Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1563
гр.
Пловдив, 21.08.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2273/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № НП-27-133-3/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален правоприемник
понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София/, с
което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126 на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето /нататък ЗЗ/ са наложени общо 4 броя
имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за четири нарушения на чл. 25
вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.
Жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум” ООД,
чрез процесуалния си представител адв. С., моли да се отмени НП. Съображенията
за неправилност са свързани със незаконосъобразност на проверката поради
извършването ѝ извън определения със заповед на изп. директор на ИАМО
срок, за липса на правомощия на актосъставителя да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Възразява, че не е спазена
структурата на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/.
Възразява, че нарушената норма не е посочена правилно и не се установява
нарушение на посочената разпоредба на чл. 25 вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредба
за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ /Наредбата/ вр. чл.
81, ал. 3 от ЗЗ. Оспорва, че фактическата обстановка по акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ не се установява от доказателствата, т.е. че
плащанията са включвали и подобрени битови условия. Твърди, че описаното
нарушение не се предлага като услуга от дружеството жалбоподател. В съдебно
заседание се поддържат жалбата и наведените с нея доводи и възражения.
Въззиваемата страна ИА „Медицински
надзор“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Между жалбоподателя МБАЛ „Тримонциум“ ООД и НЗОК има сключен
договор № 164762/19.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, с който
болничното лечебно заведение се задължава да оказване на болнична помощ на здравноосигурени
лица – пациенти, включително и по амбулаторна процедура № 19 „Оперативно
отстраняване на катаракта“. В отговор на запитване управителят на НЗОК е
посочил, че по същата процедура медицинските консумативи Виско хуалурант,
Дисковиск и Хипромел виско са вискосубстанции и не се заплащат от НЗОК, който
смисъл е бил и отговорът на РЗОК Пловдив.
Със Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. с
вх. № 60/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ /нататък ИАМО/ било разпоредено в периода от 02.04.2018 г. до
05.04.2018 г. включително в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив
да бъде извършена проверка за дейността на дружеството жалбоподател през 2017
г., касаещо и дейността му в очното отделение, от длъжностни лица на ИАМО,
които били сформирани в комисия с членове свидетеля Г.Д.– ** (сега **) и Ф.К. –
**. Проверката била извънредна по повод на писмо от прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив. Заповедта съдържа нареждане при проверката длъжностните
лица да ползват всички правомощия до изтичане на законовите срокове за
съставяне, респ. връчване на всички необходими документи.
По разпореждане на прокурор проверката била удължена
със Заповед
№ РД-27-133-3/30.04.2018 г. на изп. директор на ИАМО до 02.05.2018 г., като с
нея е изменена заповед № РД-27-113/30.03.2018 г. С писмо изх. №
МО-06-145/02.05.2018 г. на изп. директор на ИАМО е уведомен жалбоподателят, че
в заповедта за удължаване на срока на проверката е допусната явна техническа
грешка при посочване на изменената заповед, като навсякъде тя следва да се чете
като „Заповед № РД
27-133/30.03.2018 г.“
По време на проверката са изискани необходимите
документи от болничното заведение и поради огромния им обем /прегледани са 797 истории
на заболяванията (ИЗ) или около 23 000 страници/ проверката се е наложило
да бъде удължена съгласно посоченото.
Установено е, че със заповед № 3 от 04.01.2017 г на
управителя на МБАЛ „Тримонциум“ ООД на основание чл. 33 от правилника за
устройството , дейността и вътрешния ред и спецификата на медицинските изделия
и консумативи е разпоредено пациентът да заплаща лещите и услугите, незаплатени
от НЗОК по цени в приложение. Същото приложение определя в графа „Приложение 6“
по отношение на „2550 Технис мултифокал“ цената да е общо в размер на 2550,20
лв. и да включва: 1. леща, 2. дисковиск, 3. хипромел виско, 4. виско хиалуронат,
4. ост, 5. подобрени битови условия, 6. компютърно калкулиране и 7. избор на
екип, като цената по т. 6 за „подобрени битови условия“ е в размер на 80 лева.
В графа „Приложение 7“ по отношение на „3050 мултифокал торик“ цената е
посочена общо в размер на 3050,20 лв. и включва: 1. леща, 2. дисковиск, 3.
хипромел виско, 4. виско хиалуронат, 4. ост, 5. подобрени битови условия, 6.
компютърно калкулиране и 7. избор на екип, като цената по т. 6 за „подобрени
битови условия“ е в размер на 80 лева.
На 13.06.2017 г. пациентът Р.М.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 13.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 664/2071. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение като скъпоструващи консумативи и други за общата сума от 2550 лв., за
което били издадени фискални бонове №№ 017243 и 017244 от 13.06.2017 г. Сумата като
се изключи потребителската такса съответства на графа за пакетната цена на
„2550 технис мултифокал“ от Цените за медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в приложение към заповед на управителя на болничното
заведение № 3/04.01.2017 г. Същата сума, представляваща пакетна цена, е вписана
т. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от декларация за информираност и съгласие на
пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на
неговото заболяване, подписана от него.
На 27.11.2017 г. пациентката М.Й.постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 27.11.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 1340/4073. Пациентката заплатила очната леща на
лечебното заведение като „скъпоструващи консумативи, потребителска такса и
други“ за общата сума от 2555.80 лв., за което били издадени фискални бонове №№
019010 и 018011 от 27.11.2017 г. Сумата като се изключи потребителската такса съответства
на графа за пакетната цена на „2550 технис мултифокал“ от Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение
към заповед на управителя на болничното заведение № 3/04.01.2017 г. Същата сума,
представляваща пакетна цена, е вписана в т. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от
декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на
заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване, подписана от
нея.
На 14.06.2017 г. пациентът Е.Х.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 678/2090. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение като скъпоструващи консумативи, потребителска такса от 5,80 лв. и
други за общата сума от 2555,80 лв., за което били издадени фискални бонове №№ 017269
и 017270 от 14.06.2017 г. Сумата като се изключи потребителската такса
съответства на графа за пакетната цена на „2550 технис мултифокал“ от Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение
към заповед на управителя на болничното заведение № 3/04.01.2017 г. Същата сума,
представляваща пакетна цена, е вписана т. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от декларация
за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване, подписана от него.
На 12.06.2017 г. пациентката П.И.постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 12.06.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 658/2043. Пациентката заплатила очната леща на
лечебното заведение като скъпоструващи консумативи, потребителска такса от 5,80
лв. и други за общата сума от 3050 лв., за което били издадени фискални бонове
№№ 017218 и 017219 от 12.06.2017 г. Сумата като се изключи потребителската
такса съответства на графа за пакетната цена на „3050 Мултифокал торик“ от
Цените за медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в
приложение към заповед на управителя на болничното заведение № 3/04.01.2017 г.
Същата сума, представляваща пакетна цена, е вписана т. 2, букви „а“, „б“ и „в“
от декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на
заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване, подписана от
нея.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен АУАН № А-27-133-3/31.05.2018 г. срещу МБАЛ
„Тримонциум“ ООД за четири на брой нарушения на чл. 25
вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. Актът е съставен
в присъствието на свидетел и отсъствието на представител на дружеството
жалбоподател, но е връчен лично на него на 11.06.2018 г. Съгласно писмо изх. №
МО-07-107/22.05.2018 г. управителят на МБАЛ „Тримонциум“ ООД е поканен да
се яви на 31.05.2018 г. от 14 до 16 ч. в сградата на ИАМО за съставяне и
връчване на актове, като са посочени последиците при неявяването му, което е
получено на 23.05.2017 г. съобразно обратната разписка. Приложена към
преписката е и паметна записка от 30.05.2018 г. за проведен от актосъставителя
телефонен разговор с управителя на дружеството жалбоподател, който потвърдил,
че е получил поканата. Заявил, че няма да се яви поради служебна ангажираност,
като отново му е била разяснена последицата на съставяне на АУАН в негово
отсъствие, ако не се яви или не изпрати представител. Съгласил се АУАН да бъде
съставен в негово отсъствие.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП срещу МБАЛ „Тримонциум“ ООД, с което на
дружеството на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ са били наложени четири имуществени
санкции в размер всяка по 500 лв. за четири нарушения на посочената в АУАН
разпоредба на чл. 25 вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата вр. чл. 81, ал. 3 от
ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Ф.К. - актосъставител, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, разписка
за връчване на АУАН, Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г., издадени от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“; писмо изх. № МО-06-144/30.04.2018 г. по описа на
ИАМО, писмо изх. № МО-06-145/30.04.2018 г. по описа на ИАМО; Заповед №
3/04.01.2017 г. на управителя на МБАЛ „Тримонциум“ ООД ведно с приложение към
нея; истории на заболяването с номера: № 664/2071;
№ 1340/4073;
№ 678/2090;
№ 658/2043,
както и приложените към тях медицински и други документи; договор №
164762/19.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, писма вх. № МО-05-127-7/30.04.2018
г. по описа на ИАМО и вх. № МО-05-127-2/16.04.2018 г.; покана с изх. №
МО-07-107/22.05.2018 г.; паметна записка с вх. № ПК-01-47/30.05.2018 г. по
описа на ИАМО; обратни разписки.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят К.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява,
че проверените документи са изключително голям брой, но след проверката им
установили, че за процесните четири ИЗ липсва заявление по образец от
пациентите да ползват подобрени битови условия, а последните били включени към
окончателната цена на услугата за „2550 технис мултифокал“ и „3050 мултифокал
торик“ от приложението към заповедта на управителя за цените. Посочва, че за
тези липси е изготвен протокол с описани номера на ИЗ, който съдът не откри в
доказателствения материал. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
В акта нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В
него в посочена правна квалификация на деянието като чл. 25 вр. чл. 24а, ал. 1,
т. 1 от Наредбата вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. Актът е съставен при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от
актосъставителя и свидетел. Съставен е в отсъствието на нарушителя при спазване
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколко е бил редовно поканен да присъства при
съставянето му чрез писмо, обратна разписка за изпращането му и паметна
записка, и същият не се е явил и не е изпратил представител. АУАН му е връчен
на 11.06.2018 г. Съставен е от компетентно лице, чиито правомощия произтичат
пряко от закона /чл. 235 от ЗЗ/ и са определени от изпълнителния директор на
ИАМО със заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. Същата изрично овластява държавните
здравни инспектори, какъвто е актосъставителят, да съставят АУАН. Направеното в
тази връзка възражение по изложените съображения следва да се отхвърли.
Възражението, че нарушенията са
установени извън периода на проверката, съдът намира за неоснователно. Както се
установява от съдържанието на самата заповед, с която се възлага проверката
/заповед № РД-27-133/30.03.2018 г./, длъжностните лица са задължени да упражнят
правомощията си във вида и обема за периода до изтичане на законовите срокове
за съставяне, респ. връчване на всички документи. Следователно срокът на
проверката, определен със заповедта, не е обвързан с правомощията на
длъжностните лица. Затова и съдът счита, че периодът за извършването на
проверката има вътрешноорганизационен характер и би могъл да бъде свързан с
изпълнение на възложените задачи и отговорността на несвоевременното им изпълнение,
но не и с компетентността, която законът изрично дава на актосъставителите.
Недопустимо е също така да бъде ограничаван по този начин, т.е. със заповед да
се намали обемът на правомощия, които законът дава на определени длъжностни
лица, при положение че самият закон не предвижда такова ограничение. Би се
стигнало до абсурдната ситуация един нормативен акт от по-висока степен да бъде
отменен или ограничен от един вътрешноорганизационен за определено юридическо
лице акт на същото това лице. Допълнителен аргумент за законосъобразното
съставяне на актовете е физическата невъзможност да бъде извършена проверката в
определения период заради нейния обем – определен от актосъставителя като 23 000
страници.
За неоснователно следва да се приеме и
възражението свързано със структурата на АУАН. Чл. 42 от ЗАНН регламентира
задължително съдържание на актовете, като изброяването му следва известна
логическа последователност и прегледност. Същественото е всеки един елемент от
АУАН и най-вече обстоятелствата от нарушението да бъдат посочени по ясен и
недвусмислен начин. Такъв е и настоящият случай, за който съдът смята, че така структурирани
актовете не просто не нарушават правата на жалбоподателя, а ги осигуряват, тъй
като се постига по-голяма яснота и съдържанието им е изложено в прегледен и
разбираем вид.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и
неспазването му не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
а и не ограничава правата на нарушителя.
Нарушенията са описани
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени). Обжалваното НП е издадено от оправомощен
със закон и затова компетентен орган - изпълнителния директор на ИАМО.
Установените от наказващия орган от фактическа страна нарушения също са
квалифицирани по чл. 25 вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата вр. чл. 81, ал. 3
от ЗЗ.
От правна страна словесното описание на
нарушението, т.е. съдържанието на правната квалификация, което е включено в
АУАН и повторено в НП, е изразено по следния начин: „Фактът, че е заплатена
допълнителна поискана услуга без за това пациентът да е завил писмено желанието
си е нарушение на изискванията на чл. 25 от Наредбата за осъществяване на
правото на достъп ди медицинска помощ, която гласи: чл. 25 „Допълнително
поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 се заявяват писмено от пациента,
който попълва заявление по образец съгласно приложението.“ във връзка с чл.
24а, ал. 1, т. 1 от същата Наредба, който гласи: (1) По време на своя престой в
лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително
поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в
цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без
придружител по желание на пациента.“ и във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за
здравето.“
Същевременно чл. 25 от Наредбата съдържа
четири на брой алинеи, които сами по себе си въвеждат различно поведение, което
да се спазва, и съдържат различен по
съдържание фактически състав на правна норма. Още на този етап и само по себе
си това непопълване и непосочване на коректната пълна правна квалификация с непосочване
на алинея на чл. 25 от Наредбата съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. То ограничава правата на нарушителя до степен, в която
същият е поставен още от самото начало на административнонаказателното
производство в невъзможност да разбере какво точно нарушение е извършил, т.е.
какъв е фактическият състав на извършеното от него и въз основа на коя
разпоредба следва да се спазва този състав.
Дори и да се приеме, че посоченото
по-горе не представлява съществено нарушение, съдът счете, че такова е налице и
при открояващото се несъответствие на правна квалификация между цифровото и
словесното ѝ посочване в АУАН и НП. Така чл. 25, ал. 1 от Наредбата препраща
към допълнителни услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Наредбата /така известният
избор на лекар или екип/, а не посочения и самоволно допълнен от
административнонаказващия орган /АНО/ чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
отнасящ се към действителна фактическа обстановка за подобрени битови условия.
Всъщност такова препращане в чл. 25, ал. 1 от Наредбата, което е използвано от
АНО, въобще не съществува. В този смисъл правната квалификация на чл. 25 от
Наредбата в нейната алинея 1 цифром препраща към чл. 24а, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, което се разминава със словесното посочване в АУАН и НП, че препраща
към чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Оттам и неправилно привръзката е
направена с разпоредба, към която в цялост чл. 25 от Наредбата си не препраща.
Разминаването между описанието на
фактите и правната квалификация на нарушението, между действителното съдържание
на правната норма и посоченото такова в актовете на
административнонаказателното производство и некоректната правна квалификация са
безусловни основания за отмяна на НП, тъй като представляват съществено
нарушаване на процесуалните правила, което флагрантно ограничава правата на
дружеството жалбоподател, свързани със защитата му, нейното своевременно,
адекватно и пълно упражняване още от самото начало на
административнонаказателното производство. То не може да бъде санирано едва в
производството пред въззивния съд, поради което влече след себе си и отмяната
на НП.
Приетата и установена от съда фактическа
обстановка сочи и на нарушение на коренно различна правна норма. За такава
съдът намира разпоредбата на чл. 24б вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата вр.
чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, а не посочената в АУАН и НП. Тя е именно тази, която
регламентира изискуемото съгласие на пациента за възникване на задължение за
заплащане на подобрени битови условия чрез писменото им заявяване от пациента,
който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на
услугите. Това следва и да е фактическият състав, който АНО е трябвало да
прецени и след като установи неговото действително настъпване и осъществяване в
реалността, да наложи и съответното наказание. Такава преценка въобще не е
направена, като по неясни причини, АНО е приел, че фактическата обстановка е осъществила
фактическия състав на чл. 25 вр. чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата, без разпоредбите
да включват фактите, които АНО се стреми да установи. Вместо това включват
ирелевантния факт на избор на лекар или екип, а не на подобрени битови условия.
Безспорно прието е, че изложеното представлява и грубо процесуално нарушаване
на императивната разпоредба на закона, а именно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, и
неправилно приложение на самия материален закон, което отново обуславя
цялостната отмяна на НП, без да се преценява от правна страна нарушението.
Все в горния смисъл е трайната съдебна
практика на Административен съд Пловдив - Решение № 301 от 11.02.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3796 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549/2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. №
756/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 919 от 07.04.2014 г. по
н. д. № 582/2014 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2362 от
31.10.2012 г. по н. д. № 2840/2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1982 от 13.9.2013 г. по н. д. № 2194/2013 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 207 от 15.02.2017 г. по н. д. № 2830/2016
г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1069 от
26.05.2016 г. по н. д. № 875/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
В допълнение съдът счита за необходимо
да посочи, че приложената санкционна норма на чл. 229, ал. 3 от ЗЗ не е
релевантната, тъй като с непредоставянето на пациента правото да заяви дали
желае подобрени битови условия, а директното им включване в крайната цена на
желаната медицинска интервенция, пряко се нарушават правата на пациентите. То
от своя страна води до съвсем различна квалификация на санкционната разпоредба,
а именно чл. 221, ал. 2 от ЗЗ. Нещо повече последната е изрично изключена от
разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗ.
С оглед на
изложеното съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които са довели до ограничаване на правата на нарушителя, а
оттам и абсолютното основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП-27-133-3/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален
правоприемник понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр.
София/, с което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126 на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето са наложени общо 4 броя имуществени санкции,
всяка в размер на 500 лева, за четири нарушения на чл. 25 вр. чл. 24а, ал. 1,
т. 1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ вр.
чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш