Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260044
Гр. Нови пазар, 31.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от 20.04.2021 г., в състав: районен съдия Петина
Николова, при секретар Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Петина Николова АНД № 74 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалба, подадена от „Екомакс Вторични
Суровини” ЕООД, гр. Шумен, с ЕИК 27619729,
представлявано от управителя В.Н., срещу Наказателно постановление № 8 от 21.01.2021
г. на Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на юридическото лице, в качеството
му на оператор на площадка за дейности с отпадъци е наложена санкция по чл. 135,
ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУО, за това, че на
24.10.2020 г. не е водена отчетност по чл. 44, ал. 1 от ЗУО в книгите по
Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри, относно налични на площадката отпадъци. В жалбата се излагат
твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон като се твърди, че липсва
валиден АУАН с мотива, че посочения АУАН е за това, че не са изпълнени
предписанията дадени с Констативен протокол № ПП-53 от 24.10.2020 г. Твърди, че
липсва дата на извършване на нарушението. Освен това се твърди и наличие на
нарушения на материалния закон. Твърдят, че е налице неправилна квалификация на
нарушената разпоредба – считат, че дори и описаното деяние да е извършено, то е
нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗУО, а не на чл. 44, ал. 1 от ЗУО.
Освен това твърдят, че липсват доказателства за посоченото деяние, тъй като АНО
не е изпълнил правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. При условията на
евентуалност претендира, че е налице маловажен случай. Претендират заплащане на
разноските в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя представител поддържа тези твърдения и моли наказателното постановление да бъде отменено. Обръща внимание, че в наказателното постановление липсва обсъждане на възраженията на жалбоподателя, изложени в срок след АУАН.
Административно-наказващият орган редовно призован, изпраща представител, който оспорва твърденията в жалбата. Противопоставя се на твърденията за допуснати нарушения. Твърди, че разпитаните в съдебно заседание свидетели, дори този доведен от жалбоподателя, подкрепят фактите от наказателното постановление.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото
наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя се явява неоснователна
по следните причини:
С
жалбата се атакува Наказателно постановление № 8 от 21.01.2021 г. на
Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на юридическото лице, в качеството му на
оператор на площадка за дейности с отпадъци е наложена санкция по чл. 135, ал.
1, т. 1, предл. първо от ЗУО, за това, че на
24.10.2020 г. не е водена отчетност по чл. 44, ал. 1 от ЗУО в книгите по
Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри, относно налични на площадката отпадъци.
Съдът счита, че наказателното постановление отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът не е съгласен с изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални
нарушения.
Първото възражение е, че липсва валиден АУАН, тъй като на практика АУАН бил за неизпълнение на предписанията, дадени с Констативен протокол № ПП-53 от 24.10.2020 г. Тук жалбоподателят не е съобразил, че РИОСВ като контролен орган има правомощието да извършва проверки, да констатира нарушения на законодателството и да съставя АУАН, както и да дава задължителни предписания за спазване на това законодателство. За нарушенията, които са констатирани, е съставен констативен протокол, в който са дадени предписания за спазване на законодателството, но няма пречка за същите нарушения да се състави АУАН. Неизпълнението на предписанията е съвсем отделно нарушение. Съвсем друг е въпросът, че част от т.нар. предписания в действителност не представляват предписания по спазване на законодателството, а предвиждат задължение за „Екомакс Вторични Суровини” ЕООД да представи в РИОСВ като контролен орган определени документи в определен срок. Това е напълно в правомощията на проверяващите да изискват такава документация, именно с цел да съберат доказателства налице ли е извършено нарушение или не. След представянето на тези документи АНО е взел решение, че е налице извършено нарушение и е съставил АУАН. Така че АУАН № ПП-12 от 23.12.2020 г. е напълно законосъобразен.
Налице е посочена дата на извършване на нарушението – към датата на проверката и това е посочено, както в АУАН, така и в НП, а именно 24.10.2020 г.
Предвид това съдът
разгледа жалбата по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че на от „Екомакс Вторични Суровини” ЕООД, гр. Шумен било издадено Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадка в гр. Нови пазар, ул. „Цар Освободител“, в имоти с идентификатори № 52009.504.197, 52009.504.198, и 52009.504.199 с обща площ 4612 кв.м. Видът, количеството и дейностите, които за разрешени са изрично посочени в решението на Директора на РИОСВ гр. Шумен.
На 24.10.2020
г. на тази площадка е направена проверка от служители на РИОСВ гр. Шумен. При
проверката установили наличието на един контейнер – червен на цвят – пълен с
отпадъци с текстилен произход. От контейнера се разнасяла миризма на боя или разредители. Във водените от
дружеството книги не се установява запис за този отпадък. За констатираните
нарушения е съставен Констативен протокол № ПП-53 от 24.10.2020 г. С него
са дадени някои задължителни предписания към дружеството по спазване на
законодателството в областта на третирането на отпадъци. Жалбоподателят е бил
задължен и в определен срок да представи в РИОСВ гр. Шумен някои документи,
които не са установени в момента на проверката на място.
След допълнителната документална проверка се установило, че за въпросните отпадъци няма никакви записи. В действителност в книгите нямало запис за подобни отпадъци от 23.01.2018 г. – от датата на заверката на въпросната книга. От разпита на св. Нина Теофилова – служител на дружеството жалбоподател – се установява, че въпросният отпадък в книгите се води с код 19 12 04 – пластмаса и каучук, тъй като е пристигнал с отпадъци от този вид. След това е бил сортиран и отделен. Съдът кредитира показанията й в тази им част, тъй като кореспондират на останалите доказателства по делото. Не се кредитират показанията й в частта, в която заявява,ч е контейнерът е бил прясно боядисан, тъй като видно от приложените по делото снимки, контейнерът видимо не е бил боядисван скоро – същият е надраскан, с олющена боя и захабен. Видно от събраните доказателства, няма въвеждане на отпадъка в книгите след извършеното сортиране.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че е допуснато описаното в АУАН И НП нарушение – дружеството не е водило редовно книгите по чл. 44, ал. 1 от ЗУО. Съдът не споделя твърдението, че правната квалификация на нарушената разпоредба следва да е по чл. 44, ал. 2 от ЗУО. Чл. 44, ал. 1 от ЗУО предвижда задължение да се водят книги с посоченото в чл. 44, ал. 2 от ЗУО съдържание. Нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗУО би било налице, ако част от задължителното съдържание не се попълва. В случая обаче въобще няма отразяване на отпадъка в книгата, което е нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗУО. Съдът не е съгласен и с твърдението, че нарушението е недоказано, тъй като липсва изследване, което да посочи точния код на отпадъка, тъй като точния код на отпадъка е без значение. В същност няма никакво значение дали отпадъкът е с код 15 02 02, както считат РИОСВ гр. Шумен, дали с код 19 12 08 (текстилни отпадъци) или нещо друго. Важно е, че определено не е с код 19 12 04 (пластмаси и каучук), както е заведен, тъй като по същество не представлява пластмаса и каучук. Дори свидетелят, който е служител на фирмата жалбоподател признава това, като заяви, че това са текстилни отпадъци, които са били отделени от приет отпадък с код 19 12 04 след сортиране. Нарушението се състои в това, че новият отпадък, който е образуван след сортиране, не е заведен в отчетната книга, а не в неточното определяне на кода му.
Съдът не счита, че извършеното нарушение може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Тук не може да се говори за вреди, тъй като нарушението е такова на просто извършване, а не е вредоносно деяние. Затова маловажността му не би следвало да се определя от наличието или не на вреди, а на други фактори. Такива обаче не се установяват. Самата имуществена санкция е определена в нейния минимум.
Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от което, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8 от 21.01.2021 г. на Директора на РИОСВ гр. Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова