№ 2850
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Б. Г. Г., с ЕГН ********** чрез адвокат С.-
САК срещу Заповед за задържане на лице №19/09.01.2022 г., издадена от Т.Г.
Трайков - мл.полицейски инспектор при 06 РУ - СДВР., с която на основание
чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на
жалбоподателя Г..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност – неспазена форма с липсващи реквизити, без да са
посочени ясно и точно фактическите основания, липса на описание на
данните, от които органът, издал заповедта е направил извод за евентуално
извършено престъпление от Г..
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. БАЙДАКОВ, преуплномощен от адв. С. поддържа депозираната жалба.
Предлага на съда да отмени заповедта по аргументите изложени в жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – полицейски служител при 06 РУ- СДВР. Т.Г.
Трайков се представлява от юрисконсулт ВИДЕНОВ която моли за
1
потвърждаване на издадената заповед, тъй като са били налице основания за
нейното издаване. Представя писмени бележки, в които подробно
аргументира законосъобразността на атакуваната заповед за задържане.
Претендира разноски, респ. прави възражение за прекомерност по отношение
поисканите от насрещната страна.
Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА –подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по
същество същана е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.01.2022 г. Т.Г. СВИДЕТЕЛИ - полицейски служители при 06 РУ-
СДВР. били на работа на смяна.
Около 17.15 часа на АДРЕС, двамата забелязали трима младежи, като
при проверката те били установено като - СВИДЕТЕЛИ и жалбоподателят Г..
Същите били видимо притеснени при появата на полицейските служители.
Последните им извършили проверка за забранени вещества, като не открили
нищо. Тогава забелязали на земята, зад младежите, черно полиетиленово
пликче с растителна маса, което миришело на марихуана. Младежите отрекли
пликчето да е тяхна собственост и били отведени и задържани в 06 РУ-
СДВР..
Там били снети сведения, респ. била издадена обжалванат Заповед за
задържане на Г. с №19/09.01.2022 г., издадена от Т.Г. Трайков, с отразен час
за задържане – 17.15 часа на дата 09.01.2022 г. и на 10.01.2022 г. в 14.15 часа
жалбоподателят бил освободен.
Било образувано ДП №37/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР., пр.пр.
№2080/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.354а ал.5 НК.
С постановление на прокурор от СРП от дата 08.02.2022 г.
наказателното производство е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК,
поради неразкриване на извършителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява
2
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 АПК.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в
границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
74 ал. 1 ЗМВР заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на
същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно –
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на
задържаното лице.
В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона
форма, така както предвижда чл. 74 ал. 1 ЗМВР - издадена е писмена заповед
за задържане, която е връчена на надлежно.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който я е издал, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и
правните основания за задържането, датата и часът на задържането, като са
разяснени правата на задържаното лице и в тази връзка са неоснователни
възраженията за неспазена форма.
Съдът обаче намира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй
като се установи, че не са били налице данни за евентуално извършено от Г.
престъпление.
Задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа, представлява принудителна административна мярка, която има за цел
чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
За прилагането на процесната принудителна административна мярка не
е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата
се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител
на престъпление. Това предполага обаче наличието на достатъчно данни, от
които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице
е извършило престъпление. Т.е., данните следва да са налични преди
3
постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват
след това, като обратното би довело до произвол при прилагането на мярката
и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й.
Целта на мярката е да се попречи на заподозрения в извършването му
или да се укрие, или да извърши престъпление, или да осуети наказателно
преследване. В случая, като фактическо основание за задържането на Г. в
заповедта е посочено "установяване на съпричастност към извършено
престъпление по чл.354а НК”.
От събраните по делото доказателства обаче, изначално издателят на
заповедта Трайков е бил наясно като очевидец, че пакетчето с тревиста маса
се е намирало зад тримата младежи, като нито един от тях не е заявил, че то е
негова собственост. По пакетчето впоследствие не са открити и
дактилоскопни следи, видно от експертизата, както е приел и в мотивите на
постановлението си прокурорът от СРП. За всеки конкретен случай на
задържане в тежест на административния орган е да установи наличието на
данните, обосноваващи това задържане. В конкретния случай това не е
сторено, според съда.
Налице е и друго основание за отмяна на заповедта, а именно
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146 т. 5
АПК. Това е така, защото със задържането на Г. е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство по смисъла на
чл.6 АПК.
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е ПАМ, която в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер.
Т.е., задържането представлявава ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5 пар. 1 б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, по изключение е приложимо с цел да осигури явяването
на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената по
отношение на Г. ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.
На първо място, самоличността на лицето е била установена на място.
4
По този начин е била установена и самоличността на другите двама младежи.
Не се установява със задържането му да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Не са налични и данни за опасност от
укриване на жалбоподателя.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК,
жалбоподателят има право на сторените разноски по делото, а именно: 10 лв. -
платена държавна такса. В представеното адвокатско пълномощно е отразено
заплащане от страна на жалбоподателя на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. Съдът намира, че същото е съобразено със сложността на
делото, броя на съдебни заседания и не надхвърля значително минимума о
400 лв., опредеделен в чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл и направеното
възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата, се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Софийският
районен съд, 121-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №19/09.01.2022 г., издадена от
Т.Г. Трайков - мл.полицейски инспектор при 06 РУ - СДВР., с която на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на Б. Г. Г., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. Г.
Г., с ЕГН **********, сумата от 510 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните на основание чл. 138
АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6