Решение по дело №416/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

 

гр. К., 20.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                       ІІІ наказателен състав,

на дванадесети окто***и                         през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

при секретаря Снежана Данчева, като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 416 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 20-0281-000546 от 29.06.2020 г. на Началник Група към **на ***П., РУ „П.“ - К., на Й.Й.Я., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98 ал.1, т.2 от ЗДвП, като са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на ***.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетата фактическа обстановка, както и счита, че не е извършил твърдените нарушения. 

 В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява от адв.Ш., който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, но само относно наложеното наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Вече не оспорва нарушението по чл.98 ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева и пледира това наказание да остане.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище по жалбата, която се счита за неоснователна и се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е и допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели И.В.С. в качеството му на актосъставител и К.Ц.С. като свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН и Л.В.Г.по искане на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № 20-0281-000546 от 29.06.2020 г., ведно с разписка за връчването му, АУАН серия GА № 153640 от 02.06.2020 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-14578/31.12.2019г., Заповед № 8121К-14581/31.12.2019г., справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, съдът намира за установено следното:

На 2 юни 2020 г. около 15.10 часа св. С. *** се движил пеша по северния тротоар на улица „Г.К.“ в гр. К., посока от изток към запад и забелязал, че на пътя пред него, на около 50 метра се движи лек автомобил Ф.П., като водача не бил с поставен обезопасителен колан. В близост до С. този автомобил спрял, като по посоката му на движение вече имало паркирани и спрели ППС и неговото паркиране се явявало на втори ред по средата на улицата. Водача спрял, изгасил двигателя на автомобила и включил аварийни светлини. В следствие на това, зад него се получила голяма колона от автомобили и се създали предпоставки за ПТП. Той явно  пречил  на движението. Като видял това св.С., отишъл до водача -жалбоподателя, представил му се и се легитимирал със служебната си карта и му казал, че е паркирал неправилно, и му разпоредил да премести автомобила. Водача заявил, че е спрял за да изчака жена си, която е до някакъв магазин, трябва да я вземе и тогава ще тръгне. Тъй като преценил, че има нарушение на ЗДвП, св.С. му казал, че ще му бъде съставен акт за административно нарушение по ЗДвП, след което се качил при него в автомобила и му казал да отидат пред сградата на РУП К.. През това време пред РУП К. дошла съпругата /живуща с него на съпружески начела/ на жалбоподателя -  т.е. жената която чакал. Св. С. извикал служителите, които били дежурни по КАТ, единият от които бил св.С. и им обяснил ситуацията.

Във връзка с констатираното ******С. съставил АУАН срещу жалбоподателя, с който било прието, че последният, като правоспособен водач, е извършил нарушения на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като на 02.06.2020 г., около 15,10 ч., в гр.К., по ул. „Г.К.“ срещу № 33, посока на движение от запад към изток управлява лек автомобил „Ф.П.“  рег. № ******, собственост на С.Й.Я. с ЕГН **********, като по време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван и, че водача паркира МПС с рег. № ****** по посока на движението на горепосочения адрес до паркирано ППС от страна на движението.  

         Жалбоподателят подписал съставения АУАН без възражение и получил препис от същия.

         На 29.06.2020 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описани с АУАН обстоятелства по нарушенията, на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98 ал.1, т.2 от ЗДвП, като са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на ***.

         Атакуваното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 30.06.2020 г., като на 03.07.2020г. била депозирана и жалбата срещу него. 

         Събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите И.С. и К.С., съдът кредитира изцяло при постановяване на решението си, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си, последователни са и пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът кредитира и ползва изцяло показанията на свидетеля К.С. - очевидец на нарушението, тъй като са еднопосочни, непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – с писмените доказателства. Посочения свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, поради това същия не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Съдът не кредитира и не ползва показанията на разпитания по почин на жалбоподателя свидетел – Л.Г., поради съпружеските отношения на същата с жалбоподателя /съвместно съжителство/. Това до голяма степен прави показанията й пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Освен това показанията на този свидетел са в противоречие с кредитираните показания на свидетелите С. и С..

         При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

         От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява извършеното от жалбоподателя Я. нарушение на разпоредбите на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесните нарушения са констатирани с АУАН, съставен от оправомощено длъжностно лице. АУАН съдържа всички необходими задължителни реквизити, съобразно чл.42 от ЗАНН. Нарушенията са индивидуализирани в достатъчна степен относно обстоятелствата по извършването, датата и мястото, така, че за жалбоподателя е налице яснота какви нарушения е осъществил, кога и къде, поради което и не е нарушено правото му на защита.

Съдът счита, че деянията са доказани.

Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП не се споделя от съда, тъй като от една страна е налице акт, който се ползва доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП и не е оборен, а и от друга страна са налице показанията на актосъставителя С. и на свидетеля по акта и същевременно очевидец на извършените нарушения С., които изцяло потвърждават отразените констатации в акта. Както вече беше посочено по-горе показанията на двамата полицейски служители са безпротиворечиви, еднопосочни, установяващи безспорно извършеното нарушение, както и обективни, доколкото не се установиха отношения, които да внесат съмнение в тяхната безпристрастност.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила му е бил оборудван в нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Атакуваното наказателно постановление също е издадено от оправомощено длъжностно лице, като същото съдържа всички императивно установени в чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение, датата и мястото на извършване, неговия автор. Посочени са съответни на обстоятелствата, правна квалификация на деянието, както и е приложена съответната санкционна норма. Наложеното наказание е определено в рамките на предвиденото в санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и тъй като същото е посочено във фиксиран размер от 50 лв. в приложимата разпоредба се явява и съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Деянието не представлява маловажен случай. Нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните. Управлението на МПС без обезопасителен колан касае безопасността на движението, поради което и неспазването на съответните задължения от водача, макар и да не са настъпили вреди от извършването му не обуславя маловажност на случая. В тази насока следва да се отчете и изключително широкото разпространение на това нарушение, както в съдебния район, така и в цялата страна.

Отнемането на 6 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, касае наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като е съобразено с изискванията на чл.6 ал.1 т.10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Относно нарушението на чл.98 ал.1, т.2 от ЗДвП, което вече не се и оспорва, е необходимо да се посочи следното: разпоредбата на тази норма забранява престоят и паркирането до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП е предвидено съответното административно наказание – глоба н размер на 50 лева. В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е допуснал и това нарушение, като на посочената в административната преписка дата е управлявал повереното му превозно средство и паркирал по посока на движението на горепосочения адрес до паркирано ППС от страна на движението, при което е осъществил виновно състава на описаното административно нарушение. И това деяние не представлява маловажен случай, тъй като нарушението по чл.98 ал.1, т.2 от ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните, а напротив в следствие на това нарушение се получило голямо задръстване и се създали предпоставки за ПТП, т.е. пряко е засегната безопасността на движението, поради което и неспазването на съответните задължения от водача в случая не обуславя маловажност на случая.

Отнемането на 6 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, касае и наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП, като е съобразено с изискванията на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Именно за това с НП са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000546 от 29.06.2020 г. на Началник Група към **на ***- П., РУ „П.“- К., с което на Й.Й.Я., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98 ал.1, т.2 от ЗДвП, като са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на ***.

 

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

 

 

 

                                                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.