№ 2294
гр. Пловдив, 14.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХXI – касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА |
|
При секретар
|
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с
участието |
|
на прокурора
|
ТОДОР ПАВЛОВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 2559 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на от А.А.Д.,
ЕГН **********, в качеството на управител на „ЗЕВЕРТ“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Ж.М.,
съдебен адрес: ***, офис 3 срещу Решение № 1533/31.08.2023г. по АНД №
207/2023г., по описа на РС Пловдив.
В
касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен
акт с доводи, че издаденият АУАН № F655984/18.05.2022г. е съставен след
изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал.1 от
ЗАНН. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено
Решението на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ
изцяло обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба-ТД НА
НАП Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
Наказателно постановление е издадено против А.А.Д. затова, че лицето, в
качеството на управител на „ЗЕВЕРТ“ ЕООД - предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била
задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за
2020г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок - до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2021г. Констатирано
е, че търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2020г.,
според подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1133332/01.06.2021г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. ГФО на дружеството за 2020г. е заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 17.05.2022 г.
Нарушението е било счетено за извършено на 01.10.2021г. в гр. Пловдив с правна
квалификация чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Посочено е,
че нарушението е установено на 24.02.2022г. - датата, на която НАП е уведомена
от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022г. на
ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП гр. Пловдив с вх. № 04-01-670/15.04.2022г.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F655984 от
18.05.2022г., съставен от С. С. К.-главен инспектор по приходите в ТД на
НАП-Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе
фактическа обстановка. Административното наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното
пред районния съд НП.
В хода на производството пред ПРС е разпитана като свидетел С. К., която е потвърдила констатациите в
съставения АУАН.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от дружеството нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч.
Посочено е от въззивния съд, че наложената глоба е в
размер на минималния предвиден в санкционната разпоредба и не подлежи на
редуциране от страна на съда. Според мотивите на Съда доколкото законодателят е
предвидил отговорността на основание чл.74, ал.1 от ЗСч да бъде реализирана на
база различна субектност - търговското предприятие, респ. ръководителят му, то
не е пречка да бъдат налагани отделни наказания на всеки един субект за еднакъв
отчетен период, както и предвид различния им характер на дейност.
По отношение на наведеното възражение, че не е спазен срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН, са изложени подробни мотиви в посока, че веднага още от първия ден след
изтичането на срока за публикуване на ГФО, контролните органи от НАП са били
наясно с извършеното нарушение и неговия извършител, съответно да е стартирал 3-месечния
срок за съставяне на АУАН, но няма как да следи дали на първи октомври са
подадени всяка година годишните финансови отчети и от кои лица. Посочено е, че
тези факти се установяват при служебни проверки, въз основа на които
впоследствие се резолира друга проверка, за да се установи има ли допуснато
нарушение и която вече се провежда индивидуално спрямо всяко лице, за което се
явява задължение публикуването на годишния финансов отчет. Според ПРС следва да
бъде отчетена спецификата на конкретната нарушена норма на чл. 38 от Закона за
счетоводството, която се състои в това, че ГФО следва да бъде представен за
обявяване пред една държавна агенция - Агенция по вписванията, а съвсем друга
агенция следи за изпълнение на това задължение в срок и за санкциониране на
нарушителите и това е НАП.
Случаят е прието и че не може да бъде квалифициран като маловажен по
смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, с
оглед липсата на данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че
констатираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността
на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и
на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция,
поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 2 б. "е" от Директива 2009/101/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за координиране
на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл.
48, ал. 2 от Договора, за защита интересите на членовете и на трети лица с цел
тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 258, 01.10.2009), в сила до отмяната
й, считано от 20.07.2017 г. с чл. 166 от Директива (ЕС) 2017/1132 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти
на дружественото право (ОВ, L 169, 30.06.2017 г.)., задължава през процесния
период държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират
задължителното оповестяване от дружествата, посочени в чл. 1, на счетоводните
документи за всяка финансова година, чието публикуване е задължително съгласно
Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета. Това
изискване на европейското законодателство е транспонирано в чл. 6, ал. 3 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, съгласно който, Актовете по чл. 38, ал. 1, 3, 5 и ал. 9, т. 2, буква
"а" от Закона за счетоводството се заявяват и представят за обявяване
в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по
реда и в сроковете, предвидени в Закона за счетоводството. По силата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок
до 30 септември на следващата година. Чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч вменява на
ръководителя на предприятието отговорността за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изискани по този
закон.
Неоснователно
е оплакването в касационната жалба, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба, административнонаказателно производство не се образува, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
При извършването на цялостната проверка, независимо от наличието на
информационни бази на Агенцията по вписвания /АВ/, в които се съхранява
информация за подадените финансови отчети, е нелогично при огромния брой
задължени субекти и изтичащите срокове да се очаква от органа да извършва
проверки за всички подадени финансови отчети. Съгласно т. 2 и т. 3 от
задължителните указания на Тълкувателно решение № 48/81 г. на ОСНК на ВС
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН
започва да тече от момента, в който всички факти и обстоятелства от състава на
нарушението са достигнали до знанието на компетентния административнонаказващ
орган. В случая това е станало на 24.02.2022 г., когато информацията от АВ е
постъпила в НАП. АУАН е издаден в тримесечния срок- на 18.05.2022г. г. по чл. 34, от ЗАНН. За да се приеме, че този
срок е започнал да тече, е необходимо да бъде установено, както извършеното
нарушение, така и нарушителят, който не би могъл да се счита за известен още
към момента, в който законът му вменява някакво задължение, а е необходимо да
бъде установено, че това задължение не е изпълнено. Тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН започва да тече след
установяване на всички елементи на административното нарушение и на авторството
му. Правилни за правните изводи на районния съд в тази насока.
При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответния административен орган не са претендирани разноски, с
оглед на което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХXI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1533/31.08.2023г. по АНД № 207/2023г., по описа на РС Пловдив, XXII н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.