Решение по дело №603/2014 на Районен съд - Севлиево

   Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

 

гр.  Севлиево 07.10.2014 г.

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                 

  Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание

  на  единадесети септември       

  през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА

            

при секретаря          И.Ц.                                     и в присъствието на прокурора  ВАЛЕНТИНА ДАЧЕВА                                                           като разгледа докладваното от съдията  АВРАМОВА                гр.д. № 603                     по описа за 2014 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В исковата молба ищците твърдят, че на 07.06.2013 г. е образувано ДП № 258/13 г. по описа на РУП гр.Севлиево и в същия ден те са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и 5 НК. Досъдебното производство е продължило шест месеца, а на ищците е била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 10.12.2013 г. районен прокурор е изготвил обвинителен акт и в Районен съд гр.Севлиево е било образувано н.о.х.д.№ 604/13 г. С присъда № 5 от 20.01.2014 г. съдът е признал ищците /тогава подсъдими/ за невиновни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения. РП гр.Севлиево обаче е внесла протест и е било образовано в.н.о.х.д.№ 27/14 г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово. На 24.04.2014 г. ГОС е потвърдил оправдателната присъда на Севл.РС и тя е влязла в законна сила на тази дата. Ищците твърдят, че са им били причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на предаването им на съд за престъпление по чл.195 НК. Претърпените и описани неимуществени вреди всеки от тях оценява на 3000 лв., като моли съда да ги разпредели между ответниците, както следва: от Прокуратурата на РБ претендира по 2000 лв., а от ОД на МВР гр.Габрово – по 1000 лв. Всеки от ищците претендира и заплащане на имуществени вреди, представляващи размера на изплатеното по наказателното дело адвокатско възнаграждение, както следва: от Прокуратурата на РБ претендира по 250 лв., а от ОД на МВР гр.Габрово – по 150 лв. Ищците молят съда да уважи исковете им ведно със законните лихви, считано от влизане в сила на оправдателната присъда. Претендират и разноските по делото.

В законния месечен срок отв. Прокуратура на РБ не е представил писмен отговор, не се яви представител в о.з.

Писмен отговор е постъпил от Районна прокуратура гр.Севлиево, задължителен участник в производството по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. В него предявените искове се оспорват като недоказани по размер по изложените съображения.

Отв.ОД на МВР гр.Габрово също е представил писмен отговор с оспорване на исковете по размер.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от приложеното н.о.х.д.№ 604/13 г. по описа на РС гр.Севлиево срещу ищците е било образувано  ДП № 258/13 г. и с постановление от 07.06.2013 г. – л.20 от ДП ищецът К.Х.Х. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Бил е обвинен за престъпление по чл.346 ал.1 НК. На 28.08.2013 г. той е бил привлечен за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК, извършено в предварителен сговор с другия ищец. С постановление от 28.08.2013 г. – л.24 ищецът И.Д.М. също е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. ДП е приключило със заключително обвинително постановление от 26.11.2013 г. с мнение за предаване на съд на двамата обвиняеми за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК, изготвено от разследващ полицай.

Районна прокуратура гр.Севлиево е внесла на 10.12.2013 г. обвинителен акт срещу ищците, като ги е обвинила всеки за престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт в РС гр.Севлиево на 10.12.2013 г. е образувано н.о.х.д.№ 604/13 г.

Наказателното дело е приключило с присъда № 5 от 20.01.2014 г., с която и двамата подсъдими са били признати за невинни и оправдани по предявеното на всеки обвинение за престъпление кражба по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК. В о.с.з. прокурорът е поддържал обвиненията и срещу двамата подсъдими.

По протест на РП гр.Севлиево е било образовано в.н.о.х.д.№ 27/14 г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово. С решение № 36 от 24.04.2014 г. ГОС е потвърдил оправдателната присъда на Севл.РС и тя е влязла в законна сила на тази дата.

Въз основа на тези безспорни обстоятелства следва да се направят следните правни изводи: ответниците в качеството им на правозащитни органи по чл.2 от ЗОДОВ са действали незаконно, като са обвинили ищците в извършване на престъпление, за което те са били оправдани още от първоинстанционния съд. В конкретния случай отговорността на държавата чрез тези два правозащитни органи е ангажирана на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Основателността на иск с посоченото правно основание предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитния орган и неблагоприятните неимуществени последици/вреди да е налице пряка причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическия състав се доказват от ищеца, като отговорността по ЗОДОВ  е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Предявените искове са за  обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, каквито държавата дължи и които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на исковете за неимуществени вреди и конкретно тяхното доказване,  съдът се позовава на решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1506/09 г. ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС, в което е изложено, че предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т.нар.опитни правила/.  Именно с помощта на опитните правила – такива на житейския опит, на отделни професии, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един логичен извод се разкриват явленията от действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищците наказателно производство, без съмнение за тях са произтекли неимуществени вреди. Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено  и в решение № 483/10 г. на ВКС.  Съдът ще цитира и решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, образувано по жалба № 41211/98 г. срещу България, в което е посочено, „че имайки предвид предмета на иска, този подход – да се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям брой искове, където фактите не могат да бъдат обективно външно доказани, да бъдат отхвърляни като неоснователни”.

Именно по този начин съдът отговаря на становищата на ответниците, изразени както в писмения отговор, така и в писмените защити, че не било установено в какво точно са се изразили неимуществените вреди и дали въобще такива са настъпили.

С оглед на гореизложеното и въз основа на гласните доказателства, съдът приема, че провеждането на наказателното производство се е отразило неблагоприятно на ищците. И двамата са млади хора, които са били обвинени в тежко умишлено престъпление, което предполага и налагане на високо по размер наказание лишаване от свобода. Наложената мярка за неотклонение „подписка”, дори и най-лека по вид, представлява ограничение на правото на свободно придвижване. От образуване на ДП до влизане в сила на присъдата е изминала почти година и въпреки че не се касае за забавено наказателно производство, то през цялото време ищците и семействата им са били поставени в сложна житейска ситуация, свързана с много напрежение, страх и очакване. Очевидно и отношението на хората към тях се е променило, тъй като е станало известно, че ги разследват за престъпление.

По този начин са доказани всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на ответниците.

Безспорен факт е, че увреждането и на двамата ищци е причинено от всеки от двамата ответници, т.е. касае се за съпричиняване на вреди – чл.53 ЗЗД, към който препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ и в този случай отговорността е солидарна. Пострадалият може да търси изпълнение на цялото вземане от всеки един от длъжниците – чл.122 ЗЗД. Право на пострадалия е да избере да ангажира отговорността на всеки от съпричинителите или на някой от тях, който в отношенията с кредитора отговаря за цялото задължение. Обстоятелството кой от увредителите в какъв обем е причинил вредата, е въпрос на вътрешни отношения между солидарните съдлъжници, който не е предмет на настоящия спор. В случая предмет на преценка е основанието и размера на общо дължимото на всеки ищец обезщетение, за което ответниците отговарят солидарно. Затова съдът следва да определи обезщетението общо, но тъй като с исковата молба ищците са направили искане за разделно осъждане на солидарните длъжници, то с оглед разпоредбата на чл.127 ал.1 от ЗЗД те ще бъдат осъдени да заплатят обезщетението по равно. В този смисъл съдът не може да уважи исковете, както са предявени – за различни по размер обезщетения срещу всеки ответник.

Размерът на неимуществените вреди се определя от съда „по справедливост” съгласно чл.52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост” е морално-етично и представлява съотношението между деянието и възмездието за достойнството на хората и неговото възнаграждаване. Критериите за определяне размера на неимуществените вреди са много и включват примерно видът и обемът им, интензивността и продължителността на вредите, общоприетото понятие за справедливост, общото икономическо състояние на обществото, характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, с каква продължителност  и с какъв интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, семейно положение и др.

Като съобразява тези изложени критерии, съдът има предвид, че наказателното преследване срещу ищците е продължило по-малко от година, което не е дълъг период от време. При определяне на конкретния размер съдът съобразява и взетата мярка за неотклонение „подписка”, която е най-леката по НПК, но и обстоятелствата, че се касае за тежко умишлено престъпление кражба, отзвука на това обвинение в конкретното малко населено място, в което живеят  ищците, отражението върху психиката им. От друга страна обаче не бяха събрани доказателства за конкретни увреждания, имащи трайна и необратима последица за психичното и физическото състояние на всеки ищец.

Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за всеки ищец, до който предявените искове са основателни и доказани, а за разликата до пълния предявен размер 3000 лв., исковете са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят. Посочената сума следва да се заплати на всеки ищец ведно със законната лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда - на  24.04.2014 г. до окончателното погасяване.

Ищците са предявили и иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатските възнаграждения, които са заплатили, за да бъдат представлявани от адвокат както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Съдебната практика е трайна в становището си, че разходите за адвокатска защита са непосредствени вреди, претърпени от ищците по повод неправомерно повдигнатото обвинение и необходимостта от защита срещу него. Освен това не съществува процесуална възможност сумите за адвокатски хонорар да бъдат присъдени в наказателното производство.

Исковете за имуществени вреди са основателни и доказани в пълен размер, тъй като на л.49 от ДП и на л.20 от н.о.х.д.№ 604/13 г. са приложени договорите за правна помощ, от които е видно, че подсъдимите са заплатили за защитник в ДП сумата от 300 лв., а по наказателното дело възнаграждението е в размер на 500 лв. Затова отв.Прокуратурата на РБ ще бъде осъден да заплати на всеки ищец по 250 лв., а отв.ОД на МВР гр.Габрово – по 150 лв., ведно със законните лихви от влизане в сила на оправдателната присъда - на  24.04.2014 г. до окончателното погасяване на сумите.

Относно разноските:

Ищците са направили искане за заплащане на разноски по делото по приложен списък по чл.80 ГПК – л.54 и 55 и всеки претендира адвокатско възнаграждение 283 лв. и д.т. 10 лв. Заплатените разноски са документирани чрез договорите за правна помощ и внесената д.т.

Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на всеки ищец адвокатското възнаграждение съразмерно с уважената част на исковете.За всеки ищец общия размер на иска е 3400 лв., а съдът уважава до размер на 1400 лв., поради което дължимото на всеки ищец от адвокатското възнаграждение е в размер на 116 лв. Към тази сума ответниците следва да заплатят на всеки ищец и внесената от него д.т. в размер на 10 лв., или общо за разноски всеки ищец ще получи по 126 лв., като всеки ответник ще им заплати по 63 лв.

На осн.чл.10 ал.3 пр.1 ЗОДОВ ответниците следва да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 92 лв., при отчитане на внесената от ищците д.т. от 20 лв.

Мотивиран от горното съдът

 

                                             Р       Е        Ш         И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България гр.София бул.Витоша № 2 да заплати на К.Х. *** ЕГН *********** на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 500 лв. /петстотин/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.06.2013 г. до 24.04.2014 г. от обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 5 от 20.01.2014 г. по н.о.х.д.№ 604/13 г. по описа на РС гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване; сумата от 250 лв./двеста и петдесет/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по н.о.х.д.№ 604/13 г. на Севл.РС, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване и направените от него разноски по делото в размер на 63 лв./шестдесет и три/, на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ, като до пълния предявен размер от 3400 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България гр.София бул.Витоша № 2 да заплати на И.Д.М. *** ЕГН ********** на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 500 лв. /петстотин/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.08.2013 г. до 24.04.2014 г. от обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 5 от 20.01.2014 г. по н.о.х.д.№ 604/13 г. по описа на РС гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване; сумата от 250 лв./двеста и петдесет/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по н.о.х.д.№ 604/13 г. на Севл.РС, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване и направените от него разноски по делото в размер на 63 лв./шестдесет и три/, на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ, като до пълния предявен размер от 3400 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Габрово ул.Орловска № 50 да заплати на К.Х. *** ЕГН *********** на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 500 лв. /петстотин/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.06.2013 г. до 24.04.2014 г. от обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 5 от 20.01.2014 г. по н.о.х.д.№ 604/13 г. по описа на РС гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване; сумата от 150 лв. /сто и петдесет/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по ДП № 258/13 г. на РУП гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване и направените от него разноски по делото в размер на 63 лв./шестдесет и три/, на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ, като до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Габрово ул.Орловска № 50 да заплати на И.Д.М. *** ЕГН ********** на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 500 лв. /петстотин/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.08.2013 г. до 24.04.2014 г. от обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т. 2 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 5 от 20.01.2014 г. по н.о.х.д.№ 604/13 г. по описа на РС гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване; сумата от 150 лв. /сто и петдесет/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по ДП № 258/13 г. на РУП гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 24.04.2014 г. до окончателното й погасяване и направените от него разноски по делото в размер на 63 лв./шестдесет и три/, на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ, като до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България гр.София бул.Витоша № 2  и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Габрово ул.Орловска № 50 да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр.Севлиево сумата от 92 лв. /деветдесет и два/ - държавна такса за производството, на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: