Решение по дело №1076/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./19.02.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                     

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                                              

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1076 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:    

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Т.И.Т., ЕГН **********,***, срещу  Л.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на АПАРТАМЕНТ № 61 с идентификатор № 10135.3515.721.3.9, находящ се в  град Варна, ул. „****“ № *, етаж *, с площ от 89.80 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.3515.721.3.8, под обекта: 10135.3515.721.3.6, над обекта: 10135.3515.721.3.12, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК; ЗАЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ No 61 с площ 2.74 кв.м. и 1.0771 % ИД.Ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса – държавна земя, който недвижим имот бил придобит изцяло с лични средства на ищеца.

ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 19.08.2000г. и прекратен с решение № 5369/21.12.2018г. по гр.д.№ 18828/ 2017г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 29.01.2019г.

Чрез договор за покупко-продажба по нот.акт № 191 т.1 рег.2524 от 05.10.2000г., вписан вх.рег.№ 10242 акт №51 т.XXIX на СВ ищецът закупил апартамент в гр.Варна ул. „*****“ №* ет.* ап.№ *, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре със застроена площ от 89,80 кв.м., при граници: ап.86, ул.“Гео Милев", зелени площи, ап.64 и ап.58 заедно с избено помещение № 61 със застроена площ 2,74 кв.м. при граници: избен коридор, изба на ап.60, изба на ап.62, както и 1,0771% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

По действащата кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № РД- 18-64/ 16.05.2008г. на АГКК, описаният имот представлявал обект с идентификатор 10135. 3 515.721.3.9- жилище/апартамент/ с площ 79 кв.м.,при граници: на същия етаж 10135. 3515.721.3.8, под обекта 10135. 3515.721.3.6, над обекта 10135. 3515. 721. 3.12.

Имотът бил закупен от Т.И.Т. за цена от 30 000лв., която била  заплатена от него изцяло в брой. Посочената сума представлявала негови лични средства, придобити преди сключването на брак с ответницата.

На 24.04.2000г. Т.И.Т. бил получил от ЗК „Уника" АД застрахователно обезщетение в размер на 18 384,78 лв. за негов лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ В 3377АН по ликвидационна преписка № 99110530199/ 17. 02. 2000г.

През м.май 1999г. бил получил в брой сумата от 6727100 /неденоминирани/ лева, представляваща цена на недвижим имот- апартамент в гр.Варна ж.к. „*****“  с площ от 45,46 кв.м. и изба от 3,25 кв.м., продаден от него с договор по нот.акт № 140 т.1 рег.989 от 13.05.1999г., равняваща се на 6 727лв.

Тези суми били вложени изцяло за закупуването на процесния имот чрез договора от 05.10.2000г., а разликата от 4900лв., представлявала негови лични спестявания от началото на трудовия му стаж през 1993г. до сключването на брака, както и част от получената от ищеца цена за продаден от него на 27. 06. 2000г. л.а. „Пасат" с рег.№ 5858 АТ в размер на 9500 щ.долара. Собствеността върху този автомобил не била прехвърляна в необходимата за това форма, а купувачът бил снабден с пълномощно да се разпорежда изцяло с автомобила, който му бил предаден. Остатъкът от тези 9500щ.д. бил използван за обзавеждане на закупения през октомври същата година апартамент.

Въз основа на изложените факти ищецът твърди, че описаният имот бил закупен изцяло с негови лични средства, придобити преди сключването на брака с ответницата. В резултат на преобразуване на лично имущество придобитият чрез договора по нот.акт № 191/05.10.2000г. имот бил негова лична собственост и бил изключен от съпружеската имуществена общност, на основание чл.21 ал.1 от СК /Д.в. бр.47/23.06.2009г.- отм./.

В съдебно заседание поддържа исковата молба, моли за уважаването й, представя списък с разноски и моли за тяхното присъждане.

            В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Л.Т.Т. е депозиран отговор на исковата молба, с който същата изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни.

Оспорва твърдението на ищеца, че имотът е придобит с негови лични средства. Към момента на придобиване на имота ищецът не разполагал с посочената от него сума, като имотът бил придобит със средствата, събрани от сватбеното тържество и дадени суми от майката на ответницата. Също така след закупуването на имота бил извършен ремонт отново със средства дадени от родителите на ответницата, както и цялото обзавеждане било закупено от тях. Оспорва факта, че ищецът разполагал със сумата от 18 384,78 лв., като твърди, че с посочената сума получена от застрахователна премия същият си  закупил друг автомобил. Част от продажната цена - сумата от 8 000 лева била събрана на сватбеното тържество. Сумата от 20 000 лева била дадена от майката на ответницата от отпуснат в нейна полза кредит, която сума била използвана за основен ремонт на жилището. Сумата от 5 000 лева била дадена от майката на ответницата представляващи нейни трудови спестявания.

С оглед фактът, че в момента на закупуване на имота двамата били в брак от 19.08.2000 г., както и предвид раждането на детето им на 26.01.2001 г., ясно и точно показвал, че страните били закупили имота с целта да изградят семейство и отгледат дете.

Ответницата твърди, че до момента на завеждане на настоящата искова молба от ищецът, както преди и по време на бракоразводното дело, не бил навеждал твърдения за закупуване на имота с негови лични средства. Ищецът не се бил противопоставил на съдебното решение за прекратяване на брака с №5369/21.12.2018 г. по гр.д.№ 18828/2017 г. на ВРС, в законна сила от 29.01.2019 г., където в диспозитива на решението имало произнасяне от ВРС, че семейното жилище било придобито от съпрузите в режим на СИО.

            В съдебно заседание поддържа подадения отговор, моли за отхвърляне на иска, представя списък с разноски и моли за тяхното присъждане.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото е, че:

1/ страните в настоящото производство сключили граждански брак на 19.08.2000г., който бил прекратен с Решение № 5369/21.12.2018г., постановено по гр. д. № 18828/2017г. на ВРС;

2/ по време на брака си придобили процесния недвижим имот; 

Видно от Нотариален акт No 191, том I, рег. No  2524, дело 191 от 05.10.2000г. на нот. П. Д., ищецът Т.Т. е закупил процесния недвижим имот – апартамент за сумата от 30 000 лв.

Видно от Нотариален акт No 140, том I, рег. No 989, дело 188 от 13.05.1999г. на нот. Т. М., ищецът Т.Т. е продал свой недвижим имот -апартамент, описан в нотариалния акт, за сумата от 6 727 100 лв. – недоминирани или за 6 727 лв. след деноминацията.

Установява се от удостоверение, издадено от ЗК „УНИКА“ АД, както и от приетата извадка от ликвидационната преписка, че застрахователното дружество е изплатило на ищеца Т.Т. сумата от 18 384,78 лв. на 24.04.2000г.,представляваща застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка за лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. No В3377АН.

Установява се и от декларация с нотариална заверка на подписа от 27.06.2000г., че ищецът Т.И.Т. е поличил сумата от 9500 долара или левова равностойност – 20 710 лв.  от лицето И. Й. Т., представляваща паричната равностойност на лек автомобил   Фолксваген Пасат с рег. No В5859АТ.

Видно от приетото решение на ВРС, с което е прекратен бракът между страните, че в производството не е постигнато споразумение, с което да е решаван въпрос за притежаваното имущество между страните.

Видно от копието на трудовата книжка на ищеца Т.И.Т. същият е бил в трудови правоотношения от 1993г. до 2011г.

Видно от издаденото от сектор ПП при ОД на МВР – Варна удостоверение, за периода 1994г. до 05.10.2000г. ищецът Т.И.Т. е бил регистриран собственик на следните ПС: Фолксваген Пасат с рег. No В5859АТ и лек автомобил Рено 11 с рег. No В 7474 АС.

По искане на ответника е допуснато изготвяне и изслушване на СОАЕ, вещото лице, по която сочи, че пазарната стойност на автомобил Фолксваген Пасат с рег. No В5859АТ към закупуването му през 2000г. е била 22740 лв., а застрахователната му стойност към същата дата – 21 800 лв.

 

 

 

 

 

По искане на страните е допуснато събирането на гласни доказателства, посредством разпита на свидетели. От страна на ищцата са разпитани свидетелите при режим на водене – И. Т.Д. и Г. Т.Д., а от страна на ответника – М. Л. В.и С. П. Н..

Свидетелите Г. Т.Д.  и И. Т.Д. /баща на ищеца/ твърдят, че им е известно, че ищецът е закупил процесния апартамент със събрани от него лични средства – от продажбата на собствената му гарсониера през 1999г., която продал за 7000 лв., както и от затрахователното обезщетение от 18000 лв., което получил от ЗК Уника АД за собствения му автомобил Пасат. И двамата свидетели твърдят, че до закупуването на апартамента през октомври 2000г., ищецът  е ползвал колата на баща си – Лада. Свидетелят Г. Т. твърди, че ищецът си е купил друг автомобил ФВ Пасат през 2001г., а бащата на ищеца – свидетелят И. Д. твърди, че през лятото на 2000г. ищецът продал автомобил ФВ Пасат за 20 000 лв.  И двамата свидетели сочат, че на сватбата ищецът и ответницата са събрали суми, но са имали и много предметни подаръци, както и че след закупуването на апартамента са извършили основен ремонт на жилището.

