№ 538
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Велина Пейчинова
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100507472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 07101 от 15.02.2021г. на жалбоподателя Р. П. ВЛ., чрез
адв. Д.К. – САК, против постановление за разноски на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС,
рег. № 858, съгласно получено съобщение с изх. № 2659/26.01.2021г., с което съдебният
изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски и такси по
изп. дело № 20198580400458.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно са изчислени таксите по Тарифата към
ЗЧСИ, което е довело до неоснователно увеличаване размера на дълга и счита, че същите
следва да бъдат редуцирани. Излага доводи, че на основание чл. 78, ал. 5, вр. чл. 27 НЗПП
юрисконсултското възнаграждение по делото следва да бъде намалено до 50 лв., предвид, че
не е обоснован определения максимален размер, както спрямо материалния интерес, така и
предвид обстоятелството, че взискателят е възложил всички действия по събиране на
дължимите суми на ЧСИ и неговият принос е минимален. Моли се държавната такса за
образуване на настоящото производство, както и таксите на ЧСИ за изпращане на препис от
молбата да бъдат възложени в тежест на взискателя. Прави се искане да се определи и
възнаграждение за особен представител за осъществено процесуално представителство в
настоящото производство.
По делото е била подадена и втора жалба с вх. № 10919 от 16.03.2021г. на
жалбоподателя Р. П. ВЛ., чрез адв. Д.К. – САК, против постановление за разноски на ЧСИ
У.Д., с район на действие СГС, рег. № 858, съгласно получено съобщение с изх. №
5883/02.03.2021г., с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да
намали приетите разноски и такси по изп. дело № 20198580400458, както и е отказал
намаляване на юрисконсултското възнаграждение за взискателя по същото изп. дело.
В жалбата си Р.В. излага съображения, че неправилно са изчислени таксите по
Тарифата към ЗЧСИ, което е довело до неоснователно увеличаване размера на дълга и
счита, че същите следва да бъдат редуцирани. Излага доводи, че на основание чл. 78, ал. 5,
вр. чл. 27 НЗПП юрисконсултското възнаграждение по делото следва да бъде намалено до
50 лв., предвид, че не е обоснован определения максимален размер, както спрямо
1
материалния интерес, така и предвид обстоятелството, че взискателят е възложил всички
действия по събиране на дължимите суми на ЧСИ и неговият принос е минимален. Моли се
държавната такса за образуване на настоящото производство, както и таксите на ЧСИ за
изпращане на препис от молбата да бъдат възложени в тежест на взискателя. Прави се
искане да се определи и възнаграждение за особен представител за осъществено
процесуално представителство в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения от насрещната страна по
жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата, като излага твърдения, за липса на прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, както и по отношение размера на таксите по ТТР към
ЗЧСИ, включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в
жалбата пороци на обжалваното действие, възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба № 11836 от 23.04.2019г. на
„Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт Л.Г. на основание изпълнителен лист от 02.04.2019 г.,
издаден от СРС по гр. д. № 17286/2018г. по описа на СРС, 49 състав, съгласно който
длъжникът Р. П. ВЛ. е осъдена да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 4391,55 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 15.03.2018г до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 727,21 лв. за периода от 16.09.2015г. до
26.02.2018г., сумата от 62,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. , ведно със законна лихва от
15.03.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,69 лв. за периода
от 16.09.2015г. до 26.02.2018г. и 153,88 лв. разноски по делото, а именно; 103,88 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Към молбата е приложено и
пълномощно за юрисконсулт Л.Г. за осъществяване на процесуално представителство. В
молбата за образуване на изпълнителното дело е изцяло възложено на съдебния изпълнител
на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.
До длъжницата Р. П. ВЛ., е изпратено Съобщение за образуване на изпълнителното
дело с изх. № 11516/18.05.2019г., с което на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, същата е поканена
доброволно да заплати задължението си по изпълнителното дело в общ размер на 6781,23
лв., включващо дължимите суми по изпълнителния лист, както и разноски по изпълнението
в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 785,22 лв., такси от Тарифата към
ЗЧСИ. Видно от приложените разписки, адресът е бил посетен на 01.06.2019г., 13.06.2019г.
и 09.07.2019г., като длъжникът не е бил открит, за което на 09.07.2019г. е залепено
уведомление. Поради неявяването на длъжника в законовоопределения срок за получаване
на книжата, съдебният изпълнител е счел, че на 23.07.2019г. същите са й редовно връчени на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. След това с постановление от 21.05.2020г. съдебният
изпълнител е постановил на основание чл. 430 ГПК, взискателят да внесе по сметка на ЧСИ
Димоларова авансово дължимото се по делото възнаграждение за особен представител в
размер на 251,70 лв., определено по реда на чл. 10,т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На длъжницата Р. П. ВЛ., чрез нейния особен представител адв. Д.К., е връчено
съобщение с изх. № 17179/06.07.2020г., в което съдебният изпълнител уведомява, че
задължението по изпълнителното дело възлиза на 7662,88 лв., от които: 4391,55 лв. –
главница, ведно със законна лихва в размер на 1029,57 лв. за периода от 15.03.2018г. до
06.07.2020г., главница в размер на 62,58 лв. със законна лихва в размер на 14,67 лв. за
периода от 15.03.2018г. до 06.07.2020г., 739,90 лв. неолихвяеми вземания, 155,88 лв.
присъдени разноски, както и 100 лв. разноски по изпълнителното дело, 1170,73 лв. – такси
по Тарифата към ЗЧСИ.
2
С молба от 26.01.2021г. взискателят „Т.С.” ЕАД е направил искане да се извършат
следните изпълнителни действия по делото: да се наложи запор на банковите сметки на
длъжника, да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника, да се насрочи
опис на движими вещи, собственост на длъжника и да се наложат възбрани на
притежаваните от длъжника недвижими имоти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбите са депозирани от легитимираната страна - длъжник в изпълнителния процес
и срещу акт който подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 435, ал. 2, предл.
последно ГПК. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител
се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
В конкретния случай предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбите е спазен.
Разгледани по същество настоящият въззивен състав намира, че частните жалби са
неоснователни.
На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В
тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които
не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
Доколкото двете жалби имат идентичен характер, както и предвид обстоятелството, че
същите са насочени срещу актове на съдебния изпълнител отново с идентично съдържание,
то доводите по отношение на тяхната основателност се препокриват.
В случая извършените от взискателя действия се свеждат до образуване на
изпълнително дело № 20198580400458 по описа на ЧСИ У.Д. посредством депозиране на
молба от 23.04.2019г., в която не са посочени конкретни изпълнителните способи и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, за които е издаден
изпълнителния лист, а е посочено, че на основание чл. 18 от ЗЧСИ се възлага на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълненеието. Също така в срока за
доброволно изпълнение длъжникът не е погасил задължението си към взискателя.
Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя действия,
минималният размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи въз основа
на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Предвид обстоятелството, че юрисконсулта по делото, представляващ взискателя в
изпълнителното производство, е депозирал единствено молба за образуване по
изпълнителното дело и не е направил искане за извършване на други изпълнителни действия
3
/преди изготвянето на постановлението за разноски от съдебния изпълнител/, то за същия
следва да бъде определен минималния предвиден размер в Наредбата, а именно 100 лв.,
каквото е сторил съответно и съдебния изпълнител.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на дължимото юрисконсултско
възнаграждение от длъжника е правилно и законосъобразно определен от ЧСИ У.Д., поради
което не са налице основания за намаляване на юрисконсултското възнаграждение. Това
обуславя неоснователност на жалбата, поради което същата следва да се остави без
уважение в тази й част.
По отношение на останалите разноски по делото бе установено съответно, че сумата от
1170,73 лв. с ДДС за такси по ТТР към ЗЧСИ е формирана както следва: такса по т.1 от
Тарифата в размер на 24 лв., четири такси по т. 3 в размер на 24 лв., пет такси по т. 5 – 120
лв. с ДДС, пет такси по т. 9 – 90 лв. с ДДС и допълнителни разноски по т. 31 – сума в размер
на 275,10 лв. за особен представител, както и по т. 26 ТТРЗЧСИ - 637,63 лв. с ДДС. По
делото се установява, че съдебният изпълнител е предприел редица изпълнителни способи
за събирана на вземането, както и че по делото е имало назначен особен представител,
поради което и всички горепосочени такси за извършване на справки, налагане на запори,
възбрани и др. са дължими и не следва да бъдат ревизирани.
По отношение на изчислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
531,36 лв. без ДДС / 637,63 лв. с ДДС/ жалбата е неоснователна. Тази такса следва да се
изчисли на база вземането по изпълнителния лист и стойността на приетото за събиране
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство. Същата следва да се
определи върху сумата от 6592,15 лв., която съставлява сбор между сумите по издадения
изпълнителен лист – 6492,15 лв., както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното производство. Таксата по т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ, с
начислен ДДС, възлиза на 637,63 лв. С обжалваното постановление за разноските в тежест
на длъжника е възложена такса по т. 26 в размер на 637,63 лв. Ето защо обжалваното
постановление за разноските не следва да се отменя и за тази сума.
Направеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен
състав, в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е постановен в
хода на проведена между страните по делото състезателна процедура. От друга страна,
насрещната страна по подадената жалба не следва да носи тежестта за сторените от
жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени по повод обжалваните действия
на ЧСИ.
Предвид изложеното направените с жалбите искания се явяват неоснователни, поради
което жалба с вх. № 07101 от 15.02.2021г. от жалбоподателя Р. П. ВЛ., чрез адв. Д.К. –
САК, против постановление за разноски на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, рег. № 858,
съгласно получено съобщение с изх. № 2659/26.01.2021г., както и жалба с вх. № 10919 от
16.03.2021г. на жалбоподателя Р. П. ВЛ., чрез адв. Д.К. – САК, против постановление за
разноски на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, рег. № 858, съгласно получено съобщение
с изх. № 5883/02.03.2021г., следва да бъат оставени без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 07101 от 15.02.2021г. на жалбоподателя
Р. П. ВЛ., чрез адв. Д.К. – САК, против постановление за разноски на ЧСИ У.Д., с район на
действие СГС, рег. № 858, съгласно получено съобщение с изх. № 2659/26.01.2021г., с което
съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски и
такси по изп. дело № 20198580400458 и жалба с вх. № 10919 от 16.03.2021г. на
жалбоподателя Р. П. ВЛ., чрез адв. Д.К. – САК, против постановление за разноски на ЧСИ
4
У.Д., с район на действие СГС, рег. № 858, съгласно получено съобщение с изх. №
5883/02.03.2021г., с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да
намали приетите разноски и такси по изп. дело № 20198580400458, както и е отказал
намаляване на юрисконсултското възнаграждение за взискателя по същото изп. дело, като
неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5