№ 2408
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502109 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К. М. Н. срещу решение №
217871/30.11.2024 г. по гр.д. № 26188/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта, с
която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите, както следва: 123,55 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане,
за имот с абонатен № 17*********, находящ се в гр. София, ул. „*********, ап. 18;
21,61 лв. - мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 02.02.2023 г. върху главницата за
топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 7701/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете са
уважени, е неправилно. Поддържа, че е погасил всички задължения, възникнали в
исковия период, поради което не дължи присъдените в полза на ищеца главница и
мораторна лихва. Моли решението на СРС в обжалваната част да бъде отменено и
1
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач - „Нелбо инженеринг“ ЕООД, не взема становище във
връзка с подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 197,42 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.02.2023 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от дължима цена за
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ул. „*********, аб. № 17*********; 31,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до 02.02.2023 г.; 22,77 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.02.2023 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от
главницата за дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.12.2021 г.; 5,86 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 05.03.2020
г. до 02.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7701/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
С решение № 217871/30.11.2024 г. по гр.д. № 26188/2023 г. по описа на СРС, 48
състав, е признато за установено, че К. М. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите, както следва: 123,55 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.2023 г., до погасяването,
представляваща незаплатена част от дължима цена за топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*********, аб. №
17*********; 21,61 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за
периода от 16.10.2020 г. до 02.02.2023 г.
Искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата от 123,55 лв. до
пълния предявен размер от 197,42 лв., искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата от 21,61 лв. до пълния предявен размер от
31,20 лв., а исковете за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху
същата са отхвърлени изцяло.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
Обжалваното решение съдържа подробни мотиви, въз основа на които е
формиран извод за основателност на претенцията за главница за топлинна енергия и
мораторна лихва върху същата в уважената част, като се отчетат извършените
плащания на ответника, които настоящият съдебен състав споделя, поради което
препраща изцяло към тях на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение следва да бъде посочено и следното.
Спорен както в първоинстанционното производство, така и във въззивното
производство е единствено въпросът, дали ответникът е погасил чрез плащане,
извършено преди завеждане на делото, претендираните спрямо него суми.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице А.Б., неоспорена от ответника (въззивник в настоящото производство), по
данни, формирани от извършената проверка в счетоводните книги на „Топлофикация
София“ ЕАД, непогасената главница за топлинна енергия и дялово разпределение за
процесния период е в размер на 220,19 лв. (197,42 лв. – главница за топлинна енергия,
22,77 лв. – главница за дялово разпределение). По делото са представени обаче
платежни нареждания за извършени плащания от страна на абоната, в които са
цитирани задълженията, които абонатът погасява чрез тях. Вещото лице е извършило
анализ на плащанията, съобразно посоченото от абоната, като непогасената сума,
касаеща главницата за топлинна енергия, е в размер на 123,55 лв. (предвид
поясненията на вещото лице, че към сумата в размер на 100,80 лв., посочената в
експертизата, следва да се добави сумата в размер на 22,75 лв., доколкото чрез същата
е погасена главница за дялово разпределение, видно от платежно нареждане от
17.01.2022 г.).
На основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Съгласно приложените към отговора на исковата
молба фискален бон от 14.09.2020 г., платежно нареждане от 14.10.2021 г., платежно
нареждане от 17.01.2022 г. и платежно нареждане от 15.11.2022 г. е видно, че
ответникът е заплатил в полза на ищеца 1404,08 лв., като в същите е посочено изрично
задълженията, които са погасени. Следователно, при определяне на непогасената част
от дължимата главница за топлинна енергия следва да се отчетат извършените
плащания от потребителя и погасяването на задълженията, посочени при плащанията,
а не отразяването им в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД.
Както беше посочено, при съобразяване на посочените критерии непогасената
3
част от главницата за процесния период е 123,55 лв., поради което правилно искът за
главница е уважен в посочения размер.
Не следва да се разглежда възражението във въззивната жалба, че ответникът не
е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва. Такива доводи не са релевирани от
ответника нито в подаденото от него възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7701/2023 г. по описа на СРС,
48 състав, нито в проведеното производство във връзка с предявените срещу
ответника искове по чл. 422 ГПК, поради което е налице преклузия на основание чл.
147 ГПК.
Следователно, решението се явява правилно в обжалваната част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. М. Н. следва да бъде осъден да
заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217871/30.11.2024 г. по гр.д. № 26188/2023 г. по
описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски по производството пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Нелбо
инженеринг“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата – „Топлофикация София“
ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5