Решение по дело №553/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик против Решение № 13 от 26.03.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 187 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пещера, с което е отменено Наказателно постановление № 19 от 27.11.2023 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, с което на Х. К. К., [ЕГН], от с. Фотиново, Община Батак, област Пазарджик, за нарушение на чл. 471а, ал. 1, във р. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2, във вр. с 137 от ЗВД, е наложено наказание „глоба“, в размер на 1000,00 лева, предупреден, на осн. чл. 63, ал. 4, предл. второ от ЗАНН, нарушителя Х. К. К., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оспореното решение са присъдени разноски по делото. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление, като се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон. Акцентира се за неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Х., която поддържа касационната жалба и моли за отмяна оспореното първоинстанционно решение като съдът постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът - Х. К. К., чрез пълномощника си адв. П. оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Счита, че първоинстанционният съд правилно е счел, че е налице маловажен случай и правилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение, с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Пещера е образувано по жалба на Х. К. К., подадена против Наказателно постановление № 19 от 27.11.2023 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 471а, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева. Същото е издадено по повод получен сигнал и издадена Заповед № РД09-1056 от 09.10.2023 год. от Министъра на земеделието и храните и извършена проверка на 11.10.2023 год. от д-р Б. М., заемащ длъжността главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ гр. Пазарджик и д-р Н. В. Й. - Началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ гр. Пазарджик, в с. Фотиново, местност „Крегня“ в обект, собственост на К.. Проверяващите са установили, че в заградена част от обекта, лицето отглежда диви животни: девет броя муфлони, четири броя пауни, три броя турски патици и осем броя токачки. В обекта К. е имал регистриран, по чл. 137 от ЗВД, обект за отглеждане на говеда и пчели, но не и за отглеждане на диви животни, поради което проверяващите приели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на разпоредбите на ЗВД свързани със задължението за регистриране на обекти, в които се отглеждат диви животни.

За резултатите от проверката д-р Б. М. е съставил констативен протокол № 0006701 от 11.10.2023 год. в присъствието на собственика на обекта - Х. К..

На жалбоподателя К. е връчена покана да се яви на 24.10.2023 год. от 09:30-10:00 ч., в сградата на ОДБХ - Пазарджик, за да му бъде съставен АУАН.

На 24.10.2023 год. на Х. К. е съставен АУАН № 0000782 за нарушение на чл. 471а, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД от служителя в ОДБХ гр. Пазарджик. Препис от АУАН е връчен лично на жалбоподателя К. срещу подпис, надлежно удостоверено с разписка от датата на съставяне на АУАН. В полето за обяснения/възражения на нарушителя лицето записало, че т.нар. диви животни - муфлони са му продадени в с. Извор и Широка поляна и не е информиран, че подлежат на регистрация.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН К. е депозирал възражение с вх. № ПЗ-4927 от 31.10.2023 год. срещу съставения му АУАН до административно- наказващия орган, в което поискал наложеният му акт да бъде заменен с предписание за регистриране на нов обект. Изложил твърдения, че зоокътът е създаден преди публикуването на Закона за защита на животните и преди приемане на чл. 22, ал. 1 от същия за тяхната регистрация. Посочил, че е създал идеални условия за успешно отглеждане на муфлони, като към момента изпълнявал предписанията на РИОСВ за регистриране на обекта, съгласно техните изисквания. Посочил също, че единствената причина да не регистрира обекта била липсата на информация, касаеща нуждата от подобна регистрация.

На 09.11.2023 год. Х. К. входирал в РИОСВ - Пазарджик два броя заявления за издаване на регистрационна карта - за 7 броя муфлони и за 4 броя индийски пауни, като на 22.11.2023 год. на К. са издадени: регистрационна карта № BG ПЗ ЗЗЖ 61/2023 год. за регистрирани 4 броя пауни и регистрационна карта № BG ПЗ ЗЗЖ 62/2023 год. за регистрирани 7 броя муфлони. Директорът на ОДБХ гр. Пазарджик приел за неоснователно възражението и въз основа на съставения АУАН постановил оспореното НП, с което наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 471а, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 137 от ЗВД.

Пред първоинстанциониня съд са възприети безпротиворечиво свидетелските показания на Б. А. М., Н. В. Й. и А. Т. Б., както и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка.

При разглеждане на спора от правна страна районният съд не е сподели извода на наказващия орган, че в случая са налице всички белези на маловажен случай. Посочил е, че съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Формирал е извод за изключително ниска обществена опасност на нарушението, а наложената санкция в размер от 1000,00 лева, е приел за несъответно висока, поради което е приел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е отменил, а осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е предупредил К., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е неправилно.

Касационната инстанция намира, че е доказано извършването на нарушение на чл. 137 от ЗВД и правилно е определена санкционната разпоредба на 471а, ал. 1 от същия, като наложеното наказание е в минимален размер. Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност. На първо място нарушението е за отглеждане на животни в нерегистриран обект, като животните са диви: девет броя муфлони, четири броя пауни, три броя турски патици и осем броя токачки, което не е типичен случай на нарушение от този вид и не може да се изключи принципната приложимост на чл. 28 от ЗАНН. В случая не се разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случи на отглеждане на домашни животни и не се изключва настъпването на вредни последици от извършването му, независимо, че не са установени такива. Отглеждането на животни, а още повече и на диви такива разкрива висока степен на обществена опасност, произтичащи от факта, че са носители на множество заболявания, които могат да се предадат на човек или на други животни, когато не са предприети нужните мерки за ограничаването и предаването им. Регистрацията на животновъден обект има за цел превенция и контрол на заболявания при животните, което не представлява „маловажен случай“. Свързано е с опазване здравето и живота на хората, както и на други животни. Отглеждането на диви животни не е типично и след като нарушението е установено по несъмнен начин, то правилно се дължи и съответната глоба, която в случая административнонаказващия орган е наложил в минимален размер. Смекчаващи обстоятелства, от кръга на изложените от районния съд, обосноваващи нормата на чл. 28 от ЗАНН, в случая не са налице, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови потвърждаване на процесното наказателно постановление.

При този изход на делото на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции, предвид осъщественото процесуално представителство и активното му участие в съдебното производство пред всички съдебни инстанции. В тази връзка следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева, предвид чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП. Тази сума следва да се възложи в тежест на ответната страна - Х. К. К..

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 13 от 26.03.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 187 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пещера и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 от 27.11.2023 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, с което на Х. К. К., [ЕГН], от с. Фотиново, Община Батак, област Пазарджик, за нарушение на чл. 471а, ал. 1, във р. с чл. 182, ал. 1 и ал. 2, във вр. с 137 от ЗВД, е наложено наказание „глоба“, в размер на 1000,00 лева.

ОСЪЖДА Х. К. К., [ЕГН], от с. Фотиново, Община Батак, област Пазарджик да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик разноски по делото за две съдебни инстанции, в размер 200,00 (двеста) лева.

Решението е окончателно.