№ 27719
гр. София, 08.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от В. В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело №
20231110145674 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 08.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия В. Александров гр. д. № 45674/2023 г. по описа на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу Д. П. В., като се твърди,
че страните се намирали в облигационни отношения по договори за мобилни услуги и
договори за лизинг на мобилни устройства. Поддържа, че ответника не бил изпълнил
задълженията си по договорите, като дължал следните парични вземания: 1) по договор за
мобилни услуги от 23.10.2019 г. за предпочетен номер +...... – сумата от 41,94 лева,
представляващи цена на незаплатени абонаментни такси за периода от 05.10.2020 г. до
04.01.2021 г., както и сумата от 49,29 лева, представляващи неустойка за разваляне договора,
поради виновно неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси, както и сумата
от 47,88 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски за периода от 05.10.2020 г. до
04.03.2021 г. за устройство Tablet Huawei MediaPad T3 8 4G Grey, както и сумата от 75,53
лева, представляващи неустойка формирана като разлика между цената на предоставеното
устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена; 2) по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........... – сумата от
227,76 лева, представляващи незаплатени абонаментни такси за периода от 05.10.2020 г. до
04.02.2021 г., както и сумата от 119,64 лева, представляващи неустойка за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси, както
и сумата от 1514,83 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски за периода от
05.10.2020 г. до 04.03.2021 г. за устройство Samsung Galaxy S20 Ultra 128 GB Black, както и
сумата от 474,37 лева, представляващи неустойка формира като разлика между цената на
предоставеното устройство без абонамент и преференциална лизингова цена, както и сумата
от 84,60 лева, представляващи незаплатена цена на базови аксесоари по Договор за лизинг
1
към допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+........... за периода от 05.10.2020 г. до 04.03.2021 г. Навежда доводи, че е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което имал правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
особения представител, с която е направен отвод за нередовност на исковата молба, поради
непосочването на ЕГН-то на ответника. Твърди, че претенциите са погасени по давност,
която била тригодишна, което обосновава подробно. Поддържа, че ищецът не бил спазил
процедурата си за издаването на фактури. Навежда доводи, че подписите под договорите
били различни, а договорите били сключени в много кратък период от време, поради което
оспорва последните. Излага съображения, че претендираните неустойки не се дължали, тъй
като договорите били прекратени, освен това размерът им бил прекалено завишен. Сочи, че
не можело да се претендира мораторна неустойка по развален договор. Твърди, че
неустоечните клаузи били нищожни, поради противоречие с добрите нрави, което
обосновава подробно, като допълнително сочи, че неустойките излизали от присъщите им
функции. Поддържа, че претенциите са недоказани. Прави доказателствени искания по реда
на чл. 190 ГПК да се задължи ищеца да представи писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1
ТЗ.
Неоснователен е отводът за нередовност на исковата молба, който е направен от
ответника с отговора на исковата молба. Според разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК в
исковата молба следва да е посочено името и адреса на ищеца и ответника, на техните
законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване
при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен
адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници,
единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива. Тоест,
при буквалното тълкуване на разпоредбата следва, че единствено ЕГН, респ. ЕИК на ищеца
е част от изискванията за редовност на исковата молба, но не и това на ответника за които е
достатъчно да е надлежно индивидуализиран по други белези, което в случая е надлежно
извършено от ищеца. Следователно отвода за нередовност на исковата молба трябва да бъде
оставен без уважение.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни
услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил
надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от
2
проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно
устройство; 2) ищецът да е предоставил на ответника мобилното устройство за ползване.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
По отношение претенцията за незаплатени застрахователни премии, същата е
обусловена от проявлението на следните материални предпоставки: 1) валидно сключен
застрахователен договор, който да е влязъл в сила – т.е. да е заплатена застрахователната
премия или поне първата вноски; 2) клауза от договора, че именно на ищецът следва да се
заплатят застрахователните премии; 3) ищецът да е заплатил дължимите от ответника
застрахователни премии.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
По отношение направеното възражение за давност, същото е обусловено от
обстоятелството, че е налице валидно изискуемо вземане, което следва да се установи от
ответника, за което е изтекъл предвидения в закона период на давността, което следва да се
установи от ищеца, а ответника следва да установи пълно и главно обстоятелства свързани с
това, че давността е била спирана или прекъсвана.
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като последните са процесуално допустими, относими и
необходими. В тази насока обаче на ищеца следва да се укаже, че следва да представи
договорите и допълнителните споразумения, чието приемане се иска по делото, като в
случай, че същите не бъдат предоставени, съдът не може да ги приеме по делото.
По отношение доказателственото искане по реда на чл. 190 ГПК, което е направено
от ответника за задължаване на ищеца да представи писмени доказателствени средства,
съдът намира, че следва да се произнесе в о. с. з., предвид указанията, които е предоставил
на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.09.2024 г., от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за нередовност на исковата молба, който е
направен от ответника в отговора на исковата молба, поради непосочване на ЕГН на
ответника.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 4 ГПК представените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в срок до о. с. з. да представи договорите и
допълнителните споразумения, чието приемане се иска по делото.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по
3
доказателственото искане в тази му част, съобразно наличните по делото данни.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4