Р Е
Ш Е Н
И Е № 187
гр.П., 10.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 239 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на С.А.С. ***-0001225/08.09.2020 г. на
Директора на РД”АА” гр.Р., с което и на осн. чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му
е било наложено административно наказание в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/ за това, че „на
27.07.2020 г., около 12.00 ч., в гр.П., на спирката, намираща се на около 100 м
от входа на пункт за ГТП „Експрес кар“, като водач на
автобус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ **** РМ от категория М2, извършва обществен
превоз на пътници с пътен лист серия ВЕ, № 106163/27.07.2020 г. от гр.П. до
гр.Т. и обратно, с маршрутно разписание № 1.1.2/1.1.3. При проверка на документите за превоза се установи, че
представеното от водача С. маршрутно разписание № 1.1.2/1.1.3 не е по образец Приложение №1 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г., на което липсват следните реквизити: обща дължина, общо време на
пътуване, общо време на движение, средна техническа скорост, средна съобщителна
скорост, от коя община е възложено, на коя фирма, с договор №, срок на
действие“ – нарушение по
чл.40,ал.1,т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси (Издадена от МТС, Обн.,ДВ, бр.32/2002 г.).
В подробно мотивираната жалба се оспорва
извършеното нарушение, като се навеждат
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
водещи до опорочаване на цялото производство по реализиране на административно
наказателната отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., в
придружителното писмо посочва, че издаденото НП е законосъобразно. На
осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на претендирания по
делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
27.07.2020 г., около 12.00 ч., в гр.П., на спирката, намираща се на около 100 м
от входа на пункт за ГТП „Експрес кар“, служители от
РД“АА“ Р. – И.И. и М.Х. спрели за проверка автобус
„Форд Транзит“ с рег.№ СВ **** РМ от категория М2, управляван от жалбоподателя С.А.С..
При извършената проверка на документите за превоза, длъжностните лица
установили, че общественият превоз на пътници се извършва с пътен лист серия
ВЕ, № 106163/27.07.2020 г. /приложен/ от гр.П. до гр. Т. и обратно и с
маршрутно разписание № 1.1.2/1.1.3.
Било установено също, че представеното /и приложено по делото/ от водача С.С. маршрутно разписание № 1.1.2/1.1.3 не е по образец Приложение №1 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г., тъй като в него липсвали задължителни реквизити: обща дължина,
общо време на пътуване, общо време на движение, средна техническа скорост,
средна съобщителна скорост, от коя община е възложено, на коя фирма, с договор
№ и срок на действие. За констатираното нарушение по чл.40,ал.1,т.5 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002 г. на МТС, на водача бил съставен АУАН серия А- 2019, №
275998 /приложен/, с което и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено
началото на АНП. Водачът се запознал с констатациите по акта и го подписал без
възражения. След като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал
допълнителни писмени възражения по акта, било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № 38-0001225/08.09.2020 г. издадено от Директора на РД“АА“
Р., връчено лично на 29.09.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И., св.Х. /присъствал както при установяване
на нарушението, така и при съставяне и връчване на акта/, както и от
приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените
в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е
ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Посочената в АУАН като нарушена разпоредба на чл.40,ал.1,т.5 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС несъмнено вменява задължение на водача по
време на работа да може представи при поискване на контролните органи - копие
на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината
възложител по образец (приложение № 1) от Наредбата. Видно е, че
представеното при проверката маршрутно разписание не отговаря на образеца по
Приложение №1 тъй като в него липсват редица задължителни реквизити, а именно: обща дължина, общо
време на пътуване, общо време на движение, средна техническа скорост, средна
съобщителна скорост, от коя община е възложено, на коя фирма, с договор № и
срок на действие. Като не е представил маршрутно разписание по образец, водачът
С. не е изпълнил вмененото му по силата цитираната разпоредба административното задължение и по този начин чрез бездействие е
осъществил състава на вмененето му във вина
административно нарушение. От друга страна обаче, АНО е санкционирал описаното
в обстоятелствената част на АУАН и НП административно нарушение със санкция
определена по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, според който се наказва с глоба в размер
на 2 000 лв. при първо нарушение водач на МПС, който „извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. Визираната санкционна разпоредба
разкрива вътрешно противоречие в обжалваното НП, тъй като
от една страна АНО е констатирал състав на административно нарушение,
изразяващо се в непредставяне на контролни органи по време на проверка на копие
от маршрутно разписание за изпълняваната линия, заверено със свеж печат и
подпис на Общината възложител, а от друга страна е санкционирал нарушителя, за
това, че извършва обществен превоз на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Според този съдебен състав, след като в АУАН и НП изпълнителното
деяние на нарушението е описано като не носене на документ /маршрутно разписание по образец/ и е посочена правна квалификация
именно за такова нарушение по
чл.40,ал.1,т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., то действително, а както сочи в жалбата си самия нарушител, неправилно му е наложена
глоба по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, вместо по чл.93,ал.2 от същия закон, според която /в актуалната последна редакция към 07.07.2020 г., действаща към инкриминираната дата/ - „Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 100 лв.“. При това положение атакуваното НП следва да бъде
изменено и бъде приложен закон за по-леко наказуемото нарушение, каквото се
явява това по чл.93,ал.2 от ЗАвПр. Подобно правомощие на съда пряко следва от
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.337,ал.1,т.2 от НПК, според която съдът може освен да намали наказанието, но и да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание (без изменение на обвинението).
Както вече се посочи по-горе, санкцията по чл.93,ал.2 от ЗАвПр е значително
по-ниска като размер от тази по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, като същевременно спор
по делото по отношение на фактите няма – от една страна, а от друга – всички съставомерни факти относно установеното от съда по-леко
наказуемо нарушение са били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и
НП. Правото на защита на наказаното лице не е било нарушено, тъй като всички
релевантни факти са му били предявени и то е могло да организира защита си
спрямо тях. /в т.см. виж и р.№ 164/ 30.12.2019 г. по кнахд № 151/2019 г. на
ТАС/. Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено като наложената санкция
глоба се определи в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл.93, ал.2 от
ЗАвПр.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА НП № 38-0001225/08.09.2020 г. издадено от Директора на РД“АА“ Р., с което и на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр,на С.А.С. ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес ***, за нарушение по нарушение по
чл.40,ал.1,т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ е наложена глоба в размер
на 2 000 лв., като прилага закон за по-леко наказуемо нарушение и на осн.чл.93,ал.2 от ЗАвПр определя
наказание глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: