Р Е
Ш Е Н
И Е
№103
27.02.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №790 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.42,
ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-
Образувано е по жалба на И.Т.Р.
с постоянен адрес:***, против Заповед
№03-РД/6126 от 16.12.2017г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“, гр.София, в частта, с която е отказано финансиране на заявлението за
подпомагане на жалбоподателя с ИД № на
проекта 26/04/1/0/02009.
Оспорващия
твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, поради
издаването й при неспазване на законоустановената форма, при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, издадена в противоречие с материално-
правните норми и в несъответствие с
целта на закона.
В жалбата подробно се
излага фактическата обстановка по подаване на заявлението за подпомагане и
издаване на оспореният административен акт, с който било отказано финансиране
на процесното заявление, поради
недостатъчен бюджет по подмярката по
която се кандидатства. Жалбоподателят оспорва
присъждането на 0 точки по
критерии 6.5 и 9.1. Становището на ДФЗ,
с което не се присъждали точки по първия посочен критерий, противоречало на материално-правните и административно
производствените норми. В чл. 30, ал.5 от Наредба №9/2015г. в било посочено,
че тежестта на приоритетите по ал.1 се определя в съответствие с критерии
за оценка на проекти съгласно приложение
№ 7 и се преценява към дата на подаване на заявлението за
подпомагане съобразно приложените към него документи. Т.е. критериите, които
ДФЗ имал възможност да определя, следвало да съответстват на критериите посочени в Приложение № 7 към
чл.30 от Наредба № 9/2015г., а според същото
за проекти с инвестиции и дейности, които се изпълнявали на територията на
места по Натура 2000 се присъждали 9т. В
ал.7 на чл. 30 от Наредбата , било предвидено , че земеделски стопани с
проекти с инвестиции и дейности, които
се изпълняват на територията на места по Натура 2000, са лицата за които
най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в
защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със Заповед
на Министъра на околната среда и водите, а в случаите когато проектът бил за
инвестиции, изцяло насочени в сектор „Животновъдство“ или инвестиции свързани с
трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се считало за спазено,
ако животновъдният обект, трайните
насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намирали на територията
на защитените зони по Националната екологична мрежа Натура 2000.
От представените от
заявителя документи , както и от издаденото УП с изх. № 02-6500/1888 от
28.06.2017г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ се установявало, че фондът
не оспорвал факта, че представения от И.Р. инвестиционен проект е изцяло насочен в сектор „Животновъдство“, както и факта, че
обекта който бил предмет на
инвестиционният проект, се намирал изцяло на територия по Националната екологична мрежа Натура 2000. ДФЗ се
обосновал с обстоятелството, че въпреки, че територията на инвестиционният
проект се намирала в Натура 2000, тя
била приета с решение на Министерският съвет, а не била обявена за такава със Заповед на министъра. Според жалбоподателя, поставянето на критерий „да бъде обявена със
заповед на министъра“, когато се касае
за проект изцяло насочен в сектор
животновъдство и изцяло намиращ се в
територия по Натура 2000, какъвто критерий не е законово регламентиран ,
представлява своеволие от страна на
административният орган, което не е облечено в законна форма и неизпълнението
му не можело да бъде вменено във вина на
кандидата и да бъде причина да не му се
присъдят 9 точки по този критерии. Твърди се и се аргументира и становище, че наличието или
липсата на заповед на министъра на околната среда и водите по чл.12, т.6 от Закона за биологичното
разнообразие, не се отразявало по никакъв начин на законосъобразността на решението на
министерският съвет. Защитената зона“Родопи средни“ била налична и без заповед на министъра , тъй
като на решението на МС за утвърждаване списъка със защитените територии било допуснато предварително изпълнение .
Твърди,че съгласно
приложение № 7 към Наредба № 9/2015г. по
критерии т.9.1 следвало да се присъдят 7
точки, ако се касаело за проекти с
инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, и /или инвестиции,
осигуряващи съответствие на стопанството
с изискванията на стандартите на ЕС. Съгласно Становище № I-1242-3Ж от 05.12.2016г.
на ОДБХ-Хасково, животновъден обект №
6359-0100, предмет на инвестицията, отговарял на регламентите на ЕС и на действащото законодателство.
Становището било представено на ДФЗ, имало задължителен характер, не било
оспорено от ДФЗ и не били дадени
указания за представяне на допълнителни
документи. Подробно в жалбата се обосновават съображенията на оспорващия да
счита, че обекта отговаря на изискванията на критерий т.9.1 от Критериите за оценка на проекти, както и че обекта отговаря на
изискванията на Рeгламент(ЕО)№ 853/2004, посочен като
изискване в Приложение №8 към чл.32,
ал.1 ,т.4 от Наредба № 9/2015г.
Обосновават се и доводи, че обжалваната
заповед е издадена при нарушаване разпоредбата на чл. 59, ал.1 и
ал.2 от АПК, поради липса на мотиви относно всички обстоятелства,
характеризиращи отпускането на финансово подпомагане по заявлението. Сочи се
и че административният акт е издаден извън 3-месечният законов срок предвиден в чл. 37, ал.1,т.2 от Наредба №9,
което според жалбоподателя води до несъответствие на оспорената заповед с
материално- правните разпоредби, като в тази насока се цитира съдебна
практика на касационната инстанция.
По подробно изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна
на Заповед Заповед №03-РД/6126 от 16.12.2017г. на
Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, в частта с която
на дружеството жалбоподател е отказано финансиране на заявлението за
подпомагане на жалбоподателя с ИД № на
проекта 26/04/1/0/02009. Претендират се разноски.
Ответникът, Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител излага съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
На първо място необходимо
е да се уточни, че макар в жалбата да е заявено, че процесната заповед се
обжалва в частта, с която е отказано финансиране , то доколкото при преглед
съдържанието на същия административен акт,
не се констатират други негови разпоредителни части, то съдът приема, че предмет на обжалване в
настоящото производство е Заповед
№03-РД/6126 от 16.12.2017г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“, гр.София в нейната цялост.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №РД 09-755/04.10.2016
г. (л.25) на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.35, ал.1, 2 и
3 от Наредба №9/21.03.2015 г. бил определен период на прием на заявления за
подпомагане по реда на Наредба №9/21.03.2015 г., с начална дата 26.10.2016г. и
крайна дата на периода -07.12.2016г.
На 07.12.2016г. жалбоподателят И.Т.Р., в качеството на регистриран земеделски производител, подал в срока по т.
1 от цитираната по-горе заповед
Заявление за подпомагане (л. 45 и сл.) по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски
стопанства, за изпълнение на проект с наименование „ Раевата кошара- овчарник с
битови помещения“, регистриран с УРН 322663
и номер на проекта 26/04/1/0/ 02009.
В
заявлението било посочено, че общия размер на разходите по проекта е 1 298 494.69
лева, общия размер на финансовата помощ е 50% от разходите по проекта или
649 247.35 лева. В приложената към заявлението таблица за допустими
инвестиции било посочено, че същите са за:
* финансиране на
разходи за закупуване/придобиване на материални и нематериални активи /без
извършване на строително-монтажни работи/, а именно за техника, попадаща в група разходи
по чл.32, ал.1, т.2, както следва:
- разходи за закупуване на
апарат за производство на
елетроактивирани солни разтвори Базу
ГмбХ. ЕС 00400-04745 MZ , в размер на 159 945 лева без ДДС;
- разходи за технологично оборудване на овцеферма –лавал по
спецификация, в размер на 219 285 лева без ДДС;
* разходи за извършване на строително-монтажни работи“ ,
както следва:
-Подобект 1-Овчарник
с битови помещения с РЗП 739.9 кв.м. , на
обща стойност 378 817.48 лева без ДДС;
- Подобект 2- Стопанска
постройка за груб фураж с РЗП 461.2
кв.м., на обща стойност 198 150.47 лева без ДДС;
-Подобект 3 –
Ажурна ограда от 326.53 линейни метра,
на обща стойност 7 568.84 лева без ДДС;
-Подобект 4-
Вертикална планировка с РЗП 3550
кв.м. на обща стойност 198 162.28
лева без ДДС;
-Подобект 5-
Входна стоманобетонна порта с дезинфекционна яма с РЗП 27.84 кв.м. на обща
стойност 16 446.23 лева;
-Подобект 6-Торосъбирателна
площадка с РЗП 120.13 кв.м. на обща
стойност 26 448.99 лева
* разходи за
бизнес план, попадащ в група разходи по чл.32, ал.1, т.13 в размер на 58 670.00 лева без ДДС;
* разходи за
проектиране, попадащи в групата на „Други разходи, свързани с инвестицията“,по
чл. 32, ал.1,т.14, в размер на 35 000 лв. без ДДС.
Към заявлението са
били приложени бизнес план; декларации; удостоверение за липса на задължения;
доказателство за регистрацията на И.Т.Р. като земеделски производител; справки
за животни; нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот;договори,
инвестиционен проект и др. документи, посочени в т.VI от Заявлението за
подпомагане.
На
23.12.2016г.била извършена проверка
на място от служители на отдел „ПСМП“
при Разплащателна агенция, резултатите от която били отразени в контролен лист
за ПМ (л.606 и сл.), в който било
отразено че дейностите за които се иска финансово подпомагане не са осъществени към датата на посещението на място. В отчет за съответствието от 04.01.2017г. било отразено, че резултатите
от проверката за прием на заявлението и окомплектованост е положителен, при
посещение на място не са открити
несъответствия или нередности и
резултатът от така извършените проверки е положителен.
На 16.12.2017г. Изпълнителният Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ издал Заповед № 03-Д/6126
(л.613), с която отказал да бъде
финансирано заявлението за подпомагане на кандидата И.Т.Р. с ИД № на проекта 26/04/1/0/02009 на стойност
1 298 494.69 лева.
Заповедта била получена от
дружеството- жалбоподател на 11.07.2018г., като била връчена на ръка
на надлежно упълномощен с нотариално
заверено на 21.06.2018г. пълномощно представител- Ц.К.(л.617).
На 25.07.2018г. И.Т.Р. подал
жалба срещу горецитираната
заповед до АдмС-Хасково, чрез административният орган, където била заведена под
вх. № 01-6500/8730 от същата дата.
За изясняване
на фактическите обстоятелства, по искане на оспорващия
е допусната и изготвена комплексна
съдебно-икономическа и аграро-техническа експертиза, приета с оспорване от страна на жалбоподателя.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт, както и такива, имащи отношение към съществото на спора.
Съдът като взе
предвид съдържанието на административния акт , твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.3,
във вр. с ал.1 от АПК,
от надлежна
страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в
обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид
това жалбата е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното уведомително писмо е
валиден административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП, Разплащателна
агенция е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане
на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Според чл. 20а, ал.
1 и ал. 2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява, а чл.чл.42, ал.1 от Наредба №9/21.03.2015 г. изрично предвижда,
че Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично
одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане.
Оспорената заповед е издадена именно от
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, следователно е
постановена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените
му с нормативен акт правомощия.
Заповедта е изготвена в законоустановената писмена форма съгл. чл. 59, ал.1 от АПК.
В заповедта е посочено правното основание за издаването й, посочен е какъв е размера на бюджета за финансиране по програмата, колко броя заявления са подадени и че наличният бюджет е недостатъчен за финансиране на заявленията за подпомагане получили най-малко 56 точки при оценяването, тъй като е налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41 , ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015г.
Посочено е също, че заявлението за подпомагане на И.Т.Р. е получило 52 бр. точки при класирането, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал.5 от Наредба №9 от 21.03.2015г., който е недостатъчен за да се получи финансиране в периода на прием на заявления за подпомагане по мярката.
Така наведените доводи в административният акт обхващат само общата хипотеза засягаща всички заявители и изразяваща се в съображенията за недостатъчност на бюджет по подмярката. Същевременно обаче липсват каквито и да било мотиви касаещи конкретния заявител, представения от него бизнес план, съответствието му/несъответствието му с приложимите критерии за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и обосновка относно присъдените или неприсъдените( било то изцяло или частично) точки по всеки от критериите за оценка на предложението. ТР №16/1975г. на ОС на ВС допуска мотивите да предхождат издаването на административният акт и да се съдържат в друг подготвителен документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая, в оспорената заповед органът не се е позовал на такива документи. Документи от които да е видно как, в какъв размер, по кои критерии и по какъв начин са определени точки по представеното от заявителя заявление за подпомагане, съобразно критерите за подбор не е бил представен и не се съдържа и в изпратената в съда административна преписка. Опит за мотивиране на акта е сторен едва с подаване на жалбата от И.Т.Р. до съда, като приложение към която оспорващия е представил свое възражение до ДФ“З“ с вх. № 02-6500/1883 от 24.03.2017г.(л.995) касаещо предварителна проверка по критериите за оценка на проектите и отговора по него съдържащ се в Уведомително писмо изх. № 02-6500/1881 от 28.06.2017г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ(л. 997), както и с допускане на комплексна съдебно –икономическа и аграро-техническа експертиза в съдебното производство, едва от заключението на която се установява какви точки е получило заявлението за подпомагане на жалбоподателя по конкретните критерии за оценка, респ. по кои критерии са му отнети точки. Мотивиране на административният акт чрез ангажиране на доказателства в хода на съдебното производство обаче е недопустимо. Тук е мястото да се посочи, че изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато акта е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган, по основателността на отправената претенция на съответното лице. Предвид липсата на изложени съответни фактически съображения касаещи конкретно заявителя И.Т.Р., съдът намира, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК. По този начин е от една страна се нарушава правото на защита на заявителя за подпомагане, тъй като същият се поставя в невъзможност да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици от акта, а на второ място поради неяснотата на волята на административния орган, съдът се оказва в невъзможност на осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност върху оспорения пред него административен акт. Липсата на мотиви в оспорения административен акт е довело до нарушение на формата му и е основание за неговата отмяна по см. на чл. 146, т. 2 от АПК. В този смисъл и актуалната практика на Върховният административен съд по идентични случаи, изразена в Решение № 13870/13.1.2019г. постановено по ад № 6622/2018г. по описа на ВАС -IV отделение.
Дори да се приеме, че мотиви за отказа се съдържат в цитираното по –горе уведомително писмо от 28.06.2017г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, независимо, че същото е представено от жалбоподателя като приложение на жалбата му до съда, следва да се посочи, че от същото, фактически съображения и то бегли могат да се извлекат само по отношение неприсъждането на точки по критерии т.6.5 от Приложение № 7, към чл.30 , ал.5 от Наредба № 9.
По отношение критерия по т.9.1 видно от уведомителното писмо в същото е посочено единствено, че заявените точки не са присъдени, тъй като проектът не включва инвестиции и дейности осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС, съгласно „Списък на списък на инвестицията свързана с опазване на околната среда“ в публикуваните насоки за прилагане критериите за оценки предоставени от МЗХГ и Приложение № 8 към Наредба № 9 и тъй като инвестиционните разходи са насочени към СМР и оборудване предназначени за отглеждане на овце и съгласно Списък на стандартите на ЕС действащ стандарт е за качеството на сурово краве мляко.
Видно от приложение № 7, към чл.30, ал.5 от Наредба № 9, по критерия по т.9.1 в посоченото приложение № 7 е предвидено да се оценяват проекти с инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС. Т.е. от самият текст на разпоредбата е видно, че не е задължително проекта кумулативно да предвижда освен инвестиции за съответствие на стопанството със стандартите на ЕС, и инвестиции за опазване на околната среда. Напротив – съобразно и поясненията дадени към същия критерии видно е, че проектът следва да бъде оценяван и в случай че предвижда инвестиции и дейности само за опазване компонентите на околната среда. При предварителната оценка административният орган явно е възприел, че инвестиционните разходи на жалбоподателя не са свързани с производство на сурово краве мляко, при което не е налице втората хипотеза на критерия, но по отношение първата такава не е обективирано по какви съображения се приема, че инвестициите или дейностите заложени в проекта и бизнес плана към него, изцяло или частично(съответно кои от тях), не биха могли осигуряват опазване компонентите на околната среда. Тези обстоятелства са останали неизяснени от органа, респ. немотивирано в тази част се явява основанието на ответника да възприеме, че не са налице основания за присъждане на точки по този критерий. В тази насока издателят на уведомителното писмо се е задоволил да цитира текста на критерия заложен в Наредба №9, което по никакъв начин не изпълнява въведеното от закона задължение за мотивиране. Следва и да се посочи, че по този критерии се оценяват само проекти инвестициите по който надвишават 30% от допустимите инвестиционни разходи. Дали в конкретния случай в заявения им за финансиране размер инвестиционните разходи заложени в проекта, надвишават този нормативно определен праг ,по този критерий съдът е в невъзможност да прецени. Позоваването на насоки за критерии за оценка е незаконосъобразно, като в тази връзка, следва да се имат предвид изцяло и мотивите на съда, които ще бъдат изложени по-долу в мотивната част на решението касателно критерия по т.6.5.
По тази причина- липса на адекватна обосновка от която да се установи дали и каква част от инвестицията би осигурявала опазване на компонентите на околната среда, и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС, и оттук поради невъзможността да се извърши преценка налице ли е изискуемото процентно съотношение посочено в същия критерии, то съдът е в невъзможност да изложи мотиви по материалната законосъобразност на обжалваният акт, в частта му касаеща неприсъждане на точки по критерий 9.1 от Приложение №7, към 30, ал.5 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.
За пълнота на изложението и въпреки
липсата на изложени съответни фактически съображения дали основание на
административният орган да откаже финансиране на заявлението на жалбоподателя, в
обжалваният акт и в документите съдържащи се в административната преписка,
съдът намира, следва да изложи мотиви
относно материалната законосъобразност на акта, в частта му касаеща неприсъждане на точки по критерии 6.1 от
цитираното приложение № 7, като изхожда от изявленията на страните,
обективирани във представеното от жалбоподателя възражение до ДФ“З“ с
вх. № 02-6500/1883 от 24.03.2017г.(л.995) и
отговора по него съдържащ се в Уведомително писмо изх. № 02-6500/1881 от
28.06.2017г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ(л. 997). В тази
връзка е необходимо да се посочи следното:
В разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредба № 9 са визирани основанията, при наличието на които подаденото заявление за подпомагане получава пълен или частичен отказ от финансиране. В т.5 от тази норма, която е и основание за издаване на оспорената заповед е визирано недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. При анализ на така формулираното основание се налага извода, че то е налице когато има сравнително голям брой проекти, които отговарят на целите и изискванията за подпомагане, заложени в Глава втора от Наредба № 9, но средствата за подпомагане, определени в заповедта на Министъра на земеделието и храните, издадена на осн.чл. 35, ал.1 от Наредба № 9 не са достатъчни да се финансират всички проекти. Тогава, съгласно чл. 41, ал.1 от Наредба № 9, постъпилите заявления за подпомагане се оценяват съгласно критериите за оценка посочени в Приложение № 7, като съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи. В ал.2 на чл. 41 от Наредба № 9 е визирано, че заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определените за съответния прием бюджет, т.е. подбора на проектите се извършва като се оценят по предварително нормативно заложени критерии. Тези критерии са посочени като Приложение № 7 към чл. 30, ал.5 от Наредба № 9. В самото Приложение № 7 в табличен вид са посочени отделните приоритети по чл. 30, ал.1 от Наредба № 9, като към всеки един са дадени различни критерии, на които следва да отговаря заявлението, а срещу всеки критерии е посочена цифрова величина, определяща максимален брой точки. При определяне размера на точките са дадени минимални изисквания за изпълнение на критерии и отделно насоки/пояснения/при какво изпълнение на критерии като процентно съотношение какъв брой точки следва да получи дадено заявление.
В критериите за подбор от заявлението за подпомагане, попълнено съобразно образеца към Приложение № 7, към чл.30, ал.5 от Наредба № 9, дадено в табличен вид, в което както вече бе посочено са отразени и отделните приоритети по чл. 30, ал.1 от Наредба № 9, в т.6.5 „Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000“ И.Т.Р. е посочил 9 точки . Съответно при преценка на съответствието, извършена от служителите на ДФЗ на заявлението не са присъдени точки по този критерий. Поради това и, поради факта, че явно не са присъдени точки и по критерии 9.1, заявлението за подпомагане е било оценено с общи 52 бр. точки, вместо заявените 68 точки и е получило пълен отказ за финансиране на основание чл.42, ал.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.5 във връзка с чл.41, ал.1 и 2 от Наредба № 9.
По делото между страните няма спор относно фактите . Спорът между страните е изцяло правен и той се състои в това дали правилно при така установеното от фактическа страна на жалбоподателя не са присъдени точки по критерии 6.5 от Приложение № 7.
Видно от посоченото Приложение № 7, към чл. 30, ал.5
от Наредба № 9 в критериите за подбор от заявлението за подпомагане, дадено в
табличен вид, в което както вече бе посочено са отразени и отделните приоритети
по чл. 30, ал.1 от Наредба № 9, в т.6.5 е
предвидено проекти с инвестиции и дейности, които се
изпълняват на територията на места по Натура 2000 да получават
до 9т.
В случая нормативно
отразените насоки по този критерий,
неправилно са тълкувани изолирано от
административният орган от поясненията за отделните приоритети по чл. 30, ал.1 , т.1- 12 от Наредба № 9,
дадени в ал. 2-8 от същата норма.
Видно от разпоредбата на чл. 30, ал.1, т. 6 от цитирания подзаконов
нормативен акт, изборът на проекти се осъществява при приоритет на
проекти, изпълнявани в Северозападния район или в райони с природни и други
специфични ограничения или местата по национална екологична мрежа Натура 2000. Съответно в ал.7 на чл. 30 от Наредбата е дадено пояснение
на този приоритетен критерии за оценка на проектите за подпомагане.
Тълкувайки т.6.5 от Приложение
№7 към чл. 30, ал.5 от Наредба № 9, в
неговата взаимна връзка с ал.7 на чл. 30 е видно, че са налице три алтернативни хипотези , при наличието на които следва да
се приеме, че проекта на земеделският
стопанин попада в случаите на т.6.5 от
Приложение №7 от Наредбата и респ. отговаря на изискванията на чл. 30, ал.1, т.6
от с.н.а., а именно: : 1) касае се за земеделски
стопани с проекти с инвестиции, които се изпълняват на територията на места по
Натура 2000 са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана
земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа по
Натура 2000, обявени със заповед на министъра по околната среда и водите; 2) в
случаите когато проектът е за инвестиции изцяло насочени в сектор
„Животновъдство“ или 3) инвестиции свързани с трайни насаждения, оранжерии или
гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните
насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията
на защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000. Следователно
за втората и трета хипотеза, съдържащи се в разпоредбата на чл. 30, ал.7 от
наредбата, е поставено едно и също
изискване – животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или
гъбарниците да са намират на територията на защитени зони по Националната
екологична програма Натура 2000, без да се изисква обявяването й за защитена територия със Заповед на Министъра на околната среда и
водите.
С Решение № 661/ от 16.10.2007г. на Министерски съвет, обн. в ДВ бр.85 от 23.10.2007г., е приет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна(мрежа Натура 2000), който е допълнение към приложение № 2 от Решение № 122 от 02.03.2007г. съгласно списък приложение, видно от което в него попада и защитена зона BG0001031 „Родопи средни”. Видно също така от заявлението за подпомагане и приложените към него документи, вкл. представения бизнес план, имотът в който ще бъде разположен обектът „Раева кошара“-овчарник с битови помещения, стопанска постройка за твърд фураж и ажурна ограда“ за отглеждане на 211 бр. овце и съответно мястото на извършване на инвестицията е ПИ 038013 с площ 11 851 кв.м. находящ се в с.Сираково, общ. Минерални бани, обл. Хасково. От приетото без оспорване от страните по делото писмо изх. № ПД-93/23.01.2019г. на Директора на регионална дирекция по околната среда и водите –Хасково, се установява, че имот № 038013 попада в обхвата на защитена зона“Средни Родопи“, приета с Решение на МС № 661/16.10.2007г. за опазване на природните местообитания. Междувпрочем, въпросът дали имота, в който ще се осъществява инвестицията, за която жалбоподателят кандидатства попада изцяло на територия на националната екологична мрежа Натура 2000, не е спорен по делото, което е видно от заявленията на страните по делото от проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.11.2018г. и конкретно от признанието в тази връзка на представителя на ответната страна в същото заседание, а и в съдържащото се такова в УП изх. № 02-6500/1881 от 28.06.2017г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, прието без оспорване по делото, поради което този факт е обявен и за безспорно установен по делото с определение на съда от същото съдебно заседание.
В случая, безспорно
жалбоподателя е земеделски стопанин, а обстоятелството, че инвестицията му е
насочена изцяло в сектор „Животновъдство“ е изцяло възприето и от административният
орган, като на оспорващия са присъдени максималният брой точки по критерии 1.2
„Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор "Животновъдство".
Обстоятелство, че инвестицията на И.Р. е изцяло насочена в този сектор се установява и от
заключението по изготвената комплексна
съдебно-икономическа аграро–техническа експертиза, което в тази му част,
доколкото съответства на събрания по делото доказателствен материал, съдът кредитира.
Следователно, от събраните по делото писмени доказателства и от изготвеното заключение на вещите лица по делото се доказва, че проектът на жалбоподателят попада изцяло във втората хипотеза на чл. 30, ал.7 от Наредба № 9- същия се осъществява от земеделски стопанин, инвестициите по него изцяло са насочени в сектор „Животновъдство“ и животновъдният обект се намира в имот изцяло попадащ в защитена зона BG0001031 „Родопи средни“, част от националната екологична мрежа Натура 2000. При това положение, неправилно и в противоречие с цитираните материално-правни разпоредби административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на критерия по т.6.5 от Приложение № 7 и не следва да му се присъждат точки, тъй като имота в който попада животновъдният обект не е територия обявена за попадаща в защитена зона със заповед на министъра на околната среда и водите. Видно от изготвената експертиза и от представеното от жалбоподателя УП № 02-6500/1888 от 20.06.2017г. на заместник –изпълнителният директор на ДФЗ, аргументите административният орган да приеме че и в конкретният случай е необходима такава заповед се основават на Насоките за критериите за оценка публикувани на страницата на ДФ“Земеделие“. Тези насоки не съставляват нормативен акт, нито са част от друг такъв. Представените такива от ответника, отново едва в хода на съдебното производство, а не като част от административната преписка, освен че противоречат на цитираните разпоредби от наредбата, са без автор, без подпис, не е ясно одобрени ли са и от кой административен орган, а още по-малко се установява че представляват разяснения по смисъла на чл. 35¸ал.7 от посочения нормативен акт. Ето защо не може да се приеме и че те съставляват задължително тълкуване на нормативен акт по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗНА, доколкото не са обнародвани и разгласени по реда по който е обнародвана и разгласена Наредба № 9/21.03.2015г. Дори да се приеме, че правилата са одобрени от министъра на земеделието и храните или изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, следва да се посочи че това са вътрешно ведомствени актове и с тях не могат да се въвеждат нови основания, с които да се доразвиват и разширяват изискванията на Наредба № 9. При това положение според настоящият съдебен състав, административният орган при постановяване отказа за финансиране и конкретно по отношение неприсъждането на точки по критерия по т.6.5 и 9.1 от Приложение №7 към чл. 30, ал.7 от Наредба № 9 се е позовал на основания, които не са въведени по съответният законов ред и съответно не представляват годно основание за отказ от присъждане на точки по посоченият критерии.
Доколкото между страните по делото липсва всякакъв спор относно това , че процесният имот попада в защитена зона по Натура 2000 и този факт изцяло се признава от ответната страна, то съдът намира че не следва да кредитира заключението по изготвената комплексна експертиза, в частта му в която е възприето, че защитена зона „Родопи Средни“ не е обявена за такава със Заповед на Министъра на околната среда и водите, поради което и не може да се установи, че процесният имот попада в Национална екологична мрежа Натура 2000. Защитената зона „Родопи средни“, която е част от Натура 2000 е налична и без заповед на МОСВ за определянето й, тъй като на Решението на МС за утвърждаване на списъка със защитените зони е придадено предварително изпълнение. Съответно при неиздадена заповед на министъра територията на зоната е тази определена в Решението на МС. В случая имота се намира в с.Сираково, община Минерални бани , а последната е включена в списъка като част от защитена зона „Родопи Средни“. По въпроса за приложимостта на решението на МС за обявяване на защитени зони е сформирана трайна практика на ВАС изразена: в Решение № 14749/09.12.2014г. по адм. дело № 8728/2013г. на III отд. на ВАС, Решение № 15401 от 17.12.2014г. по адм. дело № 5167/2014г. III отд. на ВАС, Решение № 2692/01.03.2018г. по адм. дело №12122/2016г. III отд. на ВАС.
Предвид изложеното, съдът намира, че като е отказал да присъди точки по критерии 6.1 от Приложение № 7, към чл. 30, ал.5 от Наредба № 9 от 21.03.215г. административният орган е постановил обжалваният акт си в нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като при присъждане на 9 т. по този критерии заявлението за подпомагане на жалбоподателя би получило общо повече от изискуемите от 56 точки и съответно би подлежало на финансиране, съобразно разполагаемия от ДФ“Земеделие бюджет.
Предвид гореизложеното, административният акт се явява незаконосъобразен - постановен при наличието на основанията визирани в чл. 146, т.2 и т.4 от АПК, което налага неговата отмяна. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по отношение заявлението за подпомагане на жалбоподателя .
Предвид изхода на спора, основателна по чл.143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Същият е сторил разноски на обща стойност 5610 лева , от които 5000 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.11.2018г.(л.1044), 10 лева заплатена държавна такса(л.1037), и 600. 00 лева внесен депозит за възнаграждения на вещи лица.(л.1053). Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК, вр- с чл.144 от АПК е своевременно заявено и допустимо, но по същество неоснователно. Действително производството е по реда на ЗПЗП, но заплатеният адвокатски хонорар, съпоставен с обема и сложността на извършената защита и размера на защитавания интерес е в справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размер, респ. не се явява прекомерен такъв, предвид обстоятелството, че делото се характеризира с правна и фактическа сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №03-РД/6126 от 16.12.2017г. на
Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, с която е отказано финансиране на заявлението
за подпомагане на И.Т.Р. *** проекта 26/04/1/0/02009.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне по подаденото на 07.12.2016г. заявление за подпомагане
на И.Т.Р., с ЕГН ********** *** проекта 26/04/1/0/02009.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на И.Т.Р., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер от 5610.00 лева ( пет хиляди шестотин и десет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: