Решение по дело №648/2009 на Административен съд - Враца

             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                      гр. Враца, 30. 04.  2010 г.

 

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Враца, ІІ- ри състав, в открито  заседание на 30. 03. 2010 г. /тридесети март две хиляди и десета година/ в състав:

 

                                                                                   Адм.  съдия:   Юлиян Киров

 

 

 

           при секретаря Даниела Монова и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия  Киров  адм.  дело № 648  по описа за 2009  г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

 

 

          Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.

    Образувано е по повод постъпила искова молба от С.Н.Н. с посочен адрес: О. З.- гр. В., 5- та група, подадена срещу Министерство на правосъдието на Р. България с искане за присъждане на обезщетение от 20 000 лева неимуществени вреди. Претенцията се основава на условията в затовора гр.Ловеч, където ищеца е бил настанен през  периода  29.06. 2005г. - 11.10. 2006 г. В съдържанието на молбата подробно е описано, че помещенията в затвора са били с размери, чиято квадратура не отговаря на изискванията за съвместимост на настанените лица, бил непрекъснато заключен в помещението освен сутрин, обед и вечер за по 10 мин.; в помещението липсвал санитарен възел, поради което бил принуден да използва пластмасова кофа в присъствието на другите настанени. Общият санитарен възел не отговарял на изискванията, нямало топла вода, лампата в килията светела денонощно и липсвала аспирационна система. Бил настанен в помещение заедно с пушачи, като го задължили да носи войнишки дрехи и да излиза на разходка заедно с осъдени  доживот.   Твърди, че в резултат на лошите хигиенни, санитарни и битови условия, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на държавен орган и длъжностни лица, изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, депресия, липса на здрав сън и апетит за храна, унижаване и малтретиране на човешкото достойнство. Като нарушени от страна на ответника е посочил разпоредбите на чл.1, чл.2, чл.3, чл.40, чл.41, чл.43, чл.150, чл. 151, чл.152, чл.156, чл.163 и др. от ЗИН, разпоредби от Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода и Наредба № 2 от 19.04.1999 г. на Министерство на правосъдието.

Ищецът в с.з. се явява лично, като счита, че от събраните писмени и гласни доказателства предявения иск е доказан по категоричен начин, поради което моли предявената претенция да бъде уважена в пълния размер, посочен в исковата молба.

Ответникът Министерство на правосъдието София, редовно призован не изпраща представител. От същият е постъпило писмено становище с което моли исковата молба да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

           Представителят на Окръжна прокуратура Враца излага становище, че исковата претенция е частично основателна по отношение на твърдения в молбата дискомфорт от липсата на тоалетна. В останалите случаи по отношение на другата част от молбата не намира, че са доказани по безспорен и категоричен начин връзката между отделните факти, свързани с условията на живот и причинените вреди.

         

         Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:

По делото е безспорно установено, че към настоящия момент ищеца изтърпява наказание “лишаване от свобода” в Затвора- Враца. За доказване на фактите свързани с пребиваването му в Затвора- Ловеч от съда е изискана на два пъти информация от администрацията на затвора.

В писмо изх. № 169 от 18.01. 2010 г. на Затвора гр. Ловеч се сочи, че от 05. 08. 2005 г. л. св. Н. е поставен на усилено строг режим, съгласно присъда,

с която на основание чл.25 и чл. 24 от НК му е определено общо наказание в размер 30 години лишаване от свобода.

По време на престоя си в затвора л. св. е настаняван в различни килии, които нямат самостоятелни санитарни възли и изградена аспирационна система. Килиите са оборудвани с легла на един и два етажа, шкафчета, маси и столове за сядане в зависимост от броя на лишените от свобода. Според горепосоченият документ най- продължително л. св. Н. *** килия с размери 4/ 3, 15 метра, а така също в Х група в килия 52 А с площ от 32 кв. м.

И в двете килии има отваряеми прозорци с размери 120/ 80 см., чрез които се осигурява достъп до свеж въздух и естествена светлина. Осветлението на всички помещения се изключва вечер в 22, 30 часа след вечерна проверка и сутрин, когато има достатъчно естествена светлина.   

Видно от изготвената по делото справка по въпроси поставени от ищеца, с изх. № 302 от 09.02. 2010 г. на Затвора на гр. Ловеч лишения от свобода С.Н.Н. *** в затвора гр. Ловеч на 29.06. 2005 г., като е изтърпявал наказание на осн. чл. 25, 24 от НК с общ размер 30 години. На 11. 10. 2006 г. е преведен в затвора в гр. Враца за доизтърпяване на наказанието. По време на престоя в затвора лицето е пребивавало в следните групи: І гр. за периода от 30.06.05 г. до 10. 08. 2005 г.; ХІ гр. за периода от 10. 08. 05г. до 06. 04. 06 г.; ІІ гр. за периода от 06.04. 06г. до 10. 07. 2006 г. и Х гр. от 10. 07. 06 г. до 11.10. 2006 г., посочва се, че полезната площ на помещенията в ХІ гр. са от 13, 12 кв. м до 13, 69  кв. м.

По време на престоя в затвора в Ловеч л. св. Н. е бил на Усилено строг режим.  За времето на престоя си в ХІ гр. е настанен със Заповед от Началника на затвора на осн. чл.85 а, ал. 1, чл.128, 130 г, ал.1, т.2, вр. с чл. 132е от ЗИН в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана, тъй като грубо и системно нарушавал установения ред и застрашавал сигурността в затвора в това число живота и здравето на други лица.  Съгласно графика на разпределение на времето същият е бил отключван за осъществяване на престоя на открито и за времето определено за лична хигиена.

            По делото по искане на ищеца бе допуснат до разпит свидетел - М.С. ***,  който описа своите наблюдения от съвместния им престой в затвора.  Същият твърди, че познава ищеца от 1999 г. и е пребивавал заедно с него в затвора от началото на 2005 г. до м. октомври 2006 г., когато последния е преведен в Затвора Враца. Двамата са контактували свободно при разходките на открито или през вратите, тъй като в определен период килиите им са били една срещу друга.  

     Същият описва, че килия 8 има размери дължина- 3, 25 м, а ширината е 1,90 м, като оборудването е - две вишки, на които лишените от свобода спят, 2 шкафа и 1 шкафче. На 1 м от вратата от основната врата на килията към вътрешността се издига решетка от пода до тавана и се заключва с желязна врата има пространство от два квадрата, които не могат да се използват от лишените от свобода. До 2008 г. не е имало санитарен възел, нито имало питейна вода. В килия 22, която се намира на 2 етаж в нея Н. пребивавал с още трима лишени от свобода, като размерите са – дълга 3, 25 м, но широка 3,90 м, височината и на двете килии е 2, 99 м.

           Според свидетелят осветлението в двете килии било денонощно, като не се гаси през нощта, за да е удобно за наблюдение. Не е имало заповед, която да регламентира това включване на светлините и в правилника за вътрешния ред го няма. Светилната била доста слаба за четене, но достатъчно дразнеща нощем, когато човек иска да си почива.

     В свидетелските показания се посочва, че както ищеца така и други били задължени да носят униформи.  Униформи не носели другите с довода, че са били на по- свободен режим.   Лишените от свобода от 11 група били задължени да носят униформи, които им осигурявала администрацията на затвора, за което също нямало заповед, която да бъде атакувана по административен ред.  Униформите представляват старо войнишко облекло през зимата- вълнени войнишки дрехи и летни, като не били нови, а били носени.

Свидетелят твърди, че знае, че ищеца не пушел. Имало оплаквания на лицето, че се пуши и всеки пуши, като администрацията не била обособила места за пушене.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

          За основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи в кумулативна даденост наличието на следните предпоставки:

а) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи или длъжностни лица, отменени по съответния ред или признати за незаконосъобразни;   в) нанесена неимуществена и/ или имуществена вреда на физически лица и  г) наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените вреди.  При липса на някой от елементите на посочения фактически състав на отговорността по ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на администрацията.

  Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, което следва от съдържанието на чл. 4 от ЗОДОВ. Искът правилно е насочен спрямо Министерство на правосъдието, които се явяват пасивно легитимирани по предявената претенция. Същото ведомство осъществява ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, съобразно чл.19 от ЗИН (отм.) Министерството на правосъдието, респективно затворите към Главна дирекция на наказанията изпълняват специфична административна дейност свързана със създаването, закриването и оборудването, както и материалното обезпечаване на местата за лишаване от свобода.

          Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани лишени от свобода и изтърпяващи наказание в затвор, при действията или бездействията на нейни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението за нанесените вреди (имуществени и неимуществени) трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо дали са причинени виновно или не от съответното длъжностно лице.

В чл. 9 от Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН) (отм.) е посочен общия принцип, че местата за лишаване от свобода следва да отговарят на охранителните и здравни изисквания с необходимите комунално - битови и други помещения без да се посочва конкретно допустима площ в кв. м., санитарен възел за всяка килия и др. Затова не може да се приеме, че към 29.06. 2005г. - 11.10. 2006 г. е било налице бездействие по смисъл на чл. 256 от АПК от страна на администрацията на затвора Ловеч във връзка с подобряване битовите условия в него. Това е така защото не е било налице задължение, което да произтича пряко от конкретна правна норма.

По делото не се спори, че лицето е било поставено в условията на усилено строг режим, като за времето на престоя си в ХІ гр. е настанен със Заповед от Началника на затвора на осн. чл.85 а, ал. 1, чл.128, 130 г, ал.1, т.2, вр. с чл. 132е от ЗИН в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана, тъй като грубо и системно нарушавал установения ред и застрашавал сигурността в затвора в това число живота и здравето на други лица (стр. 60 по делото).  Съгласно графика на разпределение на времето същият е бил отключван за осъществяване на престоя на открито и за времето определено за лична хигиена. В случая лицето е било поставено на режим със засилени ограничения в резултат на заповед по чл.85а от ЗИН, която е подлежала на обжалване по реда на чл. 78 б от ЗИН (отм.) и съответно това положение е било определено от своеобразен админ. акт, което изключва търсене на защита срещу фактическо действие по смисъла на чл.250, ал.1 и чл. 256 от АПК, именно защото е налице опосредяване от допълнителен, изричен админ. акт. 

Същото се отнася и за режима на разпределение на времето, движението в мястото за л.св., които се регламентират нормативно (чл.44, ал.1 от ЗИН (отм.)) и/ или с вътрешни правила, т. е. не е налице фактическо бездействие по см. на

чл. 256 от АПК. Същевременно наложеното наказание да бъде настанен в ХІ група (т.5 от писмо изх.№ 302 от 09. 02.2010 г. на Затвора Ловеч) е било предизвикано и е било последица от неговото поведение, което е било в разрез с общовалидното.

Ищецът е настаняван в килии според възможността на затвора, при условия идентични с останалите затворници. Той не е ангажирал доказателства, че е бил настанен в помещения, които не отговарят на определения му режим. Условията на престой са били идентични с другите лишени от свобода и няма данни за дискриминационни или други неравнопоставени действия, предприети само спрямо него, които да го принизят в състояние различно от условията за пребиваване на лицата, изтърпяващи същия режим (чл.42 от ЗИН  (отм.)). След като не е налице контрастно ситуиране и отграничаване от положението на съпътстващото обкръжение АС Враца счита, че няма накърняване на достойнството в степен, обуславящо обезщетение за неимуществени вреди.

           От друга страна наред с гореописаното в конкретния случай не са налице в кумулативна даденост всички изброени предпоставки за реализиране отговорността на държавата, чрез органа от чийто незаконосъобразни актове са причинени вредите. По отношение на претендираните неимуществени вреди, при определяне на размерът на обезщетението, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземат в предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните страдания и периода от време, през който са търпени. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с

чл. 144 от АПК е процесуално задължение на ищеца, претендиращ обезщетение. В тази насока са указанията, дадени изрично от АС Враца на ищеца от 18. 12. 2009 г. и  07. 01. 10 г..

 По настоящия процес на доказване подлежаха факта на настъпване на вредите, както и причинната връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и настъпилите вреди.   По делото няма данни да е засегната неимуществената сфера на ищеца, като не се явяват доказани факти лицето да е претърпял конкретни страдания от неимуществен характер, които да подлежат на оценка и възмездяване по реда на ЗОДОВ. В случая съдът приема, че не е доказано от страна на ищеца и наличието - претърпяна вреда и причинна връзка.

По делото не се събраха конкретни доказателства ищецът да е понесъл неимуществени вреди от причиняване на физическо или психическо страдание, уронване на човешкото му достойнство и то в резултат на бездействието на ответника. Не се установиха реално претърпени от него неимуществени вреди, тъй като липсват преки доказателства за това. Наличието на лоши битови условия автоматично не доказва претърпени болки и страдания от лицето, като не се доказаха и претърпени негативни последици за здравето му за претендирания исков период. Достоверността на свидетелските показания на разпитания по делото свидетел л. св. С. с оглед заинтересоваността им предвид съпричастност и евентуалната дългосрочна приятелска връзка от 1999 г. с ищеца е компрометирана до степен, че не може да послужи за единствена обосновка на твърдяните вреди. Гласните доказателства на разпитания по делото свидетел, относно неимуществените вреди, не се подкрепят от други доказателства по делото. С това е спорно, дали не са силно преувеличени или интерпретирани през призмата на субективизма по отношение на твърдяните психични преживявания на ищеца, още повече, че се сочат такива след изминал 5 г. период.  В случая няма доказателства за развитие на заболяване, което да е претърпяно от лицето в затвора в гр. Ловеч  в следствие лошите битови условия от 29. 06. 2005 г. до 11.10. 2006 г.

   Доколкото настоящото производство е исково в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска си. След като не е осъществил главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки, последица от това е отхвърляне на предявения от него иск.

   В настоящото производство от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от престоя в ОЗ Ловеч, при което предявеният иск по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

         С оглед гореизложеното иска за обезщетение се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

 

 По изложените горе съображения, Съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ иска на С.Н.Н. с посочен адрес: О. З.- гр. В., 5- та група подаден срещу Министерство на правосъдието на Р. България с искане за присъждане на обезщетение от 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди  в затвора гр.Ловеч.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на акта, чрез А С Враца, пред Върховен Административен съд.

 

 

                                                                                АДМ.  СЪДИЯ :