№ 892
гр. Ловеч, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.248,ал.3 от ГПК.
Постъпила е молба с вх.№6419/09.11.2022г. от М. Х. Х., чрез адв.Н.Х.-АК-Русе, с
искане за изменение на постановеното Решение №192/20.10.2022г.,пост.по в.гр.д.
№240/2022г.на ОС-Ловеч, в частта му за разноските. Възразява, че съдът е следвало да се
произнесе в тази част не с решение, а с определение, с какъвто акт се произнася по
разноските. Извода си извежда от предвидената различна компетентност при обжалване на
акта,с който съдът се произнася по реда на чл.248 от ГПК и решението по чл.235 от ГПК.
Смята,че се смесват две самостоятелни производства. Възразява,че съдът е изменил
първоинстанционното решение без от нейна страна да е подавана въззивна жалба. Представя
своето становище за начина на разпределение на разноските съобразно изхода на спора.
Ответната страна И. Х. П.,представляван от адв.Ц.-ЛАК, изпраща отговор и
счита,че решението не следва да бъде изменяно в частта на разноските. Смята,че са
определени съобразно с участието на страните и направените от разходи. Не споделя
възраженията на въззивника.
По допустимостта.
Искането е подадено в срок,при съобразяване,че решението е връчено на Х. на
26.10.2022г.,а молбата е подадена на 09.11.2022г. От страната е представен и Списък на
разноските по реда на чл.80 от ГПК, което й осигурява процесуалната възможност да
инициира настоящето производство, съгл.чл.80,ал.1,изр.ІІ-ро то ГПК.
По същество.
Съдът намира,че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.
Не е основателно възражението за недопустимост на ревизията на
първоинстанционното решение в частта за разноските,с оглед липсата на подадена от Х.
1
въззивна жалба. В случая съдът е сезиран с искане за проверка на решението в тази част
както от въззивника- във въззивната жалба, така и от самата Х., която с частна жалба го
обжалва именно и само в частта на разноските.
Съставът не се съгласява и с твърдението за необходимостта да се постановяват
отделни актове. В случая е въззивникът е заявил в обхвата на въззивното обжалване на
първоинстанционното решение изцяло-както в произнасянето по спорните права,така и по
разноските. Затова и въззивният съд дължи произнасяне в тези рамки с въззивното си
решение. Атакуването на решението и с отделна частна жалба само в частта на разноските,
не внася нов обхват на въззивното обжалване,а напротив-дава възможност за ревизия на
решението и в частта на постановените по отношение на Х. разноски. Именно частната й
жалба дава възможност на съда да се произнесе и да преодолее ограничението на принципа
да не се влошава положението на необжалвалия (т.н. reformatio in pejus). С оглед това и
съгласно приетото в ТРеш.№5/12.07.2018г.,пост.по т.д.№5/2015г.на ОСГТК на ВКС едва
настоящето определение ще може да се обжалва по сочения от Х. начин- пред апелативен
съд по реда на чл.274,ал.2 от ГПК.
По отношение разпределението на разноските въззивният състав е изложил
мотиви и не намира основание за промяната им. Конкретно са съобразени уговорените за
отделните претенции адвокатски хонорари и са присъдени съобразно изхода по всяка от тях,
при отчитане на всяко уважено/отхвърлено вредоносно действие,заявено от страните. В
същото съотношение са присъдени и направените от страните съдебно –деловодни разноски.
По отношение разноските във въззивната инстанция съдът ги е оставил така,както са
направени,с оглед изхода от спора-неуважаване на въззивната жалба и ревизия на
първоинстанционното решение в частта на разноските не по искания от частния
жалбоподател начин-т.е. отново неуважаване.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира молбата на М. Х. Х. за изменение
на Решение 192/20.10.2022г.,пост.по в.гр.д.№240/2022г. на ОС-Ловеч,за
неоснователна,поради което следва да я остави без уважение.
По делото е постъпила и касационна жалба от И. Х. П., по отношение на която
тече срок за отговор на насрещната страна.
Затова и на основание чл.248 от ГПК, ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. Х. , чрез адв.Н.Х.-АК-Русе, с
искане за изменение на постановеното Решение №192/20.10.2022г.,пост.по в.гр.д.
№240/2022г.на ОС-Ловеч, в частта му за разноските, като неоснователна.
Определението може да се обжалва по реда на чл.274,ал.2 от ГПК пред АС-
Велико Търново, в 1-седмичен срок от уведомяването на страната (по арг.и от т.24 от ТРеш.
№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС).
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3