Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72 21.02.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и втори
януари ..........…….................................................
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. ...........................................
и в присъствието на прокурора
…..…………........................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............……..........................….......… гр.д. № 1577 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – Д.Г.Д. *** твърди, че от 1994 г. работи при
ответника, като към момента заемал длъжността „младши инспектор-старши
полицай“, група ООР, РУ Димитровград. В периода от 18.09.2016 г. до 18.09.2019
г. изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени (дневни и нощни),
съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време, съгласно
чл.187, ал.3 ЗМВР. В периода отработил 264 нощни смени, в които положил труд
между 22.00 и 6.00 ч., като съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР,
следвало да му бъде изплатено допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта. При липсата на изрична регламентация в посочени наредби, издадени
от Министъра на вътрешните работи, поради което счита, че следва да бъде
приложена Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време. Положеният от него нощен труд в периода възлизал
общо на 2112 часа или приравнен с коефициент 1,143 възлизал на 2414 часа,
поради което не били заплатени 302 часа положен нощен труд или допълнително
възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1736 лева. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1736 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч. за периода от
18.09.2016 г. до 18.09.2019 г., сумата в размер на 100 лева – лихва за забава,
изчислена върху всяко неплатено възнаграждение, считано от 1-во число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира
деловодни разноски.
В съдебно заседание на
осн. чл.214 ГПК предприема изменение на иска: увеличение на иска в частта
относно претенцията за възнаграждение на сумата от 2178,09 лева, както и увеличение на иска в частта за мораторната
лихва на 255,66 лева.
ОТВЕТНИКЪТ – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – ХАСКОВО подава
отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен, поради което моли за
неговото отхвърляне. Счита, че в процесния период следва да се съобразят
разпоредбите на чл.179 ЗМВР и действащите в периода заповеди издадени от
Министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положен труд за
времето от 22.00 до 06.00 ч. Счита иска за недоказан по основание и размер.
Съдът,
след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената
кадрова справка на ищеца младши инспектор Д.Г.Д. - старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление .
Димитровград при ОДМВР-Хасково, същият е назначен със заповед №
273з-696/22.04.2015 г., считано от 22.04.2015 г. На работа е в МВР, считано от
09.09.1994 г.
По делото са представени
формуляр за длъжностна характеристика и протокол за запознаване със същата.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в ОД на
МВР Хасково при сумарно отчитане на работното време, същото се изчислява на 3
месечен период. На служителите е заплащан извънреден труд от сумирано работно
време, който се явява като разликата между действително положените часове
/нощни и дневни/ и норматива часове за съответния период. За всеки час положен
нощен труд между 22,00 и 06.00 ч. се заплаща по 0,25 лева. Ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на двусменен
режим на работа, с продължителност на работната смяна 12 часа, както следва от
07,00 ч. до 19,00 ч. и от 19,00 ч. до 07,00 ч. за периода от 18.09.2016 г. до
18.09.2019 г. броят на отработените от ищеца нощни смени от 19,00 ч. до 07,00
ч. е 274,25 смени и 2194 ч.н.тр.
Отработените часове не са превръщани в дневни с коефициент 1,143, равен на
нормалната продължителност на дневното работно време /8ч./ и нощното време
/7ч./, установено при сумираното отчитане на работното време, съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Съгласно цитирания текст отработените нощни часове се умножават
с коефициент 1,143. Положените от ищеца часове нощен труд след превръщането им
в дневни са 2508 ч. нощни часове, превърнати в дневни. На ищеца не е изплащано
допълнително възнаграждение за часовете нощен труд, превърнати в дневни с
посочения коефициент. Размерът на
допълнителното възнаграждение за труда, положен между 22,00 ч. и 06,00 ч. след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 е 2187,09 лева. Това
възнаграждение се получава като разликата от превърнатите нощни часове в дневни
се умножи по часовата ставка и се добави 50 % увеличение за извънреден труд по
чл.262, ал.1, т.4 КТ. Размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяко
неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска е в размер
на 255,66 лева – върху брутното възнаграждение.
При
така установената фактическа налага следните правни изводи:
По категоричен начин по делото се установи, че през процесния период
между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „младши инспектор- старши полицай“ в
РУ-Димитровград – ОДМВР Хасково, като е изпълнявал служебните си задължения на
12-часов сменен режим – дневни и нощни. Страните не спорят, а и от заключението
на вещото лице се установява, че в този период ищецът е положил 2194 часа нощен
труд. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в
часове дневен, умножен по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като
такъв.
След
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата в
настоящия случай нормативна уредба, съдът достига до извод, че следва да се
преизчисли по гореописания начин положения от ищеца труд за процесния период и
съответно да се заплати същия. Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР предвижда допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., предхождани от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Съдът споделя изцяло извършения от
ищцовата страна анализ на приложимата към случая нормативна уредба. Текстовете
на чл.3 ал.3 в посочените три наредби са идентични, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
първата по време от посочените наредби, в чл.31 ал.2, изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с
приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016г.,
поради което до този момент е действаща предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Това води до празнота в уредбата, поради
което съдът намира, че е приложима Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9 ал.2 от цитираната наредба се предвижда, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза именно на 1.143 /8:7/. Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените
съображения, съдът намира исковата претенция за главницата за основателна,
поради което следва да бъде уважена в цялост. За процесния период 18.09.2016г.
– 18.09.2019г. ищецът е отработил 2194 часа нощен труд, превърнати в дневни с
коефициент 1,143 и възлизащи на 2508 часа дневен труд, с разлика в часове и
минути за доплащане 314 часа и стойност на положения извънреден труд и според
чл.262 ал.1 т.4 от КТ брутен размер от 2187,09 лв., който не му е изплатен. Ето
защо, предвид гореизложените съображения предявения главен иск следва да се
уважи изцяло.
По
отношение на обезщетението за забава следва да се приеме, че падежът за
изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден труд е настъпило с
изтичането на съответния тримесечен период, през който е следвало да бъде
начислено и изплатено. Така за процесната главница в брутен размер от 2187,09
лева, отнасяща се за периода 18.09.2016г. – 18.09.2019г. се дължи обезщетение
за забава, считано от 01.11.2016г. до 18.09.2019г. /датата на предявяване на
иска/. За този период и върху посочената главница акцесорният иск се явява
основателен до размера от 255,66 лева.
Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 18.09.2019г. до окончателното й изплащане.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на
400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение, доколкото същото е в
минимален размер изчислено по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно
сумата от 137,48 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 150
лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ХАСКОВО, със седалище
и адрес на управление *********************, да заплати на Д.Г.Д. ***, ЕГН
********** сумата от 2187,09 лева, представляваща брутен размер на
дължимото му допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 18.09.2016г.
– 18.09.2019 г., в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен, ведно
със законната лихва от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 255,66
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2016г. – 18.09.2019г.,
изчислено върху брутния размер на главницата от 2187,09 лева.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ХАСКОВО със седалище и адрес на управление *********************
да заплати на Д.Г.Д. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, а по сметка на РС–Димитровград
137,48 лева за държавна такса и 150,00 лева разноски за вещо лице.
Сумите
могат да бъдат преведени по сметка на ищеца:
BG77STSA93000012700175, „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
.
СЪДИЯ: