Решение по дело №16732/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260003
Дата: 2 януари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Биляна Магделинова Славчева
Дело: 20191100116732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 02.01.2022г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр. дело №16732/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата К.В.П. излага в исковата молба, че на 25.02.2018г. около 17,00часа ищцата била пътник  в л.а. "Опел", м. "Фронтера" с рег. № ******, управляван от баща й В.К.П.,***, с посока на движение от ул."Луи Аиер" към ул."Козяк". В района на ул."******, водачът на лек автомобил "Опел", м. "Фронтера" с рег. № ******, движещ се в насрещната лента за движение, изгубил контрол  върху управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещното движение и причинил ПТП, при което автомобилът, в който била ищцата, е ударен челно в предната част. В резултат на настъпилото ПТП ищцата претърпяла телесни увреждания. За ПТП е съставен констативен протокол от 25.02.2018г, в който ищцата е посочена като пострадало лице. В същия ден ищцата е приета в университетска  болница  "Лозенец" и настанена в клиниката по хирургия, където й е оказана медицинска помощ.  Извършена е медицинска интервенция  и е установена разкъсно-контузна рана  на брадичката в размер на 5 см. с гладки ръбове, оскъдно кървене, дълбочина до долния ръб на макдибулата и диафрагма орис.

Образувано е досъдебно производство, което е приключило със споразумение, одобрено на 14.06.2018г. от Софийски районен съд, 129-ти състав. По отношение на лек автомобил "Опел", м. "Фронтера" с рег.№ ******имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответника към датата на ПТП, поради което на основание чл.492 от КЗ е предявена претенция за заплащане на обезщетение пряко от ответника. Определено е обезщетение в размер на 3000лева, съобразен с наличието на съпричиняване  във връзка с поведението на пострадалата и виновния водач от 50%, което счита за занижено.

Предвид изложеното предявява обективно съединени искове за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да  заплати сумата от 29 000лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът З. "Е." АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", относно лек автомобил "Опел", м. "фронтера" с рег.№ ******, между собственика му и ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП и настъпилите от него неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника за съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение.

В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.  

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа страна следното:

С определение от 26.02.2021г. е прието за безспорно, че е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно лек автомобил "Опел", м. "фронтера" с рег.№ ******, както и че на ищцата извънсъдебно е платено обезщетение в размер на 3 000лева.  

Установява се, че по НОХД №9873/ 2018г. е одобрено споразумение, с което В.А.Т.се е признал за виновен за настъпване на  процесното ПТП, в резултат от нарушение на чл.6, т.1, чл.63, ал.2, т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, загубил контрол над него,  реализирал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.К.П. и Е.Д.М., за което му е наложено наказание, описано в споразумението.

В констативен протокол  №К-136/25.02.2018г.  е отбелязано, че пострадало от ПТП лице е К.В.П., настанена в правителствена болница с работна диагноза рана на брадата.
            Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на родителите на ищцата. Свидетелят В.К. дава показания, че  в деня на инцидента пътували от с.Мърчаево, където живеят, към гр.София. Времето било лошо и ползвали джип. Дъщеря му била с пукната кост на лявата ръка  и седяла зад него. Настанил я в детска седалка и поставил обезопасителен колан. ПТП настъпило близо до МОЛ 'Парадайз", при обстоятелства които са изяснени и не следва да се обсъждат показанията на свидетеля в тази част. След удара между двата автомобила, свидетелят излязъл от колата, отворил вратата откъм дъщеря си, за да я извади. След това седнал на задната седалка на другия автомобил, заедно с нея. Закарали я в най-близката болница. Когато държал главата на дъщеря си, усещал че десния му ръкав се пълни с кръв, но се оказало, че кръвта е от него. Отнесъл дъщеря си в спешния кабинет. Виждал, че от нея тече кръв, виждал тъканите на гърлото. Лекарите казали, че състоянието й не е животозастрашаващо. Детето било силно разстроено и уплашено. Прекарали цялата нощ в болница, тя спала около един час и страдала за блузката си. Имала дренаж на брадата и затова се притеснявала дали ще й остане белег. Не можела да приема храна. Хранела се една две седмици с течна храна. На 6-7 ден махнали дренажа от брадата на детето. По време на престоя в болница била сама с часове. Когато станала катастрофата не забелязал проблеми със задната седалка, която после видял, че е хлътнала напред, била изкривена. Задната седалка на автомобила е разделена на две части, по широка и по-тясна, за да се сгъват и да се вкарва багаж. Няколко пъти натискал червения бутон на седалката, за да откопчае колана.

Свидетелката М.дава показания за настъпване на ПТП, които не следва да се обсъждат. След настъпване на същото се обърнала и видяла, че дъщеря й е цялата в кръв. Синът й успял да излезе от колата и да й помогне. През това време съпругът й взел дъщеря им и тръгнали към болницата. Те двамата били в Правителствена болница, а свидетелката и сина й в Пирогов. Изписали ги на следващия ден и като се прибрали дъщеря й била с превръзка, изпитвала голям физически дискомфорт, трудно си движела долната челюст, било й трудно да говори. Пасирала й храната, за да се храни по-лесно. Косата й била изцапана с кръв, когато си дошла, било предизвикателство да я измият, за да се чувства по-добре. Първите дни имала физически неразположения, а след махане на превръзката и дренажа видяла белега, който още го има и започнала да се притеснява за училище, дали ще й се подиграват децата. Все още белега е видим. След две седмици се върнала на училище, като й било трудно първите дни. Класната разговаряла с децата да не й задават въпроси за случая. Не се върнала с желание на училище, тъй като се притеснявала от реакцията на децата. Имали пролетен празник в училището, който пропуснала. След махането на превръзката раната била доста видима. Оформила се като белег след лятото. Мазали го с козметика, но си останал.  Изпитва неудобство при запознаване с хора заради белега и казва, че никога няма да кара кола.

