Решение по дело №13001/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19184
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110113001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19184
гр. С.., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110113001 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажната собственост
/собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда/, находяща се на адрес: гр.
С.., ж.к. „Х.С“, ул. „... .. срещу А. И. О., с която са Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 6, т. 9 ЗУЕС, във вр. чл. 48, във вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 6,
т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51 ЗУЕС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 537,30 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2023 г. до изплащане на
вземането, от която: 220,80 лева, която сума представлява сбор от 33 незаплатени
ежемесечни задължения за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: 16 месечни
вноски за периода 01.07.2020 г. - 30.10.2021 г. по 7 лева всяка, които вноски са
гласувани на ОС на 16.06.2020 г.; 17 месечни вноски за периода от 01.11.2021 г. до
01.03.2023 г. по 6,40 лева всяка, които вноски са гласувани на ОС на 15.11.2021 г. и
сумата от 316,50 лева, която сума представлява сбор от 33 незаплатени ежемесечни
задължения за поддръжка и управление на общи части на сградата, както следва: 16
месечни вноски за периода 01.07.2020 г. - 30.10.2021 г. по 6,50 лева всяка, които вноски
са гласувани на ОС на 16.06.2020 г.; 17 месечни вноски за периода 01.11.2021 г. до
01.03.2023 г. по 12,50 лева всяка, които вноски са гласувани на ОС на 15.11.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 8
в процесната сграда. Навежда твърдения, че „НН.в“ ООД е избрано за професионален
домоуправител на ЕС /собствениците на жилищна сграда в режим на етажна
собственост/, на основание решение на ОС, проведено на 15.11.2021 г. за избор на
професионален домоуправител и на основание чл. 11. ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 19,
ал. 8 от Закона за управление на етажната собственост, като е сключен и договор за
поддръжка и управление на ЕС на 15.11.2021 г. Твърди, че съгласно протокола и
договора изпълнителят има право да предприема правни действия с цел защита
интересите на ЕС. Сочи, че съгласно чл. 6 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни
обекти са длъжни да заплащат Фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи по поддръжка и
управление на сградата, като дължимите вноски са гласувани в представени протоколи
1
и решенията са валидни и подлежат на изпълнение от момента на вземането им по
надлежния за това ред, с оглед на което ответницата има задължения в общ размер от
537,30 лева, които претендира с исковата молба. Моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез назначения й от съда особен
представител - адв. В. З., е депозирала писмен отговор, с който намира иска за
неоснователен. Оспорва наличието на представителна власт за завеждане на това
исково производство от страна на „НН.в“ ООД. Оспорва легитимността на така
свиканото и проведено ОС на собствениците на ЕС, находяща се на адрес: гр. С.., ж.к.
„Х.С“, ул. „... .., на 15.11.2021 г., предвид че ищеца не установява, че решенията са
били взети валидно, при спазена процедура за свикване на ОС, при надлежно връчени
покани на собствениците и при обявен предварително дневен ред за гласуване, респ.,
че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС и че протоколът е
изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със
законовите разпоредби. Сочи, че е налице несъответствие между взетите решения по т.
1 от дневния ред, поместени в протокола на ОС на ЕС, при избор на професионален
домоуправител или на управител, собственик на самостоятелен обект в сградата, а
именно избран е професионален домоуправител „НН.в“ ООД, който да встъпи в
управление, считано 15.11.2022 г. за период от една година, а в представения договор
за поддръжка на общи части и управление на собствениците на ЕС с „НН.в“ ООД, в
чл. 6 се заявява, че договорът влиза в сила в деня на подписването му за срок от две
години, като не се представя/т анекс/и, от които да е видно уреждане на това различие.
Сочи, че не е ясно от кой момент договорът влиза в сила и какъв срок на действие има
по отношение на страните. Оспорва законосъобразността на така взетото решение за
сключване на договор за поддръжка и управление на ЕС с решение на ОС на
собствениците на ЕС, тъй като от представения протокол от 15.11.2021 г. е видно, че
решението е взето с 33% от представените идеални части от общите части на сградата,
което е в противоречие с чл. 19. ал. 8 от ЗУЕС, според който договорът за възлагане се
одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост. В условие на евентуалност,
прави възражение, че част от дължимите суми за периода 01.07.2020 г. до 30.10.2021 г.
са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника, за
недопустимост на иска, поради липса на представителна власт на управителя „НН.в“
ООД, доколкото дори и след изтичането на първоначалния мандат, управителят
продължава да изпълнява функциите си до избиране на нов управител, по аргумент от
чл. 21, ал.2 ЗУЕС.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 6, т. 9 ЗУЕС, във вр. чл.
48, във вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 6, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51 ЗУЕС.
При очертания предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, че: 1) че ответницата е собственик на индивидуален
обект в сградата в режим на етажна собственост и притежаваните от нея идеални
части от общите части от сградата; 2) валидно взети решения от ОС на ЕС, с които в
тежест на ответницата са възложени конкретни по вид и размер задължения за
управление и поддържане на общите части на сградата, за фонд „Ремонт и
обновяване“, както и за направата на разходи за ремонт в посочените размери и
действителното им извършване.По наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, довели до
2
спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД
доказателствена тежест на ответницата при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че ответницата е
собственик на апартамент № находящ се в гр. С.., жк. Х.С, ул., № .., ет
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Посочената разпоредба изцяло кореспондира с
установеното в чл. 41 ЗС, а именно че всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или
за възстановяването им. Съгласно разпоредбта на л. 50 ЗУЕС Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", а
средствата във фонда се набират от: 1.ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент
от минималната работна заплата за страната или от 2. други източници.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. В пар. 1, т. 11 от ДР на
ЗУЕС е дадена легална дефиниция на това какво представляват разходите за
управление и поддържане и това са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата. От представения по делото протокол от общо събрание
/л.12-16 от делото/ се установява, че на проведено на 16.06.2020 г. г. общо събрание на
етажните собственици, е взето решение месечната вноска за поддръжка и управление
на общите части на сградата да бъде в размер на 6,50 лева на човек, а вноската за
задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 7 лева. От представения по
делото протокол от общо събрание /л.6-8 от делото/ се установява, че на проведено на
15.11.2021 г. г. общо събрание на етажните собственици, е взето решение месечната
вноска за поддръжка и управление на общите части на сградата и възнаграждение за
професионален домоуправител да бъде в размер на 12,50 лева на човек, а месечната
вноската за задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 245 лева, която
сума да се разпредели съобразни идеалните части от общите части на сградата между
всички самостоятелни обекти.
Посочените протоколи служат като годно доказателство за взетите от общото
събрание решения, които не са били оспорени в преклузивния срок и в предвидения за
това ред по чл. 40 ЗУЕС. Въпросите относно валидността на тези решения не следва да
бъдат обсъждани в настоящия процес, поради несвоевременното им заявяване. (В този
смисъл и задължителната съдебна практика – решение № 39/19.02.2013 г. по
гр.дело 657 /2012 година на І г.о. на ВКС). Също така процесните решения не
противоречат на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС и валидно обвързват
етажните собственици със задължението за плащане на такса за поддръжка на общите
части на сградата и такса „Фонд ремонт и обновяванев“. Съгласно § 1, т. 11 ДР на
ЗУЕС “разходи за управление и поддържане” са разходите за консумативни материали,
3
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Именно за този тип
разходи са взети описаните по-горе решения, които поради липсата на данни за
тяхното атакуване са влезли в сила. По делото няма изложени твърдения и
ангажирани доказателства решенията от това ОС на ЕС да са оспорени по надлежния
съдебен ред от някой от етажните собственици и някое от тях да е отменено.
Евентуални нарушения на процедурата следва да бъдат релевирани именно в
производство по чл. 40 ЗУЕС, а не в настоящото. Ето защо, след като решенията са
взети от компетентния орган на етажната собственост и са влязли в сила, обвързват
етажните собственици и подлежат на изпълнение от тях.
Следва да се има предвид, че вноските за управление и поддържане целят да
покрият текущи разходи на етажната собственост като електричество, почистване,
поддръжка на асансьор и др. под., каквито всяка етажна собственост има. С оглед на
това, всеки етажен собственик дължи заплащането на такива разходи, а в случая
ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил каквито и да било
вноски в полза на ЕС за процесния период.
В случая, в съответствие с правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за
поддържане на етажната собственост са разпределени поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите, като по делото е безспорно, че този брой
за ап. е един човек. Следователно, месечната вноска възлиза на 6,50 лева за периода
01.07.2020 г. - 30.10.2021 г. и 12,50 лева за периода 01.11.2021 г. до 01.03.2023 г., или
33 незаплатени ежемесечни задължения, дължимата сума се равнява на 316,50 лв.,
колкото се претендират от ищците. Ето защо, тази сума е дължима.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване
и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните 3
идеални части. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС общото събрание на етажната
собственост определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване".
От представения по делото протокол от общо събрание /л.12-16 от делото/ се
установява, че на проведено на 16.06.2020 г. г. общо събрание на етажните
собственици, е взето решение месечната вноска за задължения за фонд „Ремонт и
обновяване“ да бъде в размер на 7 лева, а от представения по делото протокол от
общо събрание /л.6-8 от делото/ се установява, че на проведено на 15.11.2021 г. г. общо
събрание на етажните собственици, е взето решение месечната вноска за задължения
за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 245 лева, която сума да се разпредели
съобразни идеалните части от общите части на сградата между всички самостоятелни
обекти. Ответникът не твърди и доказва това решение да е било оспорено от някой от
етажните собственици по надлежния ред и да е отменено от съда, предвид което
обвързва етажните собственици и подлежи на изпълнение от тях. Следователно,
месечната вноска възлиза на 7,00 лева за периода 01.07.2020 г. - 30.10.2021 г. и 6,40
лева за периода 01.11.2021 г. до 01.03.2023 г., или 33 незаплатени ежемесечни
задължения, дължимата сума се равнява на 220,80 лв., колкото се претендират от
ищците. Ето защо, тази сума е дължима. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установява да е платил и тези задължения, с оглед на което същите са
дължими.
Ответникът обаче е направил възражение за погасяване на вземанията по давност,
което се явява частично основателно. Вземанията за месечни вноски за поддръжка и
4
управление на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В ТР № 3/2012г. по тълк.
дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС, е разяснен по задължителен начин точният смисъл на
понятието „периодични плащания“, като е посочено, че тези плащания се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вноските за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и
обновяване“ на етажната собственост покриват посочените критерии, доколкото
представляват повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи общ
правопораждащ факт – наличие на етажна собственост и решение на ОС, а размерът
им е предварително определен от ОС. Ето защо, тези вземания се погасяват с кратката
3- годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б”
ЗЗД, е депозирана на 10.03.2023 г., с оглед на което всички вземания с настъпила
изискуемост преди 10.03.2020 г. се явяват погасени по давност. В случая в
представените решения от ОС на ЕС не се установява точен падеж на задълженията за
вноски, с оглед на което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността за тях следва да тече
от възникването им. Съдът намира, че тъй като това са ежемесечни задължения за
текущи разходи на ЕС, същите възникват на 1-во число на месеца за текущия месец –
например на 01.01.2018г. за м. януари 2018г. С оглед на това, съдът приема, че не са
нали погасени по давност вземания, тъй като такива се претендират за периода от
01.07.2020 г., чиято давност изтича на 01.07.2023 г., а исковата молба е депозирана на
10.03.2023 г., т.е. преди изтичането й.
По изложените съображения, предявените искове за плащане на месечните
вноски за поддръжка и управление и за вноските за фонд „Ремонт и обновяване”
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. В негова полза
следва да се присъдят разноски, както следва: 50 лева държавна такса, 400 лева
депозит за особен представител и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.., жк. „Х.С“, ул. „... .., ет ап.,
да заплати на Етажните собственици на етажната собственост, находяща се на адрес:
гр. С.., ж.к. „Х.С“, ул. „... .. сумата в общ размер на 537,30 лева, ведно със законната
лихва от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, от която: 220,80 лева - незаплатени
ежемесечни задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.07.2020 г. до
01.03.2023 г. и сумата от 316,50 лева - незаплатени ежемесечни задължения за
поддръжка и управление на общи части на сградата за периода 01.07.2020 г. до
01.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. О., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С.., жк. „Х.С“, ул. „... .., ет ап., да заплати на Етажните собственици на етажната
собственост, находяща се на адрес: гр. С.., ж.к. „Х.С“, ул. „... .. сумата от 750,00 лв.
разноски по делото.

5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6