О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, I
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на пети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.н.ч.д. № 825 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от
НПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
21012542/24.02.2021 г. на СРС, подадена от адв. Т.– защитник на подсъдимия Д.Г.Г.,
срещу протоколно определение от 17.02.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 151/2021
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, с което е оставено без
уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане
под стража“ в по-лека.
В частната жалба се навеждат доводи, че при
постановяване на горепосоченото определение съдът не се е съобразил с
императивни изисквания на закона, доколкото по делото не са били установени за
доказани втората и третата изискуеми предпоставки на нормата на чл. 63, ал. 1
от НПК, като за третата не се спори. Заявява се, че се поддържат изложените в
пледоариите пред районната съдебна инстанция съображения. Отправя се искане за
отмяна на обжалвания съдебен акт и изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стажа“ в по–лека такава.
Препис от частната жалба е връчен на СРП, като по
делото не е постъпил отговор на същата.
Софийски
градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, и с доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на
16.12.2020 г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия Д.Г.Г. обвинение
за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано по
н.о.х.д. № 151/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав.
В
първото проведено по делото открито съдебно заседание на 17.02.2021 г. съдът е
намерил, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото за провеждане
на разпоредително заседание, тъй като не са били редовно призовани лицата,
сочени за пострадали от държавното обвинение. Същевременно, в това съдебно
заседание първостепенният съд е разгледал по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК молба на подсъдимия за изменение на наложената му мярка за неотклонение от „задържане
под стража“ в по-лека такава, като се е произнесъл с определение, предмет на
настоящото производство, с което я е оставил без уважение. Видно от мотивната
част на обжалвания съдебен акт Софийски районен съд е счел, че към момента на
неговото постановяване не са налице нови обстоятелства, които да водят до
изменение извода на съда относно това, коя е законосъобразната и адекватна мярка
за неотклонение на подсъдимия Г., като продължава да съществува обосновано
предположение за авторството на процесното деяние, без да са събрани
доказателства, които да разколебават този извод. Приел е, че с оглед съдебното
минало на подсъдимия и обстоятелството, че същият живее в едно жилище с едно от
пострадалите лица и в непосредствена близост с другото пострадало лице, то
съществува реална опасност от извършване на престъпление. Изложил е, че липсват
конкретни доказателства, свързани с влошено здравословно състояние на
подсъдимия, като делото се намира в неговата съдебна фаза и от предходното
произнасяне на съда по въпроса за мярката за неотклонение е изминал кратък
срок, поради което и срокът на задържане не е неразумен, а единствената
законосъобразна мярка за неотклонение е „задържане под стажа“.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, в надлежна
писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав я
намира за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Въпросът
за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по
всяко време на съдебното производство, но съгласно чл. 270, ал. 1 от НПК това
искане е основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава
извод за отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление,
послужили за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или при наличие на
други, нови обстоятелства, обуславящи нейното изменение, в това число при
разколебаване преценката за наличието на обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. В процесния случай, доколкото съдебното производство е едва в своята
начална фаза и не е започнало съдебното следствие, контролиращият съд следва да
изгради една прелиминарна преценка дали обвинението е подкрепено от
доказателствата, събрани на досъдебната фаза. В този смисъл към момента не се
разколебава преценката на съда за наличие на съпричастност на подсъдимия Г. в
извършване на инкриминираните деяния. До този извод съдът достигна като
съобрази събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
другите приложени по делото книжа. Налични по делото са показания на свидетели-очевидци,
които на този етап на развитие на производството са достатъчни да формират у
съда обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия в извършване на инкриминираните
от прокуратурата деяния. Предвид фазата, в която се намира наказателния процес,
предстои попълването на доказателствената маса. В допълнение следва да се
посочи, че след последното разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение не
са събрани доказателства, които да разколебават обоснованото предположение за
съпричастността на подсъдимия към деянията, за които му е повдигнато обвинение.
Необходимо е да се уточни, че процесът по събиране и проверка на доказателства
в централната фаза на наказателния процес дори не е започнал, съответно не е
имало възможност приобщените в хода на досъдебната фаза доказателства да бъдат
проверени и съответно опровергани от защитата, за което страните ще имат
възможност в хода на съдебното следствие. Подозрението и съответно формалното и
категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като
идентични понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и
не следва да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на
деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл
настоящият състав, с оглед събраните до момента доказателства, намира, че е
налице обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия Г. в извършване
на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.
Контролираната инстанция правилно е преценила, че с
оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия е налице опасност същият да
извърши престъпление. Видно от приложената по делото справка за съдимост, Д.Г.
е осъждан с влязла в сила на 23.12.2015 г. присъда на шест години лишаване от
свобода за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено
нанесена тежка телесна повреда. Основателно
при изследване на коментираното обстоятелство СРС е акцентирал и на факта, че подсъдимият
живее в едно жилище с едно от пострадалите лица и в непосредствена близост с
другото пострадало лице. Поради което настоящият съдебен състав се солидаризира
с констатацията на първоинстанционния съд, че действително е налице опасност
при изменение на търпяната към момента мярка за неотклонение подсъдимият да
извърши престъпление.
Отделно, СГС намира за необходимо да отбележи, че
макар изтеклият срок на фактическо задържане да е ново обстоятелство по смисъла
на чл. 270, ал. 1, изр. 2 от НПК, то в процесния случай неговата
продължителност не обуславя необходимост от изменение на наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото не е налице доказана
промяна в интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление. Освен
това, от момента на взимане на мярката за неотклонение на подсъдимия Г. -
30.08.2020 г., до датата на постановяване на обжалваното определение - 17.02.2021
г., както и съотнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по
делото - 09.02.2021 г., е изтекъл срок, който не се явява неразумен.
С оглед изложените съображения въззивният съд
намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, тъй като задържането под стража се
явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата му.
По посочените мотиви, СГС намира подадената частна
жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което направеното от
подсъдимия Г. искане за изменение на мярката му за неотклонение е оставено без
уважение – за правилно и законосъобразно. Ето защо, обжалваният в настоящото
производство съдебен акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 17.02.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 151/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, с което е оставено без уважение искането
на подсъдимия Д.Г.Г. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане
под стража“ в по-лека.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.