РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100502017 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
Жалба с вх. № 17442 от 30.09.2021г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова от
Т. М. Д. от с. Н. П., Община П., ул. „Д. м.“ № * чрез адвокат Ненчо Драгнев
против действията на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова,
изразяващи се в извършен на 29.09.2021г. въвод във владение на недвижим
имот, а именно – по отношение на недвижим имот с идентификатор
52129.102.172 и 52129.103.14 в землището на с. Н. П., Община П. по
отношение на трето на изпълнителното производство лице. В жалбата се
посочва, че образуваното изпълнително дело е въз основа на изпълнителен
лист, по силата на който са осъдени М. Т. Д. и Р. К. Д. да предадат на Й. И. К.
държането върху два поземлени имота – имот с идентификатор 52129.102.172
и имот с идентификатор 52129.103.14, находящи се в местността „Високата
нива“ в землището на с. Ново Паничарево, нарушено му от ответниците чрез
действия, изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на
селскостопански животни – около 500 броя и селскостопански вещи – към
01.10.2020г. В жалбата се посочва, че изпълнителния лист против двамата
1
длъжници е издаден от страна на Районен съд – Бургас след водено
производство по реда на чл. 76 от ЗС и влязло в законна сила Решение №
260845/10.06.2021г., постановено по гр. дело № 7252/2020г. по описа на 1
Районен съд – Бургас. В жалбата се посочва, че при изпълнение на
атакуваното действие, съдебният изпълнител не се е уверил от кога
жалбоподателят владее имота – от преди завеждане на иска или след това.
Посочва се, че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да
удостовери съгласно чл. 523, ал. 1 от ГПК начина, по който се е уверил, че
жалбоподателят е придобил владението след завеждане на делото. В жалбата
се сочи, че съдебният изпълнител не е следвало да извършва въвода, а е
трябвало да се увери кога е започнало това владение, за да извърши
правилният избор на действие.
Претендира се да бъде отменено атакуваното действие на
съдебния изпълнител – извършен на 29.09.2021г. въвод във владение на Й. И.
К. по отношение на имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14 –
двата в землището на с. Н. П., Община П..
В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и претендира извършения въвод във
владение на имотите от страна на съдебния изпълнител да бъде отменен. В
подкрепа на своите искания и твърдения ангажира гласни доказателства.
Ответната страна по депозираната жалба – Й. И. К. депозира по
делото писмен отговор на жалбата, в който посочва, че жалбата е
неоснователна. Посочва, че не е налице законовата разпоредба на чл. 435, ал.
5 от ГПК предвид факта, че не е налице изпълнително действие – въвод във
владение на недвижим имот – процесните вещи в имотите, предмет на
изпълнителното дело с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14 (преди
тяхното премахване) са съставлявали преместваеми имоти, а не недвижими
имоти.
В съдебно заседание въззиваемия – Й. И. К. лично и чрез своя
процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде
оставена без уважение. В подкрепа на своите искания и твърдения представя
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемите – М. Т. Д. и Р. К. Д. чрез своя
процесуален представител изразяват становище, че депозираната жалба е
2
основателна.
По делото са депозирани Мотиви от Частен съдебен изпълнител
Ивелина Божилова.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 435, ал. 5 от ГПК въвод във владение на
недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във
владение на имота преди предявяване на иска, решението, по който се
изпълнява. На основание чл. 437, ал. 2 от ГПК подадените от трети лица
жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя,
длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
В конкретния случай е безспорно, че образуваното изпълнително
дело № 20218000400800/2021г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е въз
основа на депозирана молба от страна на Й. И. К. от с. Н. П., Община П.
против М. Т. Д. и Р. К. Д. – двамата от с. Н. П., Община П. и представен
Изпълнителен лист № 261816 от 17.06.2021г., издаден по гр. дело №
7252/2020г. по описа на Районен съд, по силата на който са осъдени М. Т. Д. и
Р. К. Д. да предадат на Й. И. К. държането върху два поземлени имота – имот
с идентификатор 52129.102.172 и имот с идентификатор 52129.103.14,
находящи се в местността „Високата нива“ в землището на с. Ново
Паничарево, нарушено му от ответниците чрез действия, изразяващи се в
завземане на имотите и разполагане на селскостопански животни – около 500
броя и селскостопански вещи – към 01.10.2020г. По делото – от представения
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – предаване на
държане се установява и обстоятелството, че на 29.09.2021г., съдебният
изпълнител е пристъпил към принудителното отнемане на недвижимите
имоти – поземлен имот с идентификатор 52129.103.14 и поземлен имот с
идентификатор 52129.102.172 и в имотите е заварил процесуалният
представител на Т.М. – адвокат Драгнев, който е представил сключен между
М. Т. Д. и Р. К. Д. – от една страна и Т. М. Д. – от друга страна писмен
Предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2020г., по силата на
който М. Т. Д. и Р. К. Д. – двамата в качеството им на продавачи са се
задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който да
3
прехвърлят собствеността по отношение на следния недвижим имот –
животновъден обект – „овчарско жилище с кошари в местността „Османа“, с.
Ново Паничарево, разположени в имоти с идентификатор 52129.102.172 и
идентификатор 52129.103.14 в землището на с. Н. П., Община П. на Т. М. Д. в
качеството му на купувач.
Видно от представения по делото Протокол за принудително
отнемане на недвижим имот от 29.09.2021г. завареното трето лице в имота –
Т. М. Д. е заявил своите права, въз основа на които стои в имота, представил е
своите писмени доказателства, съдебният изпълнител ги е обсъдил, но е
приел, че тези доказателства не му предоставят право на собственост и е
извършил въвода във владение на описаните по-горе недвижими имоти.
По делото се установява, че изпълнителното производство е
образувано по повод издаден Изпълнителен лист от 17.06.2021г., изд. от
Районен съд – Бургас по гр. дело № 7252/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, по силата на който са осъдени на основание чл. 76 от ЗС М. Т. Д. и Р.
К. Д. да предадат на Й. И. К. държането върху поземлени имоти с
идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14, находящи се в местността
„Високата нива“ в землището на с. Ново Паничарево, нарушено му от
ответниците чрез действия, изразяващи се в завземане на имотите и
разполагане на селскостопански животни – около 500 броя и селскостопански
вещи към 01.10.2020г.
По делото е представен Предварителен договор за покупко-
продажба от 10.09.2020г., от който е видно, че М. Т. Д. и Р. К. Д. – от една
страна и Т. М. Д. – от друга страна са сключили предварителен договор за
покупко-продажба, по силата на който са се задължили да сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът ще прехвърли
на купувача собствеността на свой недвижим имот, представляващ
животновъден обект – „овчарско жилище с кошари в местността „Османа“ –
с. Ново Паничарево, разположен в имоти с идентификатори 52129.102.172 и
52129.103.14 в землището на с. Н. П., Община П., закупени от
Ликвидационния съвет на ТКЗС „Ясна поляна“ на търг и с Фактура №
913/07.09.1994г. Следва изрично да се отбележи, че представения по делото
предварителен договор е сключен в писмена форма и е подписан от двете
страни.
4
С оглед приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
3/10.07.2017г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015г. по описа наа
ОСГК на ВКС ако третото лице е придобило владението преди завеждане на
делото, по което е издадено изпълняваното решение, като твърди че
притежава права върху имота, които изключват правата на взискателя, въвод
не може да бъде извършен. В този случай третото лице не е обвързано от
постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. В този
случай е налице спор за права, който не може да бъде решен от съдебния
изпълнител в рамките на производството по принудителното изпълнение. По
отношение на това трето лице правата на взискателя не са установени с
надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за
реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по
аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши
въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото
владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху
него и дали те са противопоставими на взискателя. Изводът следва от
обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на
взискателя не обвързват това трето лице, за разлика от хипотезата на чл. 523,
ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал.
3 ГПК. Именно по тази причина третото лице, придобило владението върху
имота преди завеждане на делото, не може да се ползва от предвидената в чл.
523 и чл. 524 от ГПК защита, а и няма интерес от същата. Същото трето лице
има правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, като за да
бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението
и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за
обжалване на извършени въвод не води до санирането му, тъй като в този
случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76
от ЗС срещу взискателя.
От посоченото следва, че в случаите, когато имотът, предмет на
въвода, се владее от трето лице, което е установило владението си преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение,
съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение на имота, а
ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 от ГПК. След като поради съществуваща
5
законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде
отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 от ГПК, тъй като отлагане е възможно само
по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до
неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК защита в
случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От
съществуващата между двете алинеи на чл. 523 от ГПК връзка следва, че от
защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК могат да се ползват не всички
трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде
извършен по силата на ал. 1. В случай, че третото лице е придобило
владението преди завеждане на делото, взискателят ще трябва да понесе
последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да
предяви нов такъв срещу третото лице.
Съобразявайки мотивите на цитираното тълкувателно решение,
настоящата инстанция намира, че следва да се приеме, че законът е задължил
съдебния изпълнител, ако при въвода намери в имота трето лице, различно от
длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има
качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога
датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези
обстоятелства. В този случай, съдебният изпълнител е длъжен служебно, а
третото лице при условията на пълно и главно доказване, да установи по
изпълнителното дело, дали владението е придобито преди завеждане на иска,
по който е издадено изпълнителното основание или след това. Ако не бъде
категорично установено, че владението е установено преди завеждане на
делото решението, по което се изпълнява, едва тогава следва да намери
приложение редът по чл. 523, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 524 от ГПК.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят твърди, че
се намира в имота преди завеждане на делото, решението по което се
изпълнява, а именно – от 10.09.2020г. въз основа на сключен Предварителен
договор за покупко-продажба на имот, сключен с неговите родители и
длъжници в изпълнителното производство – М. Т. Д. и Р. К. Д..
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът намира, че в конкретния случай не е установено
обстоятелството, че владението на процесните имоти е предадено от М. Т. Д.
6
и Р. К. Д. преди предявяването на иска с правно основание чл. 76 от ЗС, по
който е издадено съдебното решение, което се изпълнява. Безспорно е, че
жалбоподателят установява своето владение с представения по делото
Предварителен договор от 10.09.2020г., сключен между него и М. Т. Д. и Р. К.
Д., но на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ, какъвто
представлява представеният по настоящото дело предварителен договор от
10.09.2020г., има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Взискателят – Й. И. К. безспорно
има качеството на трето лице по смисъла на цитираната норма, защото не е
страна по предварителния договор и неговия подпис не е положен на
документа. Предварителният договор не е нотариално заверен, нито са налице
някои от другите предпоставки на чл. 181 от ГПК. Следователно
фактическият извод за датата на сключване договора, а от там и за предаване
на владението, не може да бъде противопоставен на взискателя и не може да
се приеме по несъмнен и категоричен начин, че Т. М. Д. установява по делото
своето владение преди предявяване на иска, решението, по който се
изпълнява в настоящото образувано изпълнително производство.
От събраните по делото доказателства – показанията на
разпитаните в настоящото производство свидетели също не може по
категоричен начин да се установи дали владението на процесните имоти е
установено от страна на Т. М. Д. преди предявяване на иска решението, по
който се изпълнява в настоящото образувано изпълнително производство.
Дадените показания на свидетелите са общи и не посочват конкретна дата, а
единствено – месец септември – 2020г., а и в показанията се касае за волята
на бащата на Т.Д. – М.Д. да му прехвърли кошара, колиба и инвентар, но в
показанията не се сочи за владението на недвижимите имоти, по отношение
на които е извършен въвода във владение.
При това положение и с оглед на заявените права от страна на
жалбоподателя, съдът намира, че не се установява обстоятелството
владението по отношение на имота да е започнало за него от преди
7
предявяване на исковата молба, решението по което се изпълнява от съдебния
изпълнител. При положение, че жалбоподателят черпи своите права от
длъжниците по изпълнителното дело, дори и да се приеме, че той е започнал
своето владение след предявяване на иска, решението по който се изпълнява,
то съдебният изпълнител отново е следвало да отнеме имота и да изпълни
постановено съдебно решение, тъй като не се сочат права, които да изключват
правата на взискателя по смисъла на чл. 523 от ГПК
Мотивиран от изложеното, съдът намира депозираната жалба от
страна на Т. М. Д. против извършеното от страна на Частен съдебен
изпълнител изпълнително действие – принудително отнемане на недвижим
имот – предаване на държане, обективирано в Протокол от 29.09.2021г. и
осъществено по изпълнително дело № 20218000400800 по описа на Частен
съдебен изпълнител Ивелина Божилова за неоснователна и счита, че същата
следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответната страна по въззивната жалба – Й. И. К. и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 500 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат. Доказателство за направените
разноски е представено на лист 94 от изпълнителното производство –
Договор за правна защита и съдействие, сключен между Й.К. и адвокат
Карчев. от 14.10.2021г., в който изрично е отбелязано, че договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева е изплатено в брой.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 17442 от 30.09.2021г.
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова от Т. М. Д. от с. Н. П., Община П., ул. „Д.
м.“ № * чрез адвокат Ненчо Драгнев против действията на Частен съдебен
изпълнител Ивелина Божилова, изразяващи се в принудително отнемане на
недвижим имот – предаване на държане, обективирано в Протокол от
29.09.2021г. и осъществено по изпълнително дело № 20218000400800 по
описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова извършен на
29.09.2021г. по отношение на недвижим имот с идентификатор 52129.102.172
и 52129.103.14 в землището на с. Н. П., Община П..
8
ОСЪЖДА Т. М. Д., ЕГН ********** от с. Н. П., Община П., ул.
„Д. м.“ № * да заплати на Й. И. К., ЕГН ********** от с. Н. п., ул. „О.“ № *,
Община П., със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б, ет. 1
сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото
разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9