О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

^{Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е}

 

^{№  260079/02.III.2021 г.  гр.Хасково}

 

^{В  ИМЕТО  НА  НАРОДА}

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

               С решение №260065/24.ХI.2020 г. постановено по гражданско дело №567/2020 г. Районен съд-Харманли отхвърля предявения    от    Д.    Г.    Т.,   ЕГН ********** *** против Областна дирекция по безопасност на храните *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че Д.Г.   Т.   е   собственик  на основание покупко-продажба на движими вещи-DIVAX 300 EC-25 броях1 литър;THETIC-30 броя по 60 грама;SONROUND 48 SL-1 бр.туба  от 20 л.;ROUNDUP STAR-5 броя по 1 л.;ENVOKE 75 WG- 1бр. по 100 гр.;DALTON 5 SG -78 бр.по 1 кг.;EFFORE 20 SP -99 бр.по 1 кг.;CANMEC-190 бр. по 1 л.; PLAMEC-10 бр. по 1 л.;KORZAMOX ULTRA-30 бр. по 1 л.;VHASHI-30 бр. по 50 гр.;KORTOMIL  90 SP – 3 бр.по 100 гр.;GORTCA-1 бр. по 5 л.; EKOPRID-1 бр. по 5 л.;FORMULA SUPER 5EK-3 бр. по 5 л.; PILNISH50CR-2 бр. по 60 гр.  и иска за осъждане на Областната дирекция по безопасност на храните-Хасково да му предаде владението върху тези вещи.

               С решението си Районен съд-Харманли осъжда Д.Г.Т.,ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните  ***, направените по делото разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Обстоятелства по въззива

 

Д.    Г.    Т. е останал недоволен от постановения съдебен акт,поради което го атакува като неправилен, незаконосъобразен с искане за отмяната му и уважаване на предявените претенции.

               Неправилно първата инстанция приложила чл.44 ал.I  от ЗЗР, като приела,че препаратите за растителна защита се пускали на пазара и се употребявали след издаване на съответното разрешение,чл.52 от ЗЗР относно забраната за внос и пускане на пазара на неразрешени препарати за растителна защита и за липсата на разрешение за това.В тази насока нямало събрани доказателства по делото,поради което и извода на съда бил необоснован.

               Неправилен бил и извода на съда относно извода,че въззивникът не придобил въпросните препарати,поради покупката им от неоторизирано по закон лице.Въззивникът твърди,че по тези въпроси РС-Харманли се позовал на влезли в сила актове-постановление за прокуратурата за прекратяване на наказателното производство и съдебно решение за отмяна на наказателно постановление.Приетите за установени обстоятелства обаче не били доказани в тези процеси,поради което и наказателното общ характер производство по чл.354 ал.I от НК е прекратено,а наказателното постановление за нарушение на чл.101 и чл.107 от ЗЗР е отменено.

Поради това според въззивникът не можело да се приеме,че въпросните препарати за растителна защита били  забранени и обект на рестрикции.Отмяната на наказателното постановление,макар и на процесуарно основание, с надлежно съдебно решение означавало,че не било установено въпросните препарати да са забранени за притежаване и съхранение,или че въззивникът не може да ги държи.Това съдебно решение било задължително за всички органи и лица.

Като е пререшил посочените въпроси,решени с влезли в сила актове,първата инстанция нарушила императива за окончателност и непререшаемост на съдебните решения.

Отделно от изложеното Д.Т. твърди,че РС-Харманли при постановяване на атакуваното решение се позовал общо на даннните,без да посочи въз основа на кои точно доказателства е градил изводите си,като не определил,че следва да се доказва и статута на въпросните вещества като забранени за притежание,търговия и съхранение. Първата инстанция не взела отношение и по многобройните доводи в исковата молба.

Ето защо се следвала отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

 

Областна дирекция по безопасност на храните *** представя отговор на въззивната жалба,която намира неоснователна,а решението правилно с искане да се потвърди.

От събраните по делото доказателства се извеждало,че препаратите за растителна защита били неразрешени за употреба,вкл. и от приетата по делото експертиза,така и от определение №106/11.IV.2019 г. постановено по АНД №14882019 г. на РС-Харманли.Последния съдебен акт окончателно решил въпроса относно  иззетите забранени препарати за растителна защита.

Въззиваемия държавен орган извежда и че постановлението за прекратяване на образуваното наказателно производство,така и решението за отмяна на издаденото наказателно постановление не се обсъждал въпроса относно собствеността на препаратите,или че същите са обект на забрани за съхранение,търговия и т.н.

Правното основание за държането от страна на въззиваемият на процесните вещества е именно,че същите са обект на забрани,което било и законосъобразно поведение в съответствие с чл.174 от ЗЗР,подробно обсъдено от РС-Харманли.

Въззиваемият сочи,че дори и процесните препарати да се продавали в Република България под различно наименование не давало основание обекта на ревандикацията да се приравнява на разрешените съгласно Регламент (EO) 1107/2009 и да се счита,че е минал процедурата по одобрение.Отново се посочва извода на вещото лице,че  процесните препарати са забранени и не се продавали в Република България.Еднаквото съдържание на активно вещество не давало точна представа за цената,поради различните други съставки извън активното вещество.

ОДБХ*** посочва и че по делото нямало никакви категорични доказателства относно собствеността на тези препарати,в частност и че собственик е именно Т..Разпитаните свидетели говорели общо,без конкретно да визират процесните препарати,като същите не отговаряли и на посочените количества-две чанти,а реално били иззети 305 литра  течни и 180.82 кг. прахообразни вещества.

Поради това се иска потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд-Харманли.

 

Правни съображения

 

Въззивната жалба е надлежно волеизявление на участник в първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивникът последици с първоинстанционното решение-отхвърляне на предявената осъдителна претенция по чл.108 от ЗС против въззиваемият.

Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно. Изложените в жалбата  доводи касаят правилността на атакуваното решение.

Пред първата инстанция са събрани всички необходими доказателства за изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между страните,съобразно изискуемия от закона начин,като Районен съд-Харманли ги е ценил съобрзано изискванията на закона и е постановил адекватни на него изводи и последици.

Заявените за защита субективни права на Д.Г.Т. не се установиха,поради което и тяхното обективиране в предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността е неоснователно.

Въззивникът не е собственик на процесните вещи,обект на претенцията му против ОДБХ*** - DIVAX 300 EC-25 броях1 литър;THETIC-30 броя по 60 грама;SONROUND 48 SL-1 бр.туба  от 20 л.;ROUNDUP STAR-5 броя по 1 л.;ENVOKE 75 WG- 1бр. по 100 гр.;DALTON 5 SG -78 бр.по 1 кг.;EFFORE 20 SP -99 бр.по 1 кг.;CANMEC-190 бр. по 1 л.; PLAMEC-10 бр. по 1 л.;KORZAMOX ULTRA-30 бр. по 1 л.;VHASHI-30 бр. по 50 гр.;KORTOMIL  90 SP – 3 бр.по 100 гр.;GORTCA-1 бр. по 5 л.; EKOPRID-1 бр. по 5 л.;FORMULA SUPER 5EK-3 бр. по 5 л.; PILNISH50CR-2 бр. по 60 гр. Същият не ги придобил,както твърди по силата на покупко-продажба.Такава сделка с тези вещи е абсолютно нищожна поради противоречие със императивни норми на закона.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Действително тези вещи са установени в къща и МПС ползвани от въззвника по силата на законосъобразни действия на органи на МВР,за което са съставени съответните подробни протоколи,одобрени от компетентния районен съд.В тази насока няма спор между страните по делото.Следователно Д. е осъществявал фактическата власт върху тези вещества на описаните време,места и начин,което също е безспорно обстоятелство.Съобразно показанията на разпитаните свидетели в производството пред РС-Харманли-Г.Г. и Г.Т. именно въззивникът се е сдобил чрез покупко-продажба с тези препарати за растителна защита,които закупил за целите на земеделската им дейност.

Препаратите за растителна защита са вещи с особен статут , обект на ограничителен режим на регистрация разпространение,търговия и съхранение.

Процесните вещи безспорно за препарати за растителна защита,което се извежда от приетата по делото експертиза и представените официални свидетелстващи документи от администрацията на БАБХ.В тази насока няма и спор между страните,а и свидетелите установиха,че са придобити именно за ползване с такава цел.Същите са обхванати от легалното определение на §1 т.43 от ДРЗЗР и по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1107/2009.

Поради това те са и обект на строга нормативна уредба от задължително естество.

Тези препарати не могат да участват в гражданския оборот свободно,предвид на ограничителната норма на чл.44 ал.I от ЗЗР,която изисква задължително разрешение за пускане на пазара и за употребата,съобразно Регламент (ЕО) № 1107/2009. Този рестриктивен режим е обект и на строг контрол от БАБХ,която създава и поддържа база данни за пуснатите на пазара и съхраняваните на територията на страната продукти за растителна защита,съобразно чл.50 от ЗЗР.Нещо повече чл.52 от ЗЗР налага пълна забрана за внос, въвеждане в страната, пускане на пазара или употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита,така и за продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба.

Препаратите за растителна защита,обект на предявените претенции по делото нямат разрешение за пускане на пазара и за употребата им.Същите нямат статута на разрешен продукт за растителна защита по смисъла на §1 т.45 от ДРЗЗР.В тази насока изрично е приетата по делото експертиза-т.6.2 на вещото лице О.Б., така и два официални свидетелстващи документа,неоспорени по делото на директора на БАБХ***,в които изрично се посочва,че процесните препарати не са разрешени съобразно ЗЗР и не попадат в списъка по чл.50 от ЗЗР/-л.73-74 и л.76-78 от материалите по досъдебното производство./.

Следователно процесните вещества въобще не могат да бъдат обект на каквито и да е сделки,дори и от оторизирани лица и субекти,тъй-като въведените забрани,обсъдени по-горе са от абсолютен характер. Всяка покупко-продажба,дарение и т.н. с предмет тези препарати за растителна защита следователно е забранена от закона и противоречи на тези императивни правила.

Отделно от това,самият ищец няма правоспособност да придобива,продава,съхранява и т.н. такива вещества,дори и да са включени в съответния списък,тъй-като не притежава съответните разрешения за това в хипотезата на чл.91 от ЗЗР,видно от обсъдените по-горе официални свидетелстващи документи.

Ето защо Т. не е придобил собствеността върху процесните препарати за растителна защита поради противоречие с обсъдените по-горе законови забрани,което води до нищожност на всяка една такава сделка на основание чл.26 ал.I от ЗЗД.

Изложените доводи във въззивната жалба поради това съдът намира за неоснователни.Следва да се посочи и че постановлението за прекратяване на наказателното производство- ДП №129/2016 г. на РУМВР-Харманли единствено установява,че към момента на влизане в сила на същото няма установено престъпление по чл.334 ал.I от НК по отношение на процесните вещества. Отмененото наказателно  постановление №1222/02.VI.2017 г. на Директора на ОДБХ***,с което Т. е санкциониран за нарушение на чл.101 и чл.107 от ЗЗР, с решение №36/09.III.2018 г. по НАХД№557/2017 г. на РС-Харманли,извежда и обвързва страните и съда единствено с обстоятелствата,че не е осъществена административно -наказателна отговорност за Т. за случая.Още повече,че и основанията на съда за отмяната не касаят произнасяне по същество,а наказателното постановление е отменено за допуснати процесуални нарушения.

Тези два акта обаче не променят установените обстоятелства относно тези вещества - същите не са разрешени по надлежен ред за съхранение,придобиване и употреба,както и че Т. няма разрешение да ги държи  и съхранява,поради което не е и техен собственик.

Същевременно следва да се посочи,че с определение №106/11.IV.2019 г. постановено реда на чл.111 ал.III он НПК вр с чл.84 от ЗАНН по НАХД №148/2019 г. Районен съд-Харманли оставя без уважение като неоснователна жалбата на Д.Г.Т. против заповед №475/20.IV.2018 г. на Директора на ОДБХ***,с която е отказано връщането на процесните продукти за растителна защита и е разпоредено унищожаването им по чл.174 ал.III от ЗЗР.Този акт на съда влязъл в сила на 11.IV.2019 г. и обвързва всички лица и органи.Следва да се има предвид,че това определение не съставлява административен акт и спрямо него не може да се осъществява контрола по чл.17 ал.II от ГПК.

Ето защо процесните препарати за растителна защита,предвид на установения им статут,не подлежат на връщане на когото и да било,а единствено на унищожаване съобразно чл.112 ал.II от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН,както и се установи,че е сторено-протокол от 20.ХII.2018 г. за предаване от ОДБХ*** на „Евасто“ ООД за тази цел.

Съообразно  изложеното предявеният ревандикационен иск е неоснователен и съдът правилно го е отхвърлил,без да се произнася по предявената претенция за изплащане на равностойността на отнетите препарати за растителна защита. Съдът не дължи произнасяне по иск  за заплащане стойността на вещите , тъй-като не се е сбъднало условието за разглеждането му.Това е да са налице всички предпоставки за уважаване на главния иск по чл. 108 ЗС, с изключение на тази процесните вещи да се намират при ответника. След като в мотивите по иска по чл.108 от ЗС , РС-Харманли приема , че не са налице предпоставките  за   ревандикация на вещите, то не следва има произнасяне и по претенцията за изплащане на равностойността им.  

Предвид на изложеното въззивната жалба не се подкрепя от доказателствата по делото,поради което е неоснователна.Същевременно решението на РС-Харманли е правилно законосъобразно и е разпоредило възможните последици,което обосновава неговото потвърждаване и препращане към изложените от този съд мотиви към решението по чл.272 от ГПК..

Ще следва съобразно изхода от делото и на въззиваемите да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДБХ*** на основание чл.78 ал.III и VIII от ГПК,вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I  от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.271 вр. с чл.280 от ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260065/24.ХI.2020 г. постановено по гражданско дело №567/2020 г. Районен съд-Харманли.

ОСЪЖДА Д.Г.Т.,ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните ***, направените по делото разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

 

 

Председател :

 

 

Членове  :   1.                             2.