Р E Ш Е Н И Е
№ 23.06.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 6883 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.439 ГПК.
Ищецът П.С.П. твърди, че на 09.09.2019 г. получил съобщение
за доброволно изпълнение изх.№ 42181/07.09.2019 г. на ЧСИ Гергана Илчева с рег.
№ 765 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора, с което бил наложен
запор върху трудовото му възнаграждение и банковите му сметки до размера на
дълга му по изпълнително дело № 20197650402864, образувано по изпълнителен лист,
издаден на 15.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1136/2012 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Изпълнителният лист, по
който било образувано изпълнителното дело, бил издаден на „Мобилтел” ЕАД, с
ЕИК: ********* за задължения, представляващи: „Неизпълнение на договорно
задължение за заплащане в 15-дневен срок от издаването на съответната данъчна
фактура на ползвани далекосъобщителни услуги за периода 07.06.2009 г. до
07.07.2009 г. въз основа на договор № П 1285404 от 11.11.2008 г.“.
Взискател по посоченото изпълнително
дело бил „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК: *********, на което дружество „Мобилтел” ЕАД
прехвърлило вземането си.
През всички тези години
(повече от 7 год.) ищецът не бил получавал покана за доброволно изпълнение по
посочения изпълнителен лист, нито бил уведомяван, че вземането по изпълнителния
лист било прехвърлено от кредитора на трето лице.
Ищецът твърди, че не дължал
посочените суми в изпълнителен лист от 15.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
1136/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора, а имено:
- сумата в размер на 138,11
лв. - главница, ведно със законната лихва от 10.02.2012 г. до изплащане на
вземането;
- сумата в размер на 65,00
лв. - разноски по делото.
Ищецът твърди, че нямал
задължения нито към кредитора, посочен в него процесния изпълнителен лист, нито
към взискателя по изпълнително дело № 20197650402964 по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, с рег.№ 765 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Стара Загора.
От друга страна, от датата
на издаване на изпълнителния лист до настоящия момент били минали повече от
повече от 7 години, през които не били предприемани никакви действия спрямо
ищеца, целящи събиране на описаните в изпълнителния лист суми. Към датата на
подаване на настоящата искова молба била изтекла петгодишната обща погасителна
давност за посоченото вземане в изпълнителния лист, на която давност се
позовава.
Предвид посоченото по-горе
за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЮБЦ”
ЕООД, с ЕИК:*********, със седяалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, бул. „България” № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, че ищецът П.С.П., с ЕГН:**********,***, не му дължи сумите по
изпълнителен лист, издаден на 15.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1136/2012 г. по описа
на Районен съд Стара Загора, а имено:сумата в размер на 138,11 лв. - главница,
ведно със законната лихва от 10.02.2012 г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на 65,00 лв. - разноски по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20197650402864 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с
рег.№ 765 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Стара Загора. Претендира
направени разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответното дружество „ЮБЦ“ ЕООД е подало отговор, с който оспорва
иска.
Признава твърденията в
исковата молба, че ищецът бил осъден по ч.гр.д. № 1136/2012 г. на Районен съд
Стара Загора да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 138,11 лева - главница; 65
лева - разноски по заповедното производство и че за събиране на тези вземания
било образувано изпълнително дело № 20197650402864 по описа на кантората на ЧСИ
Гергана Илчева, рег. № 765.
Твърди обаче, че вземанията
не били погасени по давност, като излага следните съображения в тази насока:
До постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не
течала.Това било така, доколкото съгласно дадените задължителни разяснения с
ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не течала докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В
действителност, с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС било прието, че
дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да се считат
за загубили сила, но съгласно постановеното Решение № 170 от 17.09.2018 г. по
гр.д. № 2382/2017 г., „….извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г.
пораждал действие от датата на обявяването на ТР, като даденото т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение
се прилагало от тази дата“. Съгласно цитираната практика на Върховния
касационен съд по процесното изпълнително дело № 2864/2019 г. на ЧСИ Гергана
Илчева, до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК давност
докато траел изпълнителният процес не била текла, защото до този момент било
приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно цитираното решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., IV ГО погасителна давност за вземането в
хода на образуваното изпълнително производство не била текла за периода до
26.06.2015 г. и такава би могла да започне да тече едва от момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК - 26.06.2015 г. Това било така,
доколкото тълкувателно решение отменящо дадени предходни задължителни
разяснения по прилагането на закона имало действие занапред, а не обратно
такова. Затова за едно парично вземане, докато за събирането му имало висящо
изпълнително дело погасителна давност не би могла да тече до момента от на ППВС
№ 3/1980 г. за загубило сила. За периода от постановяване на ТР № № 2/26.06.2015
г. до подаване на исковата молба, а и към настоящия момент, в полза на ищеца не
била изтекла погасителна давност от пет години, а доколкото вземането спрямо
него била такова, произтичащо от договор за кредит, то спрямо него била
приложима именно общата петгодишна давност.
Поради изложените по-горе
правни съображения, искът по чл.439 ГПК на длъжника се явявал неоснователен и
недоказан.
Въз основа на
гореизложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
С доклада по делото, на основание чл.146,
ал. 1, т.3 и т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти: а именно: че ищецът е бил осъден по ч.гр.д. 1136/2012 г. по
описа на РС – Стара Загора да заплати на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 138,11 лв. за
главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2012г. и 65 лв. - разноски по заповедното производство
и че за събиране на тези вземания е било образувано изпълнително дело №
20197650402864/2019г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765.
Освен че не са спорни горепосочените
факти, същите се установяват в пълнота и в конкретност и от приложените по
настоящото дело заверено копие на изпълнително дело № 20197650402864 по описа
на ЧСИ Гергана Илчева, както и от ч.гр.д. № 1578/2019 г., ч.гр.д. № 1542/2019
г. и ч.гр.д. № 1454/2019 г. всички по описа на ОС – Стара Загора, в които е
налично копие от електронното досие на ч.гр.д. № 1136/2012 г. по описа на РС –
Стара Загора от САС“Съдебно деловодство“, по причина че самото ч.гр.д. №
1136/2012 г. по описа на РС – Стара Загора (на хартиен носител) е било
унищожено през 2018.
Видно от горепосочените приложени дела, на
13.02.2012г. по ч.гр.д. ч.гр.д. № 1136/2012 г. по описа на РС – Стара Загора е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на „Мобилтел” ЕАД срещу П.С.П. за сумата от 138,11 лева – главница за
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 07.06.2009г. до
07.07.2009г., ведно със законната лихва от 10.02.2012г. и за сумата от 65 лева
- разноски по заповедното производство. Въз основа на влязлата в сила заповед
по чл. 410 ГПК, на 15.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист за тези суми.
Именно въз основа на този изпълнителен лист от 15.03.2012 г. и по молба на
„ЮБЦ“ ЕООД (като цесионер на вземанията) от 29.08.2019г. е било образувано изпълнително
дело № 20197650402864 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, за събиране на тези
вземания.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
В случая не е спорно, че изпълнителният
лист е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 41 ГПК на 15.03.2012 г., а молбата на ответника за образуване
на изпълнителното дело с посочване на
конкретен изпълнителен способ е била подадена на 29.08.2019г., когато е било
образувано и изпълнителното дело.
Съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като в ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК подробно са разяснени тези действия.
Няма твърдения, нито представени
доказателства, от която и да е от двете страни по делото, преди дата - 29.08.2019г.
да са били осъществени действия по принудително изпълнение, прекъсващи
давността или други такива по смисъла на чл. 116, б.“а“ и б.“б“ ЗЗД.
Следователно от датата на влизане в сила
на заповедта по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист до
подаването на молбата на ответника за образуване на изпълнителното дело с посочване на конкретен
изпълнителен способ са изтекли 7 години, което означава че към тази дата - 29.08.2019г.
вземанията са били погасени по давност.
Следователно изцяло неотносими са
възраженията на ответника, позовавайки се на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК относно прекъсването и
спирането на погасителната давност в хода на изпълнителния процес, защото в
случая вземанията са били погасени по давност преди това, т.е. преди
предприемане на действие по принудително изпълнение – подаване на молба за
образуване на изпълнително дело с посочване на конкретен изпълнителен способ на
29.08.2019г., в каквато насока са и разрешенията, дадени в тълкувателното
решение, на което се позова ответникът. Няма твърдения, нито доказателства, за
наличен друг изпълнителен процес между страните преди изпълнително дело №
20197650402864 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, че да се обсъжда спорният въпрос
- дали в хода на изпълнителното дело тече или не давностен срок до датата на
приемане на тълкувателното решение през 2015г. В случая този въпрос не се
отразява на изхода на делото по гореизложените съображения. Същото важи и за
другия спорен въпрос в съдебната практика – дали давността е тригодишна или
петгодишна, предвид това че се касае за вземане за периодично плащане, за което
е издадена заповед по чл. 410 ГПК, а не е проведено същинско съдебно
производство, защото в случая са изтекли седем години и независимо кое
становище ще бъде застъпено и в двата случая вземането е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат (300 лева) и за дължимата
държавна такса (50 лева – ДТ ) или общо сумата в размер на 350 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица,
бул. България № 81, вх.В, ет.8, че П.С.П., ЕГН: **********,***, не дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от
138,11 лева- главница, ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2012г. до изплащане на вземането и сумата от
65 лева – разноски по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 1136/2012 г. по
описа на РС – Стара Загора, въз основа на който е образувано изпълнително дело
20197650402864/2019г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег. номер 765 и район
на действие – Окръжен съд – Стара Загора, поради
това че вземанията за тези суми са погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. България № 81, вх.В,
ет.8, да заплати на П.С.П., ЕГН: **********,***, сумата
в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: