Решение по дело №388/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262959
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20213110100388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …........./16.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 388 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по предявени от "С.К.И К." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Н.В. ***, съдебен адрес:*** срещу "Р." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. I и II ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата в общ размер на 10 679.44 лева, представляваща дължима наемна цена и комунални разходи за месеците юли; август и септември 2020г. по Договор за наем от 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва: по фактура № 550/06.07.2020г. – 700 лева с ДДС остатък от наемна цена и 320.26 лева консумативни разходи; по фактура № 560/10.08.2020г. – 4200 лева с ДДС наемна цена и 471.02 лева с вкл. ДДС консумативни разходи; по фактура № 573/15.09.2020г. – 4200 лева с ДДС наемна цена и 788.16 лева с вкл. ДДС консумативни разходи, всички издадени по Договор за наем от 01.12.2019 г..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: На основание договор за наем на недвижим имот от 22.07.2019г., вписан на 09.08.2019г. в Агенция по вписванията, е наемател на ОБЩЕСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА СГРАДА, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на гр. ***, одобрена със Заповед РД-18-18/17.06.2005г. на Изп.директор на АГКК. С договор за наем от 01.12.2019г., ищецът е преотдал за временно и възмездно ползване на ответника – наемател находящи се в гр. ***недвижими имоти, а именно: Обект № 1 с идентификатор №***и площ 102.01 кв.м., Обект № 2 с идентификатор №***и с площ 188.68кв.м. и двата находящи се на първи етаж, както и Обект № 8, с идентификатор № ***, с площ от 268.29кв.м., находящ се на втори етаж, разположени в ОБЩЕСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА СГРАДА в поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на гр. ***, одобрена със Заповед РД-18-18/17.06.2005г. на Изп.директор на АГКК, срещу поето от последния задължение да заплаща освен месечна наемна цена за ползването в размер на 3500 лева без ДДС и консумативни разходи за електроенергия и вода. Дължимите по договора суми е следвало да се заплащат по банков път до 5-то число на текущия месец. Срокът на договора бил 10 години. От м.07.2020г. наемателят преустановил плащанията по договора. Въпреки отправените от страна на ищеца покани, ответникът изпаднал в забава на плащанията. Останали са неиздължени суми за наем и комунални разходи за ползване на наетия обект за месеците юли, август и септември 2020г.. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което моли за постановяване на положително решение в негова полза.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва сключения на 01.12.2019 г. за срок от 10 години договор за преотдаване под наем на търговски обекти, находящи се в сграда ***в гр. ***, а именно: Обект с идентификатор ***, Обект с идентификатор № ***и Обект с идентификатор ***. Сочи, че към датата на сключване на договора за наем, собственик на цялата обслужваща сграда, в която са ситуирани отдадените обекти бил „*** С.Ц." ЕООД с ЕИК ***. Не оспорва сключения между ответника и „*** С.Ц." ЕООД договор за наем от 22.07.2019г.. Твърди, че считано от 30.07.2020г. договорът за наем между страните е прекратен, тъй като „И.Б." АД е придобило имотите на публична продан, проведена по изпълнително производство № *** по описа на ДСИ М. М. с район на действие ***. В негова полза е издадено влязло в сила на 07.08.2020г. постановление за възлагане. На 21.08.2020 г. новият собственик ги уведомил, че считано от 30.07.2020г. следва да му заплащат обезщетение за ползване на имотите или наем, при сключване на договор. Навежда доводи, че при придобиване на имот на публична продан, договорите за наем за обектите, предмет на публичната продан, автоматично прекратявали своето действие от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота. По тези съображения счита за неоснователни претенциите за заплащане на суми за м.08 и 09.2020г.. Твърди, че е заплатил на доставчиците консумативните разходи за м.07.2020г. за ползване на имотите. Сочи, че в изпълнение на задължението си по т.4 от договора за наем, при сключването му е предоставил на наемодателя и банкова гаранция № 30-056-1149222 от „Прокредит банк" от 12.12.2019 г. за сумата от 3 500 лв., чийто оригинал се намирал в него. Ищецът може да се удовлетвори за непогасените задължения по договора за наемна цена за м.07.2020г., като усвои сумата от 3 500 лв.. Ако не стори това, заявява искане предоставената банкова гаранция да бъде върната, поради прекратяване на договора. Моли за отхвърляне на исковете.