            Свидетелите М. Л. В./майка на ответницата/ и С. П. Н. твърдят, че процесното жилище е закупено със средства, събрани от сватбата, които са дадени от гостите, както и от майката и брата на ответницата. Свидетелката В.твърди, че е предоставила 7000 лв. на сватбата на страните, като двамата й  братя са дали също по 1000 лв., а брата на ответницата след 2-3 месеца дал голяма сума. Свидетелката В.е давала непрекъснато пари и за ремонта на жилището – около 20 000 – 25 000лв. Свидетелката Н. сочи, че е чувала разправии между  ищеца и ответницата кой е дал парите за закупуването на жилището.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Бракът на страните по делото е бил сключен на 19.08.2000г. и е бил  прекратен на 21.12.2018г., т.е след влизане в сила на сега действащия Семейния кодекс от 2009г. Доколкото по делото не се представиха доказателства страните да са направили избор за различен приложим режим, то и приложимият режим в процесния случай е законовият режим на общност, съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.1 т.1 от СК от 2009г., като съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Съобразно Тълкувателно Решение No 5 от 29.12.2014г., постановено по тълкувателно дело 5 от 2013г., ОСГТК на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични и в съпружеска имуществена общност. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместния принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот или движима вещ се установява, че те са изцяло или отчасти лични на претендиращия съпруг и не се притежават в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. В този смисъл и в случаите на придобиване на недвижим имот или мпс през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23 ал.1 и ал.2 от СК.

Съобразно Тълкувателно Решение No 3 от 29.11.2018г., постановено по тълкувателно дело 3 от 2015г., ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по  чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по  чл. 23, ал. 2 СК. В процесния случай, страните изобщо не са постигнали споразумение по въпроса за собствеността на вещите, придобити по време на брака, поради което и производството се явява допустимо.

С оглед на гореизложеното и само установяването, при условията на пълно и пряко доказване, на влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че вложените в закупуването на вещите средства са изцяло негови лични.

В рамките на настоящото производство не е спорно, че страните са били в граждански брак, който е прекратен с влязло в сила решение. Не се спори, че по време на брака си страните са придобили процесния недвижим имот.

Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, обаче, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да установи в условията на пълно и главно доказване, че вложените в закупуването на жилището средства са лични негови. На 27.06.2000г. се установи от справката от КАТ, че ищецът е закупил лек автомобил ФВ Пасат с рег. No В5859АТ, като пазарната му стойност към датата на закупуване е била 22 740 лв., с което се опровергават твърденията на двамата свидетели, разпитани по почин на ищеца, а именно, че Т. не е закупувал автомобил след като му е изплатена щетата от другия ФВ Пасат с рег. No В 3377 АН. В този смисъл и не може да се заключи безспорно, че застрахователното обезщетение е отишло за закупуване на жилището, а не за втория лек автомобил. Дори и да се възприеме, че на 27.06.2000г. ищецът е получил 20 710 лв., както е посочено в декларацията от същата дата, то това би била различна сума, която ищецът не твърди да е влагал изцяло в закупуването на имота, а сочи, че е използвана за обзавеждане. Ищецът не доказа да е разполагал с други средства, събрани в годините от трудовото му възнаграждение и какъв е бил този размер.  В този смисъл и съдът намира, че показанията на свидетелите, водени от ищеца не следва да се кредитират, но дори и да се кредитират в останалата част, не се установява от тях, че именно лични средства са отишли за закупуване на процесното жилище. Двете групи свидетели – водените от ищеца и тези от ответницата, сочат, че на сватбата също са получени средства, както и че след това е трябвало да се направи основен ремонт на жилището. От събраните доказателства в съвкупност, съдът не може да направи доказан и обоснован извод, че именно личните средства на ищеца – сумата от продажбата на гарсониерата, застрахователното обезщетение и доходи от труд са сумите, вложени в закупуването на жилището и коя сума е била за закупуване, коя за ремонт и обзавеждане.

С оглед на гореизложеното и искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 Страните са направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора на ответницата се дължат разноски, като тя претендира заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., за което е представила надлежни доказателства /л. 101/, както и сумата от 200 лв. – възнаграждение за вещи лица.

Водим от горното,  съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Т., ЕГН **********,***, срещу  Л.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на АПАРТАМЕНТ № 61 с идентификатор № 10135.3515.721.3.9, находящ се в  град Варна, ул. „****“ № *, етаж *, с площ от 89.80 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.3515.721.3.8, под обекта: 10135.3515.721.3.6, над обекта: 10135.3515.721.3.12, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК; ЗАЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ No 61 с площ 2.74 кв.м. и 1.0771 % ИД.Ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса – държавна земя, който недвижим имот бил придобит изцяло с лични средства на ищеца, като неоснователен. 

 

ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Л.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 600лв. /две хиляди и шестстотин лева /, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: