О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.12.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 500 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. Р. процесуален представител на Х.Б.Х., ЕГН ********** *** против определение от 18.01.2018 г. по гр.д. № 3629/2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима предявената искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е прекратил производството по делото без да се запознае с изп.д. № 7342/2017 г. на ЧСИ Г.. Изтъква също така, че претендираното вземане е погасено по давност.Моли се да си отмени обжалваното определение и делото да се върне за разглеждане на СлРС.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 31.03.2017 г. пред СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ( ЗИЗИ по чл. 410) от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД против длъжника Х.Б.Х., по което било образувано ч.гр.д. № 1464/2017 г. В заявлението било посочено, че основанието за възникване на задължението е договор за паричен заем сключен през 2008 г. Изрично било уточнено, че част от вземането е било погасено, но се търси остатъкът. СлРС издал заповед за изпълнение№ 923/03.04.2017 г. При връчване на заповедта на жалбоподателят същият отказал да я получи. Отказът бил надлежно оформен от длъжностното лице.

На 06.07.2017 г. жалбоподателят депозирал възражение по чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК. Във връзка с това било образувано ч.гр.д. № 324/2017 г. по описа на СлОС. По него било постановено определение № 394/04.09.2017 г., с което съдът не приел направеното възражение по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Оставено било без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на издадената ЗИЗ.

На 26.07.2018 г. била депозирана искова молба от жалбоподателя по която било образувано гр. д. № 3629/2018 г. по описа на СлРС. С исковата молба било поискано, съдът да признае за установено по отношение на ответника - „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, че жалбоподателят Х. не дължи сумите за главница, лихва и разноски, за които била издадена посочената по горе заповед за изпълнение.

На 18.10.2018 г., съдът постановил обжалваното определение №3334, с което оставил без разглеждане исковата молба и прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 25.10.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 01.11.2018г.  в законоопределения седмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се припомни, че заповедното производство е особено производство чиято цел е при опростен ред да се установи наличието на едно задължение. Ако то е проведено изцяло без ответната страна да оспори своевременно претендираното задължение, същото се приема за установено и се изключва общия ред за установяването му.

В заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК са няколко способите, които длъжникът може да оспорва претендираното вземане. На първо място, след като се издаде заповедта за изпълнение и длъжникът бъде уведомен за нея той разполага с най – ефективното и просто средство за защита – той може да депозира „ възражение“ по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК, с което без обяснение и каквито и да е доказателства да посочи, че оспорва задължението и не го признава. При реализирането на това средство за защита тежестта за доказване преминава върху заявителя и той е длъжен в месечен срок да депозира искова молба, с която да установи претенцията си.

В случая, видно от доказателствата по делото жалбоподателят не се е възползвал от това средство за защита. Последицата от това пасивно поведение, е че той не може да предяви установителен иск за установяване липсата на задължение.

Все пак жалбоподателят е разполагал с още едно средство за защита – възможността да отправи възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ал. 1 от ГПК за това, че е бил лишен от възможността да оспори задължението. Това той е сторил, но изтъкнатите от него съображения, въззивният съд е приел за неоснователни, поради което отхвърлил направеното от него възражение.

За пълнота следва да се посочи, че в случая не се касае и за иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК, тъй като изтъкнатите от жалбоподателя факти в исковата молба са настъпили преди издаването на заповедта за изпълнение.

Тъй като средствата за защита по заповедното производство са изчерпани, правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. За оспорваното задължение има издадена, неоспорена заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение.

С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х.Б.Х., ЕГН ********** *** против определение от 18.01.2018 г. по гр.д. № 3629/2018 г. на Сливенския районен съд. 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: