№ 9122
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110168361 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.410 във
вр.чл.411 и чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец З.Б.В.И.Г.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, срещу ответник З.Д.Ж.З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр***, с предявени искове да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 11968,06 лева/лв./ представляваща половината от
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка и щета № *** с включени 25,00 лева
ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 28.8.2021г. за увредено МПС БМВ с peг. №
***, при взаимна вина заедно с водача на МПС Джип е рeг. № ***, ведно със законната
лихва за забава върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда - 15.12.2022г. до
окончателното заплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.8.2021г., по път Панагюрище – Панагюрски
колонии, 37 км 77+563 е извършено ПТП по вина на водач на МПС марка Джип с рег. №
***, който реализира ПТП със спряло внезапно пред него МПС - БМВ с рег. № ***,
собственост на С. Н. К.. За извършеното ПТП е съставен двустранен констативен протокол
за ПТП от 28.08.2021 г. Водачът причинил ПТП-то е бил застрахован при ответника към
този момент. Ищцовото дружество З.Б.В.И.Г. е заплатило по застрахователна претенция по
застраховка ,,Бонус Каско“ на 25.03.2022г. застрахователно обезщетение в размер на
23886,12лв.., представляващо стойност за извършен ремонт на пострадалото МПС на
автосервиз М.К.У., като е претендирало на 01.07.2022г. от ответниковото дружество
д.б.ж.з.“ възстановяване при съвина на половината от изплатените суми - 11 943.06лв.-
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25.00лв., в общ размер
на 11968,06лв. д.б.ж.з.“ получило поканата за възстановяване на половината от изплатеното
1
обезщетение и разходите, но не е платило претенцията.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в предоставената възможност и в рамките на законоустановения срок е
подал отговор на ИМ по реда на чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на МПС марка „Джип“ с рег.№ *** към момента на ПТП-то. Не оспорва, че
ищецът е заплатил сумата от извършеното от ищеца плащане в полза на „М.К.У. по
застраховка „Каско“, по техен № щета ***, в размер на 23 886,12 лв. /сервиза, отремонтирал
вредите на застрахования при ищеца автомобил/. Оспорва механизма на ПТП, вината и
противоправното деяние на водача на лек автомобил марка „Джип“ с рег.№ ***. Поддържа,
че виновен за причиняването на процесното ПТП е водачът на л.а. БМВ с рег. № *** поради
нарушение на ЗДвП, а в условията на евентуалност - релевира възражение за съпричиняване
от двамата водачи. Посочва, че претендираната сума не съответства на действителната
стойност на причинените вреди. Твърди, че претендираното обезщетение не отговаря на
средните пазарни цени за отремонтиране на вреди. Поддържа, че част от увредените детайли
не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Заявява, че процесният автомобил е в
експлоатация над 3 години и е извън гаранционните условия на производителя и не е било
нужно да се отремонтира в оторизиран за марката сервиз, поради което е следвало да бъде
отремонтиран с части на алтернативни доставчици и в от сервиз, различен от официалния.
Съобразно изложеното ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като моли да му се присъдят сторените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно,
поддържа исковите претенции и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален
представител юр.консулт по пълномощно, поддържа подадения отговор и моли исковата
претенция да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка
с доводите, и съображенията на страните, и като съобрази нормативните актове
уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
квитанция за платена държавна такса за подадена ИМ/л.5/; отчет на адв.хонорар/л.6/;
фактура за адв.хонорар на ищеца № ***/; пълномощно за ищеца/л.8/; ДС към д-р за ПП от
26.4.2012г./л.9/; протокол от 5.4.2011г. на САдвС/л.10/; У-е за рег.по ЗДДС на адв.др-во
Феникс/л.11/; банково извлечение по сметка на АС Феникс/л.12/; обратни разписки на
ищеца до С. Н. К./л.13/; двустранен констативен протокол за ПТП от 28.8.2021г./л.14/;
2
заявление за изпл.на з-лно обезщет.по Каско и ГО/л.15-16/; Ф-ра № ***г. изд.от
М.К.У./л.17-18, 35/; застрахователна полица Каско № ***/л.19-22, л.31/; свидетелство за
управление и регистрация на МПС/л.23/; писмо от ищец до С. Н. К. от 14.9.2022г./л.24/;
писмо от ответник до ищец от 2.8.2022г./л.25/; покана по регресна претенция за сумата
23886,12лв./л.26/; Писмо-покана № *** с обратна разписка /л.28/; копия на документи за
регистрация на МПС с рег.№ *** и свидетелство за управление на МПС/л.29-30/;
възлагателно писмо от 30.8.2021г./л.32/; банково преводно нареждане за сумата от
23886,12лв. от 25.3.2022г./л.33/; доклад по щета № ***/л.34/; приемо-предавателен протокол
от 30.8.2021г./л.36/; опис-заключение по претенция от 30.8.2021г./л.37-42/; снимков
материал от 30.8.2021г./л.43-62/; Извлечение от Гаранционен фонд/л.63-64/; Общи условия
на З.Д.В.И.Г./л.67-83/; пълномощно за ответника към ОИМ.
По искане на ответника е назначен разпит по делегация на Х. А. Д., участник в ПТП-
то, водач на л.а. ,,Джип“ с рег.№ ***, като разпита е осъществен от РС-Панагюрище, като е
изпратен на СРС протокола от о.с.з. по ЧГД№ 68361/2022г. от 21.4.2023г. От разпита се
установява, че автомобила движещ се пред него е спрял рязко, като не са светнали никакви
сигнални светлини при спирането му и въпреки натискането на спирачки и ниската скорост
/от около 65 км/ч/ втория автомобил не е успял да спре и така е станало ПТП.
По искане на ищеца е разпитан свидетеля С. Н. К., водач на л.а. ,,БМВ Х3“ с рег.№
***. От разпита се установява, че автомобила, който е управлявал е спрял от движение като
за пълното спиране му е отнело 5-10 метра, което се дължало на задействала се системи
против плъзгане на автомобила.
По делото е назначена и изслушана съдебна-автотехническа експертиза/САТЕ/л.60-63/,
чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Заключението
не е оспорено от страните. От заключението се установява, че получените щети върху
автомобила/МПС/ ,,БМВ Х3“ с рег.№ *** са причинени по начин описан в протокола за
ПТП, като има причинно следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
Установява се още, че размерът на щетите по МПС ,,БМВ Х3“ с рег.№ *** по средни
пазарни стойности към датата на ПТП възлиза на сума 23419,85 лева с включени
ликвидационни разноски от 15лв. Същия автомобил не е бил в гаранция към момента на
ПТП, но въпреки това не е било възможно да се отремонтира само с части от алтернативни
доставчици, доколкото не се предлага пълна гама. В о.с.з. вещото лице посочва, че за по-
тежки повреди, каквато е тази в настоящия случай ликвидационните разноски по щетата
могат да бъдат в максималния предвиден размер от 40 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца,
че има права да иска възстановяване на половината на платената от него сума по договор за
застраховка от застрахователя на причинителя на вредата съгласно чл.410 КЗ във вр.чл.411
и чл.412 КЗ.
3
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Предвид събраните доказателства и предвид фактите и обстоятелствата изложени в
исковата молба, съдът прави извод, че ищеца е заплатил нанесени щети върху автомобил, за
който е била сключена застраховка Каско- описаната в исковата молба/ИМ/. След
заплащането ищеца е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите или
срещу неговия застраховател.
Съдът достига до извод, че страните спорят по размера на щетите и по механизъм на
ПТП, като ответника твърди вина на водача, чийто автомобил е застрахован при ищеца, а
при евентуалност твърди вина на двамата водачи.
С оглед разпита на свидетелите, съдът достига до извод, че изложения в ИМ
механизъм на ПТП е доказан и е същия, който е възприел и вещото лице в заключението по
САТЕ. Съдът достига до извод, че водачите на двете МПС са нарушили правилата по ЗДвП,
като водачът на л.а. ,,БМВ“ Х3 е нарушил разпоредбата на чл.24 ЗДвП – ал.1-Водачът на
пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него
пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В
този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са
повредени, подава своевременно сигнал с ръка.
Водачът на л.а. ,,Джип“ – чл.23 ЗДвП – ал.1-Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Така съдът достига до извод, че вина за настъпилото процесно ПТП имат и двамата
водачи, като всеки от тях носи вина, като съдът счита, че всеки един е допринесъл
наполовина/50%/ за случилото се, като и двамата не са спазили правилата по ЗдвП. Затова от
сумата по САТЕ по пазарни цени за размер на щетите ответника дължи заплащане на ищеца
за ½ от сумата, т.е. от 23404,85 лева половината е 11702,43лв.
Съдът достига до извод, че предявения иск е частично основателен и подлежи на
уважаване, като следва да се вземе предвид заключението на приетата по делото САТЕ.
4
По отношение на размера на предявения иск съдът изцяло приема заключението на
вещото лице, като е видно, че платеното от ищеца е в по-висок размер от щетите, които
определя вещото лице по средна пазарна стойност, но тъй като не е било възможно
отремонтирането да се случи с части от алтернативни доставчици, следва да се приеме, че е
било необходимо да се отремонтира в оторизиран сервиз за марката. Предявения иск е
основателен за сума от 11702,43лв. и още 25,00лв. ликвидационни разноски или общо се
получава сумата от 11727,43 лева, за която сума иска подлежи на уважаване, а за разликата
до предявените с ИМ 11968,06 лева иска подлежи на отхвърляне.
По отношение законната лихва, настоящият състав намира, че законна лихва върху
сумата се дължи от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2022г. до
окончателното заплащане на задължението, защото иска за лихва зависи от уважаването на
главния иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на присъждане на
разноски имат и двете страни. Така на ищеца, следва да се присъдят и разноски в
настоящото производство съобразно събраните доказателства, като съдът присъжда сумата
от 2457,85 лева от обща сума на разноски 2508,28 лева, от които 478,72 лева за платена
държавна такса, 200,00 лева за депозити за САТЕ, 1772,56 лева за адв.възнаграждение с ДДС
на ищеца, 40,00лв. платен депозит на свидетел за разпит и явяване пред съд, 17 лева за
цветно копиране на снимки за щетата. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК и
доказателства към него, който е приет от съда /л.173/.
В проведено о.с.з. на 12.5.2023г. ответникът е възразил срещу адв.въз-ние на ищеца и е
поискал да се намали до минимума по Наредба, но адвокатското възнаграждение
претендирано от ищеца е определен в минимален размер по Наредба за адв.въз-ния, към
което е начислено 20 % ДДС, защото адв.сдружение е регистрирано по ДДС и към
минимума на хонорара е начислен и платен и ДДС, който съдът следва да съобрази. Затова
няма основание за намаляване на адв.хонорар на ищеца.
На ответника за отхв.част от иска следва да се присъдят 8,85 лева от обща сума 440лв.,
от които 240лв. за платени депозити за разпит на свидетел и за САТЕ, и 200лв. за
юр.к.възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Списък по чл.80 ГПК
на ответника е приет по делото/л.175/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, да заплати
на ищец З.Б.В.И.Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – 11727,43лева/лв./, представляваща регресно вземане с включени 25лв.
ликвидационни разноски, за изплатено застрахователно обезщетение по сключена
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № *** от 18.08.2021г. до
17.08.2022г., по щета №***, за нанесени щети на МПС БМВ с peг. № ***, вследствие ПТП
5
от 28.8.2021г., представляващо покрит застрахователен риск по застраховка Каско на МПС,
ведно със законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.12.2022г., до окончателното изплащане на дължимото, на основание
чл.410 във вр.чл.411 и чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД,като ОТХВЪРЛЯ като недоказан и
неоснователен иска за разликата над 11727,43лв. до предявените 11968,06лв, както и
СУМАТА от 2457,85 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, да заплати
на З.Д.Ж.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, СУМАТА от 8,85 лева
представляваща сторени разноски пред СРС от ответника, съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6