            Приета е комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, по която са дадени следните отговори на поставените въпроси:

            - В резултат от ПТП при ищцата е настъпила разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, която била хирургически обработена, след което е направен хирургичен шев  и поставен подкожен дрен. Изписана от болничното заведение на следващия ден след приемането. Рана от такова естество зараства за срок от 10 дни, когато се свалят конците от направения шев.  Обработката на раната е извършена под анестезия, но след това в период от около 10 дни има умерен болеви синдром и дискомфорт. Към настоящия момент детето е в добро състояние, като в резултат от раната е нелице белег в областта на брадичката, който е с дължина 4 см, на нивото на кожата, фин, но даващ известен козметичен дефект. В открито съдебно заседание вещото лице Й. прави извод, че ударът в областта на брадата показва, че детето е било с поставен колан, иначе травмите са щели да бъдат по-тежки.  

            Вещото лице по АТЕ прави заключение, че ищцата е пътувала на задната седалка. Автомобилът е снабден с обезопасителни колани. При настъпване на ПТП е била с поставен колан, тъй като тежестта на травмите би била по-голяма. Липсват данни за откъсване на облегалката на задната седалка, както и да има неизправност в носещата структура на седалката. При настъпване на ПТП ищцата е била обезопасена съгласно нормативните изисквания за нейната възраст.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил "Опел", м. "Фронтера" с рег.№ ******.

Установява се, че по НОХД №9873/ 2018г. е одобрено споразумение, с което В.А.Т.се е признал за виновен за настъпване на  процесното ПТП, в резултат от нарушение на чл.6, т.1, чл.63, ал.2, т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил , загубил контрол над него и реализирал ПТП и по непредпазливост причинил средна телсна повреда на К.К.П. и Е.Д.М., за което му е наложено наказание, описани в споразумението. Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда споразумение има последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна практика  в настоящото производство не следва да се обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването му.

            От споразумението се установява наличие на противоправно поведение на водача  на лек автомобил "Опел", м. "фронтера" с рег.№ ******, който при управлението му на посоченото място, дата и час, поради нарушение на  правилата за движение по пътищата реализирал ПТП, при механизма описан в споразумението и исковата молба, в резултат от което са настъпили телесни повреди  за ищцата. Предвид изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответника, като застраховател по предявените искове. 

            Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства и е приета съдебно -медицинска експертиза, от които се установява, че в резултат от  ПТП са получени травматични увреждания  при ищците.

            От приетата СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с ПТП за ищцата са настъпили травматични увреждания, изразяващи се разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, която била хирургически обработена , след което е направен хирургичен шев и поставен подкожен дрен. Изписана е от болничното заведение на следващия ден след приемането. Рана от такова естество зараства за срок от 10 дни , когато се свалят конците от направения шев.  Обработката на раната е извършена под анестезия , но след това в период от около 10 дни има умерен болеви синдрм и дисконфорт. Към настоящия момент детето е в добро състояние, като в резултат от раната е нелице белег в областта на брадичката , който е с дължина 4 см, на нивото на кожата, фин, но даващ известен козметичен дефект.

            Следователно в резултата от настъпилите травматични увреждания ищцата е търпяла  болки около 10 дни, когато се свалят конците от направения шев. Според показанията на родителите на ищцата, тя е изпитвала неудобства и притеснения, както от превръзката , така и от останалия белег след махането й. И сега белегът е видим и тя се притеснява от него. Изпитвала притеснение да се върне в училище, тъй като не знаела каква ще е реакцията на децата заради белега.  Според вещото лице по СМЕ

            Показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като са подкрепени от заключението на вещото лице по СМЕ, основават се на непосредствените им впечатления и са житейски обосновани. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че към настоящия момент детето е в добро състояние, но в резултат от раната е нелице белег в областта на брадичката, който е с дължина 4 см, на нивото на кожата, фин, но даващ известен козметичен дефект.

В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе, продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при нея  е останал видим белег с дължима от 4 см. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 8 000лева.

Направено е възражение за съпричиняване с твърдения за неправилно поставен или непоставен обезопасителен колан. При преценка основателността  на възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.

От заключението на вещите лица по КСМАТЕ се установява, че при настъпване на ПТП ищцата е била с поставен обезопасителен колан, както и обезопасена съобразно нормативните изисквания за нейната възраст и не са установени технически проблеми по автомобила, които да допринесат за настъпване на вредите.

Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него.

Както е посочено по-горе справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 8 000лева, от които следва да се приспаднат платените 3 000лева, като  искът следва да се уважи за сумата от 5 000лева и да се отхвърли до пълния предявен размер  от 29 000лева.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца  направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1370,00лева, от които следва да се присъдят  1/6 или 218,33лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от  200,00лева държавна такса, от заплащане на която е освободен ищеца, съобразно с уважената част от иска.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 5/6 от тях. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 850,00лева, включително 450,00 лева юрисконсултско възнаграждение, от които следва да се присъдят 708,33лева.

          Воден от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗАД "Е." АД с ЕИК ******да заплати на К.В.П. с ЕГН **********, чрез законния й представител В.К.П., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 25.02.2018г., ведно със законната лихва от 20.12.2019г. до окончателното й плащане,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 218,33лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно  основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 5 000лева до 29 000лева.

ОСЪЖДА ЗАД "Е." АД с ЕИК ******на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 200,00лева.

ОСЪЖДА К.В.П. с ЕГН **********, чрез законния й представител В.К.П. с ЕГН**********,  на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на  ЗАД "Д.Б.: Ж. и з." АД с ЕИК******* направените разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 708,33лева.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ :