№ 308
гр. София, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр.чл.249, ал.2 НПК.
С протоколно определение от 19.01.2022г., постановено по НОХД
№ 2850/2021г., в проведеното разпоредително съдебно заседание Софийски
градски съд, НО, 20 състав е прекратил съдебното производство по делото на
основание чл.249, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК и го е
върнал на СГП за отстраняване на посочени в мотивите му нарушения на
процесуалните правила.
В законния срок против определението на съда е постъпил частен
протест от Софийска градска прокуратура. В протеста се поддържа, че
определението на съда е постановено в нарушение на процесуалните правила,
което е ограничило съществено правата на пострадалите Р. М. А., Д. С. М. и
Д. С. М.. Сочи, че същите са били нередовно призовани за проведеното
разпоредително заседание. Редовно призован е бил техния повереник адв.С.
М., който е подал молба до съда за отлагане на разпоредителното заседание,
поради уважителна причина - поет ангажимент за явяване по дела пред
Районен съд - гр.Кърджали. Счита, че неправилно съдът е приел, че
пострадалите са надлежно призовани за разпоредителното заседание, след
като е уведомен повереникът им. Като е дал ход на разпоредителното
заседание, съдът е елиминира изцяло пострадалите лица и техния повереник и
ги е лишил от възможността да вземат отношение по въпросите по чл.248 от
1
НПК. Счита, че така извършеното процесуално нарушение е съществено по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Поддържа, че е неправилен изводът на
съда за наличие на неясноти в обвинителния акт, които са довели до
ограничаване правото на защита на двамата подсъдими. Сочи, че в
обстоятелствента част на обвинителния акт са посочени всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на двамата обвиняеми в
осъществяването му. Обвинителната теза била развита подробно и
кореспондира с диспозитива на обвинителния акт. Ясно били посочени
бланкетните нормативни изисквания по безопасността на труда, които
двамата обвиняеми са нарушили и причинната връзка между тези нарушения
и смъртта на пострадалия. Дадената от прокурора цифрова квалификация
кореспондирала изцяло с диспозитива на обвинението. Неправилно съдът е
счел, че двамата подсъдими не са разбрали в какво са обвинени, поради което
е нарушено правото им на защита.
Моли да бъде отменено определението на Софийски градски съд и делото върнато
за разглеждането му по същество.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите,
залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното
определение и материалите по делото, намери следното:
По възражението за допуснато процесуално нарушение при
провеждане на разпоредителното заседание:
Съдебното производство е образувано на 16.07.21г. по внесен в СГС
обвинителен акт против П. Й. Е. и И. Д. В. за престъпление по чл.123, ал.1,
пр.2, алт.1 от НК.
С разпореждане от 29.12.2021г. съдията-докладчик е насрочил
открито разпоредително заседание на 19.01.22г., на което е дал ход, като е
приел, че не са налице процесуални пречки за това.
Въззивният състав се солидаризира с приетото от СГС, че не са били
налице процесуални пречки за даване ход на делото в неговото
разпоредително заседание. Съгласно разпоредбата на чл.247в, ал.2 от НПК за
разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК се
уведомяват прокурорът и защитникът, както и пострадалият или неговите
наследници и ощетеното юридическо лице, на които се съобщава за правото
да упълномощят повереник. В насроченото на 19.01.22г. заседание са се
явили представител на СГП, двамата подсъдимите и техните защитници.
пострадалите лица Р. М. АЛ., Д. С. М. и Д. С. М. са били редовно призовани
за провеждане на разпоредителното заседание, видно от направеното
отбелязване на списъка за призованите лица, чрез техния упълномощен
адвокат М., удостоверено с подписа на служител от деловодството на
2
Наказателно отделение. По делото е постъпила молба от адв.М. с искане да
бъде отложено делото за друга дата поради негова служебна ангажираност по
други дела пред РС-Кърджали. Правилно СГС е оставил без уважение
искането на адв.М. за отлагане на делото, доколкото същият, макар да е
упълномощен от пострадалите лица по делото да ги представлява в процеса,
не е сред лицата, чието присъствие в разпоредителното съдебно заседание
следва да се съблюдава съгласно императива на чл.247в, ал.2 от НПК. САС
намери за неоснователен доводът, развит в частния протест, че съществено са
ограничени правата на пострадалите, като е проведено разпоредителното
заседание без участието на техния повереник. По делото са били депозирани
молби от Р. М. АЛ., Д. С. М. и Д. С. М. чрез адв.М. за конституирането им
като частни обвинители, което и съдът е сторил с нарочни определения. При
отсъствието на уважителна причина за неявяването на пострадалите и
изразено от тях самите желание да вземат участие в разпоредителното
заседание, правилно СГС е дал ход и се е произнесъл по въпросите по чл.248,
ал.1 и сл. от НПК.
По същество на частния протест във връзка с констатираните от
СГС пороци при изготвяне на обвинителния акт, САС намери следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт доведе и въззивния съд
до аналогични на приетите от първия съд изводи относно неговата
процесуална негодност да очертае рамката на обвинението и съответно да се
достигне до успешно приключване на наказателното производство чрез
постановяване на окончателен съдебен акт.
По отношение на П. Й. Е. и И. Д. В. е повдигнато обвинение и внесен
в СГС обвинителен акт за извършено от всеки от тях престъпление по чл.123,
ал.1, пр.2, алт.1 от НК.
За да върне делото на прокурора, първостепенният съд с мотивите
на определението си, постановено при проведеното разпоредително
заседание, е обосновал наличието на допуснато на досъдебната фаза
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
подсъдимите. Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт отново се констатират противоречия и непълноти, някои от
които са били предмет на предходни определения за прекратяване на
съдебното производство, с дадени указания на прокурора за отстраняването
им, което обаче не е сторено.
Преди да пристъпи към проверка правилността на изводите на
първостепенния съд, САС намира за необходимо да отбележи, че частния
протест е твърде общ и декларативен в частта му, където се излагат
твърдения за незаконосъобразност на определението на съда, което от друга
страна е изключително подробно и добре мотивирано във връзка с
констатираните от съда противоречия и неясноти в прокурорския акт. Тази
3
бланкетност на прокурорския протест затруднява въззивната проверка,
доколкото не става ясно кое точно от констатираните противоречия
прокурорът оспорва и какви са неговите конкретни аргументи, за да
поддържа че обвинителният акт по своето съдържание като цяло отговоря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.
САС се съгласява с направения от СГС извод, че в така изготвения
обвинителен акт не са посочени фактите, които обуславят съставомерността
на деянието относно механизма и начина на извършването му . В мотивите на
определението си СГС е възпроизвел фактологията от обвинителния акт,
която е посветена на изпълнителното деяние на престъплението по чл.123,
ал.1 от НК „причини другиму смърт“ и с основание е заключил, че от това
описание не става ясно как и по какви причини е настъпила смъртта на С. М.,
как е бил осъществен и какъв конкретно е бил досега му с техническото
електричество, каква е причинно - следствената връзка между извършваната
от това лице работа и смъртта му. Правилна е констатацията на
първостепенния съд, че неяснотата във връзка с механизма на извършването
на деянието в конкретния случай се задълбочава от липсата на фактология
във връзка с конкретно вменените по отношение на подсъдимите като
нарушени техни задължения, под формата на бездействие. Липсват твърдения
в прокурорския акт кой е трябвало да извърши инструктаж на пострадалия и
какво е следвало да бъде правомерното поведение, доколкото двамата
подсъдими са привлечени към отговорност за това, че са допуснА. до работа
лице, на което не е проведен посочения в разпоредбата на чл.5, ал.1 и чл.7 от
Наредба № 3 от 19.04.2001г. инструктаж.
Първостепенният съд е бил изключително обстоятелствен при
обосноваване на необходимостта във фактологията на обвинителния акт да
бъдат конкретизирани подходящите обувки и лични предпазни средства и
специални работни облекла, с които е следвало, а не е бил обут/облечен
пострадалия. Неизпълнението на това задължение е инкриминирано по
отношение на двамата подсъдими, поради което и въззивната инстанция
напълно се съгласява с подробния анализ на СГС / л.73-74 от пър.д./.
За да върне делото на прокурора за отстраняване на недостатъци в
съдържанието на обвинителния акт, СГС е констатирал неяснота, липса на
конкретика, както и редица противоречия от една страна вътре в
обстоятелствената част, а от друга - между някои фактически твърдения и
диспозитива на обвинението.
Въззивният състав извърши собствена проверка за коректност на
констатациите на първия съд и намери за правилен крайния извод за
допуснати съществени процесуални пороци в обвинителния акт, пряко
рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимите лица.
Недопустимо е с обвинителния акт за пръв път да бъде формулирано
обвинение в неговата юридическа част, до каквото нарушение се е стигнало с
допълнителното посочване на разпоредбата ал.3 от чл.4 от ЗЗБУТ в
4
обстоятелствената част на обвинителния акт, при това без да е предявена
същата на досъдебното производство, а и в диспозитива на обвинителния акт,
с което и в още по-голяма степен е задълбочена неяснотата относно това дали
обвинителят поддържа такова обвинение против подсъдимите. Правилна е
констатацията на първостпенния съд, че в случая се е достигнало и до
несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, каквото с
основание е констатирано и във връзка с инкриминираната по отношение на
подсъдимите норма на чл.4, ал.1 от ЗЗБУТ, за което обвинение не са
възведени никакви факти в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Същото несъответствие СГС е констатирал и по отношение
обвинението на подсъдимите за нарушение на чл.16 от ЗЗБУТ с посочването
в обвинителния акт на две различни хипотези от нормата - веднъж на ал.3, а
след това на ал.1. По този начин отново се е достигнало и до противоречие
между фактическо и юридическо обвинение и инкриминирани по отношение
на подсъдимите на нормативни изисквания, неописани в обстоятелствената
част на акта.
Все във връзка с обвинението в неговата юридическа част правилна е
и констатацията на СГС за неясно и некоректно повдигнато обвинение по
чл.10 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, доколкото действително посочената норма има три алинеи,
втората и третата от които са с четири, съответно и пет точки. Допуснатата
неяснота не може да бъде преодоляна чрез конкретизиране за кои точно
хипотези се отнася обвинението в диспозитива на обвинителния акт, където
пък отново не са изписани съответните алинеи от разпоредбата.
Същият недостатък се констатира и по отношение на чл.166 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Посочената норма се състои от три алинеи, всяко от които
третира въпроса за писмени инструкции, но в различни хипотези.
Констатираната от СГС неяснота на обвинението в тази му част е особено
съществена, доколкото сред твърдените бездействия на всеки един от
подсъдимите е непредоставяне на писмена инструкция.
Правилна е и констатацията на СГС, че от съдържанието на акта не
може да се изведе каква е позицията на прокуратурата относно поведението
на всеки от подсъдимите, доколкото в него са употребени както изрази,
сочещи за действие, така и такива - за бездействие от страна извършителите.
Неяснотата се задълбочава и поради липсата на фактически твърдения как
точно, кога и посредством какво поведение подсъдимите са осъществили
състава на престъплението.
Все в тази връзка, правилно СГС е констатирал неяснота и
несъответствия при описанието механизма на осъществяване на
5
инкриминираното от прокурора деяние. Несъмнено наличието на вода по
пода се намира в пряка връзка с настъпилия инцидент, но съществена е
разликата дали същият е бил покрит със слой вода с дълбочина около 10
сантиметра, или само е имало локви. В диспозитива на прокурорския акт е
посочено, че пострадалият е работил в условията на наличията на вода на
работната площадка …в контакт с водата от локвите по пода.“. При това
положение отново се стига до противоречие между фактологично и
юридическото обвинение.
Правилно съдът е констатирал, че в диспозитива на обвинителния
акт на всеки от двамата подсъдими за първи път се въвежда твърдението, че
престъпният резултат е настъпил поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност - монтажни работи - полагане на
„варогипсова замазка“, а смъртта на пострадалия е настъпила при полагане на
„машинна мазилка“, което пък от друга страна сочи и на противоречие,
поради съдържателното различие на замазката и мазилката като строителни
материали. Напълно обосновано е указанието на първоинстанционния съд да
бъде конкретизирано кое строително действие се инкриминира, при това
както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на прокурорския акт.
Внимателния прочит на обвинителния акт доведе и САС до извод за
изначалната му сбърканост по отношение източника на повишена опасност,
доколкото според неговата обстоятелствена част това е работата с
електрически захранваната машина за полагане на мазилка, а според
диспозитива - дейността по изграждане на тухлена зидария и полагане на
замазка.
Изцяло се споделят от въззивната инстанция съображенията на СГС,
с които са дадени указания на прокурора да коригира в диспозитива на
обвинителния си акт цифровото изписване на престъплението, за което са
обвинени двамата подсъдими, и поради тяхната изчерпателност и правилност
не е необходимо да бъдат приповтаряни.
Правилна е констатацията на СГС за непреодолими несъотвествия
между цифровото и текстово изписване на нормативните текстове, запълващи
бланкета на чл.123, ал.1 от НК, водещо до разминаването между
инкриминираната деятелност на всеки един от подсъдимите и нейното правно
квалифициране. Съображенията на първоинстанционния съд в тази част са
много подробни и следва да бъдат взети предвид от прокурора при съставяне
на нов обвинителен акт. Следва да бъде изпълнено и указанието на съда в
неговото съдържание да не бъдат използвани абревиатури, чието значение
остава неизвестно, ако не са изписани поне веднъж в акта.
Бланкетния характер на частния протест и отсъствието на конкретно наведени доводи за
неправилност на изводите на СГС във връзка с констатираните несъответствия и непълноти в
обвинителния акт, не дава възможност на въззивната инстанция да изпълни задължението си да
отговори на възраженията на страните.
Същевременно, при извършената цялостна служебна проверка на протестираното
6
определение, САС намери, че същото е правилно и законосъобразно,
професионално мотивирано. Констатирани са множество неясноти,
непълноти и несъответствия, както във фактическото обвинение, така и
между него и юридическото такова. Несъмнено, предявяването на подсъдимите на така
изготвен обвинителен акт съществено ще ги затрудни при осъществяване на правото им на защита,
неизменно включващо правото им да разберат в какво точно са обвинени, за да могат да
организират адекватна доказателствена защита в процеса.
Правилно и законосъобразно първият съд е счел, че нарушението е съществено по смисъла
на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство,
поради което и делото е върнато на прокурора, тъй като е и отстранимо.
Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК,
САС, НО, 7 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.01.2022г. по НОХД №
2850/2021г. на Софийски градски съд, НО, 20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7