обединена българска банка“ АД договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията -
Перник под вх. peг. № ***, акт № ***, том *** върху следния недвижим имот, находящ се в
землището на град ***, квартал „***”, на улица „***” № ***, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с планоснимачен номер ***, в квартал *** по плана на град ***- квартал „***", с площ от
832 квадратни метра по скица, за който имот е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
***, в квартал *** по плана за регулация и застрояване на град ***- квартал „***", утвърден
със заповед № 638/10.04.1998г., целият с площ по скица от 835 квадратни метра, от които 3
квадратни метра, според предвиждането на плана могат да бъдат придобити от общински
имот, при граници на урегулирания поземлен имот по скица: улица „***", УПИ *** (***),
имот без планоснимачен номер и УПИ ***(***), заедно с построената в този имот масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа.
По делото са приложени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.07.2012 г.
по гр. д. № 3960/2012 г. по описа на РС –Перник, с които длъжниците П. А. Е. и М.И. Е. са
осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“ АД следните суми: сумата от 76 066,05
лв. - изискуема главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот от 10.10.2007 г., обезпечен с договорна ипотека в полза на ОББ АД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 7 709,39 лв. - договорна лихва за периода 01.5.2011 г. до 23.07.2012 г.
вкл., сумата от 252,13 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 01.05.2011 г. до
23.07.2012 г. вкл., сумата от 1 680,55 лв. - държавна такса и сумата от 1 548,34 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Не се спори, че за събиране на присъдените с изпълнителен лист от 27.07.2012 г. суми
е било образувано изпълнително дело № 20137530400001 по описа за 2013 г. на ЧСИ С. Б., с
район на действие ОС – Перник, peг. № ***.
По делото са представени два броя удостоверения, издадени от ЧСИ С. Б., с район на
действие ОС – Перник, peг. № ***, в които са описани всички извършени изпълнителни
действия по изпълнително дело № 20137530400001 срещу П. А. Е. и срещу М.И. Е..
4
Приложено е и копие от образувано към момента по молба на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД изп. дело № 2788/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС – Перник,
peг. №*** по изпълнителен лист от 27.07.2012 г.
Представени са в оригинал споразумение от 07.08.2019 г., сключено между
„Обединена българска банка“ АД и П. А. Е., както и споразумение от 15.09.2021 г.,
сключено между „Обединена българска банка“ АД и П. А. Е., с които страните са
договорили нови ред и начин за погасяване на процесните задължения. В споразумението е
изрично записано, че длъжникът признава задълженията за основателни, изискуеми и
ликвидни, както и че признанието има характер на такова по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Съответно, кредиторът „Обединена българска банка“ АД се е съгласил да не предприема
действия по принудително изпълнение, докато споразумението се изпълнява редовно.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За ищеца е налице правен интерес от водене на настоящия иск по чл. 439 от ГПК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС изрично се приема допустимостта на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист,
погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на
това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му или
не. Такъв интерес е налице и когато е постановено решение, с което е установено вземането.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, като тук е без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с
което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по
давност).
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим,
поради което и следва да се произнесе по същество.
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен
установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради настъпила перемпция по отношение на вземането за главница по договора и
издадения въз основа на него изпълнителен лист. Според ищеца последното годно да
прекъсне давността изпълнително действие е било извършено на 04.12.2015 г. - когато е
поискано възобновяване на публичната продан на процесния имот, което е било уважено,
т.е. налице е продължен изпълнителен способ, чието действие е прекратено по нарочно
искане на взискателя на 08.03.2016 г., като на 09.03.2018 г. с оглед липсата на други искания
и действия изпълнително дело е прекратено и е настъпила перемция на изпълнителното дело
по отношение на този солидарен длъжник и извършваните след тази дата изпълнителни
действия не са били от естество да прекъснат давността спрямо този солидарен длъжник.
След това изпълнително действие по това изпълнително дело не са били извършвани други
годни да прекъснат давността изпълнителни действия, тъй като е настъпила перемция на
изпълнителния процес две години след тази дата на 08.03.2018 г. и всички предприети
изпълнителни действия по него след тази дата се обезсилват по право.
След като съдът разгледа и обсъди всички събрани по делото писмени доказателства,
установи, че предявеният иск се явява неоснователен. Изложените твърдения в исковата
5
молба не изчерпват цялата фактическа обстановка. В действителност след описаните от
ищеца извършвани изпълнителни действия, между П. А. Е. и „Обединена българска банка“
АД са сключени два броя споразумения, а именно на 07.08.2019 г. и 15.09.2021 г. С тях
изрично длъжникът П. А. Е. е признал, че вземанията на банката са основателни, ликвидни
и изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която е бил
надлежно уведомен преди началото на заповедното производство, и признава размера на
задълженията си. Уговорено е, че настоящото признание има характер на признание по
смисъла на чл. 116, б. „а” от Закона за задълженията н договорите, тоест със същите е
прекъсната давността и дори да се приеме, че след това не са налице други действия, само с
тези споразумения се установява, че е започнала да тече нова погасителна давност, като
второто е от 15.09.2021 г. и към датата на образуване на ново изпълнително дело, и към
датата на предявяване на исковата молба не е изтекла изискуемата по закон 5-годишна
погасителна давност. При това положение вземането не е погасено по давност, като не е
погасено и правото му на принудително изпълнение.
С оглед горното искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, но
такива не се дължат с оглед изхода на делото.
Ответникът в отговора на исковата молба също е поискал от съда да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не е
представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200,00
лева - юрисконсултско възнаграждение, които да се възложат върху ищцовата страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Е., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено
спрямо „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че П. А. Е. не му дължи сумата от 42 469,23 лв.,
представляваща остатък от главница в общ размер на 76 066,05 лв., описана в изпълнителен
лист от 27.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. 3960/2012 г. по описа на РС – Перник, по сключен
договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на
10.10.2007 г. и обезпечен с договорна ипотека, учредена в полза на ОББ АД, съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, peг. № ***, дело № 582
от 11.10.2007 г. на нотариус М.М. с *** в регистъра на НК, вписан в Службата по
вписванията - гр. Перник с вх. peг. № *** от ***., акт. № ***, том ***, дело 4320/2007 г.,
партиди ***, ***, ***, респективно ответникът не притежава правото на принудително
изпълнение по горецитирания изпълнителен лист и за целия размер на претендираната от
него главница по молбата пред ЧСИ в размер на 42 469,23 лв. спрямо ищеца.
ОСЪЖДА П. А. Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, сума в размер на 200,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 -
седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6