№ 1164
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110147769 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против П. С. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22607/2024
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника-настоящ ответник за главница и обезщетение за забава за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
**************. Тъй като издадената заповед били оспорена от длъжника – настоящ
ответника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове
за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
1
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 3 913,59 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 513,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата от 68,63 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 14,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главицата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява
становище за недопустимост на исковата претенция за дялово разпределение с доводи,
че за ищеца липсва правен интерес от установяване дължимостта на сума, чиито
кредитор е третото лице-помагач. Отделно от предходното се сочи, че представения
към исковата молба договор с това лице е изтекъл, а в исковата молба ищецът не сочи
на какво основание търси сумите за дялово разпределение. Поддържа се още, че по
делото липсват доказателства относно извършването и заплащането на процесната
услуга, както и на какво основание ищецът фактурира суми за услуги, извършвани от
друго лице и при какви условия. По същество на спора се изразява становище, че по
делото не се представени ясни доказателства за точния размер на дължимите суми за
2
топлинна енергия, как се извърша и остойностява разпределението и в жилищната
сграда. С оглед предходното се твърди, че в процесния период не е налице доставка на
топлинна енергия в претендирания размер. Ответникът се позовава на решение от
03.07.2023 г. по адм.д.№ 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена нормативната база,
въз основа на която се изчислява топлинна енергия за сградна инсталация, поради
което изразява становище, че цялостното разпределение на топлинна енергия в
сградата е неправилно. Изразява се становище за неоснователност на претендираното
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия с доводи, че клаузата в
ОУ на ищеца е нищожна. По отношение на претенцията за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение се излагат доводи за неоснователност,
поради липса на отправена покана за плащане. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 310828 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 22607/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството – настоящ ищец сумите, както следва:
сумата от 3 913,59 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 513,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата от 68,63 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 14,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главицата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г.
С разпореждане от 08.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 22607/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
3
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 5, том I, дело № 5/2009 г. по описа на ************** нотариус с район на действие
СРС, от който се установява, че считано от 21.01.2009 г. ответницата и трето за спора
лице – **************, се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот.
По делото е приложено заявление-декларация от ответника до директора на
топлофикационното дружество от 03.02.2009 г. за откриване на партида по отношение
на процесния недвижим имот, в което е декларирано, че домакинството се състои от 2
членове.
По делото е приложена декларация от 03.02.2009 г. от другия собственик на
имота, че дава съгласие партидния номер да е на името на съпругата му – настоящ
ответник.
По делото е приложен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за
срок от три години, считано от 01.05.2020 г.
По делото са представени съобщения към издавани фактури, както и справки за
издадени фактури, през процесния имот, без данни да съставител, както и
приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото са представени изготвяни от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода в процесния недвижим имот.
До приключване на устните състезания по делото ищецът не е представил
фактури за начислени суми за дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период така, както е задължен по реда на чл.190 ГПК с постановеното
определение по чл.140 ГПК.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на
самостоятелни проверки за отговор на поставените му задачи е посочило, че
процесния период съвпада с два отчетни периода – м.05.2021 г. – м.04.2022 г. и
м.05.2022 г. – м.04.2023 г., за които ФДР е изготвила две индивидуални справки за
използвана ТЕ в имота, като за отопление на имота е разпределяна ТЕ по радиоотчет
на 4 бр. ИРРО и от сградна инсталация, а за БГВ – по отчет на водомер. Вещото лице е
посочило, че на 07.06.2022 г. водомерът за топла вода в имота е сменен с нов, с
възможност за дистанционно отчитане. Вещото лице е констатирало още, че срещу
изготвените изравнителни сметки не са представени възражения /рекламации/. Според
заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие
с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са
приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични
проверки, касаещи процесния исков период.
4
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай, с писмения отговор ответникът не оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Становище в тази насока е изложено във
възражението, подадено по ч.гр.д.№ 22607/2024 г. по описа на СРС, в което се заявява,
че длъжникът – настоящ ответник не е потребител на топлинна енергия. С оглед
5
предходното, настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че от представения
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, дело №
5/2009 г. по описа на ************** нотариус с район на действие СРС, безспорно се
установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, заедно с трето
за спора лице.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между
ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата.
Видно от приложената по делото декларация от 03.02.2009 г. от другия
собственик на процесния недвижим имот е, че купувачите по договора за покупко-
продажба на имота са били съпрузи, т.е. същият е придобит в режим на СИО. Съгласно
чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за изпълнение на процесните
задължения. Следва да се има предвид, че солидарността е уредена в полза на
кредитора и обезпечава възможността да иска изпълнение за цялото вземане и само от
един от длъжниците, какъвто е и настоящия случай
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията н индивидуалните уреди за измерване.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
6
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
Отчитането на ТЕ се е извършвало от „Топлофикация София“ ЕАД по общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Установява се, че от отчетеното количество
ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители на
сградата. Вещото лице посочва, че данните по отношение на показанията на
топломера, отчетената ТЕ, технологичните разходи и разпределената между
потребителите ТЕ съответстват на данните в съобщенията към фактурите за
процесния имот. За исковия период ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала
разпределението на ТЕ в сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата етажна
собственост. От изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се
установява, че въпреки, че в отчетите и за двата отчетни периода е посочен един и
същи номер на водомер, въпреки, че е извършена подмяна на 07.06.2022 г., то това не
се е отразило на изчисленията в изготвените от ФДР индивидуални справки. Въз
основа на своите знания и опит вещото лице обяснява и каква е причината обусловила
метрологична проверка през 2021 г. на подменения на 28.05.2020 г. топломер в
абонатната станция на жилищната сграда. Видно и от заключението на СТЕ е, че още
при монтирането на топломера е посочено, че електронното му свидетелство важи до
м.06.2021 г.
Съдът намира за неоснователно изложеното в писмената защита становище на
ответника относно липсата на годно СТИ в абонатната станция, както и доводите, че
метрологичната лаборатория АРТТЕСТ-Б ЕООД е била без лиценз към датата на
извършване на метрологичната проверка през 2021 г. Следва да се има предвид, че
представените за първи път по делото заедно с писмената защита документи, не могат
да бъдат приети като писмени доказателства и съдът да основава изводи въз основа на
същите. За пълнота следва да се отбележи, че същите и не установяват липса на
лиценз на горепосоченото дружество, а последваща проверка относно оправомощаване
на конкретни дружества за проверка на СИ от страна на ДАМТН.
На последно място следва да се отбележи, че в действащите към съответните
периоди наредби за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по
отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
7
/възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за
предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този
срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната
сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на
възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо съдът
приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по
изравнителните сметки.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задължения за
процесния период. Ето защо, настоящият съд намира, че предявения иск за заплащане
на главница за топлинна енергия е основателен и доказан в предявения размер от 3
913,59 лева и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Върху главницата се дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
15.04.2024 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
8
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на претенцията за услугата за дялово разпределение:
Настоящият съд намира за неоснователна претенциията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца. По делото няма
данни как е формирана сумата от общо 68,63 лева, ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
Нещо повече, с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът е
задължил ответника да представи фактури за начислени суми за дялово разпределение,
но до приключване на устните състезания по делото такива не са представени.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за държавна такса в размер на 216,34 лева, както и
сумата от 320,00 лева за съдебно-техническа експертиза. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
9
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното,
ответникът следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от предявените
срещу него искове или сумата от 552,21 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски в исковото производство, поради което съдът не
присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 121,66 лева.
В заповедното производство ответникът не е поскал присъждане на разноски,
поради което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу П. С. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 913,59
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
15.04.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 513,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., за сумата от 68,63 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 14,02 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главицата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
21.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. С. М., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 552,21 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 121,66 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 22607/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
10
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11