Решение по дело №996/2024 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалбата на Г. Я. Ж., с [ЕГН], от [населено място], чрез адв. Ж. Г. – ***, против Решение № 424/28.03.2024 г., постановено по АНД № 5220/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0442-001309/22.11.2023 г. на Началник сектор в Четвърто Районно управление /ІV РУ/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/, с което за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени на Г. Я. Ж., с [ЕГН] административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

С касационната жалба е отправено до съда искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че съставът при РС – Варна по категоричен начин установява липсата на час и мястото за даване на кръвна проба от санкционираното лице, с което е опорочена формата на талона за медицинско изследване. Счита се, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като концентрацията на алкохол не е констатирана по надлежния ред, регламентиран с Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Навежда доводи, че нарушавайки изискванията на чл. 6 ал. 6 т. 2 от Наредбата, административнонаказващият орган съществено е засегнал правото на защита на наказаното лице, което ограничава възможността му да докаже, че не е употребил алкохол. Сочи се, че санкционираното лице е дало кръвна проба за изследване, но между издаването на талона за медицинско изследване на кръвта и вземането  изтича много време, като полицейските органи убедили лицето да напише, че отказва да даде кръвна проба. Искането, отправено до съда, е за отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се отмени НП. В съдебно заседание, чрез адв. П. М. ***, преупълномощен от адв. Ж. Г., касационната жалба се поддържа.

Ответникът по жалбата – Началник сектор при ОДМВР – Варна, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Л.-А., с писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на РС – Варна, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира оставянето в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

 

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред РС – Варна e НП № 23-0442-001309/22.11.2023 г. на Началник сектор в ІV РУ при ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от същия закон на Г. Я. Ж. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за това, че на 25.10.2023 г., в 12:30 часа, в [населено място], по път Първи клас № 9 посока [населено място] управлява собствения си автомобил ***, с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фаб. № ARNJ 0045, с резултат 0,95‰ в кръвта от проба № 07622 в 12:31ч. На водача бил издаден Талон за медицинско изследване № 114740//25.10.2023 г., за да му бъде взета кръвна проба. Видно от съдържанието на Протокол от медицинско изследване от 25.10.2023 г. в 14:15 ч., издаден от д-р Е. Л. при МБАЛ „С.А.“ – ***, Ж. саморъчно е изписал, че отказва да даде кръвна проба. За констатираното нарушение бил издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 986170/25.10.2023 г. Приемайки изцяло изложената фактическа обстановка, административнонаказващият орган издава обжалваното пред РС – Варна НП, с което е наложил предвидените в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказания – лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева.

За да потвърди НП, въззивният съд приема, че липсата на реквизити в талона за медицинско изследване – час за явяване в медицинското заведение и самото лечебно заведение, не представлява съществено нарушение, тъй като не засяга правото на защита на санкционираното лице. Районният съд посочва, че Г. е придружен лично от проверяващи до лечебното заведение, с оглед събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания и писмени доказателства. Достигнат е изводът, че допуснатото нарушение по отношение съдържанието на талона за медицинско изследване, издаден на Г., не е от категорията на съществените, с които санкционираното лице да е лишено от възможността да разбере в какво е обвинено и да организира адекватно защитата си. В мотивите си въззивният съд приема, че предвид наличието на обективирания в журнала на спешното отделение, както и върху протокола от медицинско изследване, отказ за даване на кръвна проба, правилно административнонаказващият орган е възприел резултатът от извършения полеви тест за алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб. № ARNJ 0045. Заключено е, че санкционираното лице е осъществило съставът на посочената в НП правна норма.

Решението е правилно. Настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна намира, че въззивният съд правилно е приел за осъществен състава на регламентираното в чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП нарушение. Посочената правна норма предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Тоест за да бъдат наложени предвидените административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева, е необходимо да бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 ‰ до 1,2 ‰ в издишания от проверяваното лице въздух. В настоящия случай по категоричен начин е установена концентрацията на алкохол в кръвта над 0,8 ‰ с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб. № ARNJ 0045 чрез измерването му в издишания въздух. Техническото средство, с което е извършена проверката, е преминало последваща проверка, видно от приложения към административнонаказателната преписка Протокол с рег. № 3886р-47677/25.09.2023 г., годно да се установява концентрацията на алкохол в кръвта чрез издишания от проверяваното лице въздух. Както правилно е установил районният съд, на санкционираното лице е издаден Талон за изследване № 114740/25.10.2023 г., предвид на установеното количество алкохол в кръвта. При извършване на медицинското изследване обаче, наказаното лице е отказало да даде кръвна проба за изследване, което саморъчно е отбелязано на гърба върху Протокол от медицинско изследване от 25.10.2023 г., издаден от д-р Е. Л. при МБАЛ „С.А.“ – ***, както и в медицинския журнал на спешния кабинет, приобщен по делото в хода на развилото пред районния съд производство. Това обстоятелството се установява и от свидетелски показания на д-р Е. Л., която в открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2024 г., категорично заявява, че е налице отказ от даване на кръв за изследване.

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение с касационната жалбата относно липсата на реквизити в издадения медицински талон за изследване на кръвната проба, дадена от санкционираното лице.

Съгласно чл. 3 ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ предвижда, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи, по арг. от чл. 6, ал. 6 от Наредбата. В случая по категоричен начин е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на санкционираното лице е 0,95 ‰, с техническо средство от одобрен вид, преминало последваща проверка. В тази връзка, настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви, че допуснатият пропуск относно мястото и периодът, където и в който лицето следва да се яви, в издадения талон за медицинско изследване, не ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221 ал. 2 изречение второ от АПК директно препраща към тях. Още повече, че санкционираното лице е било придружено от органите на реда до болничното заведение. Това обстоятелството се установява от свидетелските показания на свидетеля по съставяне на АУАН Ж. Д. Х., събрани в хода на открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2024 г., от въззивния съд. Свидетелят недвусмислено заявява, че проверяваното лице е тествано за алкохол и за наркотични вещества, като е констатирана, освен употребата на алкохол, употребата на наркотични вещества – бензодиазепини, затова са го завели в Окръжна болница и във Военна болница.

Гореизложеното налага извод за липсата на сочените от касатора възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което решението на РС – Варна следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. На основание чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, в тежест на касатора следва да се възложат разноски в размер на 80лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27а от Наредбата за заплащането на правна помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 424/28.03.2024г., постановено по АНД № 5220/2023 година на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Г. Я. Ж., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.