С постановено в з.с.з. определение264338/21.05.2021г., „И.Б." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, ет. 8, е конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника "Р." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, по предявените срещу него от "С.К.И К." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. I и II ЗЗД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между „*** С.Ц." ЕООД, в качеството му на наемодател и „С.К.И К. ЕООД, в качеството на наемател е сключен нотариално заверен Договор за наем от 22.07.2019г., вписан в Служба вписвания - *** на 09.08.2019г., по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. ***, бул. ***, а именно - ОБЩЕСТВЕНО - ОБСЛУЖВАЩА СГРАДА с идентификатор № ***, срещу наемна цена 1000 лева без ДДС. Съгласно чл.4 от договора, наемателят е поел задължение да заплаща и всички консумативни разходи, възникнали при ползването на наетия обект. Срокът на договора е 10 години, считано от датата на сключване.

На 01.12.2019г. между страните по делото е сключен договор за преотдаване под наем на недвижими имоти, по силата на който „С.К.И К." ЕООД е преотдало  на „Р." ЕООД за временно и възмездно ползване самостоятелни обекти - Обект № 1 с идентификатор № ***, Обект № 2 с идентификатор № ***.2, Обект № 8 с идентификатор № ***, находящи се в обществено обслужваща сграда с идентификатор № *** в гр. ***, бул. ***. Съгласно чл. 2 от договора, срещу предоставеното му право на ползване, наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 3 500 лева без ДДС, считано от 01.02.2020 г., която се дължи авансово до 5-то число на текущия месец. В чл. 3 от договора страните уговорили, че владението по отношение на имотите ще бъде предадено на 01.12.2019 г., като в този ден наемателят депозира в полза на наемодателя сумата 3500 лева, като друга наемна цена за първите два месеца няма да се дължи. През този период наемателят следва да извърши ремонтни дейности в обектите, съобразно потребностите си за своя сметка. Съгласно чл. 4, наемателят се задължил, за да гарантира редовното и своевременно плащане на разходите, възникващи във връзка с ползването на имота, да предостави на наемодателя в срок до 13.12.2019г. безусловна и неотменима банкова гаранция в размер на един месечен наем от 3500 лева, обезпечаваща евентуално възникнали задължения. Срокът на договора е 10 години, считано 01.02.2020г. /чл.5/. В раздел III, чл.2 се съдържа уговорката, консумативните разходи във връзка с ползване на имотите, да са за сметка на наемателя, като последният се задължил да прехвърли на свое име съответните партиди и да заплаща всички суми в срока определен от предоставящата ги компания.

С Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 30.07.2020г. по и.д. № 404/2018г. по описа на ДСИ М. М. при PC- ***, с длъжник *** С.Ц. ЕООД, сграда с идентификатор № ***, находяща се в гр. ***, бул. *** и 13 бр. самостоятелни обекти в нея, между които и отдадените под наем на ответника, са възложени на купувача –  „И.Б." АД. Постановлението е влязло в сила на 07.08.2020г..

От Молба за вписване, отбелязване или заличаване, вх. рег. № 5667/20.12.2018г., СВ - *** се установява, че по изпълнително дело № 404 по описи за 2018 г. на СИС при PC – ***, преди сключване на гореописаните договори за наем, на 20.12.2018 г. в полза на „Ш.Б." ЕАД е вписана възбрана върху Обществено - обслужващата сградата с идентификатор № *** и върху 13-те самостоятелни обекти, разположени в нея.

На 21.08.2020г. приобретателят „Ш.Б." ЕАД, посредством електронна кореспонденция е заявил на „Р." ЕООД правата си на собственик. Уведомил  е дружеството, че сключените до момента Договор за наем и Договор за пренаемане на недвижими имоти се явяват прекратени по право, считано от 07.08.2020 г. и плащанията във връзка с ползване на имотите следва да се извършват на него, като е предоставена възможност да се сключи нов договор за наем.

Представена е банкова гаранция № ****/12.12.2019г. за плащане от ПроКредит Банк /България/  за сумата от 3500 лева, валидна до 10.12.2021г.

Представени са фактури № 550/06.07.2020г.; 560/10.08.2020г. и № 573/15.09.2020г., издадени от ищеца-наемодател, за дължими суми по сключения Договор за наем, представляващи осчетоводени суми за заплащане на наемна цена и консумативни разходи.

За доказване на твърденията си, че е заплатил консумативните разходи директно на доставчиците, ищецът е представил платежни документи /л.39-42 от дело № 1312/2020г. на РС-*** и л. 77-78 от настоящото дело/, като в тази връзка са ангажирани и специални знания.

От заключенията на вещото лице Т. по допуснатата ССчЕ и допълнителна такава, приети от съда като обосновани, компетентно дадени и неоспорени от страните, се установява, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на ответника и съответно няма плащания по тях. Последната осчетоводена фактура в счетоводството на ответника е № 538/01.06.2020г. на обща стойност 4 526.23 лв., която е заплатена изцяло по банков път. От «*** С.Ц.» ЕООД са издадени фактури 151/06.07.2020г.; 152/06.08.2020г. и 153/15.09.2020г. на получател «С.к.и К. ЕООД, като липсват данни за извършени плащания по тях. Консумативните разходи за електроенергия и асансьор по фактури № 151/06.07.2020г.; 152/06.08.2020г. и 153/15.09.2020г. са заплатени към съответните доставчици. Р. ООД е заплатило към съответните доставчици дължимите консумативни разходи за електроенергия и асансьор за процесния период.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове за изпълнение на парични договорни задължения, представляващи наемна цена по договор за наем на имоти и разноски по ползването на имотите. За да бъдат уважени тези искове, ищецът следва да докаже посредством пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен валиден договор с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че е изправна страна по този договор. Евентуално, ответникът носи тежестта да установи при същите условия твърденията си за изпълнение на задължението си да плати уговорената наемна цена и дължимите при ползването на имота разноски.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Представеният по делото писмен документ безсъмнено установява съгласие от страна на наемателя за сключване на договора при посочените в документа условия. Следователно следва да се подкрепи становището в исковата молба, че в посочените времеви периоди, но до края на месец 07.2020г. между страните са били установени правоотношения, възникнали от наемен договор. Следва да се приеме, че ползването на наетите имоти е предоставено на ответника и за същия е възникнало и задължението да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

При изложеното дотук следва да се приеме, че между страните е бил налице валидно сключен договор за отдаване под наем на имоти, представляващи самостоятелни обекти - Обект № 1 с идентификатор № ***, Обект № 2 с идентификатор № ***.2, Обект № 8 с идентификатор № ***, находящи се в обществено – обслужваща сграда с идентификатор № *** в гр. ***, бул. ***, както и че към момента на сключването на договора имотите са предадени за ползване на наемателя.

Безспорен между страните е фактът, че от момента на сключването на договора, до м. 06.2020г. вкл., ответникът е изпълнявал задължението си по плащане на наемната цена и консумативните разходи, като преустановява плащанията на наемната цена през м.07.2020г. Не е спорно, че ищецът е удовлетворил частично вземането си /за сумата 3500 лева/ за наемна цена за м. 07.2020г. от предоставената в негова полза банкова гаранция, като съдът счете, че задължението за наемна цена за месец 07.2020г. не е изцяло погасено, тъй като наемодателят е регистрирано за целите на облагането по ЗДДС лице. Видно от условията на приложения договор за наем, са уговорени дължими плащания на конкретни дати и съгласно чл.25, ал.4 ЗДДС, на същите ще възниква данъчно събитие, като за отделна доставка. Поради обстоятелството, че е регистрирано по ЗДДС лице към тези дати и на основание чл.82, ал.1 от същия, наемодателят е длъжен да начисли данък върху добавената стойност върху така определените данъчни основи или дължими суми от клиента – наемател. Общото правило за определяне на момента на възникване на данъчното събитие се съдържа в чл.25, ал.2 ЗДДС, съгласно която, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В случая е налице предоставяне на услуга по отдаване под наем с непрекъснато действие или изпълнение за период от 10 години. Изключение от правилото на чл.25, ал.2 от материалния закон се съдържа в нормата на чл.25, ал.4 от същия, съгласно която, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2 от закона, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно нормата на чл.12, ал.3 ППЗДДС, при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Данъкът се плаща на данъчните органи от
доставчика, който е платец на данъка, но стойността на данъка се поема от крайния потребител като част от цената, платена на доставчика. Ответникът е останал задължен за сумата 700 лева.

От събраните доказателства се установи, че ответното дружество е извършвало ежемесечно плащания за ползваните електрическа енергия и асансьор директно към доставчиците на съответните услуги, а именно към „Е.П." АД и „Л.С.". Същевременно, видно от уговорките в договора между страните, задълженията за консумативи се заплащат ежемесечно от наемателя директно на съответните доставчици на услуги. Не се установи, ищцовото дружество да е извършило плащане по издадените от *** С.Ц. фактури, в които са начислени консумативни разходи за исковия период.

По отношение на претенциите за м.08 и 09.2020г., съдът счете следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че имотът е възложен на „И.Б." АД чрез публична продан след сключване на договора за наем – последният е сключен на 01.12.2019г., а постановлението на ДСИ М. е влязло в сила на 07.08.2020г.. Съгласно чл.496, ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Няма спор, а има данни за това по делото, че наемодателят *** С.Ц. ЕООД е длъжник в изпълнителното производство, в рамките на което третото лице-помагач е придобило имота, като относно правата му върху него спор не възниква между страните. Ето защо следва да се приеме, че „И.Б." АД е приобретател на процесния имот по силата на публичната продан, считано от 07.08.2020г. От представените доказателства относно вписването на възбрана върху същия имот се установява, че такава е вписана на 20.12.2018г. – преди сключването и вписването на договора за наем, поради което последният и правата на наемателя по същия са непротивопоставими на купувача на публичната продан по аргумент от разпоредбата на чл.496, ал.2, изречение второ и чл.453 ГПК. Противопоставими на купувача на публична продан, извършена по реда на гл. 43 ГПК, са правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти договор за наем и измененията му. Невписаните до възбраната договори за наем и/или техните изменения са му непротивопоставими. Разпоредба на чл. 453, т.5 ГПК /ДВ,бр.86/2017г./, приложима към настоящия спор, предвижда изрично непротивопоставимост на взискателя /респ. и на приобретателя при публична продан/, на сключените от длъжника договори за наем. Възбраната на недвижим имот, наложена в хода на индивидуалното принудително изпълнение на парично вземане, както и такава, наложена за обезпечаване на принудителното събиране на парично вземане от имуществото на длъжника, гарантира сигурността на публичната продан от гледна точка на непротивопоставимостта на извършени от длъжника разпореждания със спорния недвижим имот след налагане на възбраната. В по - широк смисъл наложената възбрана на конкретен недвижим имот защитава и интереса на кредитора с парично вземане, и интереса на купувача от публичната продан. Интересът на кредитора е защитен от разпоредбите на чл. 452 и чл. 453 ГПК, доколкото с вписването на възбраната всяко последващо разпореждане от страна на длъжника – собственик с възбранения недвижим имот е непротивопоставимо на взискателя - кредитор респ. и на присъединените кредитори /Решение №101/18.06.2021 по дело №2860/2020 на ВКС, ГК, III г.о.; Определение №555/30.07.2020 по дело №48/2020 на ВКС, ГК, IV г.о./.

Дори договорът за наем да е вписан преди възбраната, то като приобретател на имота след вписването на договора за наем, „И.Б." АД е заместило наемодателя в това правоотношение и е длъжен да се съобрази с уговореното в него. Т.е., ищецът е изгубил качеството наемател, считано от 07.08.2020г.

Специалната разпоредба на чл. 237, ал.2 ЗЗД урежда противопоставимост на наемното правоотношение във всички случаи на прехвърляне на собствеността върху нает имот, без законодателят да е отграничил сделките с транслативен ефект, сключвани от длъжника от основанията, изключващи воля на прехвърлителя. Вярно е, че публичната продан е уредена като придобивно основание, позволяващо на купувача да противопоставя право да получи фактическа власт на всяко трето лице, включително на действителния собственик( чл. 498 ГПК), но тази норма следва да се възприема систематично, ведно с уредбата на защита на взискател, насочил изпълнение върху имот на длъжника ( чл. 452, ал.2 ГПК) и защитата на владелец, упражняващ за себе си фактическа власт върху имот, засегнат от изпълнението (чл. 435, ал. 4 ГПК). Само, ако към момента на описа, следващ възбраната, третото лице може да опровергае собствеността на длъжника, то ще може да запази фактическата си власт и да осуети самата продан, заплашваща го с бъдещо отстраняване по реда на чл. 498 ГПК. Пропусне ли тази защита, всяко трето лице със самостоятелни права е длъжно да претърпи въвод на купувача, дори и да е действителен собственик. В този смисъл тази уредба е изобщо неприложима за лице, което не твърди самостоятелни права или права, черпени от самия длъжник. Наемателят се позовава на облигационно основание, произтичащо от договаряне именно с длъжника по изпълнението, поради което спрямо него не се прилага защитата на владелеца, а получените по наемния договор права следва да бъдат отчетени при въвода на купувача именно въз основа на спецификата на материалното облигационно право (чл. 237, ал.2 ГПК). Съответно, ако наемното правоотношение е противопоставимо на купувача като приобретател, то принудата следва да се извърши като купувачът се въведе в имота, чрез конституирането му като владелец на мястото на наемодателя, без да се отстранява наемателя. Така завареният наемател ще продължи да упражнява фактическа власт като държател, но вече от името на новия собственик до изтичането на съответно противопоставимия срок по договора за наем. Това тълкуване на смисъла на нормативната уредба на защита на наемателя при публична продан срещу имота на наемодателя съответства и на становищата излагани в доктрината относно рефлексно действие на прехвърлянето на имот по отношение на заварено наемно правоотношение, като пример за разпростиране на облигационната връзка(чл. 21, ал.1 ЗЗД)  по отношение на трето лице (нов собственик) по силата на изключение, изрично уредено в чл. 237 ЗЗД ( така проф. Ал. Кожухаров в „Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“, проф. М. Марков „Облигационно право. Помагало“). Заместването на наемодателя от приобретателя по силата на закона в наемното правоотношение се възприема и в съдебната практика, като в задължителни указания по тълкуване на разпоредбата на чл. 237 ЗЗД придобиването на наетия имот е третирано аналогично на законова цесия, с въвеждане на допълнителното изискване за уведомяване на наемателя за настъпилото правоприемство, за да може новият собственик да упражни и правата на наемодателя в пълен обем за срока, в който наема би бил противопоставим. В този смисъл са решение № 620 от 23.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 275/2007 г., ТК и постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 151 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 811/2008 г., II т. о., ТК и възприето изцяло в по-новата практика (определение № 538 от 16.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., II т. о., ТК и определение № 166 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., I г. о., ГК). Именно чрез въвода на купувача би се достигнало до това окончателно оповестяване на заместването на наемодателя в противопоставим наемен договор спрямо заварен наемател.

По тези принципни съображения, съдът възприема крайното решение, че публичната продан на нает имот поражда винаги встъпване на купувача в наемно правоотношение, ако то е действително възникнало при договаряне с длъжника по изпълнението, но действието на това правоотношение ще следва да се отчита според действието на възбраната и ипотеката, и според правилата на чл. 237 ЗЗД. В случая е безспорно, че наемният договор е вписан след възбраната. Към този момент длъжникът не е разполагал с права да се разпорежда с имота, поради което би било недопустимо и отдаването му дългосрочно под наем /Решение по търговско дело № 195 по описа за 2015 г. на ВОС/.

По изложените съображения настоящият състав приема, че исковата претенция с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. I-во ЗЗД за заплащане на остатък от наемната цена за месец 07.2020г. се явява основателна в предявения размер от 700 лева и подлежи на уважаване. С оглед частичната основателност на главните искове, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2020г. до окончателното й плащане. В останалата част претенциите подлежат на отхвърляне.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК всяка от страните има право на разноски. Ищецът има право на поисканите и доказани разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 137.53 лева, а ответникът съобразно отхвърлената част на претенциите в размер на 999.87 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "Р." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА "С.К.И К." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 700 лева остатък от наемна цена за месец 07.2020г. по Договор за наем от 01.12.2019 г., за което е издадена фактура № 550/06.07.2020г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал. 2, предл. I ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 700 лева до предявения размер от 10 679.44 лева, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА "Р." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА "С.К.И К." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 137.53 лева разноски по делото за заплатени държавна такса; депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА "С.К.И К." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА "Р." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, сумата 999.87 лева разноски по делото за заплатени депозити за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач „И.Б." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, ет. 8, на страната на ответното дружество.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: